Глава 34 Клон на „Наш Дом“ на Земята

ПРАТЕНИЦИТЕ, психографирана чрез медиума Шико Шавиер, 

духовен автор Андре Луис

Глава 34 Клон на „Наш Дом“ на Земята

Между осемнадесетия и деветнадесетия час пристигнахме в една обикновена къща в скромен квартал. По време на дългото пътуване из оживените улици бях особено изненадан да открия изцяло нови картини. Сега идентифицирах присъствието на много дезинкарнирани духове от нисш ранг, които следваха стъпките на различни минувачи, или бяха залепени за тях в странна прегръдка. Мнозина висяха от превозни средства, други ни гледаха от далечни балкони. Някои се скитаха по улиците на групи, образувайки истински тъмни облаци, които внезапно падаха на земята.

Изплаших се. Не бях забелязвал подобни случаи при предишните ми пътувания в плътските сфери. Анисето все пак обясни, че не е била напразна помощта получена за засилване на духовното ни виждане. Бяхме в задача по активно наблюдение с оглед на нашето учение.

Въпреки това не скрих изненадата си. Сенките се следваха една друга и мога да ви уверя, че броят на нисшите същества по улиците, невидими за обикновения човек, беше не по-малко от този на инкарнираните хора, в едно непрекъснато движение напред-назад. Тук я нямаше спокойната среда на Наш Дом, нито относително спокойствие на Помощна Станция Кампо да Пас. Непредвидени страхове се настаниха в душата ми, неприятен вътрешен смут жегна сърцето ми, без да успея да открия техния източник. Имах отчетливото впечатление, че сме се гмурнали в един океан от много различни вибрации, където дишахме с известна трудност.

Нашият инструктор изясни, че с времето нашите съпротивителни сили ще бъдат разширени и че болезнени усещания, които преживяваме се дължат на обстоятелството, че това е първият път, когато слизаме в служба в средата на Земната Повърхност за по-интензивен анализ. Той ни препоръча оптимизъм и най-вече да запазим психичната си сила пред лицето на каквито и да е смущаващи картини, които се изправиха пред нас неочаквано. 

- За да е ефективна помощта, - възкликна той, - се нуждаем от постоянно обучение. Не би било възможно да помогнем на някого, като сме хванати в слабости от какъвто и да е вид.

Съветите на Анисето успокоиха изненаданите ни и неспокойни души, и аз направих всичко в сърцето си, за да се приспособя към подканите на любезния съветник, дори защото той потвърди, че различни спътници бяха отложили благородни постижения, поради прояви на неоправдан страх.

Онази толкова скромна резиденция, до която стигнахме, сега ми създаде едно топло впечатление за утеха. Беше красиво озарена от духовни проблясъци, напомняйки с

точност на нашия град, сега толкова далеч. Дълбоко изненадан, забелязах, че нашият съветник е спрял. Забелязвайки възхищението ни, Анисето посочи бедняшката къща и каза:

- Тук ние имаме наше убежище. Това е един клон, който представлява "Наш Дом" на Земята.

Дълбоко учудване развълнува сърцето ми, но нямах възможност за въпроси. Трябваше да последвам инструктора, който пое по посока на малката къща. Приближихме се до градината, която заобикаляше една много проста конструкция и с изумление забелязах, че многобройни духовни другари се показват на прозореца, поздравявайки ни щастливо.

Какво означаваше всичко това? Друг път той бях посещавал моят град и моя стар дом, но никога не бях виждал такова нещо.

Анисето разбра объркването ми и обясни:

- Братята, които ни поздравяват, са духовни работници, които се подслоняват в тази къща на любовта.

Един много симпатичен и приветлив джентълмен ни отвори вратата.

Този детайл беше поредното непредвидено нещо. Това не се беше случвало, когато се връщах в старата си земна къща. Затворените врати не представляваха препятствия за мен. Тук обаче имаше една вибрационна система за наблюдение, която дотогава не познавах.

Нашият инструктор обгърна домакина в приятелска прегръдка и ни представи.

- Ето, скъпи мой Исидоро - каза той, посочвайки ни любящо – това са нашите приятели Висенте и Андре, нови сътрудници в службата в „Наш Дом“.

