ОНЛАЙН КУРС ПРИНЦИПИ НА СПИРИТИСТКАТА ДОКТРИНА
ТЕОРЕТИЧНО РЕЗЮМЕ НА СОНАМБУЛИЗМА, НА ЕКСТАЗА И НА ВЪТРЕШНОТО ЗРЕНИЕ
455. Феномените на естествения сомнамбулизъм възникват спонтанно и не зависят от каквато и да е позната външна причина. Но при някои хора, надарени със специална организация (на физическото тяло), те могат да бъдат изкуствено провокирани под действието на магнитен агент.
Състоянието, което се нарича магнитен сомнамбулизъм се различава от естествения сомнамбулизъм само по това, че единият е провокиран, докато другият е спонтанен.Естественият сомнамбулизъм представлява един всеизвестен факт, който никой вече не се сеща да поставя под съмнение, въпреки чудатия аспект на явленията, които поражда. Защо тогава магнитния сомнамбулизъм да е по-необикновен или ирационален? Само защото е изкуствено произведен, както много други неща? „Шарлатаните го експлоатират“, казвате. Твърде много причини да не им бъде оставен в ръцете. Когато науката вземе да го изследва, народните маси ще имат много по-малко доверие в шарлатаните. Същевременно докато това не се случва, и тъй като естествения или изкуствен сомнамбулизъм е факт, а срещу фактите не съществуват възможни аргументи, той набира позиция, въпреки злата воля на някои, в средите на самата Наука, където прониква през безброй вратички, вместо да влезе през широката порта. Когато се настани напълно там, ще трябва да му дадат право на гражданство.
За Спиритизма сомнамбулизмът е повече от един психологически феномен, това е една светлина, проектирана върху психологията. Там може да се изучава душата, защото там тя се показва на открито. Едно от явленията, които го характеризират, е ясновидството, което е независимо от обикновените органи на зрението. Тези, които оспорват този факт, се базират на това, че сомнамбулът не винаги вижда по волята на експериментатора, както с очите. Чудно ли е, че резултатите са различни, когато средствата са различни? Би ли било рационално някой да претендира да получи същите ефекти, когато има и когато не разполага с инструмента? Душата има своите характеристики, както и очите си имат своите. Необходимо е да ги преценяваме сами по себе си, а не по аналогия.
От една единствена причина произхожда ясновидството на магнитния сомнамбул и на естествения сомнамбул. Това е един атрибут на душата, една способност, присъща на всички части на безтелесното същество, което съществува в нас и чиито лимити не са различни от тези, които са удостоверени на самата душа. Сомнамбулът вижда на всички места, където неговата душа може да се транспортира, каквото и да е разстоянието.
В случай на виждане от разстояние, сомнамбулът не вижда нещата, където се намира неговото тяло, както все едно през телескоп. Той ги вижда като присъстващ, сякаш той е на мястото, където те съществуват, защото в действителност душата му е там.
Ето защо тялото му остава сякаш е без енергия и лишено от усещане, докато душата отново не се върне да го обитава.
Това частично разделяне на душата от тялото представлява едно анормално състояние, податливо на по-голяма или по-малка продължителност, но не и неограничено. Оттук е и умората, която тялото изпитва след определено време, особено когато душата се отдаде на активна работа.
Виждането на душата или Духа не е ограничено и няма определено местоположение. Ето защо на сомнамбулите не можем да им припишем един специален орган. Те виждат, защото виждат, без да знаят причината или начина, тъй като за тях в състоянието на духове, зрението няма свой собствен фокус. Ако се следи това, което предава тялото, този фокус изглежда е в центровете, където жизнената дейност е по-голяма, главно в мозъка, в областта на корема или в органа, който те считат за най-силната връзка между Духа и тялото.
Силата на осъзнатостта при сомнамбулизма не е неограничена. Духът, дори когато е напълно свободен, е ограничил своите знания и способности в съответствие със степента на съвършенство, което е постигнал. Той е още по-ограничен, когато е свързан с материята, на чието влияние е подложен.
Именно това прави ясновидството при сомнамбулизъм да не бъде нито универсално, нито безпогрешно. И толкова по-малко можем да разчитаме на неговата непогрешимост, колкото повече то бъде отклонено от предвидената от природата цел и бъде трансформирано в обект на любопитство и експеримент.
В състоянието на отделяне, в което бива поставен, Духът на сомнамбула влиза в по-лесно общуване с други инкарнирани или дезинкарнирани Духове, комуникация, която се установява чрез контакта на флуиди, които съставят периспирита на духовете и служат за предаване на мисълта както електрически проводник. За това сомнамбулът не се нуждае да изразява мислите си чрез членоразделното слово. Той ги усеща и отгатва. Това е, което го прави изключително впечатлителен и подвластен на влиянията на моралната атмосфера, която го заобикаля. Това е и причината, поради която една многобройна публика и присъствието на повече или по-малко злонамерени зрители, му вредят по един съществен начин за разгръщането на способностите му, които така да се каже се свиват, и се разгръщат изцяло
свободно само в една интимна или приятелска среда. В присъствието на злонамерени или антипатични хора произвежда идентичен ефект, както контакта на ръката с мимозата.
Сомнамбулът вижда едновременно собствения си Дух и тялото си, които съставляват, така да се каже, две същества, които представляват двойното съществуване - телесно и
духовно, съществувания, които обаче се смесват, чрез връзките, които ги обединяват. Сомнамбулът не винаги възприема тази ситуация и тази двойственост кара много от тях понякога да говорят за себе си, сякаш говорят за някой друг. Ето защо сега телесното същество е това, което говори за духовното същество, а сега пък е другото, което говори за първото.
