Урок 51 - Сънища – предчувствия, общуване с духове и духовно виждане в сънно и полу-сънно състояние – ПРИМЕРИ 2 ЧАСТ

ОНЛАЙН КУРС ПРИНЦИПИ НА СПИРИТИСТКАТА ДОКТРИНА 

Урок 51 - Сънища – предчувствия, общуване с духове и духовно виждане в сънно и полу-сънно състояние – ПРИМЕРИ 2 ЧАСТ https://youtu.be/v30t9Dc2c3Q

Вижте по-надолу за допълнителните материали от книгите на медиума Шико Шавиер - среща с дух насън, който спасява живота на брат си; медиумизъм на смъртното легло - Прошка и сбогуване на духа на починала жена с нейната сестра и глава 38 от книга Пратениците - за сънищата.

Текст от „Книга на Духовете“, който изучаваме днес:

405. Често се случва да видим неща насън, които изглеждат като едно предчувствие, което на края не се потвърждава. На какво трябва да се отдаде това?

„Възможно е подобни предчувствия да се появят само в духовната сфера, т.е. Духът вижда това, което иска, и тръгва след това, което желае. Не трябва да забравяме, че по време на сън душата е повече или по-малко под влиянието на материята, и следователно никога не е напълно освободена от земните си идеи, в резултат на което притесненията от будното състояние могат да доведат до поява в сънищата ѝ на това, което иска или от което се страхува. Това в действителност трябва да се нарече ефект на въображението. Винаги, когато една идея ни вълнува силно, всичко, което ние виждаме, ни се показва като свързано с нея."

406. Когато насън виждаме живи хора, много близки до нас, да практикуват действия, които те абсолютно не си и помислят, не е ли това просто един ефект на въображението?

„За които те абсолютно не си и мислят, казвате. Какво знаете в това отношение? Духовете на тези хора идват да посетят вашите, както и вие ще ги посетите, без вие винаги да знаете те какво мислят. Освен това не е необичайно да приписвате на хора, които познавате, според това, което ви се иска, какво е станало или какво се е случвало в други съществувания."

407. За освобождението на Духа необходимо ли е тялото да е напълно обхванато от съня?

"Не; достатъчно е сетивата да бъдат изключени, за да може Духът да възстанови свободата си. За да се освободи, той се възползва от всички моменти на отдих, които тялото му предоставя. Когато има изтощение на жизнените сили, Духът се отделя, ставайки толкова по-свободен, колкото по-слабо е тялото.“

Коментар на Кардек: По този начин се обяснява защо са идентични образите, които виждаме в съня, които виждаме и в полузаспало състояние, или в обикновена сънливост.

408. Каква е причината да чуваме понякога в самите себе си отчетливо произнесени думи, които нямат никаква връзка с това, което ни занимава?

„Това е факт: вие чувате дори цели изречения, особено когато сетивата започнат да се притъпяват. Почти винаги това е слабо ехо от това, което казва един Дух, който иска да общува с вас."

409. В други моменти, в едно състояние, което все още не е напълно заспиване, затваряйки очи, виждаме различни образи, фигури, на които улавяме и най-дребните особености. Това един ефект на видение ли е или на въображението?

„Когато тялото е вцепенено, Духът се опитва да се отдели. Той се пренася и вижда. Ако заспиването е пълно, би имало сън."

410. Също така се случва, че по време на сън или когато сме леко задрямали, на помощ ни идват идеи, които изглеждат отлични, но се заличават от паметта ни, въпреки усилията, които полагаме, за да ги задържим. Откъде идват тези идеи?

„Те идват от свободата на Духа, който освобождавайки се, се радва на способностите си в по-голям размах. Те, също така, често са съвет, който други Духове дават."

а) За какво служат тези идеи и съвети, след като забравяйки ги, не успяваме да се възползваме от тях?

„Тези идеи по правило се отнасят повече за света на Духовете, отколкото за телесния свят. Няма голямо значение, че Духът обикновено ги забравя, когато е присъединен към тялото. В правилното време те ще се върнат при вас като моментно вдъхновение.“

411. Като се отделя от материята и действа като Дух, знае ли инкарнирания Дух времето на своята смърт?

„Случва се да го предчувства. Той понякога има много ясно съзнание за това, и в будно състояние то поражда у него интуитивното знание. Ето защо някои хора прогнозират с голяма точност датата, когато ще умрат."

412. Може ли активността на Духа по време на почивка или телесен сън да измори тялото?

„Възможно е, защото Духът е прикрепен към тялото, като един балон закрепен за кол. Точно както движенията на балона разтърсват кола, дейността на Духа влияе върху тялото и може да го измори.“

ДОПЪЛНИТЕЛНИ МАТЕРИАЛИ:

ДЮЗАТА ЗА ГАЗ, духовен автор: Хиларио Силва

 книга "A Vida Escreve", медиум Франсиско Кандидо Шавиер

Същата вечер Виталино Кайшета беше спорил много.

