Глава 32 Възвишена мелодия – молитва без думи

Книга ПРАТЕНИЦИТЕ Духовен автор Андре Луис, чрез медиума Шико Шавиер

Глава 32 Възвишена мелодия – молитва без думи

С един благороден жест Анисето помоли Исмалия да изпълни някакъв музикален мотив от нейната висша сфера.

Съпругата на Алфредо не чака повече да бъде умолявана. С изключителна доброта тя седна на органа, говорейки нежно:

- Посвещавам една мелодия на нашия скъп Анисето.

И пред нашето вълнение и възхищение, тя започна да свири прекрасно. Още при първите ноти нещо ме отведе към възвишеното. Бяхме притихнали в екстаз. Мелодията, изтъкана от загадъчна красота, заля умовете ни в порой от божествена хармония. Едно поле от много нежни вибрации проникна в сърцето ми и бях изненадан от абсолютно неочаквани възприятия.

С неописуемо учудване забелязах, че съпругата на Алфредо не пееше, а в ласките на музиката имаше молитва, която се издигаше към възвишеното - молитва, която не чух с ушите си, но получих като изпълни душата ми чрез фини вибрации, сякаш мелодичният звук беше импрегниран в мълчаливото и съзидателно слово. До дълбините на духа ми достигнаха ноти на възхвала, изтръгвайки от мен сълзи на неописуема емоционалност:

„Господи, Върховен Господар на Всички Светове

И на Всички Същества,

Приеми, Господи,

Нашите благодарности

На децата длъжници на твоята любов!

Дай ни твоята благословия.

Подкрепи надеждата ни,

Помогни ни в идеала

По необятния път на живота ...

Нека бъде всеки ден,

Първата ни мисъл за сърцето ти, за любовта!

Нека е за твоята доброта

Нашата радост от живота! ...

Баща на безкрайната любов

Подай ни твоята щедра и свята ръка.

Дълъг е пътят.

Голям е нашия дълг,

Но нашата надежда е неизчерпаема.

Възлюбени Татко,

Ние сме твоите създания,

Божествени лъчи

От твоя Божествен разум.

Научи ни да откриваме

Огромните съкровища

Които пазиш

В дълбините на нашия живот.

Помогни ни да запалим

Висшия светилник

За Търсене на Възвишеното!

Господи,

Ние вървим с теб

Във вечността! ...

В Теб ние се движим завинаги.

Благослови пътеката ни,

Покажи ни Свещената Реализация.

И онази вечна слава

Да пребъде на твоя вечен трон! ...

Безкрайна светлина сияе с теб,

Избликва от твоето милостиво сърце

Суверенният Извор на Любовта,

Пее в твоето Безкрайно творение

Божественият дъх на вечността.

Нека бъде твоята благословия

Яснотата в нашите очи,

Хармонията в нашите уши,

Движението на нашите ръце,

Импулса на нашите крака.

Във възвишената любов на Земята и Небесата! ...

В красотата на всички животи,

В напредъка на всички неща,

В гласа на всички същества,

Да бъдеш прославен завинаги,

Господи. "

Каква беше тази мелодия, която се чуваше без произнасяне на звуците? Не можах да сдържа изобилните си сълзи. Сесилия беше трогнала нашата чувствителност, напомняйки ни за земни акорди и човешки привързаности. Исмалия обаче пое нашия Духа и ни издигна до Върховния Отец. Никога не бях чувал молитва за хваление като тази! Освен това съпругата на Алфредо прослави Господа по един различен начин, неизразим на човешки език. Молитвата беше докоснала скритите фибри на сърцето ми и аз осъзнах, че никога не бях размишлявал върху божественото величие, както в онзи момент, когато една свята душа говореше за Бог и за очарованието на неговите духовни богатства.

И не само аз плачех като дете. Анисето избърса очите си дискретно, а някои дами вдигнаха кърпички към лицето си.

Аз разбрах, че молитвата приключи, защото музиката, която свиреше, се промени. Героичният характер отстъпи място на очарователната лирика.

Усещайки дълбоко спокойствие в околната атмосфера, видях, че удивителни светлини бликаха от Висините върху челото на Исмалия, обгръщайки я в една преливаща се дъга от магнитно естество и с възхищение и възторг забелязах, че красиви сини цветя тръгваха от сърцето на композиторката, разстилайки се над нас. Сякаш създадени от една благотворна синкава мъгла, те се разпадаха, когато леко ни докосваха, изпълвайки ни с дълбока радост. По-голяма част паднаха върху Анисето, което ни накара да си спомним приятелските думи на посвещението. 

Бях дълбоко впечатлен от тези флуидни венчелистчета във възвишено небесно синьо,

които се умножаваха безспир в атмосферата и проникваха в сърцето ни като листенца, изградени единствено от цветен парфюм. Чувствах се толкова щастлив, изпитвах толкова добро настроение, че не бих успял да предам емоциите на момента.

Още няколко минути и Исмалия довърши виртуозната мелодия. Съпругата на администратора слезе при нас, увенчана с интензивна светлина. Алфредо пристъпи напред, целувайки я по бузата, в същото време, когато Анисето протегна дясната си ръка с благодарност.

- Отдавна не съм чувал толкова възвишена музика както тази нощ - възкликна нашият съветник, усмихвайки се. – Сесилия ни говори за възвишена земна любов, Исмалия ни отведе до божествената небесна любов. Каква прекрасна идея да останем в Станцията! Ние бяхме също подпомогнати от светлината на приятелството, която съживи у нас доброто настроение!

Семейство Баселар се приближиха, видимо трогнати.

- Какви прекрасни цветя ни подарихте, скъпа приятелко! – каза майката на Сесилия, прегръщайки съпругата на Алфредо.

- Ще се върнем на работа, изпълнени с нова енергия! - добави г-н Баселар, усмихнат.

Голямата стая бе препълнена с коментари на признание и искрено ликуване. Мелодията на Исмалия съставляваше един уникален подарък от Небесата. Радостта и доброто настроение прозираше от всички лица.

Наблюдавайки, че Анисето се оттегля в ъгъла на залата, аз го потърсих разтревожен. Желаех да ми изясни явлението на молитвата без думи, с хармония, със светлини и цветя. Преди въпросите на стажанта, приятелят съветник се усмихна приветливо и обясни:

- Познавам ентусиазма ви, Андре. Не е нужно да питате. Бяхте впечатлени от духовното величие на благородната спътница на нашия приятел. Няма да има нужда да изреждам разяснения. Спомняте ли си Ана, нещастното същество, което спи в павилионите в жестоки кошмари? Спомняте ли си Пауло, клеветникът? Не ги ли видяхте да носят тежък умствен товар? Всеки един от нас носи личните си архивите със себе си по пътищата на живота. Докато лошите показват адът, които са си създали вътрешно, добрите разкриват рая, които са изградили в собствените си сърца. Исмалия вече е натрупала много съкровища, които молците не могат да унищожат. Тя вече може да дава от безкрайната хармония, на която се е посветила с доброта и божествена любов. Светлината, която видяхме е същата, която непрестанно извира от висшите нива, заливайки пътищата на живота, но мелодията, молитвата и цветята представляват възвишено творение на тази свята душа. В този момент тя сподели с нас една част от нейните вечни съкровища! Нека се молим на Господа, приятелю, да не е напразно получаването на тези възвишените дарове!

Всички преведени глави на книга Пратениците тук: http://spiritismallankardecbg.blogspot.com/p/blog-page_46.html