- за виденията и връзката с нашите духовни водачи/пример от живота на Дж. К. Роулинг
- магьосници - магове на мисълта - медиуми
- архива на паметта - регресиите - в Хари Потър и в нашия живот
- от къде авторите черпят вдъхновението си - пътувания на Духа по време на СЪНЯ - примери Малба Тахан и Данте Алигери
- обяснение за призраците - в Хари Потър и Спиритизма
- психометрията - обекти носещи енергия
----------------------------------------------
Чували ли сте за Хари Потър?
Нека разгледаме заедно някои важни връзки между историята на най-известния магьосник, създаден от Джоан Роулинг и ученията на Андре Луис, бразилски лекар, който след своята дезинкарнация и известен престой в ниските зони на духовния свят прогресира в духовна колония Наш Дом и започва да диктува книги на бразилския медиум Шико Шавиер, описвайки светът на духовете.
Има ли някаква връзка между Хари Потър и Спиритизма? Има ли нещо истинско в света на Хари Потър?
И за онези, които все още не са гледали филмите или чели книгата, мислейки си, че това е просто и само една фантазия, без общо с реалността.
Никога не е късно да открием, че сме сбъркали :) и да погледнем с други очи...
1. Спиритизмът и „Хари Потър“ казват, че ние сме безсмъртни духове, и че животът продължава след смъртта.
Джоан Роулинг, създателката на Хари Потър казва в интервю, че вярва в живота след смъртта.
- Къде във филма е показан живота на духовете или намек за оцеляване след смъртта?
В епизод „Хари Потър и огненият бокал“ виждаме Лили Потър и Джеймс Потър, мъртвите родители на Хари, чиито духове идват да му помогнат при битката с Волдеморт:
Harry Battles Voldemort - Harry Potter and the Goblet of Fire (4/5) Movie CLIP (2005)
И в "Хари Потър и даровете на смъртта" ясно виждаме намесата на Духовете, които са били приятели на Хари, и които са загинали, борейки се за него, плюс баща му и майка му, които му носят думи за окуражаване. Това е, според Спиритизма, и целта на общуването с Духовете.
Harry Potter and the Deathly Hallows part 2 - Resurrection Stone scene
От живота на авторката Джоан Роулинг може да добавим един факт в подкрепа на горното твърдение - Когато сме в затруднение, ние получаваме помощ от духовния свят.
Когато се намира в един много тежък момент от своя живот, току що развела се със съпруга си, с бебе на ръце и без пари, тя получава най-големия подарък от своя духовен водач - вдъхновението и идеята за написване на историята на малкия магьосник се заражда в нейния ум.
 |
| Джоан Роулинг и Хари Потър |
Защото може и да си най-бедния човек на земята, но онова, което имаш в сърцето си, онова което носиш в душата си - е най-голямото ти съкровище. Със сигурност тя е имала много любящи духове, които са я подпомогнали в процеса на изграждане на целия този огромен свят на Хари Потър и училището за магьосници Хогуортс . И макар и всички издателства да отказват книгата ѝ, едва последното възможно и най-малкото, което дори не издава романи, се съгласява. Така се изпълнява и плана на нейните духовни водачи една важна информация да бъде припомнена в умовете на най-малките - нашите деца, които преди да са обусловени от нашите ограничени идеи, от раждането си усещат и знаят много повече неща за реалностите на духовния свят!
В „Книга на Духовете“, изначалното произведение на Алан Кардек, виждаме описание на това, което се случва с нас след смъртта - на стр. 50, 51 и 52 - въпроси 145 до 151 и краткото резюме след това.
Глава 3
Връщане от телесния към духовния живот
ДУШАТА СЛЕД СМЪРТТА
149. Какво се случва с душата в момента на смъртта?
