духовен автор Андре Луис
Глава 36 Майка и деца - разликата между развитите и по-неразвитите души показана в един разговор
По време на коментарите на Евангелието аз събрах интересни наблюдения. Както при случая на Исмалия, когато чухме нейната възвишена мелодия, тълкуването на Фабио беше пълно с духовни изненади, които надхвърляха способностите за възприемане на Дона Изабел. Вдовицата на Исидоро изглежда сякаш хващаше само една част.
По този начин децата получиха урока според медиумните възможности на майката, докато за нас останалите учението беше предоставено в цялото му красиво съдържание.
Винаги полезен, инструкторът поясни:
- Не се изненадвайте от явлението! Всеки получава духовна светлина според собствените си възможности. Има много наши спътници събрани тук, които отчитат коментара на Фабио с по-голяма трудност от самите деца. Те все още изпитват големи ограничения.
Имаше голямо уважение във всички присъстващи дезинкарнирани. Фабио Алето остана синхронизиран към висшето ниво, докато Исидоро се настани до жена си, в импулс на привързаност като един бащата, който подхожда внимателно за мил разговор с любимите си децата.
В този момент малката Мариета, която изглеждаше навършила седем години, възползвайки се от момента на свободно говорене, с трогателен тон попита майка си:
- Мамо, ако Исус е толкова добър, защото се храним само един път на ден, тук у дома? В къщата на Дона Фауста те имат две хранения, обядват и вечерят. Нели ми каза, че по времето на татко, ние също сме правили така, но сега ... защо става така?
Вдовицата се усмихна с една малко тъжна усмивка и каза:
- Сега, Мариета, ти си много впечатлена от този въпрос. Не трябва, малка дъще, да подчиняваме всички мисли към нуждите на стомаха. От колко време приемаме ежедневното ни хранене и се радваме на добро здраве? Колко полза ще пожънем с тази оскъдност на храната?
Жоаниня се намеси и добави:
- Мама е абсолютно права. Виждал съм как много хора се разболяват от злоупотреби на масата.
- Освен това - подчерта Дона Изабел, успокоена – ти трябва да си сигурна, че Исус благославя хляба и водата на всички същества, които знаят как да благодарят за божествените дарове. Вярно е, че Исидоро си тръгна преди нас, но никога не ни е липсвало необходимото. Ние имаме нашата къщичка, нашето духовно единение, нашите добри приятели. Бъди убедена, че татко все още работи за нас.
В този момент от урока, предвид нашето вълнение, Исидоро избърса влажните си очи.
Наоми, най-малката, проговори с детски глас:
- Точно така, вярно е! Аз видях татко да помага държейки тортата, която Дона Кора ни донесе в Неделя.
- И аз го видях, Ноеми - каза Дона Изабел с оживени и блестящи очи - татко продължава да ни помага.
И обръщайки се към всички, тя подчерта:
- Когато знаем как да обичаме и да се надяваме, деца мои, ние не сме отделени от любимите ни същества, които умират във физическия живот. Нека бъдем сигурни в защитата на Исус! ...
Мариета, която изглеждаше абсолютно спокойна, кимна:
- Когато вие говорите, майко, аз чувствам, че всичко е истина! Колко добър е Исус! Ами ако вас ви нямаше? Виждала съм малките изоставени просяци. Може би те не ядат нищо, може би нямат приятели като нашите! Ах! Колко трябва да сме благодарни на Небето! ...
Вдовицата, която видимо се утеши, като чу тези думи, възкликна с дълбока емоция:
- Много добре, дъще моя! Никога не трябва да се оплакваме, но да възхваляваме винаги. И вероятно вие нямаше да можете да разберете това, ако масата ни беше изобилна.
Аз забелязах обаче, че момчето не споделяше този поток от благословии. Между дона Изабел и четирите дъщери съществуваше един постоянен обмен на светлинни вибрации, сякаш се припознаваха в един същи идеал и бяха обединени в една единствена позиция; но момченцето оставаше духовно отдалечено, затворено в един кръг на сенки. От време на време той се усмихваше иронично, безчувствен към значението на момента. Възползвайки се от по-дългата пауза, той попита майката, не толкова уважително:
- Майко, какво разбирате под бедност?
