когато не вярваш вече, че има полза от това, което правиш,
тогава Бог ти праща любовта си да те сгрее в една топла усмивка от непознат,
в мила дума и жест, в най-голямата изповед на някой намерил утеха в теб.
Неговите ангели намират хора, през които да ти дарят посланието.
*****
Алън Кардек, Кодификаторът на Спиритистката доктрина, в онази тъжна сутрин през април 1860 г. беше изтощен и затрупан от работа.
Беше студено.
Въпреки консолидирането на Спиритисткото общество в Париж и обещаващата продажба на книги, парите бяха недостатъчно за гигантската работа, която Висшите Духове бяха поставили в ръцете му.
Напрежението се повиши ...
Саркастичните писма се заредиха по масата.
Когато най-много се обезсърчи, той отиде при своята търпелива съпруга, мадам Ривайл - сладката Габи - тя му подаде един внимателно опакован пакет.
Учителят отвори пакета, намери обикновено писмо и прочете:
"Г-н Алан Кардек,
прегръщам ви с уважение.
С моята благодарност ви насочвам към приложената книга, както и нейната история, като ви моля, на първо място, да продължите задачите си за просветление на човечеството, тъй като имам силни причини за това.
Аз съм книговезец на книги още от дете, работех в голяма издателска къща в тази столица.
Преди около две години се ожених за тази, която се оказа моята идеална половинка.
Животът ни протичаше спокойно и всичко беше радост и надежда, когато по-рано тази година неочаквано моята Антоанета се оттегли от този живот, повлечена от подла болест.
Отчаянието ми беше неописуемо и аз се оказах осъден на крайна безпомощност.
Без доверие в Бога, усещайки нуждите на човека на света и живеейки с мъчителните съмнения на нашия век, аз реших да последвам пътя на толкова много други, изправени пред фаталността ...
Доказателството за раздялата ме беше надмогнало и аз вече не бях нищо друго освен човешка отрепка.
Често отсъствах от работата, и шефът ми, праволинеен и суров, ме заплашваше с уволнение.
Силите ми ми избягаха.
Няколко пъти обмислях река Сена и в крайна сметка планирах самоубийство.
„Би било лесно, не мога да плувам“ - помислих си.
Последваха безсънни нощи и дни на тревоги.
В студената зора, когато притесненията и обезсърчението ме завладяха, потърсих моста Понт Мари.
Огледах се, обмисляйки течението ...
И докато фиксирах дясната си ръка, за да се хвърля, докоснах някакъв мокър предмет, който се измести от релсата, падайки на краката ми.
Изненадан, аз разпознах книга, която росата беше навлажнила.
Взех книгата в ръцете си и, търсейки приглушената светлина от съседен пост, можах да разчета, точно на първа страница, чувствайки се и ядосан и любопитен:
„Тази работа ми спаси живота. Прочетете я внимателно и ѝ се насладете. " - А. Лоран.
Зашеметен, прочетох произведението - „Книга на Духовете“, към което добавих едно кратко съобщение, том, който предавам в безкористните ви ръце, като упълномощавам знатния приятел да направи, както желаете."
Съобщението съдържаше също окончателни признания, подпис на подателя, дата и адрес.
Тогава Кодификатора разопакова богато подвързаното копие на „Книга на Духовете“, на корицата на която видя инициалите на псевдонима си, а на леко оцветената заглавна страница прочете с емоция не само бележката, на която се позоваваше писателят на писмото, но и друга, със стегнати букви :
- „Той и мен ме спаси. Бог да благослови душите, които съдействаха за тяхното публикуване." - Джоузеф Перие.
След като прочете провиденческото писмо, професор Ривайл изпита нова светлина, която го обля от вътре ...
Притиснал книгата към гърдите си, той разсъждаваше вече не в посока на обезсърчаване или страдание, а в реда на сияйна надежда.
Той трябваше да продължи, да извини нараняванията, да прегърне саможертвата и да игнорира камъните ...
Преди духът му завъртя света, нуждаещ се от обновление и утеха.
Алан Кардек се изправи от стария си фотьойл, отвори прозореца пред себе си, гледайки към обществения път, по който минаваха работници, жени, деца и старци.
Забележителният работник на Великото Откровение пое дъх дълбоко и преди да вземе отново писалката си за обичайната си работа, вдигна носната си кърпа към очите и избърса една сълза.
***
От книгата "Духът на Истината", медиумна творба психографирана от медиумите Валдо Виейра и Франсиско Кандидо Шавиер
799. По какъв начин Спиритизмът може да допринесе за прогреса?
Като разруши материализма, който е една от раните на обществото и по този начин да накара хората да разберат къде се крие истинският им интерес. Тъй като бъдещият живот, вече няма да е забулен от съмнение, хората ще разберат по-ясно, че те могат да осигурят щастието на бъдещето си чрез действията си в настоящия живот. Разрушавайки предразсъдъците на секти, касти и цветове, той учи хората на голямата солидарност, която един ден ще ги обедини като братя.
800. Не трябва ли да се страхуваме, че Спиритизмът може да не успее да възтържествува над безхаберието на хората и привързаността им към материалните неща?
- Да предполагаме, че която и да е кауза може да преобрази човечеството като на магия, би показало едно много повърхностно познание за човешката природа. Идеите се променят малко по малко, в зависимост от различията в индивидуалния характер, а за пълното премахване на старите навици са необходими няколко поколения. Следователно трансформацията на човечеството може да се осъществи само с хода на времето, постепенно и чрез заразния ефект на примера. С всяко ново поколение част от воала се разтопява; Спиритизмът е дошъл да го разсее изцяло. Но междувременно, ако би могъл да излекува човек дори от един-единствен дефект, той би го отвел да стори крачка напред и по този начин би му сторил много добро, тъй като предприемането на тази първа стъпка ще направи всичките му последващи стъпки по-лесни.
Из „Книга на Духовете“, Алан Кардек СВАЛИ ОТ ТУК
Няма коментари:
Публикуване на коментар