Урок 42 ВРЪЩАНЕ КЪМ ТЕЛЕСНИЯ ЖИВОТ Прелюдии към завръщането, Съединяване на душа и тяло

Полезно за хора с репродуктивни проблеми и за всички нас за да разберем по-добре процеса на избор на родителите и планиране на инкарнацията в тяло.

По изключение този урок няма да съдържа коментари след всеки отговор на Духовете, защото накрая на аудио записа ще представим няколко откъса от книгите „Мисионери на Светлината“ на Андре Луис и Шико Шавиер, и „Спомени на един самоубиец“ от Ивон Перейра, които представят много ясно аспектите, които са засегнати във всеки въпрос от днешната тема.

1. РЕИНКАРНАЦИЯТА на Сегизмундо, Денят на свързване на Сегизмундо с материалното тяло - откъс от книгата на Андре Луис, Мисионери на Светлината

2. ПРИМЕР за ПЛАН НА РЕИНКАРНАЦИЯ - от книгата МИСИОНЕРИ НА СВЕТЛИНАТА

3. ПРИМЕР ЗА ПЛАН НА РЕИНКАРНАЦИЯТА от книгата „Спомени на един самоубиец“

4. РЕИНКАРНАЦИЯ В ЕДНО НЕПОЗНАТО СЕМЕЙСТВО- извадка от книгата „Спомени на един самоубиец“,  психографирана от Ивон Перейра.

Урок 42

ГЛАВА VII

ВРЪЩАНЕ КЪМ ТЕЛЕСНИЯ ЖИВОТ

Прелюдии към завръщането, Съединяване на душа и тяло

330. Предвиждат ли Духовете времето на следващото им завръщане към телесния живот?

„Те имат предчувствието за това завръщане, както един сляп човек, който усеща топлината на огъня, към който се приближава. Те знаят, че трябва отново да имат едно тяло, както вие знаете, че трябва да умрете един ден, но без да знаете кога ще стане това.“ 

а) Значи реинкарнацията е една необходимост на духовния живот, тъй както смъртта е необходимост на телесния живот?

„Със сигурност е така.“

331. Всички Духове ли се занимават предварително със своята инкарнация?

„Има много, които никога не мислят за подобно нещо, които дори не го разбират. Това зависи от по-голямата или по-малка степен на техния напредък. В някои случаи несигурността, в която те се намират по отношение на бъдеще, което ги очаква, е едно наказание.“

332. Може ли един Дух да ускори или да забави момента на своята реинкарнация?

„Той може да я ускори, привличайки я чрез едно силно желание; може също така да я отложи, ако се отдръпне от изпитанието, което го очаква, защото и сред духовете се откриват страхливци и безразлични. Но никой не може да продължи така безнаказано, защото страда от това, както болният, който отказва лекарството способно да го излекува."

333. Ако един Дух се чувства достатъчно щастлив в едно средно състояние сред блуждаещите духове, и съответно няма амбиция да се издигне, може той ли да удължава това състояние до безкрайност?

"Не, до безкрайност - не. Рано или късно Духът усеща необходимостта от напредък. Всички трябва да се издигнат; това е съдбата на всички."

334. Предварително ли е предопределено съединението на душата с дадено тяло или изборът на тяло се прави в последния момент?

"Духът винаги е предварително предназначен за него. Избирайки изпитанието, на което иска да се подложи, той моли за инкарнация; И така Бог, който знае всичко и вижда всичко, вече знае и предварително вижда, че такъв Дух ще се съедини с такова едно тяло. "

335. От Духа ли зависи да избере тяло, в което ще се инкарнира, или той избира само типа живот, който да му послужи за изпитание?

"Той може да избере също и тяло, защото несъвършенствата, които то предлага, все пак биха били изпитания за Духа, които ще му помогнат за напредъка, ако преодолее препятствията, които му се изпречат. Въпреки това, на Духа не винаги му е позволено да избира телесната си обвивка; а просто способността да поиска тя да бъде такава или онакава. "

а) Може ли един Дух да откаже в последния момент да влезе в избраното от него тяло?