"Тя отново става Дух, тоест връща се в света на Духовете, откъдето е отсъствала за кратко."150. Душата запазва ли своята индивидуалност след смъртта?"Да; никога не я губи. Какво би представлявала душата, ако не запази индивидуалността си?а) Как душата доказва своята индивидуалност, тъй като вече няма материално тяло?"Тя продължава да има специфична флуидна обвивка, извлечена от атмосферата на нейната планета и която поддържа облика на последното ѝ въплъщение: нейния периспирит."б) Душата не взема ли нищо от този свят?„Нищо, освен паметта и желанието да отиде в един по-добър свят, един спомен изпълнен със сладост или горчивина, според това как е използвала живота си. Колкото по-пречистена е душата, толкова по-ясно разбира безполезността на това, което оставя зад себе си на Земята. "151. Какво да мислим за мнението на онези, които казват, че след смъртта душата се връща към универсалното цяло?„Не формира ли групата на духовете едно цяло? Не представлява ли един цялостен свят? Когато сте в едно събрание, вие сте неразделна част от него; но въпреки това, вие винаги запазвате своята индивидуалност."152. Какво доказателство можем да получим за индивидуалността на душата след смъртта?„Нямате ли това доказателство в комуникациите, които получавате? Ако не бяхте сляп, щяхте да видите; ако не бяхте глухи, щяхте да чуете; защото колко често един глас ви говори, разкривайки съществуването на едно създание, което е извън вас. "Тези, които мислят, че чрез смъртта душата отново навлиза във „вселенското цяло“ са в грешка, ако предполагат, че в него, подобно на капката вода, която пада в океана, тя губи своята индивидуалност. Те са прави, ако под термина „вселенско цяло“ разбират набора от безтелесни същества, в който всяка душа или Дух е един елемент. Ако душите бяха смесени в една амалгама, те биха имали само качества на цялото, нищо не би ги различавало една от друга, биха им липсвали интелигентност и лични качества. Но напротив, във всички комуникации те свидетелстват, че осъзнават себе си и собствената си воля.Безкрайното многообразие на характеристиките, които те представят, е именно последица от това, че цялото се състои от различни индивиди. Ако след смъртта съществуваше само онова, което наричат Великото Цяло, което поглъща всички индивидуалности, то това Цяло щеше да бъде еднородно и, следователно, комуникациите, които се получават от невидимия свят биха били идентични.Тъй като обаче там сред обитателите на този друг свят ние срещаме и добри и лоши същества, и мъдри и невежи, и щастливи и нещастни, които ни представят всички нюанси на характера, бидейки - и щастливи и тъжни, и лекомислени и сериозни и т.н., то ясно е, че това са отделни същества. Още по-очевидна става индивидуалността, когато тези същества докажат своята идентичност чрез безспорни индикации, неопровержими индивидуални особености, отнасящи се до техния земен живот; и съмнение не може да има, когато те се манифестират пред нашето зрение под формата на привидения. Индивидуалността на душата ни беше преподавана на теория, като една точка на вярата. Спиритизъм я прави проявена и в известен смисъл материална.
http://spiritismallankardecbg.blogspot.com/p/blog-page_12.html и тук:
https://www.youtube.com/playlist?list=PLnTgcZReG7_or0ZGqunKS9rp2MjAal6zS
2. Да бъдеш магьосник означава да можеш да изпълняваш необичайни неща с няколко думи, но в „Хари Потър“ виждаме някои магьосници, които изпълняват магии само от ума си. Така действат медиумите. Силата на правенето на медиумистични явления се крие в ума. В „Хари Потър“ вълшебната пръчка е просто един материален начин, който да им дава сила, което не е необходимо при медиумите, въпреки че много медиуми назад в историята са приели използването на мистични предмети.
Медиумите, маговете и вещиците са все едно и също нещо назовано с различни думи. Това е обяснено много добре в “Книга на Духовете“, Глава 8, въпроси 534 до 538 (Окултна сила. Талисмани. Магьосници) на стр. 148, 149.
В Хари Потър "мъгъл" ( роден не-магьосник) засега знаем, че не може да стане магьосник. Ако обаче разгледаме въпроса за прераждането, ние развиваме медиумизма през нашите инкарнации. Така че, ако сме се родили не-медиуми в едно прераждане, ще умрем не-медиуми. Но от Спиритизма научаваме, че докато се учим, ние създаваме „медиумистични устройства“ в своето периспиритуално тяло, което позволява развитието на нашите медиумни възможности.
Какво е периспирит вижте тук:
За да разберете по-добре феномена на медиумизма препоръчваме Книга на Медиумите, на Алан Кардек.
3. Ако заменим думата "магьосник" с "медиум", ние можем да видим много прилики:
- на земята не всички са медиуми, защото не всички знаят как да развият тази способност. Същото е с магьосниците. Да се родиш магьосник е същото като да се родиш медиум.
- Да бъдеш магьосник означава да можеш да изпълняваш необичайни неща с няколко думи, но в „Хари Потър“ виждаме някои магьосници, които изпълняват магията само от ума си. Така действат медиумите. Силата да правиш медиумни явления се крие в ума. В „Хари Потър“ вълшебната пръчка е просто един материален начин да им даде сила, която не е необходима на медиумите, въпреки че много медиуми в историята обожаваха мистичните предмети.
- Медиумите, магьосниците и вещиците (вещите хора) са едно и също нещо с различни думи.
4. В „Хари Потър“ мислоема – тази купа, в която слагат даден спомен и той се визуализира като филм пред човека – е пример за магически предмет използван за преглед на спомените.
