Глава 20 Укрепления срещу злото
Слязохме по стълбите и аз застанах пред високите стени, където можех да наблюдавам цялостно превъзходните укрепления на сградата. Тази грандиозна конструкция беше далеч по-важна, от който и да е древен замък, превърнат в една крепост. Отново навън аз можех да видя в детайли и с по-голяма точност панорамната гледка. Сега разпознах, че бяхме влезли в един бастион на предна линия, различавайки великолепието на царствената сграда. Очертанията стояха ясни пред мен.
Преди всичко укрепленията ме впечатлиха. Виждах Кулата на Съобщенията, която със сигурност беше посветена на служба на съпротивата; една висока защитна стена се издигаше над изкопа, от които беше оставена да прелива течаща вода; наблюдателна кула се издигаше стройна внушителна. Наблюдавах пътя на патрула, водния резервоар, бойниците, а след това и дървената оградна стена и барбаканите , разсъждавайки върху сложността на цялата тази отбранителна техника. А оръжията? Различих присъствието им в машините, инсталирани по стените, копие на малките оръдия познати на Земята. Междувременно с вълнение забелязах на върха на кулата едно огромно знаме на мира, много бяло, трептящо на вятъра като един широк облак сняг ...Алфредо забеляза почудата, която беше обхванала Висенте и мен.
- Ясно ми е какво впечатление ви създава нашата защита, - каза Алфредо, спирайки да обясни. Вглеждайки се в нас със един много сияен поглед, той продължи:
- Разбира се, вие не сте си представяли, че са необходими толкова много укрепления. Както виждате, нашето знаме е знаме на съгласието и хармонията; съществено важно е да имаме предвид, че се намираме в една служба, която трябва да защитаваме при всякакви обстоятелства. Докато не възтържествува универсалният закон на любовта, съхраняването на царството на справедливостта е задължително. И тук нашата Станция е поставена като „овца сред вълци“, и въпреки че не е наша работа да изтребваме зверовете, ние трябва да защитаваме делото на Доброто от неправомерни атаки. Организациите на нашите посветени на злото братя и сестри са огромни. Не приемайте хипотезата, че всички те са невежи или несъзнателни. По-голямата част от тях се състоят от зли и престъпни духове. Те са наистина диаболични същности. Не се съмнявайте в това.
- Боже мой! - възкликна Висенте в почуда, - Но защо умишлено се организират за зло? Може би не знаят, че цялото вселенско наследство принадлежи на Божественото Величество? Не признават ли Суверенната Сила?
- Ах, приятелю! - каза сериозно Алфредо, - Аз задавах съвсем същите въпроси, когато за пръв път пристигнах тук. Отговорите, които получих, бяха проникновени и заключителни. Бихме могли, Висенте, да зададем същите въпроси за Земята. Престъпниците, които създават жертви на войната, експлоататорите на обществените блага, свидливите скъперници, онези, които жадуват за неоправдана власт, и суетните пълни с безсмислие, всички те знаят толкова добре, колкото и нашите противници тук, че всичко принадлежи на Бог, че човекът просто е ползвател на божествените блага. Те не са невежи за това, че смъртта е призовала предците им към истината и е потърсена сметка, и че те следват същите пътища; и въпреки това обаче те се измъчват на Повърхността като едни истински безумци, трупайки възможности за разруха и злоупотребявайки с най-светите си възможности. Същото се потвърждава и тук. Те искат да доминират върху другите, вместо да доминират над себе си; изискват преди да дадат, и така влизат в траен сблъсък с божествения дух на закона. След като двубоят между тяхната фантазия и истината на Отеца е установен, тези нещастници се противопоставят на корекциите на Господа и се превръщат едни в истински гении на сянката, докато един ден не решат да тръгнат в нови посоки.
Заинтригуван от дълбоките забележки, попитах:
- Но как да си обясним основата на такова поведение? На Земята разбираме определени измами и грешки, но тук ...
Моят доброжелателен събеседник не ме остави да завърша и продължи:
- На Повърхността нашите нещастни събратя се борят за едно икономическо господство, за едни дисбалансирани страсти, и за надмощието на лъжливи принципи. В тези зони, непосредствено разположени до земния ум имаме същите тези идентични условия. Сред злите и невежи същности съществуват кооперации на злото, икономически системи от феодален тип, нисша експлоатация на определени сили на природата, тиранични суети, разпространение на лъжи, поробване на онези, които са по-слаби поради липса на бдителност, болезнен плен на провалили се и непредвидливи духове; страсти, които може би са по-дисбалансирани от земните, сантиментални вълнения, ужасен дисбаланс на ума, терзаещи отклонения в чувствата. На всяко място, приятелю, духовните падения пред Господа са винаги едни и същи, макар и да се различават по интензитет и оцветяване.