Във всяко едно от неговите телесни съществувания, Духът придобива едно нарастване на знанията и опита. Той частично ги забравя, когато се въплъти в материята, която е твърде груба, но той си спомня за тях като Дух. По този начин някои сомнамбули разкриват знания над нивото на образование, което имат и дори превъзхождат техните видими интелектуални възможности. Интелектуално-културната малоценност на сомнамбула, когато той е буден, не ни позволява да правим заключения относно знанията, които той разкрива в състоянието на осъзнат сомнамбулизъм. В зависимост от обстоятелствата и целта, която има пред себе си, той може да ги извлече от собствения си опит, от своето ясновидство по отношение на настоящи събития или от съветите, които получава от други Духове. Но тъй като неговия Дух може да бъде повече или по-малко напреднал, възможно е той да каже повече или по-малко правилни неща.
Поради явленията на сомнамбулизма, независимо дали естествен или магнитен, Провидението ни дава неопровержимо доказателство за съществуването и независимостта на душата и ни прави наблюдатели на възвишения спектакъл на нейното освобождение. По този начин отваря за нас книгата на нашата съдба. Когато сомнамбулът описва какво се случва на дистанция, очевидно е, че той вижда, но не с очите на тялото. Той вижда самия себе си и се чувства пренесен до мястото, където вижда това, което описва. Следователно нещо от него се намира там, и тъй като не може това да е неговото тяло, то непременно е неговата душа или Дух.
Докато човек се губи в тънкостите на абстрактната и неразбираема метафизика, в търсене на причините за нашето морално съществуване, Бог ежедневно поставя пред очите ни и на една ръка разстояние от най-простите и очевидни средства за изучаване на експерименталната психология.
Екстазът е състоянието, в което независимостта на душата, по отношение на тялото се проявява по един по-чувствителен начин и става един вид осезаема.
В съня и при сомнамбулизма Духът обикаля из земните светове. В екстаза той прониква в един неизвестен свят, този на ефирните Духове, с които влиза в комуникацията, без обаче да му бъде позволено да надхвърля определени граници, защото ако ги пресече връзките, които го свързват с тялото, биха се скъсали напълно. Той бива обграден от сияен и необикновен блясък, хармонии, неизвестни на Земята, го опиват, неописуемо благополучие нахлува в него: той се наслаждава на небесното блаженство предварително и може да се каже, че е стъпил с единия крак на прага на вечността.
В състояние на екстаз унищожението на телесните връзки е почти завършено. Може да се каже, че само органичният живот остава в тялото. Човек чувства, че душата е задържана само от един нишка, че още едно малко усилие би я разкъсало без усилие.
В това състояние всички земни мисли изчезват, отстъпвайки място на едно пречистено чувство, което съставлява самата есенция на нашето нематериално същество. Напълно
предаден на такова възвишено съзерцание, екстатикът гледа на живота само като на една моментна спирка. Той смята добрините и злините, грубите радости и нещастията на този свят за едни маловажни инциденти от едно пътуване, чийто край той се радва да предвиди.
С екстатиците се случва това, което се случва със сомнамбулите: те могат да имат повече или по-малко съвършена проницателност и Духът им да е способен да знае и разбира нещата, в зависимост от това дали е повече или по-малко извисен. Често пъти обаче в тях има повече нервна превъзбуда, отколкото истинска осъзнатост, или, по-скоро екзалтацията им често влошава осъзнатостта. Следователно често техните откровения са една смесица от истини и грешки, от велики неща и абсурдни неща, дори нелепости. В тази нервна превъзбуда, която винаги е причина за една слабост, когато индивидът не знае как да я потисне, по-нисши Духове
обикновено се възползват, за да доминират над екстатика, и с такова намерение те приемат в очите му един облик, който повече се придържа към идеите, които той подхранва в будно състояние. Има един избор в това и не всички са такива. От нас зависи да преценим хладнокръвно всичко и да претеглим разкритията на везните на разума.
Освобождението на душата понякога се случва в състоянието на будност и произвежда феномен, известен като второ зрение или вътрешно зрение, което е способността, благодарение на която тя е в състояние да вижда, чува и чувства извън границите на
човешките сетива. Осъзнава какво съществува там, където душата простира своето действие. Вижда, така да се каже, преминавайки през обикновеното зрение и сякаш чрез един вид мираж.
В момента, когато феноменът на второто зрение се произвежда, физическото състояние на индивида чувствително се изменя. В погледа му има нещо неясно. Той гледа, без да вижда. Цялата му физиономия отразява една екзалтация. Забелязва се, че зрителните му органи остават без връзка към феномена, защото виждането му продължава, дори когато си затвори очите.
За надарените с тази способност тя им изглежда толкова естествена, колкото обикновеното зрение, което всички имаме. Те я смятат за едно свойство на собственото им същество, което по никакъв начин не им се струва изключително. Обикновено тази мимолетна осъзнатост бива последвана от забрава, чието спомняне става все по-неясно, и накрая изчезва както един сън.
Силата на второто зрение варира започвайки от едно объркано усещане до ясното и отличително възприемане на неща, които присъстват наоколо или са на дистанция. Когато е недоразвито, то дава на определени хора такт, проницателност, известна сигурност в действията, на които може да се даде квалификацията правота на моралния поглед.
Малко развито второто зрение събужда предчувствията. По-развитото вътрешно зрение показва събитията, които се случват или са на път да се случат.
Естествения и изкуствено сомнамбулизъм, екстазът и второто зрение са различни ефекти или различни модалности на една и съща причина. Тези явления, като сънищата, са в
реда на Природата. Това е причината, поради която те съществуват във всички епохи. Историята показва, че те винаги са били известни и дори експлоатирани от най-далечна древност и чрез тях се осигурява обяснението на безброй факти, които поради предразсъдъци бяха приети за свръхестествени.
Няма коментари:
Публикуване на коментар