Според едно интервю публикувано в Potterish.com Джоан Роулинг казва, че „мислоема“ пресъздава цялостната реалност на паметта и без каквато и да е лична интерпретация или влияние от индивида. Дори неща, които в началото не са забелязани, след това се появяват.“
В няколко книги, психографирани от сериозни медиуми, ние виждаме как подобни регресии на паметта се случват в духовния свят, под супервизията (наблюдението и контрола) на Духовни Водачи, които работят за доброто. И можем да забележим, че тези думи на Джоан Роулинг са верни. Въпреки това, повечето пъти, водачите ни показват само това, което е необходимо, избягвайки безполезните страдания за пациента.
В книгата „Вечни връзки“ (Laços Eternos), психографирана от Духа Лусиус чрез медиума Зибия Гаспарето, се казва, че една от героините на историята използвала едно устройство, което по някакъв начин наподобявало на шлем, за да може да види предишната си инкарнация под наблюдението на своя Духовен Водач.
В книгата „Спомени на един самоубиец“ („Memórias de um suicida“) медиума Ивон Перейра описва същата ситуация.
5. Но как Джоан Роулинг е успяла да създаде такъв чуден свят, както в „Хари Потър“?
Тук имаме една следа...
Бихме искали за сравнение да добавим една интересна информация от Духа Малба Тахан (1895-1974) за това какъв е бил неговия процес на писане, докато е бил инкарниран:
„Прекосихме изпълнената с цветя алея осеяна с палми. Спряхме пред една величествена сграда, украсена с красиви арабески, чиито прозорци имаха великолепни заострени арки. Куполът беше облицован с малки бледо сини стъкълца, които пропускаха слънчева светлина.
- Ние сме изправени пред една огромна библиотека на Арабския свят", - каза духовният приятел. - Тук ти можеш да прегледаш много истории, които си разказал в книгите, носещи твоето име на Земята.
- Как е възможно аз да съм взел историите оттук?
- Когато ти беше въплътен в тяло, много пъти по време на сън ти идваше тук да събираш необходимия материал, включително спомени от други прераждания.
- Аз вярвам на думите ти, но не помня нищо, което да има връзка с това, какво съм написал на това място.
- Проучването, което ти направи в земните библиотеки, не беше достатъчно. Спомни си как идеите ти дойдоха бързи, ясни, готови, с логическа последователност, особено в моментите, в които ти липсваха връзки, които идеи ти мислеше, че са вдъхновение. Наистина те понякога бяха едни неясни, а понякога ярки спомени от нощните сънища, които изобразяват историите, събрани тук.
Обясненията не можеха да бъдат по-ясни. Тогава се замислих да повторя тези преживявания и Духовният Водач ме заведе във фоайето, където присъстващият дух ме поздрави с любезна усмивка, сякаш сме стари познати.
- Не само той, но и другите те помнят. След време паметта ти ще се върне и ти също ще ги запомниш.
Мислех си да потърся книги и свитъци, но моят духовен приятел ме заведе до една маса с една малка метална кутия, с една колона с височина 20 см, която поддържаше малък бял правоъгълник с размери 30 см х 25 см. Докато фокусирах вниманието си върху екрана, той се включи автоматично.
- Този интерактивен информационен център се подчинява на умствената ти команда. Твоята воля ще определи изображенията и звуците, които ще се появят на екрана. Отпусни се и мисли по един подреден начин.
Постепенно изображенията и звуците излязоха ясни. И аз се почувствах омагьосан и развълнуван, когато прегледах някои от историите, които бях разказал, които оживяха в образи и звуци...
(Обобщение от една глава от книгата „Разказвачът на истории“, психографирана от духа на бразилския автор Малба Тахан).
6. Духовете също твърдят, че Данте Алигиери, за да напише своята „Божествена комедия“, е бил взет по време на сън, за да види ниските региони на Духовния Свят, за да може да ги опише, когато е буден.
7. Връщайки се към въпроса за паметта, как работи регресията на паметта, докато все още ние сме инкарнирани в тяло?
В материалния свят, докато всички ние сме в плътни тела на пръв поглед изглежда имаме пълна амнезия за своето духовно минало и предшестващи инкарнации. Този воал над спомените ни обаче не е толкова плътен. Когато човешкото същество се намира в момент на голяма нужда от духовна насока и изясняване за живота си има няколко варианта, които се случват
- информацията от минали прераждания бива подадена в сънното състояние, под въздействието и ръководството на нашите духовни водачи;
- в други случаи спомените идват при нас като едно вътрешно знаене, просто и необяснимо чувство, но доста ярко;
- и в третия вариант за регресията на спомените от минали животи се ползва водещ на процеса, който задава нужните въпроси, докато човека е в релаксирано състояние. В този процес - правилно изпълнен - с уважение и респект към нашите невидими помощници, духовния водач на човека излъчва и „подава“ към него това, което е необходимо да се види, цензурирано и пресято, от водача, за да бъде в полза и градивно за живота и развитието на този инкарниран дух - човека в регресия. Същата цензура за висше благо на човека беше описана по-горе в статията за процеса в духовния свят, който е регулиран по подобен начин.
