ПРАТЕНИЦИТЕ, психографирана чрез медиума Шико Шавиер, духовен автор Андре Луис
Глава 42 Евангелието в селската среда
- Благородни Анисето, възползвайки се от възможността, бихте ли могли да разтълкувате за нас някои от евангелските уроци днес?
Анисето кимна бързо в съгласие.
Забелязах, че интересът към темата бе огромен.
С голяма изненада видях, че работниците от полето донесоха на уважавания наставник една книга, която нямах никакви затруднения да идентифицирам. Това беше едно копие на Евангелието, което Анисето отвори уверено, сякаш знаеше къде е урокът на настоящия момент.
Той се вгледа в избраната страница и започна да медитира, докато възвишената светлина обгради като ореол челото му. Настъпи дълбоко мълчание.
Всички служители проявиха голям интерес към словото, което ще се състои. Всичко в Природата изглеждаше внушително и спокойно. Към нас се беше приближи едно стадо говеда, привлечено от магнитни сили, които не можах да разбера. Няколко смирени мулета също дойдоха отдалеч. И птиците се успокоиха сред клоните на дърветата, без да издават и звук. Единственият глас, който звънеше, беше лекия и нежен глас на вятъра, нашепващ хармония и свежест. Пейзажът не можеше да бъде по-красив, облечен в течното злато на залеза. С изключение на естествената простота на живата картина, околната среда напомняше достоверно на зелените зали на „Наш Дом“.
Анисето потопи погледа си в Свещената книга и прочете на висок глас стихове 19, 20 и 21 от Глава 8, от Посланието до Римляните:
- „Защото с пламенно очакване творението очаква проявлението на Божиите деца. Тъй като съществото стана обект на суета, не поради своя воля, а по причина на този, който го подчини, с надеждата, че самото творение също ще бъде освободено от робството на покварата, и ще премине в славната свобода на Божиите деца.“
После размисли за няколко мига и с очевидно вдъхновение коментира:
- Братя, нека получим благословията на провинцията, възхвалявайки Любовта и Мъдростта на Нашия Отец! Нека издигнем Суверенния Дух на Живота, който вдъхва в нас вечната сила на непрекъснатото обновление!
Нека размислим върху словото на Апостола на Добротата, за да извлечем неговото божествено съдържание! ... Хилядолетия Природата чака разбирането на човеците. Тя обаче не се подхранва само с надежда, но живее в пламенно очакване, изчаквайки разбирането и съдействието на духовете, инкарнирани на Земята, които правилно са считани за деца на Бог. И все пак природните сили продължават да търпят потисничеството на всички човешки суети. Това обаче се случва, приятели мои, защото Господ също има надежда за освобождаването на съществата поробени на Земната Повърхност, така че да се случи славната свобода на хората. Познавам отблизо самопожертвувателните, безкористни духовни работници на Земята! Много от вас остават тук, както в множество региони на планетата, помагайки на инкарнираните спътници, приковани към илюзиите на алчността от материално естество. Колко пъти вашата помощ е превърната в нисша експлоатация в областта на земните дела? Голямата част от стопаните на земята изискват всичко, без да предлагат нищо.
„Докато внимателно следите за поддръжката на основите на живота, вие сте виждали цивилизацията да функционира като една мощна шлифовъчна машина, превръщаща хората, нашите братя, в малки Молохи* на хляб, месо и вино, абсолютно потопени в пристрастяването на чувствата и в излишъците от храна, безгрижни по отношение на огромния дълг към любящата и щедра Природа.
*Молох - зъл западносемитски бог на слънцето и огъня, на който служели и принасяли в жертва деца.
Те потискат нисшите същества, навреждат на полезните сили на живота, неблагодарни са към източниците на доброто, те служат на селските стопанства, но по-скоро от суета и амбиция да печелят, които са им присъщи, отколкото от дух на любов и полезност, и не са нищо повече от нещастни слуги на безумни страсти. Те чертаят измамни планове за богатства, които водят до тяхната разруха; пишат трактати за икономическа политика, които водят до разрушителна война; развиват търговията с неправомерна печалба, жънейки така международни усложнения, които дават ход на мизерията; те доминират над най-слабите и ги експлоатират, но по-късно се събуждат сред чудовищата на омразата!