"Ако той се откаже, той ще страда повече от онзи, който дори не се е опитал да премине някакво изпитание ."

336. Може ли да се случи дете, което трябва да се роди, да не намери дух, който да иска да се въплъти в него?

"Бог се грижи за това. Когато едно дете трябва да се роди жизнеспособно, винаги е предопределено то да има една душа. Нищо не се създава без предварителното желание за това."

337. Възможно ли е съединението на един Дух с дадено тяло да бъде наложено от Бог?

"Разбира се, по същия начин, както и различните изпитания, особено когато Духът все още не е способен да пристъпи към един избор с информираност за причината. Един Дух може да бъде принуден, за изкупление, да се обедини с тялото на едно определено дете, което поради своето раждане и положението, което ще заема в света, ще се превърне за него в инструмент за наказание“.

338. Ако много Духове поискат да вземат определено тяло, което предстои да се роди, кое ще реши на кого измежду тях ще принадлежи тялото?

„Мнозина може да го искат; но в такъв случай Бог е този, който преценява кой дух е най-подходящ за изпълнение на съдбата, назначена за детето. Но, както вече ви казах, Духът е предназначен преди да дойде момента, в който той трябва да се обедини с тялото. "

339. В моментът на инкарнацията Духът страда ли от объркване, подобно на това, което преживява при дезинкарнация?

"Да, много по-голямо и преди всичко много по-дълго. При смъртта Духът се освобождава от робството; при раждането, той влиза в него."

340. Дали за Духът моментът на неговата инкарнация изглежда тържествено? Изпълнява ли той този акт като нещо голямо и важно за него?

"Той пристъпва към това като един пътешественик, който се впуска в опасно пресичане и който не знае дали няма да намери смъртта си във вълните, срещу които е решил да се изправи."

Коментар на Кардек: Пътникът, който се впуска в това, знае в каква опасност се намира, но не знае дали ще корабокрушира. Същото важи и за Духа: той познава типа на изпитанията, на които се подлага, но не знае дали ще се огъне. 

Точно както за Духа смъртта на тялото е един вид прераждане, прераждането за духа е е един вид смърт или по-скоро изгнание, ограничаване. 

Той напуска света на Духовете заради телесния свят, както един човек напуска този свят за да отиде в другия. Той знае, че ще се реинкарнира, както човекът знае, че ще умре. Но, подобно на него по отношение на смъртта, Духът само във върховния момент, когато е дошло предопределеното време, получава яснота, че ще се реинкарнира. Тогава, подобно на това, което се случва с агонизиращия човек (който умира), духът изпитва смутно състояние, което продължава до окончателното започване на новото съществуване.

341. Несигурността на Духа по отношение на успешния изход от изпитанията, които ще понесе в живота, причина ли е за безпокойство у него преди инкарнацията?

"Да, причина за много голямо безпокойство, тъй като изпитанията на неговото съществуване ще забавят или ускорят неговия напредък, според това как ги е понесъл."

342. Един дух придружаван ли е в момента на превъплъщението си от негови приятелски Духове, които са дошли да присъстват на напускането му от безтелесния свят, така както идват да го посрещнат, когато се връща отново там?

"Това зависи от нивото, към което духът принадлежи. Ако вече принадлежи на места, където цари привързаност, Духовете, които го обичат, го придружават до последния момент, насърчават го и често дори следват стъпките му в новия му живот."

343. Онези, които виждаме в сънищата, които ни засвидетелстват обичта си и които ни се представят с непознати лица, дали понякога са приятелските Духове, които следват стъпките ни в живота?

"Да, в много случаи те идват да ви посетят, както вие посещавате един затворник."

Съединяване на душа и тяло

344. В кой момент душата се съединява с тялото?

