Глава 41 Сред Дърветата - духовете на служба в провинцията
След няколко минути достигнахме до малък селски имот, заобиколен от уютна горичка.
Цъфналите портокалови дървета се простираха докъдето погледа ни стигаше. Банановите дървета бяха се разгърнали като ветрила, докато дърветата гуава отдалеч приличаха на отличителни петна зеленина. Меката трева подканваше за почивка.
А един спокоен вятър преминаваше леко през листата, прошепвайки нещо.
Анисето пое дълбоко дъх и каза:
- Дезинкарнираните, макар и да не се уморяват като земните същества, не могат без да спират за почивка. По принцип нашите операции през нощта са активни и трудоемки. Само една трета от духовните спътници в служба на Земната Повърхност запазват дневна активност.
И, забелязвайки нашето оправдано любопитство, той каза:
- Всъщност това е разумно. Земният ден е по-присъщ и принадлежи за служба на инкарнирания Дух. Човекът трябва да се научи да действа, давайки едно свидетелство за разбиране на божествените закони. Поне за определен брой часове трябва да бъде по-насаме с преживяванията, които го засягат.
Нашият добронамерен инструктор се усмихна и забеляза:
- Денят и нощта представляват за човека една страница от книгата на живота. През повечето време съществото само пише ежедневна страница с мастилото на собствените му чувства, в думи, мисли, намерения и действия, а между редовете, тоест в нощно размишление, ние му помагаме да подреди уроците и да утвърди преживявания, когато Господ ни го позволи.
Със замлъкването на наставника ни, нашето внимание беше насочено изключително към околната красота. Тази приятелска и гостоприемна провинция се характеризираше с много разнообразна среда. Нямаше ги вече тежките изпарения на големия град, а имаше един лек вятър, изпълнен с много меки благоухания. Аз размишлявах върху добротата на Господ, който ни предлагаше нови ресурси, когато Анисето поднови разговора:
- Природата никога не е еднаква навсякъде. Няма две парчета земя с абсолютно еднакъв климат. Всеки хълм, всяка долина притежават различни климатични условия. Необходимо е да признаем обаче, че провинцията, при всякакви условия, в сферата на инкарнираните, е най-изобилният и мощен резервоар на жизнени принципи. Като цяло всички ние, духовните сътрудници, ценим сутрешния въздух, когато атмосферата също се намира в покой, свободна от прахообразни глобули, превърнати в микроскопични балони от бацили и други по-нисши форми на живот.
Снощните работни ангажименти обаче не ни позволиха да си починем по-рано ...
Ние си полегнахме на кадифената морава и, забелязвайки жаждата ни за знания, Анисето продължи:
- Ще обясня: в гората имаме една силна плътност (тежки флуиди, поради връзката между плячката и хищника), поради бедността на еманациите (много примитивни същества, за това не съществуват изобщо никакви умствени творения от високо ниво), с оглед на непропускливостта на вятъра (вятърът трудно може да се движи поради многото дървета, така че флуидите от нисш характер се натрупват). Там въздухът обикновено се превръща в един задушаващ елемент, поради свръх емисиите от нисшите царства на Природата. По подобен начин в града, атмосферата е компактна и въздухът също е задушлив, поради умствената плътност на най-нисшите човешки групирания. Ето защо в провинцията ние имаме идеалното място...
Посочвайки с удоволствие люлеещите се листа, той подчерта:
- Тук цари относителен и балансиран покой на земната природа. Няма я нито жестокостта на девствената гора, нито задушаването от човешките флуиди. Провинцията е нашият щедър централен път, възможната хармония, желаната почивка.
Обгърнати от гукането на няколко самотни гълъба, ние си починахме няколко часа, великолепно приютени в храма на Природата. С първите нюанси на здрача, Анисето ни покани на една бърза разходка из околностите. Аз осъзнах, че вече се чувстваме много по-добре. Само след като се разходихме няколко минути, аз забелязах, че в околностите има много духовни работници.