- Ами оръжията? - попитах аз. - Използват ли се?
- И как не? – отговори бързо Алфредо. – Ние нямаме стоманени куршуми, но имаме електрически снаряди. Разбира се, ние няма да нападнем никого. Нашата задача е на помощ, а не на унищожение.
- Въпреки това, - добавих аз под въздействие на силно впечатление, - какъв ефект имат тези снаряди?
- Могат да ви изплашат изключително много - каза той, усмихвайки се, - и най-вече демонстрират възможностите за отбрана, която надхвърля атаката.
- Но само за да ги сплашим? - попитах отново.
Алфредо се усмихна многозначително и добави:
- Те биха могли да причинят едно впечатление за смърт.
- Какво искате да кажете! – възкликнах аз с неудържимо учудване.
Администраторът размисли за няколко мига и, може би обмисляйки тежестта на поясненията, отговори спокойно:
- Приятелю! приятелю! Щом ние вече не сме в плътта, нека също така да се стремим да дезинкарнираме (да откъснем от плътското) нашите мисли. Съществата, които тук се вкопчват във физически впечатления, винаги създават плътност за своите средства на проявление (периспирита), точно както Духовете, посветени на по-висшите региони, винаги пречистват и извисяват същите тези средства. Следователно нашите снаряди прогонват враговете на доброто чрез вибрации на страх, но те биха могли да причинят илюзията за смърт, действайки върху по-плътното тяло на нашите по-малко напреднали по пътя на живота събратя. Не е ли физическата смърт на земята също просто едно впечатление? Никой не изчезва. Това е само един феномен на невидимост или понякога на отсъствие. Що се отнася до отговорността на тези, които убиват, това е нещо друго. И отвъд това наблюдение, което е в зоната на действие на Божествената Справедливост, трябва да вземем предвид, че в тази сфера плътната модификация на тялото може да се появява отново всеки ден от менталната материя, предназначена за неговото производство, докато има души, които понякога работят от векове за да получат едно ново физическото тяло...
Висенте и аз бяхме онемели. Алфредо се усмихна ведро и попита шеговито:
- Знаете ли хиндуистката легенда за змията и светеца? - Пред нашето отрицателно изражение администраторът продължи: - Народните традиции в Индия разказват, че някога в едно определено поле имало една отровна змия. Никой не се осмелявал да мине от там, страхувайки се от нападение. Но един свят човек в служба на Бога тръгнал из региона, уповавайки се повече на Господа, отколкото на себе си. Змията го нападнала неуважително. Но той я подчинил с един спокоен поглед и казал:
- Сестро моя, законът гласи да не причиняваме вреда на никого.
Усойницата се оттеглила засрамена. Мъдрият човек тръгнал по своя път, а змията напълно се променила. Тя потърсила местата, обитавани от човека, желаейки да поправи старите си престъпления. Тя се държала напълно миролюбиво, но оттогава хората я малтретират. Когато те видели, че тя е абсолютно покорна, мъже, жени и деца хвърляли камъни по нея. Нещастното създание се оттеглило в своето леговище, разтревожено. Заживяла в огорчение, уплашена, обезсърчена. Ето обаче, че тогава светецът се завърнал по същия път и решил да я посети. Той бил изумен, да я види в такава разруха. Тогава змията му разказала горчивата си история. Тя искаше да бъде добра и мила, и грижовна, но съществата я преследваха и я замерваха с камъни.
Като чу това мъдрият човек помисли, помисли и ѝ каза:
- Но, сестрице, има една грешка от ваша страна. Аз ви посъветвах да не хапете никого, да не убивате, нито да преследвате, но не ви казах да избягвате да плашите лошите. Не атакувайте съществата на Бога, нашите братя и сестри по същия път на живота, но защитавайте своето сътрудничество в работата на Господа. Не хапете и не пробождайте, но трябва да държите нечестивите на разстояние, като им показвате зъбите си и съскате.
В този момент Анисето се усмихна изразително.
Администраторът си направи дълга пауза и заключи:
- Мисля, че баснята няма нужда от коментар.
Всички преведени глави на книга Пратениците тук: http://spiritismallankardecbg.blogspot.com/p/blog-page_46.html
Няма коментари:
Публикуване на коментар