Урок 58 ИЗПАДАНЕ В КОЛЕКТИВЕН ТРАНС– КОНВУЛСИОНЕРИ, ПРИВЪРЗАНОСТ НА ДУХОВЕТЕ КЪМ НЯКОИ ХОРА

ОНЛАЙН КУРС ПРИНЦИПИ НА СПИРИТИСТКАТА ДОКТРИНА

Урок 58 ИЗПАДАНЕ В КОЛЕКТИВЕН ТРАНС– КОНВУЛСИОНЕРИ, ПРИВЪРЗАНОСТ НА ДУХОВЕТЕ КЪМ НЯКОИ ХОРА https://youtu.be/lQGACAMwb8Y

Снимката, която съм използвала за днешното видео е свързана с втора част на днешния урок – привързаност на духовете към някои хора – Тя изобразява духа на един инкарниран, чието физическо тяло спи в леглото, докато духът му е доведен от духовния му водач до брега на морето, където да възстанови силите си приемайки от лечебните флуиди и изпарения и където получава грижа от други специализирани духовни лечители. Това е един малък пример за огромната дейност по подкрепа, която нашите духовни водачи и близки духове осъществяват за нас. 

КОНВУЛСИИ

КОНВУЛСИОНЕРИ = термина се отнася до колективно събитие - съзнателни или неосъзнати медиуми, които влизат в колективен транс. При някои това е изключително резултат от магнетизъм, който действа върху нервната система. Този процес притъпява чувствителността. Той може да бъде несъзнателен или чрез един дух, или дори като ефект от една магнетизация (хипноза). Това е, грубо казано, един сомнамбулизъм, доведен до крайност.

Феноменът на конвулсионерите има много нива, едно от тях може да бъде колективната халюцинация.

Представете си един факир, който върши удивителни неща и не изпитва болка.

Представете си онези хора, които носят кръстове и търпят бичуване по гърба, за да усетят това, което Исус е почувствал.

Спомнете си за онези фанатични групи като в САЩ и на други места, където хората извършват колективно самоубийство.

Това е едно и също нещо, но с малки вариации в детайлите.

Това e когато една определена група хора се съ-настройват в унисон с много нисши духове на магнетизатори, които индуцират тези хора да бъдат част от колективни събития като да крещят силно, да се търкалят на земята, да говорят на чужди езици, да не чувстват болка и т.н.

481. Духовете играят ли някаква роля във феномена, който се случва с някои индивиди, наречен конвулсии?

„Да, и то много важна, както и магнетизмът, който е първопричината за подобни явления. Но шарлатанството често ги използва и преувеличава така, че ги обрича на присмех."

а) Какви по природа са Духовете по принцип, които допринасят за производството на такъв вид явления?

„Те не са много извисени. Допускате ли, че висшите Духове се наслаждават на подобни неща?“

482. Как е възможно внезапно едно цяло население да бъде обхванато от аномалното състояние на конвулсии и нервни кризи?

„Ефекта на симпатията. Моралните предразположения прихващат много лесно в определени случаи. Вие не сте толкова невежи по отношение на ефектите на магнетизма, че да не разбирате това и отделно, че някои Духове естествено ги възприемат за факт, от съчувствие към онези, които ги предизвикват."

Коментар на Кардек: Сред странните способности, които се забелязват при хората проявяващи конвулсии, някои се разпознават лесно, за които сомнамбулизма и магнетизма предлага многобройни примери. Също така физическа безчувственост, четене на мисли, предаване на болка от състрадание и др. Следователно няма съмнение, че онези, в които се проявяват подобни кризисни състояния, се намират в един вид буден сомнамбулизъм, предизвикан от влиянието, което оказват един на друг. Те са едновременно магнетизатори (хипнотизатори) и несъзнателно магнетизирани (хипнотизирани).

483. Каква е причината за физическата нечувствителност, наблюдавана при някои хора изпадащи в конвулсии, както и при други индивиди, подложени на най-жестоки мъчения?