„Към тях, нашите ближни, инкарнирани на Земната Повърхност, ние трябва да обърнем поглед с дух на толерантност и братство. Нека продължим да им помагаме, сега и завинаги! Нека не забравяме, че Господ има надежди за тяхното бъдеще! Нека чуем стенанията от творението, молейки за светлината в човешкия разум, но не нека забравяме също и сълзите на тези роби на покварата, в чиито редици пребивавахме до вчера, помагайки им да събудят божественото си съзнание за вечен живот! Въпреки, че за заобиколени от поле на суета и арогантност, нека все пак да им помагаме. Господ предоставя възвишени допълнителни активи на еволюцията на самопожертвувателните същества. Той няма да забрави полезното дърво, унищоженото животно, смиреното същество, което е било консумирано в полза на друго създание! Нека си сътрудничим на свой ред при пробуждането на хората, нашите братя, относно нашия дълг към майчинската Природа.
Винаги, когато се връщаме към Земната Повърхност (за да се реинкарнираме), ние обгръщаме себе си във флуиди от плътските кръгове, поемаме твърде много азот.
„Превърнахме в световна трагедия това, което би могло да представлява едно ведро и поучително търсене.
„Както знаем, нито един организъм не може да живее на Земята без това вещество и макар да се движи в азотен океан, вдишвайки средно по хиляда литра на ден, човек не може, както и никое живо същество на планетата, да усвоява азота от въздуха. Засега Господ не позволява създаването в живите организми в нашия свят на клетки, които да абсорбират спонтанно използване на този първичен елемент за поддържането на живота, както се случва с обикновения кислород. Само растенията, неуморими работници на земното кълбо, успяват да го извлекат от почвата, задържайки го за укрепване живота на други същества. Всяко пшенично зърно е една азотна благословия за поминъка на съществата, всеки плод на земята е една торбичка със захар и албумин, пълна с азот, който е от съществено значение за органичния баланс на живите същества.
„Всички селскостопански и животновъдни отрасли по същество не представляват нищо друго освен организираното и методично търсене на този ценен елемент на живота. Ако човек успееше да употреби приблизително десет грама от хилядата литра азот, които вдишва ежедневно, Земната Повърхност щеше се трансформира в истински духовен рай.
Но ако Господ ни дава много, разумно е той да изисква сътрудничеството от нашите усилия за изграждане на нашето собствено щастие. Дори в „Наш Дом“ все още сме далеч от голямото постижение на спонтанното и пълно хранене от атмосферните сили. И човеците, приятели мои, преобразяват търсенето на азот в движение на обезумели страсти, наранявайки и бивайки ранени, обиждайки и бидейки обидени, поробвайки и ставайки пленници, отделени в плътен мрак! Нека им помогнем да разберат, така че да подготвят една нова ера. Нека им помогнем да обичат земята преди да я експлоатират по лош начин, да заслужат сътрудничеството на животните, без да ги унищожават!
В тази епоха кланицата ще бъде превърната в място за сътрудничество, където човек ще се грижи за по-нисшите същества и където те ще посрещат нуждите на човека, а полезните дървета ще живеят сред уважението, което им се полага.
В тази сублимна ера индустрията ще прославя добротата и, чувствайки нашето разбиране, добрата воля и почитането на божествените закони, Господ ще ни позволи, поне отчасти, разрешение на техническия проблем с азотното извличане от атмосферата. Нека научим нашите събратя, че животът не е една непрекъсната кражба, при която растението ограбва почвата, животното унищожава растението, а човекът убива животното. Животът е едно движение на божествен обмен, на щедро сътрудничество, което никога не можем да нарушим без сериозно увреждане на собственото ни положение на отговорни и еволюиращи същества! Нека не осъждаме! Нека винаги да помагаме!“
Събранието, както и самите ние, беше под силно впечатление. Анисето замлъкна, заглеждайки се със симпатия в близките животни и птици, сякаш отправяше към тях дълбоки мисли на любов, и след това затвори Свещената Книга, с тези думи:
- В Евангелието наблюдаваме, че творението очаква с нетърпение проявлението на инкарнираните деца на Бог! Съгласни сме, че нисшите създания са понесли тежестта на огромни неправди! Нека продължим да им помагаме, но нека не влизаме в напразни спорове. Хората също очакват нашето духовно проявление! По този начин нека помагаме на всички, така че да се учим да напредваме в капацитета си за разбиране.
Няма коментари:
Публикуване на коментар