ПРАТЕНИЦИТЕ, психографирана чрез медиума Шико Шавиер,
духовен автор Андре Луис
В ранните часове на нощта Дона Изабел изостави иглата и покани децата си за домашната служба.
Забелязвайки моя интерес към децата, Анисето обясни:
- Момичетата са приятелски духове от "Наш Дом", които са дошли на Земята за духовна служба и необходимото действие по спасение. Същото обаче не се случва с малкото момче, което идва от нисък регион.
Всъщност аз отлично разпознах ситуацията - момченцето не беше пременено в светеща субстанция и отговори на поканата на майката, не като някой, който се радва, а като такъв, който се подчинява.
С такава забележителна естественост всички те седнаха около масата, че разбрах колко стар е този благословен семеен обичай. Най-голямата дъщеря, чието име беше Жоаниня, донесе тетрадки с бележки и изрезки от вестници.
Вдовицата седна начело и след като медитира за кратко, препоръча на малката деветгодишна Нели да направи началната молитва на службата, молейки Исус за духовно прояснение.
Всички невидими работници седнаха с уважение. Исидоро и някои от най-близките спътници на двойката останаха с доня Изабел, а тя забеляза и чу почти всички.
Веднага щом започна това семейно духовно служение, околните светлини станаха много по-интензивни.
Дълбоко чувство на мир обгърна сърцето ми.
Малката Нели с трогателен глас произнесе молитвата:
- Господи, да бъде твоята воля, както на Земята, така и в Небеса. Ако е в твоя свят замисъл ние да получим повече светлина, позволи ни, Господи, да придобием повече разбиране от това евангелско учение! Дай ни хлябът на душата, водата на вечния живот! Бъди в нашите сърца, сега и завинаги. Да бъде!...
Дона Изабел помоли най-голямата си дъщеря да прочете една поучителна и утешителна страница и след това един интересен факт от редовните новини, на което Жоаниня отговори, прочитайки една малка глава от поучителна Спиритистка книга по тема безразсъдството, а след това един тъжен епизод от местния вестник. Първородната дъщеря на Исидоро, която показваше много сладост и обичливост, изглеждаше доста впечатлена. Ставаше дума за една млада жена от далечен квартал, жертва на болезнено самоубийство. Репортерът беше записал
сцената с много силни характеристики. Читателката се потресе, разчувствана.
Веднага след като Жоаниня приключи, доня Изабел отвори Новия завет, сякаш се движеше на случаен принцип, но в действителност аз видях, че Исидоро от нашето ниво, се намесва в операцията, помагайки ѝ да се фокусира върху темата на нощта. След това тя насочи поглед към малка страница и каза:
- Днешният стих и послание, деца мои, е в глава 13 от Евангелието на св. Матей.
И четейки стих 31, тя го произнесе на висок глас:
- „Тогава той им предложи друга притча, която казваше: - Царството Небесно е подобно на синапеното семе, което човекът взе и пося в своето поле."
Тогава наблюдавах едно любопитно явление. Един духовен приятел, който разпознах, че е от най-благородно положение по сияйната му премяна, сложи дясната си ръка на челото на великодушната вдовица.
Преди да го попитам, Анисето обясни с почти незабележим глас:
- Това е нашият брат Фабио Алето, който ще даде духовната интерпретация на прочетения текст. Тези, които са в същото състояние като него, ще могат да чуят мислите му; но тези, които са в една по-ниска умствена зона, ще получат негово тълкуване, както се случва сред инкарнираните, тоест ние ще получим духовната светлина от словото на Фабио преведена и материализирана чрез Изабел.
Нашият наставник не можеше да бъде по-ясен. С няколко думи той ми беше предоставил резюме на един обширен урок.