„При някои това е изключително ефект от магнетизма, който действа върху нервната система, по същия начин както някои вещества. При други извисяването на мисълта притъпява чувствителността. Бихме могли да кажем, че в тях животът се е оттеглил от тялото, за да се концентрира целия върху Духа. Не знаете ли, че когато Духът е активно зает в нещо, тялото не чувства нищо, не вижда нищо и не чува нищо? “

Коментар на Кардек: Фанатичния екстаз и ентусиазъм, при случаи на изтезания, ни дават множество примери за едно спокойствие и хладнокръвие, които не биха могли да тържествуват над една мъчителна болка, ако не признаем, че чувствителността на човека е неутрализирана сякаш от ефекта на един вид упойка. Известно е, че в разгара на битката бойците не осъзнават, че са сериозно ранени, докато при обикновени обстоятелства обикновена драскотина би ги накарала да потреперят.

Тъй като тези явления зависят от една физическа причина и от действието на определени Духове, правилно е да попитате как би могла един публичен авторитет в някои случаи да ги накара да ги спрат. Причината е проста. Тук действието на Духовете е едва второстепенно и те не правят нищо друго, освен да се възползват от едно естествено предразположение. Публичния авторитет не потиска тази тенденция, а причината, която я забавлява и стимулира. От активно състояние я редуцира в латентно. И авторитетът има основание да действа така, защото факта довежда до злоупотреби и скандал. Известно е обаче, че подобна намеса няма абсолютно никаква сила, когато действието на Духовете е пряко и спонтанно.

ПРИВЪРЗАНОСТ НА ДУХОВЕТЕ КЪМ НЯКОИ ХОРА

484. Духовете проявяват ли предпочитание към определени хора?

„Добрите Духове симпатизират на добрите хора или на тези, които са податливи на подобрение. Нисшите Духове с хора, които са порочни или които могат да станат такива. Оттук идват и техните привързаности, като едно следствие от подобието на чувствата."

485. Привързаността, която Духовете изпитват към определени хора, изключително от морално естество ли е?

„Истинската обич няма нищо общо с плътта; но когато един Дух се привързва към един човек, това не винаги е само от обич. Към почитта, която този човек вдъхновява, може да има добавен и един спомен за човешките страсти."

486. Дали Духовете се интересуват от нашите нещастия и нашето благоденствие? Тези, които ни обичат, скърбят ли с бедите, които търпим в живота?

„Добрите Духове правят всичко добро, което им е възможно, и се чувстват щастливи от вашите радости. Те скърбят за бедите ви, когато не ги понасяте със смирение, защото тогава не извличате никаква полза от тях, като в такива случаи приличате на пациента, който отхвърля да изпие горчивата течност, която ще го излекува."

487. Сред нашите злини, от какво естество са тези, които най-силно разстройват нашите Духове-приятели? Това физическите злини ли са или моралните?

„Вашият егоизъм и твърдостта на сърцето ви. Оттук следва всичко останало. Те се смеят на всички тези въображаеми злини, които се раждат от гордостта и амбицията. Радват се на онези, които съкращават времето на вашите изпитания."

Коментар на Кардек: Знаейки, че телесният живот е мимолетен и че присъщите за него премеждия са средство за постигане на едно по-добро състояние, Духовете се притесняват по-силно от нашите беди дължащи се на морални причини, отколкото на физическите ни страдания, които всички са преходни. Те не се интересуват много от нещастията, които засягат единствено на нашите светски идеи, точно както ние правим с детинските неволи на децата. 

Виждайки в горчивините на живота един начин да постигнем напредък, Духовете ги смятат за извънредна криза, която ще доведе до спасението на болния. Те съчувстват на нашите страдания, както ние съчувстваме на мъките на един приятел. Въпреки това, виждайки нещата от една по-безпристрастна гледна точка, те ги оценяват по начин различен от нас. И така, докато добрите повдигат духа ни, заинтересовани за нашето бъдеще, другите ни подтикват към отчаяние, с цел да ни провалят.

