Глава 38 Усилена работа - обучение по време на сън

ПРАТЕНИЦИТЕ, психографирана чрез медиума Шико Шавиер, духовен автор Андре Луис

Глава 38 Усилена работа - обучение по време на сън

В уютния салон на Дона Изабел кипеше усърдна дейност. Отвън беше започнал силен порой, но имахме ясното впечатление, че се намираме на голямо разстояние от проливния дъжд.

Още от ранните сутрешни часове движението стана интензивно. Много хора идваха и си отиваха.

- Многобройни братя - обясни наставникът – се намират в този пансион на духовната работа, което в сферата на инкарнираните биха нарекли сънуване. Не е лесно да се предават поучителни послания в тази задача, като се използват обикновени места, защото те са замърсени от по-недостойна умствена материя. Все пак в поучителните работилници като тази, където сме в състояние да натрупаме по-големи количества положителни сили от висшата духовност, е възможно да осигурим големи ползи за онези, които са инкарнирани на планетата.

Усилих наблюденията си, като отбелязах, че много от новодошлите сякаш бяха в процес на оздравяване, стъпвайки колебливо... Някои стояха на краката си под закрилата на любящи ръце.

Те бяха инкарнирани приятели, които използваха частичното отделяне, чрез физическия сън, за да се присъединят към нас, възползвайки се от помощта на щедри и отдадени духове. Аз обаче осъзнах, че повечето от тях не разбираха какво точно им се казва. Мнозина изглеждаха болни, неспособни да разберат. Те се усмихваха по детски, показвайки добра воля при получаването на съветите, но голяма неспособност да ги запомнят. Аз изследвах околните картини със оправдано учудване. Винаги внимателен Анисето отговори на нашето недоумение.

- Инкарнираните Духове - каза той - веднага щом се осъществи укрепването на физическите връзки, стават подвластни на законите доминиращи на Земната повърхност. Между тях и нас съществува един плътен воал. Това е една стена от вибрации. Без временното заличаване на паметта, възможността (за нова инкарнация) не може да бъде подновена. Ако нашата сфера беше свободно отворена, те биха забравили неотложните си задължения, биха се изкушили от безделието, навреждайки на собственото си развитие. Това е причината те рядко да бъдат осъзнати от нашата страна на воала. В повечето случаи край нас те остават нестабилни, отслабени ... Вижте онази млада инкарнирана госпожа, която говори с бабата, която работи с нас, в „Наш Дом“.

Така казвайки, Анисето посочи една по-близка група. Една възрастна жена с бляскави очи и решителни жестове прегърна внучката си, която беше унила и много бледа.

- Внучке - възкликна старата жена с твърд тон, - не отдавай толкова голямо значение на препятствията. Забрави тези, които те преследват, не мрази никого. Поддържайте преди всичко своя духовен мир. Твоята майка не може да те оцени сега, но тя вярва в приемствеността на нашия живот. Баба ти няма да те забрави. Клеветата, внучке, е една отровна змия, която заплашва сърцето; ако обаче я погледнем прямо, силни и спокойни, скоро ще видим, че тя няма свой собствен живот. Това е една усойница играчка, която се чупи като стъкло, от импулса на нашите ръце. И след като е победена и отслабена на място на змията, ще имаме у себе си цветето на добродетелта. Не се страхувай, скъпа! Не пропускай свещената възможност да свидетелстваш за твоето разбирането на Исус! ...

Младата дама не отговори, но полу-осъзнатите ѝ очи бяха пълни със сълзи. В неопределен жест тя показа една божествена утеха, облягайки се в любящата гръд на преданата старица.

- Тази сестра ще запомни ли всичко, когато се събуди във физическото си тяло?- попитах аз нашия съветник, заинтригуван.

