ОНЛАЙН КУРС ПРИНЦИПИ НА СПИРИТИСТКАТА ДОКТРИНА
Урок 57 - Обсебване/обладаване от дух, Освобождаване от обсебване – какво можем да направим сами https://youtu.be/OM38amqXfnM
Обсебване/ ОБЛАДАВАНЕ*
473. Може ли един Дух да вземе временно телесната обвивка на един жив човек, тоест да се вмъкне в едно живо тяло и да действа на мястото на другия, който е инкарниран в това тяло?
„Духът не влиза в едно тяло, както влизате в една къща. Той се припознава в един инкарниран Дух, чиито недостатъци и качества са същите като неговите, за да работи съвместно с него. Но инкарнираният винаги е този, който действа, както иска, върху материята, с която е облечен. Един Дух не може да замени онзи, който е инкарниран, защото другия трябва да остане свързан към тялото си, до края на периода, който е определен за материалното му съществуване.
474. След като не съществува буквално обладаване, това е едно съвместното съжителство на два Духа в едно и също тяло, тогава може ли душата да бъде зависима от друг Дух, така че да се окаже подчинена или принудена до степен, че волята ѝ да стане в известен смисъл парализирана?
„Без съмнение и това са истинските подчинявания от дух. Но, трябва да знаете, че това господство никога не се осъществява без съгласието на този, който го търпи, било заради слабостта му или защото го желае. Много случаи на хора с лудост или епилепсия, които имаха повече нужда от лекар отколкото от екзорсизъм, биваха погрешно приемани за обладани."
Коментар на Кардек: Думата обладан в популярния смисъл, предполага съществуването на демони, тоест, на една категория същества, зли по природа, и съвместното съжителство на едно от тези същества с душата на един индивид, в неговото тяло. Тъй като в този смисъл демони не съществуват и два Духа не могат едновременно да обитават едно и също тяло, не съществува обладаване съответстващо на идеята, с която тази дума бива свързвана. Терминът обладаване трябва да се допуска само като изразяване на една абсолютната зависимост, в която една душа може да се озове по отношение на несъвършените Духове, които я подчиняват.
475. Може ли някой сам самичък да прогони злите Духове и да се освободи от господството им?
„Винаги е възможно всеки да извади себе си от едно иго, стига да го иска с твърда воля. "
476. Но не може ли да се случи омайването, упражнявано от злия Дух, да е такова, че обладаният да не го забелязва? И поради това, може ли трети човек да направи така, че да сложи край на подчинеността на другия? И в такъв случай, какво трябва да бъде състоянието на това трето лице?
„Ако той е един добър човек, неговата воля може да има ефикасност, стига да апелира за помощ от добрите Духове, защото колкото по-достоен е един човек, толкова повече мощ ще има той над несъвършените Духове, за да ги отдалечи, и над добрите, за да ги привлече. Въпреки това, той няма какво да стори, ако онзи, който е покорен, не даде своята помощ. Съществуват хора, на които им харесва една зависимост, която ласкае техните вкусове и желания. Какъвто и да е случаят обаче, онзи, чието сърце не е чисто, не може да окаже никакво влияние. Добрите Духове не вземат под внимание молбата му, а лошите не се страхуват от него."
477. Формулите за екзорсизъм имат ли какъвто и да е ефект върху злите Духове?
"Не. Тези Духове се смеят и стават по-упорити, когато видят, че някой приема това на сериозно."
478. Има хора, които са водени от добри намерения и които, въпреки това, не спират да са обсебени. Какъв е най-добрият начин да се освободим от Духовете-обсесори?
„Да ги накарате да изгубят търпение, да не отдават никаква стойност на техните внушения, показвайки им, че си губят времето си. Когато те видят, че не могат да постигнат нищо, се отдалечават.”
479. Молитвата ефективно средство ли е за изцеляване на обсебване?
„Молитвата във всичко е едно мощно помощно средство. Но повярвайте, не е достатъчно някой да промърмори няколко думи, за да получи това, което иска. Бог помага на тези, които се трудят, а не на онези, които се ограничават само да искат. Следователно е от съществено значение обсебеният да направи от своя страна необходимото, за да унищожи в себе си причината за привличане на зли Духове."
480. Какво трябва да мисли човек за прогонването на демони, споменато в Евангелието?
„Зависи от тълкуването, което му се дава. Ако наречете демон злия Дух, който покорява даден индивид, щом влиянието му бъде унищожено, той ще бъде наистина изгонен. Ако приписвате причината за едно заболяване на дявола, когато сте се излекували, с право ще кажете, че сте изгонили дявола. Едно нещо може да бъде вярно или невярно според значението, което давате на думите. Най-големите истини могат да изглеждат абсурдни, когато внимание се обръща само на формата, или когато алегорията се приема за реалност. Разберете това добре и никога не го забравяйте, защото то дава едно общо приложение."
