УРОК 40 СПОМЕН У ДУХА ЗА ТЕЛЕСНОТО СЪЩЕСТВУВАНЕ, ЗЕМНИ НАСЛАДИ И СТРАДАНИЯ, РАДОСТТА ОТ УСПЕШНО ПЛАТЕНИТЕ ДЪЛГОВЕ

ОНЛАЙН КУРС ПРИНЦИПИ НА СПИРИТИСТКАТА ДОКТРИНА

УРОК 40 СПОМЕН У ДУХА ЗА ТЕЛЕСНОТО СЪЩЕСТВУВАНЕ, ЗЕМНИ НАСЛАДИ И СТРАДАНИЯ, РАДОСТТА ОТ УСПЕШНО ПЛАТЕНИТЕ ДЪЛГОВЕ

въпросите, които изучаваме днес:

СПОМЕН ЗА ТЕЛЕСНОТО СЪЩЕСТВУВАНЕ

304. Спомня ли си Духът своето телесно съществуване?

„Спомня си и тъй като е живял много пъти на Земята, помни какъв е бил като човек и мога да ви уверя, че често се смее от жалост към самия себе си. "

Коментар на Кардек: Точно както един мъж, който е навършил пълнолетие и който се смее на момчешките си лудории или на детинщините си в периода на детството.

305. Споменът за телесно съществуване представя ли се напълно пред Духа веднага след смъртта?

"Не; той идва при него малко по малко, както един образ, който се появява постепенно от мъгла, докато той фиксира своето внимание към него."

306. Духът спомня ли си в детайли всички събития от живота си? Успява ли да ги обхване цялостно с един ретроспективен поглед?

„Той си спомня нещата в съответствие с последиците, произтичащи от тях, допринесли за състоянието, в което се намира като блуждаещ Дух. Следователно разбирате, че в живота му ще има много обстоятелства, на които няма да придава никаква важност и които дори няма да се опита да си спомни. "

а) Но ако той иска, би ли могъл да си ги спомни?

„Може да си спомни и най-малките подробности и случки,  отнасящи се до фактите, както и  своите мисли. Това обаче не се случва, ако няма полезност. "

б) Духът улавя ли целта на земния живот и отношението ѝ към бъдещия живот?

„Със сигурност той я вижда и разбира много по-добре, отколкото в неговия телесен живот. Той разбира необходимостта да пречисти себе за да достигне безкрайността и осъзнава, че във всяко съществуване се освобождава от някои нечистотии."

307. Как става така, че Духът извлича от спомените си своя минал живот? Това чрез силата на въображението му става или като жива картина, която изниква пред погледа му?

"И по двата начина. Всички действия, които го интересуват да си спомни са като настоящи за него. Другите остават повече или по-малко смътни в съзнанието му, или изобщо забравени. Колкото по-дематериализиран е Духът, толкова по-малко значение ще отдава на материалните неща. Това е причината, поради която много пъти вие призовавате Дух, който току-що е напуснал Земята, и откривате, че той не си спомня имена на хората, които са му били близки, или много неща, които на вас ви се струват важни. Тъй като всичко това е имало малко значение за него, за това скоро бива забравено. Той си спомня съвършено добре единствено основните факти, които допринасят за неговото подобряване. "

308. Духът спомня ли си всички съществувания, които предшестват това, което току-що е приключил?

„Цялото минало се разкрива пред очите му, както за пътешественика са участъците от пътя, който е изминал. Но как вече казахме, вие не помните абсолютно всички вашите действия. Спомняте си спрямо влиянието, които дадени действия са имали при създаването на сегашното ви положение. Що се отнася до първите съществувания, тези, които могат да се считат за детството на Духа, те се губят в неяснота и изчезват в нощта на забравата. "

309. Как Духът приема тялото, от което се отделя?

„Като една безполезна дреха, която го е обгръщала, и от която е щастлив, че е освободен. "

а) Какво усещане му създава гледката на разлагащото се тяло?

„Духът почти винаги остава безразличен, тъй като е нещо, което по никакъв начин не го интересува. "

310. След известно време Духът ще разпознае ли костите или други предмети, които са му принадлежали?

„Понякога да, в зависимост от по-нисшата или по-извисена гледна точка, от която вижда земните неща. "

311. Почитанието, което оказват близките на материалните предмети, които са принадлежали на Духа, доставя ли му удоволствие и привлича неговото внимание към тях?

„Духът винаги е благодарен, че си спомнят за него, вещите, които са му принадлежали, напомнят за него на паметта на тези, които е оставил в света. Но това, което го привлича, е мисълта на тези хора, а не тези предмети. "

312. Духовете запазват ли спомена за страданията, през които са преминали в последното си телесно съществуване?