Противопоставяйки се на аргументите на двама приятели, той се противопоставяше на вярата. Вярваше само в това, което виждаше. Беше изучил дълбоко анатомията и трябваше да почувства, за да повярва. Имаше нужда да усети, да чуе, да помирише, да анализира ...

Поради тази причина той беше разочарован преди да заспи.

Съпругата му се забави за да настани децата и да изпълни домакинските си задължения.

Но дори след като съпругата му заспа, Виталино продължаваше в мисловен монолог.

Нямаше да се промени. Той беше един практичен човек. Той би отстъпил само пред доказателства с факти. Искаше факти.

Уморен, той накрая заспа.

Той спеше и сънуваше, че се намира пред Розалино, неговия починал от много години брат...

Розалино каза убедително:

„Скъпи братко, чух твоите мълчаливи съображения. Всъщност изпитанията за оцеляване често са трудни. Но само по себе си това обстоятелство не ти позволява да ги отричаш.

Виж сега:

Съществува една автоматична вяра, безсъзнателна, без доказателства. Това е приемането на природни събития, без помощта на сетивата. 

На колко неща ти се доверяваш напълно, без да провеждаш какъвто и да е тест? Не проверяваш компетентността на шофьора, но пътуваш в превозното средство без притеснения ... Не изпробваш издръжливостта на леглото всяка вечер, а лягаш и спиш спокойно ... Ти не виждате съставките, които изграждат храната ти, но ядеш без страх…

От друга страна, безброй събития се изпречват на пътя ти, без да успеят да заслужат най-прецизното ти проучване. Ти не усещаш въздуха, но дишаш кислород без притеснение ...

Не виждаш вируса, но страдаш от грип ...

Не чуваш много от звуковите вълни, които минават около теб, но слушаш радио програмите със задоволство ...

Ти не си премерил Вселената, метър по метър, но разпознаваш безкрайното Сътворение ...

Все още не си умрял, но приемаш фаталността на явлението смърт ...

По същия начин, приятелю, казваш, че не виждаш и не приемаш духовния свят, но той съществува ...

Събуди се за истината!

Събуди се и живей!“

Сякаш воден от странна сила, Виталино се събуди във физическото си тяло.

Атмосферата беше тежка.

Въздухът не можеше да се диша. Нещо странно се беше случило...

Той стана, потърси креватчето на двете деца.

И двете бяха в безсъзнание.

Разстроен, той механично отвори близкия прозорец и пусна светлина.

Едва тогава той откри, че жена му поради разсейване бе оставила дюзата на тръбата с газ отворена.

Семейството се беше спасило навреме.

И когато опасността отмина, той взе хартия и молив и записа всички доводи, които беше чул в съня си, и започна да размишлява ...

Откъс от книгата „В сферите на медиумизма“, на духовен автор Андре Луис, психографирана от Шико Шавиер

МЕДИУМИЗЪМ НА СМЪРТНОТО ЛЕГЛО

Госпожа Елиса вече не беше в състояние да произнесе нито едно изречение, въпреки че виждаше и чуваше, а също така не беше в състояние да движи ръцете си поради острата болка, която започна да усеща в гърдите си.

Настъпи окончателната сърдечна контракция; процесът на ангина беше стигнал до своя край; организмът на пациентката вече не реагираше на магнетизиращия поток на асистент Аулус.

Тогава госпожа Елиса разбра, че на нея остава да извърви пътуването до гроба и сякаш една мълния разкъса нощта в нейния ум, в една от онези редки минути, които струват векове за душата, тя прегледа набързо миналото, когато всички сцени на детството, на младостта и зрелостта се появиха наново в храма на нейната памет, сякаш да я поканят на един щателен преглед на съвестта.

 Анезия, любимата дъщеря, се молеше с мълчалив плач, а умиращата жена я разбираше, но единствено проливаше сълзи в отговор. След това, гледайки дъщеря си, г-жа Елиса се прехвърли в живота след смъртта, бидейки все още свързана с плътното тяло чрез една нишка от сребристо вещество. (...)

 Докато роднините на починалата се осъзнаваха, в Духа ѝ надделя една-единствена мисъл: да каже сбогом на последната родна сестра, която ѝ беше останала на Земята. И така обгърната от вълната на силите, породени от нейната собствена упоритост, тя се отдалечи с лекота, понасяйки се автоматично чрез процеса волиция към града, където се намираше нейната роднина.

 Десетки километри бяха преодолени мигновено и г-жа Елиса, придружена от спасителната духовна група, пристигна в една слабо осветена стая, в която една достопочтена старица спеше спокойно.

