ПРАХОСНИЧЕСТВОТО, Животът ни учи - истории за деца и възрастни

Изтеглете цялата книга с 36 приказки за деца и възрастни: https://drive.google.com/open?id=1eTpilgcqzhunCT2o7GV3pmPaoYBq8Xod

ЖИВОТЪТ НИ УЧИ

ПРАХОСНИЧЕСТВО
Глава 17



Автор: Мария Ида Бачега Болчоне
Преводач: Валентина Т. Гетова

 Бях обградена от всякакви удобства. Ние не бяхме богато семейство, но нищо не ни липсваше. Въпреки това имах един лош навик. По време на хранене пълнех чинията си свръх и голямо количество храна щеше да бъде изхвърлено на боклука. Мама винаги ми напомняше да си сипя количеството храна, което усещах, че мога да изям; въпреки това никога не обръщах внимание на нейните молби. 

Всяка сутрин дядо излизаше на разходка. Понякога го придружавах. Един ден ми каза, че ще отидем на много специално място. Напуснахме града и тръгнахме по ненатоварен път. Забелязахме, че тревата е мокра от сутрешната роса; чистият въздух, идващ от гората, създаваше усещане за свежест и лекота в нас. 

Изведнъж усетихме силна неприятна миризма и скоро след това чухме детски гласове. 
- Какво е тази миризма? - попитах аз.
 - Ела и погледни - каза дядо. 
Вървяхме известно време и се натъкнахме на място, изцяло покрито с градския боклук. Там забелязахме жена, чието лице показваше умора и страдание. Видяхме деца, облечени в парцали, да ровят в боклука ида заделят настрана всичко, което им се струва полезно и от значение. 

Тази сцена ни разтърси. Дядо ми, забелязал реакцията ми, каза:

 - Имаш голям късмет да жевееш в щастлив и комфортен дом. Обаче, не можем да пренебрегнем онези хора, които не разполагат с най-важните потребности за оцеляване. 
Бог сътвори съвършено природата. Земните ресурси са достатъчни, за да изхранват и снабдяват всички жители достойно. Но количеството изхвърлена храна е прекомерно! Има загуба не само на храна, но и на други ресурси, които предлага нашата планета. Ако наистина се обичаме, трябва да използваме всичко, което имаме, в полза на всички. По този начин няма да има никой, който да живее при условията, на които сме свидетели сега.  Ако е правилно рециклиран, нашият собствен боклук може да бъде използван отново интелигентно. Ако бяхме осъзнати достатъчно, за да разберем, че всичко, което Бог ни предлага, трябва да се използва хармонично с природата, ние никога нямаше да унищожаваме Неговото творение като замърсяваме планетата. 

Думите на дядо бяха ясни за мен. Той продължи:

 - Егоизмът, който съществува във всички нас, не ни позволява да видим решението. Човечеството е изправено пред големи проблеми, но решението на тези проблеми е във всеки от нас. Ако всеки от нас изпълни своята част в изграждането на общото благосъстояние, светът щеше да постигне МИРА много по-рано и на всеки от нас щяха да бъдат гарантирани правата.

В този момент осъзнах, че големите промени в света трябва да започнат от нас, с малки усилия. От този ден спрях да разхищавам храна. Започнах да уча повече за природата и за великолепието на Божието дело. Започнах да разбирам природата по-добре и да използвам всичко, което ни предлага, с интелигентност и любов в полза на всички същества. С това знание понятието и разбирането на думата братство се разшириха в мен.

*Разпространява се с нетърговска цел