488. Роднините и приятелите, които са отишли преди нас в отвъдния живот, имат ли по-големи симпатии  към нас от Духовете, които са ни непознати?

"Без съмнение и почти винаги те ви защитават като Духове, според силата, с която разполагат."

а) Те чувствителни ли са към обичта, която пазим към тях?

„Много чувствителни, но те забравят онези, които на свой ред ги забравят.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ МАТЕРИАЛИ

Пример описан от самия Алан Кардек като статия в 

Списание „Revue Spirite“ от 1859г.

Конвулсионерите от Сен-Медар

 "Франсоа Парис, един известен дякон, починал през 1727 г. на 37-годишна възраст (...) беше отдаден на църковната си кариера. След смъртта на баща си той остави имотите на брат си и известно време преподава катехизис в енорията на Сен Косме. Той реши да се отдаде изцяло на уединение. След като изпробва няколко отшелнически убежища, той се затвори в една къща в предградието на Сен Марсел. Там той се отдаде на молитва, на най-строги практики на покаяние и на ръчен труд. Той изработваше чорапи за бедните, които смяташе за братя; почина в това убежище. (...)

Брат му нареди да се издигне една гробница в малкото гробище на Сен-Медар.  Бедните, на които благочестивият дякон беше помогнал, някои от заможните, които той бе наставлявал, и някои от жените, които той беше обучавал, започнали да ходят там за да се молят. Случили се изцеления, които изглеждали чудати, и припадъци с конвулсии, които били считани за опасни и нелепи. Директорът на гробището бил принуден да спре този спектакъл, нареждайки затварянето на гробището. Така същите ентусиасти започнали да провокират прояви на конвулсионерство в частни домове. (...)

Сред феномените, представени от конвулсионерите на Сен-Медар, са: 

- способността да устояват на удари, толкова ужасни, че телата им би трябвало да бъдат смазани; 

- да говорят непознати или забравени езици; 

- едно необикновено разгръщане на интелигентността: най-невежите сред тях импровизирали речи за благодатта, злините на църквата, края на света и т.н .; 

- способността да четат мислите; 

- да влизат в контакт с пациентите, като усещат болка върху себе си на същото място като при тях; (...)

Физическата нечувствителност, породена от екстаза, отстъпи място на едни зверски сцени. Лудостта стигна дотам, че реално да разпънат нещастни жертви, за да ги накара да изстрадат всеки детайл от Христовото мъченичество. 

И тези жертви (...) искаха ужасните мъчения, (като Исус на кръста), които конвулсионерите помежду си наричаха „голяма помощ“ (чрез болката).

Изцелението на болните се осъществявало с простото докосване на надгробния камък или от праха, който откривали наоколо и който те пиели с някаква напитка или прилагали върху язви. Доста многочислени, тези изцеления бяха потвърдени от хиляди свидетели, много от които са хора на науката, невярващи, които записаха фактите, без да знаят на какво да ги отдадат “.

За да разбере по-добре този феномен, Алан Кардек призовава духа на Франсоа Парис, дяконът на чийто гроб се поставя началото на тези събития:

1. Призоваване на дякон Франсоа Парис.

─ На ваше разположение съм.

2. ─ Какво е вашето текущо състояние на Дух?

─ Блуждаещ и щастлив.

3. Имахте ли други телесни съществувания, след това, за което знаем?

─ Не. Постоянно съм зает да правя добро на хората.

4. ─ Каква беше причината за странните феномени, които се случиха с посетителите на вашата гробница?

─ Интриги и магнетизъм.

5. ─ По каква причина цяло едно население внезапно беше надарено с тези странни способности?

─ Такива способности се предават много лесно в определени случаи и вие не сте толкова незапознати със способностите на Духовете, за да не разберете, че те имат едно голямо участие в това, от симпатия към тези, които са ги провокирали.

6. Вие участвахте ли пряко, като Дух?

─ Нямах ни най-малко участие.

7. ─ Други духове участваха ли?

─ Много духове.

8. ─ Като цяло от какво естество бяха те?

─ Ниско развити духове.