ДОПЛНИТЕЛНИ МАТЕРИАЛИ И ЛИНКОВЕ
Пример – Книга на Медиумите, Алан Кардек, глава 23 Обсебване:
Точка 252. Моралните несъвършенства на обсебения човек често са пречка за неговото освобождение. Ето един забележителен пример, който може да служи за урок на всички:
Имаше едни сестри, които от няколко години бяха жертви на много неприятни набези. Дрехите им постоянно биваха разпръснати по всички ъгли на къщата и дори върху покрива, нарязани, разкъсани и осеяни с дупки, независимо колкото внимаваха да ги пазят под ключ. Тези дами, живеещи в малък провинциален град, никога не бяха чували за Спиритизма.
Първата идея, която им хрумна, беше, разбира се, че си имат работа с шегобийци с лош вкус. Обаче поради постоянството и предпазните мерки, които предприеха, тази идея отпадна.
Доста по-късно, поради някои признаци, те решиха, че трябва да ни потърсят, за да разберат причината за тези набези и да им дадем лек, ако е възможно.
Нямаше съмнение по отношение на причината; по-трудно беше да се даде лек.
Духът, който се проявяваше с подобни действия беше очевидно злосторен. Призован, той се показа много злобен и недостъпен за каквото и да е добро чувство. Молитвата обаче изглежда оказа едно благотворно влияние върху него. Но след известен период на прекъсване, набезите започнаха отново. Ето съвета, който ни даде един висш Дух по отношение на случая:
„Това, което тези дами е най-добре да сторят, е да помолят Духовете-техни защитници, които не са ги изоставили. Аз не мога да им дам никакъв по-добър съвет, освен да им кажа да отидат до дълбините на съвестта си, за да признаят на самите себе си и да проверят дали винаги са практикували любов към ближния и милосърдие. Не говоря за милосърдието, което се състои в даване и споделяне, а за милосърдието на езика; защото, за съжаление, те не знаят как да въздържат своя език и не демонстрират чрез благочестиви прояви желанието си да бъдат избавени от онзи, който ги измъчва.
Те обичат да проклинат ближните си и Духът, който ги обсебва, им отмъщава, защото в живота той е бил като един работен кон за тях.
Потърсете в паметта и скоро ще разберете кой е той.
„Ако обаче те успеят да се подобрят, техните ангели-пазители ще се приближат и самото им присъствие ще бъде достатъчно, за да отблъсне злия Дух, който нямаше да се вкопчи в едната от тях по-специално, ако нейния ангел-пазител не трябваше да се отдалечи от нея, в резултат на осъдителни действия или лошо мисли. Това, което има нужда да сторят, са пламенни молитви за страдащите и преди всичко да практикуват добродетелите, които Бог изисква от всяка една, според нейното състояние."
Когато размислихме, че тези думи изглеждат толкова тежки и че може би е подходящо да ги омекотим, за да бъдат предадени, Духът добави:
„Трябва да кажа това, което казвам, и по начина, по който го казвам, защото хората, за които става дума, имат навика да приемат, че с езика си не вършат никакво зло, докато го правят и то много. Затова е необходимо да засегнем техния Дух по начин, по който да послужи като сериозно предупреждение."
Това, което беше казано доведе до един урок с голям обхват: че моралните несъвършенства пораждат действието на Духове-обсесори и че най-сигурното средство за човека да се отърве от тях е да привлече добрите като прави добро. Без съмнение, добрите Духове имат повече сила от лошите, и тяхната воля е достатъчна, за да ги държат надалеч; те обаче подпомагат само онези, които им съдействат чрез усилията, които полагат за да се подобрят, в противен случай се отдалечават и оставят свободно полето за лошите, които така се превръщат в определени случаи в инструменти за наказание, тъй като добрите им позволяват да действат с такава цел.
Бележка на Ана Блакуел, преводачка към английското издание от годините на Кардек: Когато това послание беше дадено, нито Алън Кардек, нито медиумът, чрез когото беше написано, нямаха никакви познания за дамите, за които се отнасяше и които живееха в отдалечен провинциален град; но последващите разследвания показаха, че твърденията са верни и че тежестта на посланието е напълно заслужена. За щастие на страните, до които беше адресирано, урокът, който то предаде, се оказа ефективен; те се отказаха от немилосърдните навици, които ги бяха поставили под силата на техния обсесор, и следователно бяха освободени от неговото обсебване.
Няма коментари:
Публикуване на коментар