- Много добре! Много добре! - възкликна Исидоро, прегръщайки ни - нашите активности се нуждаят от дейни работници. Влезте!

И добави гостоприемно:

- Къщата принадлежи на всички верни на Христовата служба работници.

За първи път аз видях една духовна същност с толкова сигурна ръководна роля в един земен дом. Влязохме в скромна обстановка.

Силно изненадан забелязах интериора. Материалният пейзаж показваше някои прости мебели, стари маслени картини на белите стени, стара шевна машина, задвижвана от една млада жена, която имаше вид на шестнадесет годишна, едно момченце на около дванадесет години, с внимание насочено в училищните тетрадки, три деца на приблизително девет, седем и пет години и като централна фигура на домашната група една жена около четиридесетгодишна, която плетеше една блуза. Забелязах обаче, че от челото, от гърдите, от очите, и от ръцете на тази жена се излъчваше една непрекъсната светлина, която ме накара да не мога да сдържа реакцията си на възхищение.

Анисето я посочи с уважение и каза:

- Тук имаме нашата сестра Изабел. За човешките очи тя е вдовица на Исидоро, но за нас тя е една лоялна служителка в дейностите на вярата.

Забелязах, че Дона Изабел изглежда по някакъв начин регистрира нашето присъствие, показвайки известна изненада в погледа си, но Анисето излезе напред, пояснявайки:

- Нашата приятелка е дама с голямо психическо ясновидство, но благодетелите, които ни наставляват в нашите усилия, препоръчват да не се позволява на нейните медиумистични способности едно пълно виждане върху случващото се наоколо. Точното познаване на духовния пейзаж, в който живее, би могъл да навреди на нейното спокойствие. За това Изабел може да види, горе-долу една двайсета част от духовните служби, в които сътрудничи по един пряк начин...

В този момент Исидоро ни посочи малка стая отстрани и по-специално заговори на Анисето:

- Извинете ме, но няма да мога да ви придружа в необходимата почивка. Почивайте си, обаче, на воля. Аз имам спешни задачи по приема на други приятели.

Нашият наставник благодари, трогнат, и придружавайки го стигнахме до една скромна зала, бедно обзаведена, но почти пълна със същности, погълнати в градивен разговор.

Във всички ъгли грееха успокояващи светлини. Там имаше един стар часовник, груба маса с големи пропорции, дузина столове и няколко селски пейки.

Доминиращата духовна светлина обаче имаше прекрасен ефект. Много просветени и великодушни хора от невидимия за човеците план се срещаха там. Анисето специално поздрави групите, които му бяха по-близки, и ни представи мило както винаги.

Чувствайки нашето възхищение, когато се видяхме по-уединени в ъгъла на стаята, той ни поясни:

- Ние сме в един клон на „Наш Дом”. Исидоро и Изабел го изградиха в един акт на героизъм и вяра, след като бяха напуснали нашия град за тази задача, и тя продължава повече от четиридесет години. Слава на Бога, и двамата спечелиха трудни изпитания по един елегантен начин, и смело спазиха своите ангажименти за служба на Земната Повърхност. Преди три години, Исидоро се върна в нашата сфера и въпреки всичко, благодарение на алтруизма на съпругата и връзките на духовната любов, които пазят над всички физически прояви, те продължават тясно обединени, както в първия ден на повторната си среща в материалното съществуване. Като се има предвид това необичайно обстоятелство, властите на „Наш Дом“ му разрешиха да остане в тази къща като приятел и съпруг, отдаден баща, бдителен страж и верен работник.

И може би, наблюдавайки нашата още по-голяма изненада, Анисето добави:

- Да, приятели, шансът не властва над отговорностите, нито над сериозните задачи. Духовното назидание изисква усилия и всеотдайност. Точно както корабите по света се нуждаят от стабилни котви, за да се справят ефективно със своите задачи в пристанищата, ние също се нуждаем от смели и безкористни братя, които играят ролята на котви сред инкарнираните същества, за да могат чрез тях великите благодетели на Висшата Духовност да направят своето присъствие да се почувства сред човеците, които все още са в животинското, невежи и нещастни.

Всички преведени глави на книга Пратениците тук: http://spiritismallankardecbg.blogspot.com/p/blog-page_46.html