Глава 21 Побъркани Духове - вкопчване в нисшите земни теми след смъртта

Книга Пратениците, духовен автор Андре Луис, чрез медиума Шико Шавиер

 Глава 21 Побъркани Духове - вкопчване в нисшите земни теми след смъртта

Множество работници ни придружиха в нашата служба. Безброй служители се движеха наоколо пренасяйки товари. Те носеха големи бутилки с вода, тенджери със супа, кани с лекарствено вещество, в различни колички. 

 Отивайки още няколко стъпки по-нататък забелязах, че стотици духове се помещаваха заедно в огромни общежития, с блуждаещи очи и мрачни лица, приличащи на събрание на лудите в една психиатрия с огромни размери. 

Алфредо даде редица служебни указания на една голяма група техници по лечебно дихание, които се отклониха от нас поемайки към сгради, разположени в един различен район. Той любезно ни обясни, че там благодетелите на Кампо да Пас, са разположили голям брой болни духове, които са повече психически неуравновесени, отколкото наистина покварени. Пациентите, които виждахме пред погледа си бяха в по-добро състояние. Те вече се разхождаха наоколо и много от тях вече си говореха един с друг, въпреки психичния дисбаланс, който бележеше техните думи и мисли.

Той ни изясняваше многобройните задължения на рутинната работа, когато няколко същности се събраха уважително около нас:

 - Сеньор Алфредо – каза един старец с много бяла брада - аз чакам резултата от моята петиция. Как са нещата по отношение на моите земи и роби? Платих добра цена на Кармо Гарсия. Знаете ли, сеньор, че аз бях преследван в продължение на много години и не мога да си губя повече време. Кога се връщам у дома? Вярвам, че вие усещате необходимостта ми да се върна обратно сред своите. Жената и децата ме чакат.

Като един отличен лекар на душите, Алфредо обърна най-голямо внимание  на стареца и отговори, сякаш се занимаваше с човек със здрав разум:

- Да, Малакиас, вие с основание се оплаквате, но здравето ви не позволява едно бързо връщане назад. Знаете, че съпругата ви Дона Синия ви помоли да се лекувате тук както подобава. Мисля, че тя трябва да е много спокойна за вас. Вашите идеи обаче, приятелю, не са добре координирани. Има още някои неща, които да направим. Защо се тревожите толкова много за земите и робите? Първо здравето, Малакиас; не забравяйте за здравето си!

Старецът се усмихна, като един пациент, който се обляга на твърдостта и оптимизма на своя лекар.

- Признавам, че вашите забележки са справедливи, но децата ми не се помръдват без мен, мързеливи са и се нуждаят от моето присъствие.

Но, поучавайки с финес бедния старец, администраторът възрази:

 - И все пак откъде дойдоха децата в бащините ви ръце? Не са ли дошли от ръцете на Бог? 

- Да, да ... - потвърди старецът, разтърсен и доволен. 

- Ами това е, Малакиас. Има моменти в живота, когато трябва да върнем на Бога това, което му принадлежи. Освен това, вашите деца също са отговорни и, ако бездействат, те ще бъдат отговорни за злините, които създават около себе си. Засега е важно вие да се обновите, да изясните идеите си и да успокоите сърцето си.

Старецът се усмихна, утешен, но преди да успее да заговори отново, един благороден на вид джентълмен, пристъпи напред и възкликна:

- А решението на моя процес, сеньор Алфредо? Чувствам се наранен от недобросъвестни роднини. Братовчедите ми ламтят за моята част от наследството на бабите и дядовците. Както вече видях, делът ми е по-висок от делът на останалите. Научих обаче, че Виконта на Кайру  е използвал цялото си влияние срещу мен. Никой не пренебрегва факта, че той е голям безчестник. Какво ли не може да направи той с политически трикове? Но по отношение на мен е погрешно информиран. Сеньор, изпратихте ли молбата ми до императора?

- Вече изпратих съобщението - поясни Алфредо с братска обич - императорът със сигурност ще вземе предвид молбата.

 - И все пак забавянето е много дълго! ... - заговори господинът, нетърпелив, сякаш беше пред един прост подчинен.

