Урок 16 АНГЕЛИ И ДЕМОНИ Онлайн Курс Принципи на Спиритистката Доктрина

ОНЛАЙН КУРС 
ПРИНЦИПИ НА СПИРИТИСТКАТА ДОКТРИНА
по Книга на Духовете, 
на Алан Кардек

------------------
АНГЕЛИ И ДЕМОНИ

128. Съществата, които наричаме ангели, архангели, серафими, формират ли една специална категория, различна по характер от тази на другите духове?
"Не; те са чисти Духове: тези, които са на най-високото ниво на скалата и обединяват всички съвършенства. "
Коментар на Кардек: Думата ангел като цяло буди идеята за морално съвършенство.
Тя обаче често се отнася за обозначаването на всички същества, добри и лоши, които са извън човечеството. Казва се: добър ангел и лош ангел; ангелът на светлината и ангелът на тъмнината. В този случай терминът е синоним на Дух или гений. Тук ние го приемаме в положителния смисъл, който му давате.
129. Ангелите преминали ли са всички степени на скалата?
„Те преминаха през всички степени, но както казахме: някои приеха без да мърморят своите мисии и пристигнаха бързо; на други им беше необходимо повече или по-малко време, за да достигнат съвършенството.
130. Ако е погрешно мнението на онези, които признават съществуването на съвършено създадени същества и превъзходството им над всички останали същества, как може да се обясни, че тази вяра е в традицията на почти всички народи?
„Разберете, че светът, в който вие се намирате, не съществува от цяла вечност и че много преди да е съществувал, е имало Духове, които са постигнали върховната степен. Хората са повярвали, че те са били такива през всички времена. "
131. Има ли демони в смисъла, който носи тази дума?
„Ако съществуваха демони, те биха били Божие дело. Но дали Бог би бил справедлив и добър, ако беше създал същества, вечно предопределени да останат в зло и окаяни? Ако има демони, те се намират в по-нисшия свят, който вие обитавате, и в подобни на него. Това са тези лицемерни хора, които превръщат един справедлив Бог в един лош и отмъстителен Бог, смятайки, че му угаждат чрез мерзостите, които упражняват в негово име. "
Коментар на Кардек: Думата демон не влага идеята за един зъл дух, освен в нейното съвременно възприемане, тъй като гръцкият термин даймон /daïmon/, от който е изведена, означава гений, интелект и се прилага към безтелесните същества, без разлика добри или лоши. Под демони, според общото значение на думата, ние разбираме по същество зли създания. Както всички неща, те би трябвало да са създадени от Бог.
И все пак Бог, който е суверенно справедлив и добър, не може да е създал същества, които по природа да са зли и осъдени за цяла вечност. Ако те не бяха Божие дело, те щяха да съществуват като него от цялата вечност, или тогава щяхме да имаме много върховни сили. Първото условие на всяко учение е да бъде логично. При доктрината за демоните, в нейния абсолютен смисъл, тази съществена основа липсва.
 Счита се, че по-изостаналите народи, които, поради това, че не знаят характеристиките на Бога, признават в своите вярвания злите божества, също признават и демоните; но е нелогично и противоречиво, всеки, който признава доброто за едно от основните качества на Бога, да предполага, че той е създал същества, обречени на злото, и предназначени да го вършат за винаги; защото това е равносилно на отрицание на Неговата доброта. Поддръжниците на дявола се позовават на думите на Христос.
 Ние няма да сме тези, които оспорват авторитета на неговите учения, които бихме искали да видим повече в сърцето, отколкото в устата на хората; и все пак обаче, тези поддръжници сигурни ли са в значението, което той е придавал на тази дума? Не е ли известно, че алегоричната форма съставлява една от отличителните характеристики на неговия език?
Трябва ли всичко, което се съдържа в Евангелието, да се приема буквално? Не се нуждаем от друго доказателство отвъд това, което се предоставя от този пасаж: 

„Веднага след тези дни на скръб Слънцето ще потъмнее и Луната вече няма да дава своята светлина, звездите ще падат от небето и силите на небето ще бъдат разклатени. Истина ви казвам, че това поколение няма да отмине, преди всички тези неща да бъдат изпълнени. " (Матей 24: 29, 34)
Не сме ли виждали Науката да противоречи на фигуративния език на библейския текст по отношение на Сътворението и движението на Земята? Не е ли същото с някои образи, които послужиха на Христос, който трябваше да говори в съответствие с времената и земите? Не е възможно той съзнателно да е казал нещо невярно. Тогава, ако в думите му има неща, които сякаш шокират разума, това е, защото ние не ги разбираме добре или ги тълкуваме погрешно. 

По отношение на демоните хората направиха това, което направиха и с ангелите. Тъй като те вярваха в съществуването на вечно съвършени същества, те приеха духовете от по-долните рангове като вечно зли същества. Под думата демони следователно трябва да се разбира нечисти духове, които често не са по-добри от същностите, обозначавани с това име, но с тази разлика, че тяхното състояние е преходно. Те са несъвършени Духове, които се бунтуват срещу изпитанията, на които са подложени, и поради тази причина по-дълго страдат от тях, но от своя страна те могат да излязат от това състояние, когато пожелаят. 

Следователно човек би могъл да приеме термина демон с това ограничение в смисъла. Както се разбира днес, придавайки му едно изключително значение, то би било подвеждащо, карайки хората да повярват в съществуването на специални същества, създадени за зло.
„Сатаната“ очевидно е един алегоричен образ за олицетворение на злото, тъй като не може да допуснем, че съществува едно зло създание, което се бори с Бог, като независима и съперничеща сила, и чиято единствена грижа е да противодейства на неговия замисъл.

Тъй като имат нужда от фигури и образи, които да впечатляват въображението им, хората за себе си са обрисували създанията от нематериалния свят в една материална форма с атрибути, наподобяващи човешки качества или несъвършенства. Ето как древните, желаещи да олицетворят Времето, го нарисували с фигурата на старец с власеница и пясъчен часовник. Да го бяха представили с образа на млад мъж щеше да е противно на смисъла.
Същото важи и за алегориите на късмета, истината и т.н. Съвременните хора представят ангелите, чистите Духове, чрез една сияйна фигура, с бели крила, символ на чистотата; и Сатаната с рога, нокти и атрибутите на животинското, един символ на долни страсти. Обикновените хора, предразположени да приемат нещата буквално, видяха в тези символи реални персонажи, както по-рано бяха приемали Сатурн в алегорията на Времето в древната римска митология. 
--------
„Книга на Духовете“ онлайн от този списък с книги: http://spiritismallankardecbg.blogspot.com/p/blog-page_60.html
Очакваме вашите коментари, въпроси или просто мнение под статията в сайта или във фейсбук група Спиритизъм/ Spiritism - https://www.facebook.com/groups/704234613047102/

Всички предишни и следващи уроци може да намерите в тази плейлиста: https://www.youtube.com/playlist?list=PLnTgcZReG7_or0ZGqunKS9rp2MjAal6zS