"Съюзът започва в момента на зачеването, но е завършен едва в момента на раждането. От момента на зачеването духът, предназначен да обитава дадено тяло, се съединява с това тяло чрез една флуидна връзка, която се затяга все повече и повече до момента, когато детето излезе на бял свят. Викът, с който проплаква бебето, обявява, че то е зачислено към живите и служителите на Бог."

345. Окончателен ли е съюзът на Духа и тялото от момента на зачеването? Може ли Духът през тази първа фаза да се откаже да обитава тялото, предназначено за него?

„Съюзът между тях е окончателен, в смисъл, че никой друг Дух не може да замести този, който е определен за това тяло. Но тъй като връзките, които ги придържат свързани, все още са много слаби, те лесно се разрушават и могат да бъде разрушени от волята на един Дух, ако той се отдръпне пред изпитанието, което е избрал. В този случай детето не живее."

346. Какво става с един Дух, ако тялото, което той е избрал, умре преди раждането?

„Той избира друго тяло“.

а) Каква е ползата от тези преждевременни смърти?

"Такива смъртни случаи най-често са причинени от несъвършенствата на материята."

347. Каква полза може да извлече един Дух от неговата инкарнация в едно тяло, което умира малко дни след раждането?

"Създанието тогава не притежава съзнание за своето съществуване. За това смъртта му няма почти никакво значение. Както ви казахме, такива смъртни случаи често са предназначени за едно изпитание на родителите."

348. Духът знае ли предварително, че тялото, което е избрал, няма вероятност да живее?

"Той понякога го знае; но ако го избере именно поради това обстоятелство, означава, че бяга от изпитанието."

349. Когато по някаква причина се провали инкарнацията на един Дух, тя незабавно ли бива заменена с друго съществуване?

"Не винаги е веднага. Трябва да се даде време на Духа за да направи нов избор, освен ако неговата моментална реинкарнация не отговаря на по-ранно решение."

350. Когато окончателно е съединен с детското тяло и когато вече е късно да откаже се върне назад, Духа понякога съжалява ли за избора, който е направил?

"Ако питате като човек дали се оплаква от живота, който има? Дали му се иска животът му да е друг? Да. Но съжалява ли за избора, който е направил? Не, защото не помни, че това е негов избор. След инкарнацията Духът не може да съжалява за избор, за който няма съзнание. Но все пак той може да сметне товара, който е поел за по-тежък от неговите сили. И когато това се случи, той може да прибегне до самоубийство."

351. В интервала между зачеването и раждането Духът радва ли се на всички свои способности?

„Това е така повече или по-малко според етапа, в който се намира; тъй като в тази фаза той все още не е инкарниран в своето ново тяло, а само е свързан към него. От момента на зачеването Духът започва да усеща завладяване от объркване и смут, които го предупреждават, че е дошъл моментът да започне едно ново съществуване. Това объркване нараства непрекъснато до раждането. В този интервал състоянието му е почти идентично на един инкарниран Дух по време на сън. С наближаването на момента на раждането, неговите идеи избледняват заедно със спомена му за миналото, за което губи съзнателност в състоянието си на човек, веднага щом влезе в живота. Но този спомен идва обратно при него малко по малко при връщането му в състоянието на Дух. "

352. В момента на раждането си Духът възвръща ли множеството на своите способности?

"Не; те се развиват постепенно с органите му. Духът се намира в едно ново съществуване; правилно е той да се научи да използва инструментите, с които разполага. Неговите идеи се връщат към него малко по малко, като един човек, който се събужда от сън и се оказва в различна ситуация от тази, която е заемал преди."

„Книга на Духовете“ онлайн от този списък с книги: http://spiritismallankardecbg.blogspot.com/p/blog-page_60.html

Очакваме вашите коментари, въпроси или просто мнение под статията в сайта или във фейсбук група Спиритизъм/ Spiritism - https://www.facebook.com/groups/704234613047102/

Всички досегашни уроци от онлайн курса може да намерите тук: http://spiritismallankardecbg.blogspot.com/p/blog-page_12.html