/коментар Павлина Николова, терапевт регресия в минали животи, QHHT/
- информацията от минали прераждания бива подадена в сънното състояние, под въздействието и ръководството на нашите духовни водачи;
- в други случаи спомените идват при нас като едно вътрешно знаене, просто и необяснимо чувство, но доста ярко;
- и в третия вариант за регресията на спомените от минали животи се ползва водещ на процеса, който задава нужните въпроси, докато човека е в релаксирано състояние. В този процес - правилно изпълнен - с уважение и респект към нашите невидими помощници, духовния водач на човека излъчва и „подава“ към него това, което е необходимо да се види, цензурирано и пресято, от водача, за да бъде в полза и градивно за живота и развитието на този инкарниран дух - човека в регресия. Същата цензура за висше благо на човека беше описана по-горе в статията за процеса в духовния свят, който е регулиран по подобен начин.
/коментар Павлина Николова, терапевт регресия в минали животи, QHHT/
8. А относно призраците в „Хари Потър“? Защо някои живееха в картини? Защо някои бяха освободени от материята като Дъмбълдор, а други се скитаха по Земята?
Джоан Роулинг в част от интервюто, публикувано в сайта Potterish.com, ни дава някои улики:
"Щастливите хора не се превръщат в призраци."
"Призраците бяха хора, които се страхуваха от смъртта."
Според Спиритизма само духове, които са много материализирани или които не са имали нужната подготовка за отиване в духовния свят, все още се скитат по земята, привлечени от различни места или хора според центъра на техните интереси.
За по-задълбочена информация за съдбата на духа след смъртта вижте описанието дадено в Книгата на Духовете, Глава 3, тема Спиритичен Смут, коментара на Алан Кардек след въпрос 161.
Ето защо духът на Дъмбълдор беше свободен от влиянието на материята, тъй като той водеше живот посветен на правенето на добро и действаше със справедливост и доброжелателство.
Harry Potter and the Deathly Hallows: Part 2 (4/5) Movie CLIP - King's Cross Station (2011) HD
"Никоя магическа сила не може да възкреси един наистина мъртъв човек."
Спиритизма твърди същото.
И в същия сайт Джоан Роулинг продължава:
„Призраците могат да общуват по-ефективно с хората, отколкото портретите“, защото "Портретите на магьосниците не са живи, нито са мислещи същности, те са единствено една малка частичка от истинския човек."
Тази лекция на Джоан Роулинг също помага да разберем духовното ниво на тази необикновена жена:
Лекция на Джоан Роулинг в Университета Харвард
В книгата на медиума Шико Шавиер, продължение на Наш Дом, наречена Пратениците ("Os Mensageiros") ние можем да видим някои живи картини.
В книгата „В сферите на Медиумизма“ ("Nos domínios da mediunidade"), духа Андре Луис говори за Психометрията и как предметите биват напоени с нашите излъчвания. Това позволява на някои медиуми да помагат на полицията да разрешава престъпления чрез докосване на лични предмети използвани от жертвите.
9. Както във „Хари Потър“ имат книги, в които се учи историята на магьосниците, как да изпълняват магии и др., така и в Спиритизма също има книги с подобно предназначение. Всички стъпки как човек да се превърне в един сериозен медиум и да развие своя медиумизъм по един безопасен начин са описани в книгите от 19 век на основателя на Спиритизма, Алан Кардек. Но също така много полезни и като тяхно естествено продължение идват книгите на Андре Луис, поредицата Наш Дом /аудио книга/ на медиума Шико Шавиер, която описва животът в духовните колонии.ЧАСТ 2: Какво можем да научим за Духовния свят от филмите на Хари Потър /сравнение с източниците на Спиритизма
- защо има духове обитаващи различни места
- „любовните заклинания“/споделен опита, защо ДА НЕ ПРАВИМ подобни неща - пояснения от Кардек по темата Окултна Сила, Талисмани и Магьосници
- СЪНУВАНЕ на събития, които се случват
- Джуджета и елфи, Какво са Елементалиите според Спиритизма, интервю на медиума Дивалдо Франко
- фантастичните животни - реалност не само по филмите
ЧАСТ 3: Филмите на Хари Потър и Спиритизма - Ликантропия, Tранформация на хора в животни
Няма коментари:
Публикуване на коментар