Това беше нейната сестра Матилде.

 Осъзнавайки, че има на разположение само няколко бързи момента, Елиса вибрира няколко почуквания по леглото на сестра си, която внезапно се събуди и веднага влезе в сферата на влияние на сестра си.

Елиса започна да ѝ говори притеснена.

 Матилде обаче не чуваше думите ѝ през слуховите канали на плътското тяло, а през мозъка, чрез менталните вълни, под формата на мисли, които се въртяха около главата ѝ. След което тя се изправи с безпокойство и каза на самата себе си:

- Елиса е починала.

 Аулус обясни:

 - Тук имаме един от обичайните видове комуникация в случай на смърт. Поради постоянството, с което се повтарят, учените по света са принудени да ги изследват. Някои от тях приписват тези факти на предавания на телепатични вълни. За Спиритизма обаче това е чисто и просто пряко общуване между безсмъртни души.

 - Могат ли всички хора, стига да пожелаят, да осъществят подобни сбогувания, когато напускат Земята?

На този въпрос от Хиларио Асистентът отговори:

- Да, Хиларио, правилно е, когато казвате, стига да пожелаят, защото такива комуникации, в момента на смъртта, се осъществяват само от онези, които концентрират собствената си ментална сила върху такава една цел.

След разговорa със сестра си, Елиса се прибра в дома си, по-малко притеснена, макар и уморена.

 Желаеше да възстанови физическата си обвивка, но не успя: тя само се носеше над леглото, свързана с тленните си останки с помощта на тънка сребърна нишка. 

С угнетена душа, Елиса не знаеше да определи дали е жива вътре в смъртта или е мъртва в живота си.

 По това време други Духове приятели, които бяха поели отговорност да помогнат при окончателното освобождаване на починалата, влязоха в стаята и ѝ помогнаха адекватно.

Книга Пратениците, духовен автор Андре Луис, психографирана от медиум Шико Шавиер

Глава 38 Усилена работа – за сънищата 

В уютния салон на Дона Изабел кипеше усърдна дейност. Отвън беше започнал силен порой, но имахме ясното впечатление, че се намираме на голямо разстояние от проливния дъжд.

Още от ранните сутрешни часове движението стана интензивно. Много хора идваха и си отиваха.

- Многобройни братя - обясни наставникът – се намират в този пансион на духовната работа, което в сферата на инкарнираните биха нарекли сънуване. Не е лесно да се предават поучителни послания в тази задача, като се използват обикновени места, защото те са замърсени от по-недостойна умствена материя. Все пак в поучителните работилници като тази, където сме в състояние да натрупаме по-големи количества положителни сили от висшата духовност, е възможно да осигурим големи ползи за онези, които са инкарнирани на планетата.

Акцентирах наблюденията си, като отбелязах, че много от новодошлите сякаш бяха в процес на оздравяване, стъпвайки колебливо... Някои стояха на краката си под закрилата на любящи ръце.

Те бяха инкарнирани приятели, които използваха частичното отделяне, чрез физическия сън, за да се присъединят към нас, възползвайки се от помощта на щедри и отдадени духове. Аз обаче осъзнах, че повечето от тях не разбираха какво точно им се казва. Мнозина изглеждаха болни, неспособни да разберат. Те се усмихваха по детски, показвайки добра воля при получаването на съветите, но голяма неспособност да ги запомнят. Аз изследвах околните картини със оправдано учудване. Винаги внимателен Анисето отговори на нашето недоумение.

- Инкарнираните Духове - каза той - веднага щом се осъществи укрепването на физическите връзки, стават подвластни на законите доминиращи на Земната повърхност. Между тях и нас съществува един плътен воал. Това е една стена от вибрации. 

Без временното заличаване на паметта, възможността не може да бъде подновена. Ако нашата сфера беше свободно отворена, те биха забравили неотложните си задължения, биха се изкушили от безделието, навреждайки на собственото си развитие. 

Това е причината те рядко да бъдат осъзнати от нашата страна на воала. В повечето случаи край нас те остават нестабилни, отслабени ... Вижте онази млада инкарнирана госпожа, която говори с бабата, която работи с нас, в „Наш Дом“.

Така казвайки, Анисето посочи една по-близка група.

Една възрастна жена с бляскави очи и решителни жестове прегърна внучката си, която беше унила и много бледа.

- Внучке - възкликна старата жена с твърд тон, - не отдавай толкова голямо значение на препятствията. Забрави тези, които те преследват, не мрази никого. Поддържай преди всичко своя духовен мир. Твоята майка не може да те оцени сега, но тя вярва в приемствеността на нашия живот. Баба ти няма да те забрави. Клеветата, внучке, е една отровна змия, която заплашва сърцето; ако обаче я погледнем прямо, силни и спокойни, скоро ще видим, че тя няма свой собствен живот. Това е една усойница играчка, която се чупи като стъкло, от импулса на нашите ръце. И след като е победена и отслабена на място на змията, ще имаме у себе си цветето на добродетелта. Не се страхувай, скъпа! Не пропускай свещената възможност да свидетелстваш за твоето разбирането на Исус! ...

