духовен автор Андре Луис
Глава 37 В домашното светилище - какво означава благословията на съня за някои духове
След края на семейно поклонение, един от спътниците също поднесе благодарности.
- Да се надяваме, че тези запаси от чувства ще се умножат, каза Анисето, трогнат. - Светът може да произвежда нови индустрии, нови небостъргачи, да издига статуи и градове, но без благословията на дома, никога няма да има истинско щастие.
- Блажени онези, които култивират домашен мир - възкликна една мила дама, която присъстваше до нас, по време на срещата.
Двама колеги от „Наш Дом” ни сервираха лека и проста храна, която не е подходящо да уточнявам тук, поради липса на аналогични термини.
- В подобни отдели като този (къщата на вдовицата е клон-продължение на Наш Дом на земята) - обясни любезният инструктор - е възможно да се запази чистотата на нашите хранителни вещества. В това светилище най-нисшите елементи не намират полето, което е съществено за тяхното разпространение. Имаме достатъчно светлина, за да неутрализираме всяка проява на тъмнината.
И докато човешкото семейство на Исидоро ядеше простичката храна от чай с препечен хляб, в една малка стая наблизо, ние хапнахме една лека закуска като същевременно имахме една извисена и полезна лекция.
Атмосферата остана оживена, в тон на открита радост.
След 23 часа вдовицата се оттегли с децата си в една скромна стая.
Нашето чувство на покой не можеше да се опише.
Анисето, Висенте и аз, в компанията на други приятели, отидохме в малката градина, която заобикаляше къщата.
Нежните като кадифе цветя замирисаха. Духовната светлина сякаш биеше сенките на нощта.
Вдишвайки топлия бриз, който духаше от Гуанабара, за първи път забелязах едно деликатен феномен, който не бях наблюдавал дотогава. Едно мило момиченце, докато майка ѝ говореше с един приятел, с безгрижие вдигна един ароматен карамфил с вик на радост. Видях момичето да обира цветето и да го откъсва от стеблото му, и едновременно с това материалната част на цветето изсъхна почти изведнъж. Дамата ѝ се скара пламенно:
- Какво е това, Реджина? Нямаме право да нарушаваме реда на нещата. Не го прави отново, дъще моя! На мама не ѝ харесва!
Анисето, усмихвайки се мило, обясни дискретно:
- Това е нашата сестра Емилия, служителка в „Наш Дом“, която идва да се срещне със съпруга си, който все още е въплътен.
- И той ще дойде до тук? - попита Висенте, любопитен.
-Ще дойде през портала на физическия сън, - добави нашият съветник, усмихвайки се. - Тези събития, в сферата на Земната Повърхност, се случват на хиляди хора, всяка нощ. При повечето инкарнирани братя сънят отразява само физиологичните или емоционални смущения, на които те се отдават; обаче има голям брой хора, които, с повече или по-малка прецизност, са в състояние да развият този духовен обмен.
Аз бях изненадан. Тази интересна работа, до която ни доведе Анисето в това място, с толкова широк спектър на общи услуги, ме направи много щастлив. На всеки ъгъл предусещах нови дейности.
Въпреки светлините, които ни заобикаляха, забелязах, че небето предвещава скорошен дъжд. Лекият бриз се промени внезапно в един силен вятър. Въпреки това, усещането на покой беше много приятно.
- Вятърът на Земната Повърхност винаги е една небесна благословия, - възкликна Анисето, разчувстван. - Можем да оценим неговия божествен характер с оглед на сегашното ни състояние. Атмосферно налягане върху инкарнираните духове е приблизително петнадесет хиляди килограма.
- Интересно е обаче да се отбележи - добави Висенте – че ние не чувстваме такава тежест на раменете си.
- Разликата в средствата на проявлението - поясни Анисето, внимателен. - Нашите тела и тези на нашите инкарнирани спътници представят съществени разлики. Представете си сферата на Земната Повърхност като един океан от кислород. Земните същества са тежки елементи, които се движат по дъното, докато ние сме капки масло, които можем да изплуваме, без големи затруднения, поради качеството на материала, който ни съставлява.
В този момент на обяснението забелязах, че едни сенчести форми, някои чудовищни, плъзнаха по улицата, търсейки удобен подслон. С удивление забелязах, че мнозина поеха в наша посока, за да се оттеглят уплашени след няколко крачки. Те провокираха изумление. Мнозина приличаха на истински животни бродещи по обществения път. Признавам, че неудържим страх нахлу в сърцето ми.
Спокоен, както винаги, Анисето ни успокои:
- Не се страхувайте, - каза той. Винаги, когато има опасност от буря, скитащите се същества на мрака се движат наоколо, търсейки убежище. Те са невежи Духове, които обикалят улиците, поробени от най-силните усещания на физическите сетива. Те са все още са прилепнали за най-нисшите прояви на земното преживяване и дъждовете им създават неудобство, както на обикновения човек, далеч от дома. Те предпочитат да търсят клубовете за нощен живот, където безделието намира изход в разпуснатост. Когато това не им е достъпно, те проникват в отворените жилища, като се има предвид, че за тях материята на земното ниво все още притежава същата характерна плътност.
И с интерес да увеличи стойността на урока в този момент той добави:
- Видяхте ли как се насочиха тук, след което избягаха изумени и неспокойни. Получаваме още едно учение за ефектите от молитвата. Никога не бихме могли да изброим всички
ползи от молитвата. Всеки път, когато се молите в един дом, се подготвя едно подобряване на домашната среда. Всяка молитва от сърцето представлява едно електромагнитно излъчване с относителна мощност. Поради тази причина семейното поклонение на Евангелието не е просто един курс на вътрешно просветление, но също така и един усъвършенстван процес на външна защита чрез духовните светлини, които засияват наоколо. Човекът, който се моли, носи на себе си една неотменна броня. Домът, който възпитава молитва, се превръща в една крепост, разбирате ли? Същностите на мрака изпитват голям шок при контакт със светлинните вибрации на това домашно светилище, и за това те се държат на дистанция, търсейки други пътища ...
След миг отново влязохме в благословената зала на скромния дом.
Сякаш бях влязъл в страната на изненадите, още един факт предизвика дълбокото ми възхищение.
Исидоро и Изабел дойдоха при нас, с преплетени ръце, излъчващи блаженство. Бедната вдовица от скромния квартал сега беше облечена красиво, въпреки забележителната естественост на нейното присъствие. Тя се усмихна доволно редом до съпруга си, видя всички ни и ни поздрави любезно.
- Приятелите мои - каза тя тихо, - и съпругът ми и аз имаме едно поучително пътуване за довечера. Оставям ви нашите деца за няколко часа и ви благодаря предварително за грижите и привързаността.
- Вървете, дъще моя! - отговори една възрастна жена - насладете се на почивката на тялото. Оставете малките с нас. Тръгвайте спокойна!
Двойката напусна с изражението на един възвишен годеж.
Нашият съветник се наведе към нас и каза:
- Виждате ли как се проявява божественото щастие в сънищата на праведните? Познавам малко инкарнирани души, които имат щастието на тази възхитителна жена, която е успяла да изучи науката на личната саможертва.
Няма коментари:
Публикуване на коментар