Колко често в наши дни научаваме за смърт на младежи свързана с някой вид безотговорно или рисково поведение и занимания. Толкова много въпроси, които семейството иска да научи, за да получи някаква форма на утеха.
СЛУЧАЙ 2
Карлос Аугусто Перейра де Мело
Боа Виста (Рорайма)
8 март 1961 г. - 10 юни 1980 г.
Психографирана чрез Франсиско Кандидо Шавиер и съставена от Кайо Рамасоти
Карлос, син на Бенжамин Перейра де Мело и Себастиана Кабрал де Мело, имаше двама братя в домашния отбор: Бенжамин Перейра де Мело Фильо и Гилмар Перейра де Мело.
Той загива при инцидент с мотоциклет.
Думи на бащата на комуникиращия дух:
"Това, което почувствах, когато получих съобщението, беше голяма вътрешна радост и много емоция. Бях щастлив да узная, че нашият скъп Карлиньос се справя добре и е щастлив."
Бенжамин Перейра де Мело
ПОСЛАНИЕТО:
Скъпи татко Бенжамин и скъпа майка, благословете ме. Всичко мина. Не обвинявайте мотора за това, което се случи. Мотоциклетът е едно превозно средство, както всички останали.
В миналото много хора загубиха физическите си тела в коли и мотори с примитивен характер и като че ли малцина си спомнят това.
Колко са срещнали смъртта под бавни колела или са били изхвърлени от яростта на гневни жребчета, нямате си на представа.
Тук размишлявам за всичко това, така че никой да не съжалява, че пътува в кола, вместо да понася живота, с друсането на един волски впряг.
Ако трябваше да започна отначало, пак щеше да взема Хондата и да продължа напред.
С това нямам предвид, че домът не ми липсва. Да, аз съжалявам, но няма да плача, защото аз сам направих избора да кръстосвам улиците и да оставям зад гърба си прахта на километри и километри пътища.
Баба Ана, мама Себастиана и баба Ана Барбоса, и татко, ме приеха с такава обич, за която не съм сторил нищо за да я заслужа (1).
1) Ана Кабрал де Маседо, прабаба по майчина линия, починала през 1927 г.
Ана Барбоса де Мело, прабаба по бащина линия, дезинкарирана през 1951 година.
Смутен съм от невъзможността да покажа признанието си, а що се отнася до тялото - с няколко счупвания, щях да се излекувам, сигурен съм, разбира се ако бях останал там.
Моля ви да не оставате с негативно впечатление за мен. Знам, че ще уча и ще намеря нови начини за формиране на моите потенциални ресурси, с цел да се отдам на достойна служба в едно подходящо време. И от всичко това, признавам се чувствам утешен, с най-добри очаквания за бъдещето.
Скъпи родители, не забравяйте брат Бенжамин и брат Гилмар, които също са ви деца, очакващи от вас любяща закрила всеки ден.
Прости ми, че спирам до тук. Исках да съобщя нещо за собствената си ситуация и да защитя стоманения си кон.
Благодаря ви за целия този дъжд от молитви и любов, които ми изпращате. Надявам се, че много скоро ще бъда в обичайната си форма, в същата готовност да си възвърна работните възможности, за да ви бъда полезен по някакъв начин.
Простете за искрените и откровени мнения на момче, свикнало да пада, за да се изправя по-добре, и приемете много целувки от сина, който дължи на вас живота и щастието да е част от вашия живот, днес както винаги.
Карлос Аугусто
15 май 1981 г.
Нека видим тълкуването, което дават общуващите духове на тези ранни смърти на младежи, които сякаш имат още толкова да изживеят на тази земя, а си тръгват без време.
21. Когато смъртта покоси някой от вашето семейство, отнасяйки най-младите преди най-старите без разграничение, вие често казвате: “Бог не е справедлив, защото жертва онзи, който е силен и има едно голямо бъдеще, а оставя онези, които са изживели много години пълни с разочарования: взема онези, които са полезни и оставя назад онези, които вече не са способни да работят; разбива сърцето на майката, лишавайки я от невинното създание, което е било цялата ѝ радост.
Човеци, точно по този въпрос вие трябва да се издигнете над общоприетото мислене за живота с цел да разберете, че доброто често е там, където вие съзирате зло, и мъдростта на Провидението, където вие мислите, че виждате фаталността на съдбата. Защо оценявате Божествената справедливост според своята собствена? Мислите ли, че Господа на Световете ви налага жестоки наказания от прост каприз? Нищо не се случва без да има една интелигентна цел и каквото и да се случва винаги има една причина за съществуването му. Ако разгледате внимателно всички болки, която ви връхлитат, вие винаги ще откриете в тях божествен промисъл, обновяващ смисъл, и вашите незначителни лични интереси ще станат второстепенна грижа и ще ги оставите на последно място.
Повярвайте ми, в случай на една инкарнация от 20 години, смъртта е за предпочитане пред всяко от позорните прояви на упадък и безнравственост, които носят неописуемо оскърбление на уважавани семейства, разбиват сърцето на майката и карат косите на родителите да побелеят преди да им е дошло времето. Преждевременната смърт често е голяма благословия, която се дава на онези, които си тръгват, и така ги запазва от нещастията на живота или съблазните, които биха ги довели до загуба. Онези, които умират в разцвета на младостта си, не са една жертва на фаталността, а по-скоро Бог преценява, че е полезно за тях да не остават повече на Земята.
Какво ужасно нещастие, казвате вие, когато един живот, толкова изпълнен с надежда, бива прекратен толкова скоро! За какви надежди говорите вие? Земните ли, където, онзи който си е тръгнал, би могъл да блесне, да си проправи пътя и да има късмет? Това ограничено виждане на нещата винаги ви пречи да се издигнете над материално. Знаете ли каква можеше да е участта на този живот, който според вас беше толкова изпълнен с надежди? Кой може да каже, че той нямаше да е пропит с горчивина? За нищо ли не считате надеждите за бъдещия живот? Да не би да казвате, че предпочитате надеждите на това мимолетно съществуване тук, в което вървите мъчително на Земята? Мислите ли, че една висша позиция сред хората, си заслужава повече от такава сред блажените Духове?
Вместо да се оплаквате, радвайте се, когато на Бог му е угодно да прибере обратно едно от неговите деца от тази долина на нещастията. Не би ли било егоистично да желаете те да бяха останали да страдат редом до вас? Ах! Това е скръбта, която усещат онези, на които не им достига вяра, които виждат в смъртта едно вечно разделение! Но вие, Спиритисти знаете, че душата живее по-добре, когато е освободена от нейната материална форма. Майки, знайте, че вашите любими деца са близо до вас, да, много близо. Тяхното флуидно тяло ви обгръща, техните мисли ви наблюдават и вашите спомени за тях ги опияняват с щастие; но също и вашата безпричинна болка им причинява страдание, защото тя разкрива една липса на вяра и е един бунт срещу Волята Божия.
Вие, които разбирате духовния живот, чуйте туптенето на сърцето си, когато призовавате тези любими хора и ако помолите Бог да ги благослови, вие ще усетите в себе си мощна утеха, която пресушава сълзите; онези величествени стремежи, които показват бъдещето, обещано от нашия Върховен Господ.
Сансон, бивш член на
Парижкото Спиритистко Общество, (1863г.)
Няма коментари:
Публикуване на коментар