Младата дама не отговори, но полу-осъзнатите ѝ очи бяха пълни със сълзи. В неопределен жест тя показа една божествена утеха, облягайки се в любящата гръд на преданата старица.

- Тази сестра ще запомни ли всичко, когато се събуди във физическото си тяло?- попитах аз нашия съветник, заинтригуван.

Анисето се усмихна и поясни:

- Бабата бидейки по-висша и тя по-нисша, разглеждайки състоянието на житейските планове, в които двете се намират, младата инкарнирана жена е под духовната власт на благодетелката си. Следователно между внучка и баба съществува един реципрочен магнитен ток, но трябва да подчертаем, че бабата поради своето морално превъзходство, оказва едно положително влияние върху внучката. Внучката не вижда околната среда ясно, нито чува думите изцяло. Нека не забравяме, че отделянето в обикновения физически сън е частично и че зрението и слуха, характерни за инкарнираните, също са ограничени в него. Следователно явлението е повече духовен съюз, отколкото от сферата на сетивните възприятия. Младата жена получава положителна утеха от Дух на Дух. Събуждайки се сред най-грубите материални воали тя няма да си спомни всички подробности на тази блажена среща, на която току-що станахме свидетели. Тя обаче ще се събуди окуражена и благоразположена, без да може да установи причината за възстановяването на доброто настроение. Тя ще каже, че е сънувала баба си на място, където има много хора, без да си спомни в детайли този факт, добавяйки, че е видяла в съня си една заплашителна усойница, която скоро се е превърнала в стъклена змия, счупвайки се от импулса на нейните ръце, за да се превърне в едно уханно цвете, от което все още пази аромата като приятен спомен. Тя ще заяви, че едно върховно спокойствие е навлязло в душата ѝ и дълбоко в себе си ще разбере утешителното послание, което ѝ е било дадено.

- Няма ли да си спомни, все пак, думите, които е чула? – попита Висенте, любопитен.

- За това трябваше да е придобила дълбока осъзнатост в областта на физическото съществуване - продължи да обяснява Анисето - и трябва да поясня, че тя ще запомни символичните изображения на усойницата и цветето, защото е в магнетична връзка с благородната баба, получавайки от нея излъчени положителни мисли. Благодетелката не само говори. Тя също мисли интензивно. Внучката обаче не чува и не вижда чрез обичайния процес, а ясно възприема умственото творение на възрастната си приятелка и ще говори за символите, които е видяла и които са архивирани в нейната истинска и дълбока памет. По този начин няма да ѝ е трудно да узнае есенцията на това, което милата баба иска да предаде на страдащото ѝ сърце, разбирайки, че когато клеветата рани една спокойна съвест тя не е нищо друго освен една лъжовна змия, която когато се изправи срещу доблестта на ведрия и Християнски кураж се превръща в цвете на една нова добродетел.

Урокът беше дълбоко значим за мен. Аз започвах да придобивам по-широка представа за обмена между двете сфери. Мислех за продължителните усилия на онези, които се допитват до света на сънищата. Какво голямо психично богатство, податливо за овладяване, ако изследователите успееха да изместят фокуса на техните изследвания от сферата на физическите случки до полето на духовните истини! Сетих се за психоанализата, за фройдистката теза, за инстинктивните, низши прояви.

Преданият наставник, възприемайки моите размисли, насочи думите си към мен по-специално:

- Фройд - заяви Анисето – беше един голям мисионер на Науката; той обаче остана, както всеки инкарниран Дух, под определени ограничения. Той направи много в сферата на психическо изследване, но не всичко.

От паузата на нашия инструктор разбрах, че той не иска да навлиза в детайлно разглеждане на известната теория. Спомняйки си обаче изключителното значение, приписвано от великия учен на по-нисшите тенденции, аз попитах малко срамежливо:

- Но все пак съществуват ли центрове за срещи на духове, дисбалансирани в злото, както се случва тук, с приятелите интересуващи се от доброто?

Великодушният ментор се усмихна благосклонно и каза:

- Няма съмнение в това. Чрез магнитните потоци, податливи на придвижване, когато се случва съня на инкарнираните, се провеждат низши обсебвания, постоянни преследвания, психически изследвания от нисък клас, разрушителен вампиризъм, разнообразни изкушения. Все още има относително малко инкарнирани братя, които знаят как да спят за Доброто ...

И, като направи доста показателен жест, той заключи:

- Нека Господ ни спаси от повторно падение ...