- Но, скъпи мой Аристарко - отговори администраторът много спокойно, - вярвам, че вие сте в изпитание с цел да познаете величието на божественото наследство. Каква е стойността на едно земно наследство в сравнение с нетленното? Не мислете за това, което сте загубили; размишлявайте върху възвишените блага, които можете да достигнете пред Вечния Живот. Забравете за амбициозните си братовчеди и Виконтът, които не ви разбраха. Те ще трябва да оставят всичко, което притежават в преходния свят, за да си уредят сметките пред Божествеността. Никога ли не сте мислили за това?

Аристарко като че ли загуби тревожността си за миг, усмихна се широко и отговори:

- Вярно е! Тези мошеници ще умрат някой ден...

Една дама, която изглеждаше отчаяна, застана пред нас и каза високомерно:

- Сеньор Алфредо, моля ви да не ме задържате тук. Собственият ми съпруг е враг на моето семейство. Той обеща да преследва дъщерите ми веднага щом аз отсъствам от дома. Ако аз остана тук, сигурна съм, че той ще прахоса активите ни и ще деморализира името ни. Моля ви, разрешете връщането ми. Сърцето ми казва, че момиченцата ми са отчаяни. Аз съм все по-убедена, че болестта ми е възникнала поради това състояние на нещата ...

 - Вече знам, сестро моя, - отговори нашият приятел със същата грижа – но каква полза би имало да се върнете, когато сте толкова силно изтормозена? Не би ли било по-добре да се излекувате и да успокоите духа си, за да помогнете на малките си момичета по-ефективно?

- Но аз дори не знам къде се намирам - оплака се горката дама, мачкайки ръцете си -, вярвам, че ме доведоха на край света, за да лекувам обикновена загуба на сетивата!

- Обаче никой не ви малтретира - каза любезно събеседникът - и случаят ви не е толкова прост, колкото изглежда. Имайте спокойствие. Кръвните връзки са духовно поучителни, но над тях вибрира вселенското семейство. Има създания, които носят бреме, много по-тежко от вашето. Научете се, доколкото е във възможностите ви, да се освобождавате от преходните придобивки, за да спечелите вечните блага. 

Нещастната жена не се усмихваше като другите. Затваряйки се в себе си с мрачно изражение, тя се отдръпна тежко, очите ѝ проблясващи от гняв, сякаш умът ѝ се взираше много надалеч, неспособен на никакво разбиране.

Напред дойдоха и други пациенти, но администраторът каза на висок глас:

- В момента не мога да помогна на всички. След утрешния ден вие ще бъдете приети за разяснения. 

И обръщайки се към нас, той обясни усмихнат:

 - Във физическата сфера всички те биха били приети за абсолютно нормални; обаче тук те са истински луди. Те са дезинкарнирани, които от дълго време са се вкопчили в нисшите си проблеми. Те изискват действие по техните лични казуси, без да говорят за възможността за просветление, която презират. Те обвиняват другите, без да си дават сметка за собствените грешки.

 Аз се опитах да ги изслушам, за да ви дам една представа за нашата работа в сектора на онези, които са се дисбалансирали психически поради прекомерно фокусиране към по-нисши цели. Не е престъпление, ако някой се интересува какво се случва в земите му, за получаването на едно наследство, или за благополучието на рода им; но, все пак дълбоко в себе си, старецът, който изискваше земите и робите си, никога не е мислил за друго, освен да бъде тиранин на полетата си; господинът, който очакваше наследството си, искаше да измами братовчедите си; и дамата, която толкова се интересуваше от домашната обстановка, се дезинкарнира, когато тайно възнамеряваше да отрови съпруга си. Знам техните тактики, на всеки един от тях. Те се събудиха от един дълъг сън на безсъзнание и смятат, че все още са инкарнирани, като също така предполагат, че могат да скрият своите престъпни претенции.

Аз бях изумен. Изразявайки дълбокото си възхищение, попитах:

- Тези пациенти остават ли тук за много дълго? Как  пристигнаха в Помощната Станция?

Мил, както винаги, Алфредо отговори:

- Те бяха събрани и докарани тук в най-лошо състояние. Те бяха в един тежък сън за дълго време и постепенно си възвръщат паметта, докато стане възможно да бъдат изпратени до Институциите по Магнетизация на „Кампо да Пас“, с цел да получат една по-голяма помощ и необходимите разяснения.

Всички преведени глави на книга Пратениците тук: http://spiritismallankardecbg.blogspot.com/p/blog-page_46.html