Липсващите грижи
Ричард Симонети
"Atravessando a Rua"
Те не бяха модел за перфектни родители. И все пак съпругът и съпругата никога не бяха отбягвали ангажиментите си след щастливия момент от раждането на сина си.
Те не се отделяха от него. Той беше неразделен спътник у дома, на партита, на пътувания.
Момчето стана силно и нежно. Всички възхваляваха щедростта и добрия характер на момчето, чиито добродетели се поддържаха в голяма степен от неизчерпаемата любов, която той получи в дома.
Въпреки това, след като постъпи в университета, неговото поведение започна да се разпада. Той стана объркан, загуби вкуса си към семейните разговори. От неговата гледна точка родителите му изглеждаха „извън модата“, което той винаги им казваше иронично. Той свикна с приключенията на неангажиращия секс, на щастливите нощи, белязани с прекомерен алкохол. Цигарата беше неразделната му компания. Поставен да съжителства с порочни създания в университетската среда, той не се съпротивляваше на натиска на тези фалшиви приятели, които го инициираха в порока, като го заблуждаваха с фалшива представа за свобода.
Родителите отдавна се бяха отказали от предупреждаване и консултиране на любимия си син, защото това винаги е довеждаше до бурни дискусии, които донасяха дисхармония в дома. Те се научиха да толерират глупостта на сина си за да не го загубят напълно.
Но се беше случило най-лошото. Нетърпелив да изпита нови усещания, той започна да използва тежки наркотици и една свръхдоза го свали на болничното легло между живота и смъртта ...
Къде се бяха провалили родителите?
-------------------
Не е достатъчно да предлагаме любов на децата. Фундаментално е да ПРОСВЕЩАВАМЕ техния дух, така че те да не се изгубят по пътищата на живот и да не бъдат прегазени от злото, което съществува в света.
Това е целта на религиозните учения, без които, дори и да обичаме децата си, ние ще извършим грешката на НЕДОГЛЕЖДАНЕТО.
Ричард Симонети
"Atravessando a Rua"