9. ─ Защо тези изцеления и тези феномени престанаха, когато властите (в лицето на директорът на гробището) затвориха гробището? Тогава официалната власт има ли повече сила от духовете?

─ Бог искаше да спре това нещо, защото то се изроди в злоупотреба и скандал. Беше необходимо едно средство и той впрегна на работа властта на човеците.

10. След като не сте участвали в тези изцеления, защо те предпочитаха вашия гроб пред този на някой друг?

─ Мислите ли, че съм бил попитан? Избора на гроба ми бе добре пресметнат. Моите религиозни възгледи, на първо място, и малкото добро, което се опитвах да направя, бяха проучени."

 Статия от списание „Revue Spirite“ от 1859г.

-----------

ПРИМЕР

Духовен автор: Ирмао X, Книга „Pontos e Contos“

Психографирана от Шико Шавиер

ОБРАЗОВАТЕЛНАТА ПРОТЕКЦИЯ

В градината на удобната резиденция на семейство Торес две духовни същности разговаряха.

Езекиел, емисар, който идваше от висшата сфера, беше дошъл да наблюдава службата на Антонио в това семейно ядро, което двамата се бяха заели да пазят, поради връзки на привързаност, които обединяваха всички в продължение на много векове.

 - Как се справят нашите подопечни? Вече разбират ли божествената защита? С една жива надежда размишлявам за тяхната ситуация! Аз съм много съм благодарен на Малвина и Жоао, предвид тежките ми задачи в миналото... Имах щастието да напредвам по еволюционния път; и все пак не бих могъл да ги забравя. Събрах ги заедно с противници от друга епоха и се надявам, че трансформирани в родители и деца в уроците у дома, сега ще могат да напреднат в посока на мир и взаимно разбирателство.

 - Това се случва по еднакъв начин и между нас двамата, скъпи приятелю - промърмори Антонио, трогнат - не мога да изтрия от паметта си дълга, който ме обвързва с вашата щедрост ... 

 И сякаш не желаейки да получава директни благодарности, Езекиел промени посоката на разговора, като добави:

 - Малвина добре ли се държи в изкупителната битка?

- Тя не знаеше как да посрещне лесното и изобилието. Живее измъчвана без причина и недоволна без мотив.

 - Но при толкова много ресурси, които са ѝ дадени?

 - За съжаление е така.

 - Има ли някакво сериозно заболяване, което измъчва семейството?

- Според това, което знаем, тялото ѝ не може да се радва на съвършено здраве; но в кръга на моите възможности се стремя, колкото мога, така че Малвина, Жоао и децата да са балансирани. Те никога не стават сутрин, без аз да съм им осигурил лечебни флуидни елементи и по този начин имах удоволствието да ги виждам в обща работа. 

 - Случайно заплатата, която получават, да е недостатъчна?

- Не. Главата на семейството управлява един офис с отлично възнаграждение. Хосе и Оскар, двамата по-големи сина, работят в офис с добро възнаграждение; Ерменежилдо и

Пауло, двамата непълнолетни, работят в градския център с компенсираща заплата. 

  - Търпят ли някакъв безпричинен тормоз?

- Не. Те се радват на общо уважение и освен това аз се ангажирам да им помагам всеки ден, съгласно вашите препоръки, като им сътруднича, непряко, при решаването на всички проблеми.

 - Имат ли сериозна причина за вътрешно разочарование?

 „Те нямат причини за смущение и противоречия; въпреки това ги търсят. Живеят нервни и раздразнени. Жената винаги трябва да бъде извор на вдъхновение за домашното светилище и в този смисъл сегашното положение на Малвина е в най-плачевно състояние.

Днес тя се оплака толкова много, че съпругът и децата ѝ бяха заразени. Те твърдят, че са беззащитни, уморени, обезверени. Няма учение, способно да ги просветли, радост, която да ги трогне, или възнаграждение, което да ги удовлетворява. 

 Разтревожен, след една дълга пауза, Езекиел реши:

 - Аз ще ги наблюдавам лично.

