Глава 39 Безспирна работа – значението на ядрата на духовна служба на земята за получаване на помощ от близките ни духове

ПРАТЕНИЦИТЕ, психографирана чрез медиума Шико Шавиер, духовен автор Андре Луис

Глава 39 Безспирна работа – значението на ядрата на духовна служба на земята за получаване на помощ от близките ни духове

На разсъмване забелязах, че Анисето приема многобройни приятели, с които се виждаше насаме. Уважавания ни съветник ни информира тактично, че съгласно инструкциите на Телесфоро бе донесъл със себе си различни задачи, с които трябваше да се отнесе поверително, и все пак без да крие от нас той ни каза, че основната цел беше активната борба с едно голямо сдружение на невежи дезинкарнирани, събрани за зло.

Докато той се намираше в частен разговор, ние от своя страна слушахме други приятели на духовната работа. Сега денят изгря с едно суверенно великолепие. Имахме впечатлението, че нощният дъжд е отмил небесните сенки. По броя на духовните работници, които пренощуваха в скромната къщичка, осъзнах важността на това ядро на службата, толкова бледо в очите на света.

Една дама, която се беше приближила до нас, възкликна, трогната:

- Нека Господ възнагради нашата сестра Изабел, давайки ѝ сили да устои на изкушенията на пътя. След като си починах в този подслон на любовта, успях да намеря горката си дъщеря,

и да я отклоня от жестоко самоубийство. Благодарение на Божественото Провидение!

Неспособен да потисна желанието си да се уча, аз попитах с любопитство:

- Но как я намерихте, сестро?

- На сън - отвърна милата старица.

- Моята Далва остана вдовица преди три години и преди единадесет месеца, аз също се дезинкарнирах и я оставих сама. Горката не издържа на страданията, както трябваше, и се е остави да  бъде завладяна от злоумишлени същности, които планираха разрухата ѝ. Напразно се приближих към нея през деня. С ум погълнат в дела и материални усложнения тя не можа да усети моето влияние. Аз трябваше да се срещна с нея през нощта и това не беше така лесно, защото аз нямам достатъчно духовно извисяване, за да действам сама и групата, в която служа, не можеше да остане на Земната Повърхност една цяла нощ заради мен. Тогава една приятелка ме доведе до тази станция на служба на „Наш Дом“. Тук си починах и успях да действам с постоянните работни групи, подпомогната от неуморими работници на доброто.

- И лесно ли постигнахте целта си? - попита Висенте, заинтересован.

- Благодарение на Исус! - отговори дамата, показвайки огромно удовлетворение - сега знам, че моята дъщеря получи моите любящи майчински предложения и съм сигурна, че тя ще откликне на молбите ми.

- Чуйте, приятелко - попитах - има ли много станции на "Наш Дом", като тази?

- По това, което ме информираха, има постоянен брой от тях, не само тук, но и в други градове на страната, в допълнение към многобройните центрове, които представляват други духовни колонии сред телесните същества на Земята. В тези ядра винаги има такива напреднали възможности, от съществено значение за нашето снабдяване с провизии за битката.

В този момент двама другари, които ни заговориха през нощта, предизвиквайки искрена симпатия, ни поднесоха поздравихте си.

- Но как? - попитах аз - толкова рано ли се оттегляте?

- Отиваме да работим - отговори ми единият от тях, - довечера ще се състои учение на Евангелието и ние трябва да помогнем на невежите и страдащи братя, които са в състояние да дойдат до тук.

- Съществува ли подобна задача? - попитах аз изумен.

- Как да не съществува, приятелю? Самият Исус още преди векове каза, че реколтата е голяма. Има работа за всички. И трябва да признаем, че тази станция на Християнска помощ работи непрекъснато вече почти двадесет години.

- Тогава обаче вие - попитах аз - сте останали тук от основаването ѝ?

Събеседникът веднага изясни:

- Не. Мнозина, като нас, прекарват тук стажантска служба. От началото на институцията тук пребивават само няколко колеги на Исидоро и Изабел. Останалите обаче не се задържаме на работата повече от две последователни години. Станция като тази винаги е активно и свято училище и онези, които са в дух на добра воля, не трябва да пропускат възможността да се учат.

- Извинете ме за толкова много въпроси – отговорих аз - но бих се радвал да узная дали вие сте единствените с нужните способности да набирате онези, които са невежи и страдат, за наставление и утеха.

- Не. Хилдегардо и аз сме помощници само на няколко квартала в градския център. В този сектор за помощ сътрудниците са многобройни.

В този момент един от братята, който изглеждаше част от групата за ориентация на къщата, се приближи и заговори специално към нашия събеседник:

- Виейра, препоръчвам на теб и Хилдегардо най-стриктно спазване на нашите доктринални критерии. Ще бъде безполезно да се доведете тук безделни или недоброжелателни субекти, бидейки насърчени от лични симпатии. Не можем да си губим време нито с подигравателни и бездейни духове, нито с тези, които се приближават до нашето убежище, подхранващи определени по-нисши намерения. Исус ще осигури на тези хора помощ в подходящото време.

Запомнете, това не е липса на милосърдие, това е едно разбиране на задълженията. В сектора по евангелизация и помощ ние имаме една много сериозна работна програма, не можем да злоупотребяваме с това, което ни е поверено от висшестоящите ни от Висшата Духовност. Онзи, който приема един ангажиментът не живее без да дава отчет за него. Колкото и да обичате един безделен или саркастичен дух, не улеснявайте неговите злоупотреби.

Помагайте му индивидуално, когато имате време и възможности за това. Не въвличайте групата в затруднения. Не забравяйте, че има определени центрове на задачите за доброволно глухите и слепи. (Духове, които по своя воля искат да останат глухи и слепи за учението на Исус.)

Виейра и колегата му бяха много бледи, не отговориха нито дума.

Когато техния ведър и активен ръководител се отдалечи, Виейра обясни разочарован:

- Получихме справедливо смъмряне.

И тъй като видя желанието ни да се учим, той продължи внимателно:

- За съжаление, с Хилдегардо имаме някои дезинкарнирани роднини в болезнено духовно състояние. На миналата среща доведохме моя чичо Хиларио и братовчеда Карлос, въпреки че знаехме, че и двамата, поради неуважение към божествените закони, с което действат, в ниските зони, не са подготвени за сериозни размишления. И двамата обаче се показваха толкова желаещи за обновление, че ние се вслушахме преди всичко в личната симпатия, забравяйки нуждата от подходяща подготовка. Те дойдоха с нас и седнаха сред многобройните слушатели. Но в разгара на евангелските изследвания те се опитаха да нападнат медиумните способности на сестра Изабел, за да предадат едно послание с по-малка поучителна стойност. Чувствайки нашата бдителност и изненадани от сътрудниците на тази свещена станция, те се разбунтуваха, създавайки голямо безпокойство. Ако не бяха магнитните бариери на охранителната служба, те щяха да причинят много сериозни злини. По този начин срещата беше по-малко ползотворна поради голямата загуба на време. И естествено, ние бяхме държани отговорни...

- Боже мой! - възкликна Висенте, изумен – какъв нов урок!

- А, да, приятелю - каза Виейра, примирен - тук не трябва да злоупотребяваме с любовта, както в плътските сфери! Никой не е възпрепятстван да помага, да желае добро, да се застъпва; всички можем да помагаме на тези, които обичаме, с ресурсите, които са ни собствени, но думата „дълг“ тук има положително значение за онзи, който иска да върви искрено към Бог.

Всички преведени глави на книга Пратениците тук: http://spiritismallankardecbg.blogspot.com/p/blog-page_46.html