Глава 22 Тези, които спят - до какво води упоритото отрицание на духовното и отказа да се прави добро
Книга Пратениците,
духовен автор Андре Луис, чрез медиума Шико Шавиер
Ние продължихме да вървим пoкрай редици от гостоприемни горички към огромни сгради, които показваха уникални архитектурни линии. Без да мога да си обясня явлението, светлините постепенно се замъглиха. Какво бе станало? Висенте и аз се спогледахме, уплашени. Алфредо, Анисето и другите обаче вървяха без изненада. Тяхната ведрост ме успокои вътрешно, въпреки безкрайното ми учудване. Още няколко стъпки и стигнахме до различните павилиони, които се простираха на площ над три километра, според моите изчисления. Вътре обаче сенките ставаха все по-плътни. Успях да различа неясно интериора, и според това, което виждах, те бяха просторни болнични отделения с плътни покриви, но полуотворени по високите стени, позволявайки свободно движение на въздуха. Десетки предани и усърдни работници ни последваха в абсолютна тишина.