Анисето се усмихна и поясни:

- Бабата бидейки по-висша и тя по-нисша, разглеждайки състоянието на житейските планове, в които двете се намират, младата инкарнирана жена е под духовната власт на благодетелката си. Следователно между внучка и баба съществува един реципрочен магнитен ток, но трябва да подчертаем, че бабата поради своето морално превъзходство, оказва едно положително влияние върху внучката. Внучката не вижда околната среда ясно, нито чува думите изцяло. Нека не забравяме, че отделянето в обикновения физически сън е частично и че зрението и слуха, характерни за инкарнираните, също са ограничени в него. Следователно явлението е повече духовен съюз, отколкото от сферата на сетивните възприятия. Младата жена получава положителна утеха от Дух на Дух. Събуждайки се сред най-грубите материални воали тя няма да си спомни всички подробности на тази блажена среща, на която току-що станахме свидетели. Тя обаче ще се събуди окуражена и благоразположена, без да може да установи причината за възстановяването на доброто настроение. Тя ще каже, че е сънувала баба си на място, където има много хора, без да си спомни в детайли този факт, добавяйки, че е видяла в съня си една заплашителна усойница, която скоро се е превърнала в стъклена змия, счупвайки се от импулса на нейните ръце, за да се превърне в едно уханно цвете, от което все още пази аромата като приятен спомен. Тя ще заяви, че едно върховно спокойствие е навлязло в душата ѝ и дълбоко в себе си ще разбере утешителното послание, което ѝ е било дадено.

- Няма ли да си спомни, все пак, думите, които е чула? – попита Висенте, любопитен.

- За това трябваше да е придобила дълбока осъзнатост в областта на физическото съществуване - продължи да обяснява Анисето - и трябва да поясня, че тя ще запомни символичните изображения на усойницата и цветето, защото е в магнетична връзка с благородната баба, получавайки от нея излъчени положителни мисли. Благодетелката не само говори. Тя също мисли интензивно. Внучката обаче не чува и не вижда чрез обичайния процес, а ясно възприема умственото творение на възрастната си приятелка и ще говори за символите, които е видяла и които са архивирани в нейната истинска и дълбока памет. По този начин няма да ѝ е трудно да узнае есенцията на това, което милата баба иска да предаде на страдащото ѝ сърце, разбирайки, че когато клеветата рани една спокойната съвест тя не е нищо друго освен една лъжовна змия, която когато се изправи срещу доблестта на ведрия и Християнски кураж се превръща в цвете на една нова добродетел.

Урокът беше дълбоко значим за мен. Аз започвах да придобивам по-широка представи за обмена между двете сфери. Мислех за продължителните усилия на онези, които се допитват до света на сънищата. Какво голямо психично богатство, податливо за овладяване, ако изследователите успееха да изместят фокуса на техните изследвания от сферата на физическите случки до полето на духовните истини! Сетих се за психоанализата, за фройдистката теза, за инстинктивните, низши прояви.

Преданият наставник, възприемайки моите размисли, насочи думите си към мен по-специално:

- Фройд – заяви Анисето – беше един голям мисионер на Науката; той обаче остана, както всеки инкарниран Дух, под определени ограничения. Той направи много в сферата на психическото изследване, но не всичко.

От паузата на нашия инструктор разбрах, че той не иска да навлиза в детайлно разглеждане на известната теория. Спомняйки си обаче изключителното значение, приписвано от великия учен на по-нисшите тенденции, аз попитах малко срамежливо:

- Но все пак съществуват ли центрове за срещи с духове, дисбалансирани в злото, както се случва тук, с приятелите интересуващи се от доброто?

Великодушният ментор се усмихна благосклонно и каза:

- Няма съмнение в това. Чрез магнитните потоци, податливи на придвижване, когато се случва съня на инкарнираните, се провеждат низши обсебвания, постоянни преследвания, психически изследвания от нисък клас, разрушителен вампиризъм, разнообразни изкушения. Все още има относително малко инкарнирани братя, които знаят как да спят за Доброто ...

И, като направи доста показателен жест, той заключи:

- Нека Господ ни спаси от повторно падение ...

Всички преведени глави на книга Пратениците тук: http://spiritismallankardecbg.blogspot.com/p/blog-page_46.html