Пред моите запитвания нашият наставник обясни любезно:
- Провинцията е също и една огромна работилница за службите на нашето активно сътрудничество.
И посочвайки служителите, които идват и си отиват, той добави:
- Растителното царство има многобройни сътрудници. Вие вероятно не знаете, че много братя се подготвят да получат заслугата на една нова инкарнация в света, давайки служба в нисшите царства. Работата с Господ навсякъде е едно живо училище.
В този момент вниманието ни беше привлечено от едно значително движение на близкия път.
Насочихме се натам, следвайки стъпките на Анисето, който сякаш предположи събитието.
Тогава можех да наблюдавам една интересна картина: един човек лежеше на земята в локва кръв, до малко превозно средство, поддържано от едно нетърпеливо муле, показващо признаци на голямо безпокойство. Двама инкарнирани спътници помагаха припряно на ранения.
- Необходимо е да го заведем във фермата без губене на време, - каза един от тях, разтревожен, - страхувам се, че черепа му е счупен.
Броят на дезинкарнираните, които са помагаха на малката група, обаче, беше доста голям.
Един духовен приятел, който ми се стори главния в тази група, прие Анисето и нас с уважение и симпатия, и бързо обясни какво се е случило. Каруцарят беше получил един ритник от магарето и беше необходимо да се помогне на ранения.
След като ситуацията беше уредена, видях гореспоменатия началник по ранг да вика един пазител на пътя, като го попита:
- Глисерио, как допуснахте такова събитие? Този участък от пътя е под вашата пряка отговорност.
Подчиненият отговори с уважение:
- Направих всичко възможно, за да спася този човек, който между другото е един беден баща на семейство. Усилията ми бяха безуспешни поради неговото безразсъдство. Отдавна се стремя да го обграждам с грижи, винаги когато минава оттук; въпреки това, нещастникът няма ни най-малко уважение към природните дарове на Бог. Той има една неизразима грубост с животните, които му помагат да си печели хляба. Не знае друго освен да крещи, да се ядосва, да бие и да наранява. Умът му е затворен за внушенията на благодарност. Той не мисли за нищо друго освен за клетви и за камшика.
Днес той толкова изтормози горкото муле, което му помага, толкова много го наказа, че самият той изглеждаше по-голямо животно ... Когато почти си изгуби ума, поради крайната си ярост и неблагодарност, моята духовна помощ стана неефективна. Измъчван от гневни изблици на своя водач, смиреното магаре го нападна с копитото си. Какво можех да сторя? Моето задължение беше изпълнено...
Началникът, който внимателно изслуша твърденията, отговори без колебание:
- Прав сте.
И докато гледах Анисето, търсейки одобрение, нашият съветник заяви:
- Нека помогнем на човека, колкото е по силите ни, да изпълним своя дълг към Доброто, но нека не пренебрегваме уроците. Този безразсъден работник беше наказан по своя вина. Гневът бива наказан чрез неговите последици. Злото е последвано от зло. Ако нисшите същества, нашите братя в големия дом на живота, ни предоставят ценностите на службата, ние от своя страна трябва да им дадем ценностите на възпитанието. Но никой не може да възпитава чрез омраза, нито да изгради нещо полезно с ярост и бруталност.
И, посочвайки групата, която водеше ранения до една близка къща, той невъзмутимо заключи:
- Като обикновен човек, нашият беден приятел ще страда много дни, неподвижен на леглото; сред страданията на семейството ще му отнеме известно време, за да възстанови органичния си баланс; но като вечен Дух, той сега получи един полезен и необходим урок.
Силно изненадан, забелязах голямото спокойствие на нашия съветник и започнах да разбирам, че никой не показва неуважение към Природата без да получи обратно болезнения шок от възмездието по всяко време.
Всички преведени глави на книга Пратениците, на Шико Шавиер, тук: http://spiritismallankardecbg.blogspot.com/p/blog-page_46.html
Няма коментари:
Публикуване на коментар