Забелязах, че вдовицата на Исидоро беше влязла в дълбока концентрация за няколко мига, сякаш поглъщаше светлината, която я заобикаляше. След това, показвайки необикновена твърдост в погледа, започна коментара:
- „Четем днес, деца мои, една страница за безразсъдството и новината за едно самоубийство при много тъжни обстоятелства. Вестникът потвърждава, че самоубилата се млада жена се е убила от прекомерна любов; все пак, от това, което сме научили, сме сигурни, че никой не прави грешки поради истинска обич. Тези, които обичат, в действителност са култиватори на живота и никога не разпространяват смъртта. Бедничката беше болна, разстроена, неразумна. Той се предаде на страстта, която обърква разсъжденията и принизява чувството. И ние знаем, че разстоянието от страстта до страданието или смъртта не е голямо.
Нека си спомним обаче тази неизвестна приятелка с една мисъл на братска симпатия. Нека Исус да я защитава по новите ѝ пътища. Ние не преценяваме случая като едно действие, което от Господ зависи да отсъди, но като един факт, от чието проявление трябва да извлечем правилния урок.
„Евангелското послание тази вечер утвърждава чрез словото на нашия Божествен Учител към учениците, че небесното царство е също „подобно на синапеното семе, което човекът взе и пося в сърцето си”. Трябва да видим, в тази стъпка, деца мои, урока на малките неща. Плътската сфера, в която живеем, е изпълнена с безразсъдства от всякакъв вид. Рядко съществата започват да размишляват сериозно върху живота и задълженията, пред леглото на физическата смърт. Не бива да фиксираме мислите си само на тази млада жена, която се самоуби в такива драматични условия, когато се позоваваме на учението сега. Във всички квартали има мъже и жени с големи отговорности, които проявяват вредни и разрушителни страсти в областта на чувствата, на бизнеса, на социалните отношения. Умовете, неуравновесени от безразсъдството, ги има на този свят почти навсякъде. Ние просто сме пренебрегнали малките неща. Голям е океанът, малка е капката, но океанът не е нищо друго освен масата от обединените капки. Учителят ни говори в божествена символика за синапеното семе. Нека си спомним, че полето на сърцето ни е изпълнено с бодливи храсти, престоявайки вероятно много векове в една ужасна стерилност. Разбира се, не бива да очакваме чудодейни реколти. От съществено значение е да обработите земята и да се погрижите за засаждането. Синапено семе, за което Исус говори, представлява жестът, словото, мисленето на съществото.
„Има много хора, които говорят много за смирение, но те никога не показват и един жест на покорство. Никога няма да осъществим добротата, без да започнем да бъдем добри. Има нещо мъничко, което трябва да се направи, преди да изградим великите неща. Господ много пъти ни учи, че небесното царство е вътре в нас.
Следователно в самите нас ние трябва да развием максимално работата на божествената реализация, без която няма да станем нищо повече от много безразсъдни. Гората също започва от миниатюрни семенца. И ние, духовно казано, сме живели в плътната гора от злини, създадени от самите нас, поради липса на бдителност при избора на духовни семена. Лекцията на един час, мисълта на един ден, жестът в един момент, може да представляват много в нашия живот. Нека бъдем внимателни с малките неща и да изберем синапените зърна от царството на небесата. Нека си спомним, че Исус не е преподавал нищо напразно. Всеки път, когато „уловим“ тези зърна, според Божественото Слово, и ги посеем във вътрешното си поле, ще получим от Господа цялата необходима помощ. Той ще ни осигури дъжд от благословии, слънцето на вечната любов, сублимната жизненост на висшите сфери. Нашата сеитба ще расте и в скоро време ние ще достигнем извисени поучения.
Нека се научим, деца мои, на науката да поставяме начало, спомняйки си добротата на Исус във всеки един момент. Учителю наш не ни изоставяй, следвай ни с любов, вдъхновявай сърцата ни. Преди всичко нека имаме увереност и радост!“
Забелязах, че Фабио свали ръката си от челото на вдовицата и видях, че тя започна да медитира, сякаш беше усетила отделянето на текущата тема.
На събранието имаше голяма суматоха, невидима за децата, които от своя страна също изглеждаха впечатлени.
Дона Изабел се вгледа майчински в децата си и каза:
- Сега, нека се опитаме да поговорим малко.
Всички преведени глави на книга Пратениците тук: http://spiritismallankardecbg.blogspot.com/p/blog-page_46.html
Няма коментари:
Публикуване на коментар