„Това се случва често и този спомен ги кара да разберат по-добре стойността на щастието, на което могат наслаждават като духове. "

313. Човек, който е бил щастлив във този свят, съжалява ли за радостите, които е загубил, напускайки Земята?

„Само на нисшите духове могат да им липсват насладите, съответстващи на нечистата им природа, удоволствия, които им носят едно изкупление посредством страдание. За висшите Духове вечното щастие е хиляди пъти за предпочитане пред ефимерните удоволствия на Земята. "

Коментар на Кардек: Точно както се случва с един човек, който на зряла възраст не отдава никакво значение на онова, което толкова го е радвало в детство.

314. Този, който е започнал едни големи начинания с полезна цел и който ги вижда прекъснати със смъртта си, съжалява ли в другия свят, че ги е оставил недовършени?

„Не, защото вижда, че е отредено други да ги завършат. Точно обратното, той се опитва да повлияе на други инкарнирани Духове, за да могат да ги продължат. Целта му на Земята е била доброто на Човечеството: той продължава да има същата цел и в света на духовете."

315. А този, който е оставил след себе си произведения на изкуството или литература, запазва ли любовта, която е изпитвал към тях приживе?

„Според неговото извисяване той ги оценява от една различна гледна точка и не рядко порицава нещата, които са предизвиквали най-голямото му възхищение."

316. В отвъдното Духът интересува ли се от работата, която се осъществява на Земята, от напредъка на Изкуствата и Науките?

„В зависимост от неговото извисяване или мисията, която може да трябва да изпълни. Често това, което на вас ви се струва великолепно, е много дребно за определени Духове, които ако го вземат под внимание то е, както един учен се интересува от труда на един ученик. Те обръщат внимание само това, което доказва издигането на инкарнираните и техния прогрес."

317. След смъртта Духовете запазват ли любовта към родината си?

„Принципът винаги е един и същ. За висшите Духове родината е Вселената. А по отношение на Земята, отечество за тях е мястото, където срещат най-голям брой симпатични хора. "

Коментар на Кардек: Условията на Духовете и начините, по които те виждат нещата, варират до безкрайност, в съответствие със степента на моралното и интелектуалното развитие, в което се намират. Обикновено, Духовете от висш ранг се приближават за кратко към Земята. Всичко, което се върши тук, е толкова нищожно в сравнение с величието на безкрайността, толкова детински са в техните очи нещата, за които най-важните хора се грижат, че нашия свят не представлява почти никакъв интерес за тях, освен ако тук не ги води целта да допринесат за прогреса на Човечеството. Духовете от среден ранг са тези, които най-често се спускат на тази планета, макар че те по начало разглеждат нещата от една по-висша гледна точка, отколкото когато са инкарнирани. Обикновените духове са тези, които са най-доволни тук и съставляват масата на невидимото население на планетата Земя. Те запазват почти същите идеи, същите вкусове и същите наклонности, който са имали, когато са били покрити в обвивката на тялото.

Те се намесват в нашите срещи, работата, развлеченията, в които участват повече или по-малко активно, според своя характер. Тъй като не могат да задоволят страстите си, те се наслаждават на компанията на онези, които им се предават и ги подстрекават към това. Сред тях обаче има много, които са сериозни, които виждат и наблюдават, за да се образоват и усъвършенстват.

318. Идеите на Духовете променят ли се, когато са в блуждаещо състояние?

"Много; те претърпяват големи промени пропорционални с дематериализацията на Духа. Те понякога може за дълго време да останат пропити с идеите, които са имали на Земята; но малко по малко влиянието на материята намалява и те виждат нещата по-ясно. Тогава търсят начини да станат по-добри."

319. След като Духът вече е живял в духовния живот преди своята инкарнация, как се обяснява неговото учудване от повторното му присъединяване към света на Духовете?

„Това се случва само в първия момент и представлява един ефект от объркването, което идва след пробуждането на Духа. По-късно той научава за своето състояние посредством спомените за миналото, които се връщат обратно и впечатлението от земния живот се изтрива. " 

ДОПЪЛНИТЕЛЕН МАТЕРИАЛ: СЛУЧАЯТ НА ПИТАНГА http://spiritismallankardecbg.blogspot.com/2020/10/blog-post.html

„Книга на Духовете“ онлайн от този списък с книги: http://spiritismallankardecbg.blogspot.com/p/blog-page_60.html

Очакваме вашите коментари, въпроси или просто мнение под статията в сайта или във фейсбук група Спиритизъм/ Spiritism - https://www.facebook.com/groups/704234613047102/

Всички досегашни уроци от онлайн курса може да намерите тук: http://spiritismallankardecbg.blogspot.com/p/blog-page_12.html