Дона Изабел отговори, много спокойна:
- Вярвам, сине мой, че бедността е една от най-добрите възможности за издигане, която ни е достъпна. Убеден съм, че богатите хора имат една голяма задача за изпълнение на Земята, но признавам, че бедните, освен мисията, която имат в света, са по-свободни и по-щастливи. В бедността е по-лесно да намерите искрено приятелство, виждането за Божията помощ, съкровища на природата, богатството на простите и чисти радости. Разбира се, нямам предвид мързеливите и неблагодарните по земните пътеки. Имам предвид бедните, които работят и имат вяра. На човека с големи финансови възможности ще му е много трудно да различава между обичта и дребния личен интерес; вярвайки, че може всичко, той не винаги успява да разбере божествената защита; поради пристрастеност към комфорта, на който се предава, през повечето време той се отдалечава от благословиите на Природата; и с оглед голямото задоволяване на собствените си прищевки, той ограничава способността си да се радва и да се доверява на света.
Въпреки дълбоката красота на това мнение, момчето остана безчувствено, отговаряйки нещо в противоречие:
- За съжаление не мога да се съглася с вас. Дори момчетата от детската градина мислят по друг начин.
Дона Изабел промени изражението си, прие позата на човек, които наставляват с чувство на отговорност и подчерта:
- Ние тук не сме в детска градина, сине мой. Ние сме в „градината“ на дома, и е подобаващо да знаем, че цветята винаги са красиви, но животът не може да продължи без благословията на плодовете. Защото, където и да отидем по света, ще получим много отровни лъжи като предложения. Трябва да наблюдаваме сърцето, Жоаозиньо, оценявайки благословиите, които Исус ни изпраща.
Младежът обаче, показвайки огромен вътрешен бунт, каза:
- Не смятате ли за разумно да дадете под наем тази стая, с цел да имаме малко повече пари? Говорих вчера с г-н Масиел, когато дойдох от училище. Той би ни платил добре, за да държи тук един склад за мебели.
Дона Изабел отговори енергично и решително без да се дразни:
- Трябва да знаеш, сине мой, че докато уважаваме паметта на баща ти, тази зала ще бъде посветена на нашите евангелски дейности. Аз вече ти разказах историята на нашето домашно поклонение и не искам да оставаш сляп за благословиите на Христос. По-нататък, Жоаозиньо, когато ти навлезеш пряко в материалната борба, ако това радва твоя нрав, построй къщи за даване под наем; но сега, сине мой, от съществено значение е да приемеш това тихо кътче като нещо свято за твоята майка.
- Но ако аз настоявам? - попита в лошо настроение гордото момченце.
Вдовицата, много спокойна, категорично изясни:
- Ако ти настояваш, ще бъдеш наказан, защото аз не съм майка за да създавам опасни илюзии в сърцата на малките деца, които Бог ми е доверил. Ако те обичам много, ще трябва да те наклоня към правия път.
Малкият искаше да отговори, но светлината, излъчена от гърдите на Дона Изабел, както ми се стори, обърка неговия бунтарски дух и го видях да замълчава с неприязън, мрачен и ядосан. После се възхитих дълбоко на тази мила жена, която се обръщаше към най-голямата си дъщеря като към приятел, към по-малките дъщери като майка, а към гордият син като една разумна и внимателна наставница.
Анисето, който също показваше доволство, ни каза с отличителен тон:
- Евангелието дава баланс на сърцето.
Малката Нели, уплашена, помоли смирено:
- Мамо, не позволявай на Жоаозиньо да даде под наем стаята!
Вдовицата се усмихна, погали лицето на дъщеря си и каза:
- Жоаозиньо няма да направи това, той ще разбере какво съм казала. Но нека не говорим повече за това, Нели.
И нагласяйки часовника, тя се обърна към най-голямата:
- Жоаниня, дъще, помоли се с благодарност от наше име. Времето ни в домашното Евангелие приключи.
Младата жена, с благороден и любящ израз на лице, благодари на Господ, докосвайки сърцата ни.
Няма коментари:
Публикуване на коментар