 Те влязоха в къщата с желание за братско сътрудничество. 

 Беше сутрин и Малвина, вместо да се погрижи за домакинските задължения, се бе впуснала в ненужно бърборене с една съседка.

 - Амелия, много грешите. Съпругът ми получава мизерна заплата. Децата ми не печелят достатъчно, за да живеят благоприлично. Вече не знам как да решавам финансовите задачи ...

- Странно е, защото винаги съм смятала, че къщата ви е в отлично състояние. 

 - Ние ли? Ние сме затънали в тежки дългове! ... Ах! Приятелко моя! И докато Жоао се погубва от работа, аз умирам малко по малко от тревога. Много сме нещастни! Никога не съм страдала толкова много!

Оплакванията продължиха повече от един час ...

 И щом тази съседка се сбогува, се появи друга приятелка и оплакванията продължиха.

След малко се появи съпругът за обяд, последван от децата, с интервал от няколко минути.

Посетителката се сбогува и резиденцията на Торес се превърна в едно чистилище на проклятия. Съпругът протестира срещу политиците, срещу акционерите на компанията, оплака се от хляба, в което децата го последваха.

Дона Малвина избърса очите си от толкова плач, провъзгласявайки се за най-нещастната от жените.

Два поредни часа Езекиел беше там, наблюдавайки дискусии и оплаквания.

Групата не намери нито една минута да поговори по духовни въпроси.

Приличаха на кладенци с отровна вода.

 Дълбоко поразен, благодетелят се обърна към Антонио с горчив тон в гласа:

- Жалко е като гледам поведението на нашите приятели. За съжаление те не знаят как да получат подкрепата на приятелство. Те нямат достатъчно образование, за да регистрират проявите на нашата нежност. За обща полза обаче те ще бъдат оставени сами, за няколко седмици...

- Какво? Ще оставим ли семейство Торес без подпомагане? Какво ще стане с това бедно семейство?

- Няма да прилагаме агресивно лекарство; защитата на спътниците в плътта е аналогична на тази, давана на растенията. От време на време е необходимо изваждане, промяна или подновяване. Малвина, Жоао и децата ще останат без подкрепящи средства за тридесет дни; вие ще дойдете с мен да си починете, на ваканция, и ще видим ползата от подобна мярка. Вярвам, че за това кратко време Малвина ще премине интензивен курс по разбиране, служба, благодарност и молитва. Нашата приятелка до днес получаваше успокояваща протекция, но занапред трябва да получава протекция, която да я образова.

 Очертаната програмата беше изпълнена изцяло.

 В скоро време къщата на Торес претърпя огромна промяна.

 Веднага щом Антонио си отиде, отчаянието там достигна кулминация.

 На следващия ден децата на двойката се замесиха в телесен побой по време на следобедната закуска и Оскар се оказа със счупена дясна ръка, като прибягна до лекарска помощ.

На третия ден Ерменежилдо беше освободен от работа за неподчинение. На четвъртия ден Жозе бе откаран в болницата поради неочакван апандисит. На петия ден съпругът беше блъснат от една кола, докато напускал кабинета си, и бе транспортиран до болницата. А на шестия ден Пауло бе отпратен вкъщи, поради един спад в обслужването.

 Дона Малвина не намери повече време да се оплаква от света и от късмета и след тридесетте дни от програмата, когато Езекиел и Антонио отново влязоха в дома, я намериха в молитва, дълбоко преобразена.

Духовен автор: Ирмао X

Книга „Pontos e Contos“

Психографирана от Шико Шавиер. 

Книга на Духовете“ онлайн от този списък с книги: http://spiritismallankardecbg.blogspot.com/p/blog-page_60.html

Очакваме вашите коментари, въпроси или просто мнение под статията в сайта или във фейсбук група Спиритизъм/ Spiritism - https://www.facebook.com/groups/704234613047102/

Всички предишни и следващи уроци може да намерите в тази плейлиста: https://www.youtube.com/playlist?list=PLnTgcZReG7_or0ZGqunKS9rp2MjAal6z