Легенда за Силата, един текст на Шико Шавиер, където се споменава България

„Estante da vida“ (Библиотека на живота) – духовен автор Ирмао X, чрез медиума Шико Шавиер

Глава 9 Легенда за Силата

Семейното събрание коментира тежкото положение на бунтовните Духове, които бяха свикнали с хронична горчивина от обширна поредица от последователни инкарнации, когато Жоао де Котчана, опитен инструктор на дезинкарнираните християни в регионите на България, ни каза, със смесица от умереност и оптимизъм:

- Имаме една стара легенда, която ще се адаптирам към нашата тема за по-добро размишление... Казват, че Бог, когато започнал да споделя даровете на живота сред първите хора от първите големи човешки групи, формирани на Земята, постанови на Добрите да бъде осигурена Суверенна Сила.

Информирани, че Върховният Господ раздава дарове, Смелите се втурнаха към Божественото присъствие, като поискаха частта, която ще им бъде присъдена.

- Какво желаете, деца мои? - попита Вечния.

- Господи, ние искаме Суверенна Сила.

- Тази характеристика - обясни Всемилостивият - вече я дадох на Добрите; единствено те ще могат да управляват царството на сърцата, живата територия на духа, където се упражнява истинската сила.

 - Ах! Господи, ами ние? Какво ще стане с нас, онези, които имаме достатъчно дързост да командваме регионите на съществуване и да ги трансформират?

- Аз не мога да отменя заповед, която съм издал, - отбеляза Всемогъщият; ако все пак не мога да ви поверя Суверенната Сила, аз ви възлагам най-важната задача, Властта. Вървете си с мир.

Новината се разпространи и Интелектуалците дойдоха при Великолепния Трон.

Всевишният попита за целта на посетителите и отговорът не се забави:

- Господи, ние искаме да се домогнем до притежание на Суверенната Сила.

- Невъзможен. Това предимство е предоставено на Добрите. Само те ще могат да обновяват останалите същества от мое име.

И тъй като интелектуалците попитаха уважително с какъв ресурс би било оправдано да работят, Бог им даде господство над Науката.

Тогава дойде ред и на Талантливите. С огромно представителство те се явиха пред Отеца и когато бяха разпитани какво искат, те отговориха яростно:

- Господи, молим за Суверенна Сила.

Всевишният спомена невъзможността да отговори на молбата, но им даде Изобретателността.

След това дойдоха Мечтателите до Свещения Дом и поясниха, че разчитат да получат за себе си същата жадувана придобивка.

Винаги Любящия отказа нежно; въпреки това им осигури светлината на Изкуството.

Скоро след това Преданоотдадените пристигнаха при Светия и също пледираха да им бъде дадена способността да командват, и срещнаха същия отказ в условията на изключителна обич; Всемилостивият обаче ги надари с благословения талант на Работата.

Тогава се появиха Бунтарите, които търсеха единствено дефектите и преходните проблеми в работата на Живота - проблемите и дефектите, които Бог щеше отстрани с подкрепата на Времето, така че да не навреди на интересите на най-невежите и най-слабите деца. Застанаха те пред Върховния Дарител на Всяка Благословия и, с оглед на видимата им агресивна нагласа, гласът на Отеца стана по-сладък, когато ги попита:

- Какво желаете, деца мои?

Бунтарите отвърнаха грубо:

- Господи, ние изискваме за себе си Суверенната Сила.

- Тя принадлежи на Добрите - каза Всемъдрият, - защото само онези, които притежават достатъчно самопожертвователност, за да забравят вредите, които им причиняват, продължавайки неуморно в култивирането на добро за другите, ще запазят у себе си силата да управляват сърцата ... Обаче, деца мои, имам други подаръци, които да ви дам ...

Преди обаче Върховният Бог да приключи, слушателите извикаха невъздържано:

- Ние не приемаме нищо друго освен Суверенната Сила. Искаме да господстваме, да доминираме ... Извън силата, останалото е нищета ...

Всемогъщият погледна на всеки от присъстващите, обзет от състрадание и заяви, без да трепне:

- Тогава, деца мои, винаги когато сте в състояние на Бунтари, ще имате нищетата със себе си ...

- И оттогава нататък, - заключи Котчана, всеки Дух, когато е разбунтуван, у себе си не носи друго освен горчивината на оплакването и нищетата на сърцето.

Аз чух легендата, приех урока, който ме докосна и предложих историята на реинкарнираните спътници на Земята, които все още може би бяха безполезно разбунтувани, както бях аз и повече не исках да бъда.

Ирмао Х (Умберто де Кампос)