Глава 33 По пътя към Земната Повърхност

ПРАТЕНИЦИТЕ, психографирана чрез медиума Шико Шавиер

духовен автор Андре Луис

Глава 33 По пътя към Земната Повърхност

След като се възстановихме, имайки предвид, че предстоеше все още дълго пътуване, на сутринта се сбогувахме развълнувани. Поне що се отнася до мен, мога да потвърдя, че се отдалечих с мъка, толкова красиви бяха уроците научени там!

Алфредо и съпругата му ни прегърнаха, разчувствани, пожелаха ни на добър път и успех в работата.

Присъстваха няколко приятели от предния ден, които ни поздравяваха радостно. Взехме колата, приятно изненадани. За мен би било много трудно да опиша малката машина, която повече приличаше на малък автомобил с крила, и се движеше чрез импулса на акумулирани електрически флуиди.

Винаги внимателен, Анисето обясни:

- Аз приех сътрудничеството на машината, не защото искам да ви поробвам към най-малкото усилие, а защото нашия престой, макар и кратък в Помощната Станция беше една възможност за най-плодотворно придобиване на необходимите знания. Вие получихте интензивни уроци по отношение на нашите размирни и страдащи братя, както и относно резултатите от молитвата. По този начин ние сме напреднали в нашите часове, като се има предвид, че вие и двамата поставяте задачата за наблюдение и за учене над всичко останало.

И след кратка пауза той продължи:

- Не си мислете обаче, че можем да се възползваме от машината до самата Земна Повърхност. Изчислявам, че ще можем да летим само до обяд. След това ще продължим пеша.

Анисето замълча за момент, усмихна се на изражението на лицето ни и подчерта:

- Това обаче ще се случва само докато вие не си създадете духовни крила, които могат да преодолеят всички вибрационни съпротиви. Такова постижение може да не е далеч. То ще зависи от усилията, които желаете да вложите по работата за придобиването им. Всеки, който действа и сътрудничи с Дух обърнат към Бога, винаги може да се надява на най-доброто. Това не е обещание на приятел. Това е закон.

Малкото устройство ни отведе на огромни разстояния, винаги във въздуха, но поддържайки ниска височина над земята. Почти по обяд паркирахме на едно скромно място за почивка, предназначено за доставка и ремонт на машини от този вид, с който бяхме пътували.

Шофьорът се сбогува с нас, пожелавайки ни безопасно пътуване, и се приготви да се върне.

Тогава пейзажът стана много студен и различен. Не бяхме на тъмна пътека, но беше много мрачно и мъгливо.

Атмосферата беше станала плътна и промени дишането ни.

Анисето огледа, заедно с нас, плътната тъмна шир и заговори със сериозен тон:

- За четири часа ходене ще бъдем на Земната Повърхност. Забелязахте сенките, които ни заобикалят, отчетохте и общата промяната. За съжаление, вибрационните емисии на инкарнираното Човечество са от толкова нисш характер, тук имаме предвид по-голямата част от земни същества, и тези региони са изпълнени с тъмни остатъци от умствения материал на инкарнираните и дезинкарнираните в нисше състояние. Ще прекосим големи площи, не напълно тъмни, но много неясни за нашето зрение. Но до два часа обаче ще срещнем признаци на слънчева светлина.

Нашето пътешествие, честно казано, беше много трудоемко и болезнено, и едва тогава оцених огромната разлика между обикновения път, който свързва Земната Повърхност с Наш Дом и този, която сега вървяхме пеша, преодолявайки големи препятствия. Представих си, развълнуван, саможертвата на големите духовни мисионери, които помагат на хората, и тогава разбрах колко достойна е тяхната служба и как се нуждаят от специално състояние и изключителен кураж, за да помагат на инкарнираните същества с постоянство.

При нашето приближаване едни чудовища избягаха и се скриха из тъмния заден план на пейзажа. Те бяха неописуеми, но и подчинявайки се на решенията на Анисето, аз не мога да повторя какъвто и да е доклад в този смисъл, с цел да не създам мисловни образи от по-нисш ред в съзнанието на този, който може да се случи да чете тези скромни бележки.

В часа, предсказан от нашия съветник, отново започнахме да виждаме частично слънчевата светлина, сякаш бяхме при ясна зора. Този спектакъл беше великолепен и нов за мен. Леката топлина започна да ни ободрява.

Анисето се взря в прекрасната картина на лъчите светлина, които преминаваха през сенките, и заговори с влажни очи:

- Нека благодарим на Властелина на Световете за благословията на Слънцето! Във физическата Природа то е най-висшият образ на Бог, който познаваме. Имаме го в най-различни комбинации, според същността на сферите, които обитаваме, вътре в системата. Слънцето е в Наш Дом, в съответствие с основните елементи на живота, и пребивава на Земята според магнитните качества на Земната Повърхност. От Юпитер то се вижда по различен начин. То осветява Венера с друг режим на светлината. Слънцето се появява на Сатурн в една друга брилянтна премяна. Въпреки това, то винаги е едно и също, винаги един сияен център на нашите жизнени енергии!

Продължихме развълнувани напред, и след вървене известно време пред нас се появи една възвишена звезда в позиция преди залез.

В други случаи винаги пътувах през осветен и лесен за прекосяване път, от гледна точка на възможностите за волитация, и не бях обръщал голямо внимание. Сега обаче, преминавайки през плътни мъгли, отбелязах дълбоки различия.

На определено разстояние се появи Земята, не в сферична форма, защото не бяхме далеч от Земната Повърхност, а като един пейзаж отвъд, който проникваше в обширните духовни региони.

Слънцето грееше на Запад като една огромна лампа от злато.

Анисето, който изглежда се зарадва извънредно много, възкликна:

- Влязохме в зона на директно влияние на Земната Повърхност. От тук нататък ще можем да прилагаме волитация, използвайки нашите знания за трансформиране на центростремителната сила. Светлината, която ни облива е резултат от магнитния контакт между положителната енергия на Слънцето и отрицателна сила на планетарната маса. Да продължим. Да не бавим влизането ни в Рио де Жанейро.

В този момент ме налегна желанието да попитам нещо по отношение на посоката.

- Как ще се ориентираме? – попитах с любопитство.

- Преди всичко - отговори инструкторът, - не трябва да забравяме, че нашите колонии са разположени в магнитното поле на Южна Америка. Отсега нататък всеки компас ще бъде чувствителен, но в нашия случай е от съществено значение всеки да обучи мисълта и да се ориентираме в рамките на енергията, която е специфична за нас.

Ние отново използвахме способността за волитация и не след дълго горите на град Петрополис се появиха. Още няколко минути и ние вървяхме по големите пътни артерии на кариоките. По предложение на инструктора приближихме до морето да упражним дишането си с няколко продължителни дълбоки вдишвания.

Ние с Висенте бяхме положително изтощени. Разбрахме, че усилията са били значителни за оскъдните ни сили. Безразлични към нашето присъствие, минувачите преминаваха забързани, с ум потънал в материални проблеми.

Препълнени автобуси натискаха клаксони. Големият залив ни се струваше изпълнен с подновяващи сили.

Когато се включиха първите електрически светлини, Анисето любезно ни покани:

- Хайде да си починем! Много сте уморени. Ще ви покажа, че Наш Дом има също и някои убежища на Земната Повърхност.

Всички преведени глави на книга Пратениците тук: http://spiritismallankardecbg.blogspot.com/p/blog-page_46.html