ОБСЕБВАНЕ 3 - Лечение и терапия на Обсебване

Лечение и терапия на Обсебване
Прости или по-слабо развити обсебвания

ВЪВЕДЕНИЕ


В "Генезис" Алан Кардек пише, че в повечето случаи за обсебения индивид неговата собствена усърдна работа в посока себеразвитие е достатъчна, за да го освободи от неговия обсесор без помощта на другите.

Това е така, когато процеса не е станал твърде тежък и обсебения индивид е в състояние да разпознае възможността за едно външно влияние. Някои сигнали, които биха посочили такова ниво на обсебване включват: странни идеи, с които индивида улавя, че често се забавлява, но които имат неприемливо естество и не са типични за  неговата собствена личност; внезапни смени на настроението и чести пристъпи на негативни чувства (тъга, гняв, страх и т.н.) и желанието да потъваш в тях въпреки липса на налични причини за тяхното присъствие; появата или усещането на физически заболявания без никакво медицинско обяснение и т.н.

Обсебване 2 част - ПРИЧИНИ

Нека сега разгледаме ЧЕТИРИ ПРИЧИНИ ЗА ОБСЕБВАНЕ, чрез които ще видим и вибрационния афинитет и фактора на моралните недостатъци в тези различни случаи.


МОРАЛНИ НЕДОСТАТЪЦИ

Тази причина е директен резултат от Закона за афинитета, според който ние привличаме компанията на други, и инкарнирани и дезинкарнирани, чиито идеи и склонности са подобни на нашите собствени. Например един човек, който мисли и действа поради слабости като гордост, завист, алчност, омраза и т.н., както и такъв, който участва в нездравословно поведение като злоупотребата с алкохол, наркотици, дори храна, безразборна и/или насилствена сексуална активност, умишлено малтретиране на други хора и т.н., ще привлекат, според природния закон, духовни спътници с подобен характер, на които им доставя удоволствие да гледат деянията на такъв индивид, и които дори се "хранят" от енергията, която такъв човек излъчва.

КАКВО Е ОБСЕБВАНЕ, режим на действие 1 ЧАСТ

ВЪВЕДЕНИЕ

Навсякъде около нас има духове от различни нива на еволюция и морално и интелектуално развитие, които редовно ни влияят чрез техните внушения и интуиция, били те позитивни или негативни, в зависимост от природата на духа. Това е, защото материалния свят, в който ние живеем оперира в едно постоянно взаимодействие с духовната сфера, която съществува паралелно с него. Съществата от двата свята са способни да влияят и да си въздействат едно на друго.
Да не забравяме само, че самите ние също сме духове - инкарнирани във физическо тяло в дадения момент, в нашето прераждане на земята. 

Духът на амбициозният учен - духовни причини за физическите страдания

Защо понякога съдбата на някои хора е само мъки и страдания от люлката до гроба?
Как се обяснява това с миналите ни постъпки в предшестващи животи?

Едно обяснение дадено на спиритистки сеанс за големите физически страдания на една жена през целия и живот от раждането до смъртта.

Клара - страдащ дух, сеанси на Парижко Спиритическо общество 1861г.

Парижко Спиритическо общество 1861г. - Духът на Клара

Клара - страдащ дух

Парижко Спиритическо общество 1861г.

Духът, който осигури следващото общуване, беше на жена, която медиума познаваше приживе,
и чието поведение поради характера и напълно оправдава мъчението, което тя преживяваше.
Нещо повече - тя беше обхваната от прекалено чувство на гордост и егоцентричност,
което се отразява в третото общуване с нея, особено, когато тя очаква медиума да обръща внимание единствено на нея. Тези общувания са получени по различно време
И последните три вече показват един виден прогрес в състоянието на духа, благодарение на грижите на медиума, който е поел нейното морално обучение.

Откъс от книгата "Рай и Ад"
на Алан Кардек
-
превод: П. Николова
spiritismallankardecbg.blogspot.bg

Дивалдо Франко за спиритистките медиумни събирания

Какво е медиумно събиране и действително помагат ли инкарнирани хора на дезинкарнирани духове по време на такива срещи разказва бразилския медиум Дивалдо Франко.

Дивалдо Франко за своята дарба и за най-голямата опасност за медиумите

Бразилския медиум Дивалдо Франко отговаря на въпроси за своята медиумна дарба на огледално психографиране и писане на чужди езици.
Какви препоръки дава и кои са най-големите опасности, на които са изложени медиумите в своята работа?

ПОКАНА ЗА ПРАВЕДНОСТ

ПОКАНА ЗА ПРАВЕДНОСТ 

“Но когато те поканят, иди."
Исус (Лука, 14:10)

По всяко време праведността е съставлявала божествения фонтан способен да осигурява безсмъртни ценности. Индивида, който разсъждава, трябва да е наблюдавал, че периода на детството е една съвкупност от призиви, покани да тръгнем към върховния извор.

Свещената покана се повтаря година след година. Тя слиза долу чрез нашите обичащи човешки родители, нашите академични ментори, от здравословния материал за четене, от религиозните чувства, и от нашите общи приятели.
И въпреки това много малко умове достигат юношество с внимание фокусирано върху един по-висш призив. Почти всички хора слушат призивите от нисш характер, забравяйки своите ценни задължения.

Независимо от това призивите продължават да идват.
Тук това може да бъде една книга от приятел тихо разкриваща истина;
там може да е един щедър спътник, който настоява за съществуването на просветлени реалности на живота.

Бунтарството в човека все пак, дори след зрялост, обикновено се смее безсъзнателно, продължавайки да преминава в един принудителен ход в посока на естествените разочарования, което ще наложи по-балансирани мисли.

В Евангелието на Исус поканата за праведност е облечена във вечната истина. Приемайки я, ние ще бъдем в състояние да продължим към срещата с нашия Отец без колебание.

Ако християнския тромпет вече е достигнал ушите ви, приемете истината му без колебание.
Не чакайте за бодлите на необходимостта.
По време на буря става по-трудно да се види пристанището.
Мнозинството от нашите братя на Земята вървят към Бог под ултиматума на много болка, за това не чакайте за ударите от сенките, когато можете спокойно да следвате ясните пътеки на любовта.


XAVIER, Francisco Cândido.
Our Daily Bread – Item 39 - By the Spirit Emmanuel
– Spiritist Alliance for Books. Published by ISC 2005.

Почитай майка си и баща си - истинското ни семейство - духовно и телесно родство

https://youtu.be/n3FGHHpXBzc

Понякога има  едно необяснимо напрежение, а за жалост в някои случаи и открита враждебност в едно семейство между родители и деца, случва се и предпочитание на едното дете и пренебрегване на другото, или вражда, конкуренция и завист между братя и сестри и ожесточаването им един срещу друг до степен на стари години да не си говорят като заклети врагове.
Всички тези проблеми разрушават живота на много хора.
Те не само отравят съществуването и отнемат радостта на онези, които си позволяват лукса да изпитват такива ниски емоции, те засягат и децата и внуците им.

Ако вие по някакъв начин, пряк или косвен, сте засегнати от подобни сложни семейни отношения, то може да чуете този запис - една по-различна духовна гледна точка по темата получена с помощта на Духа на св. Августин, който е допринесъл за записването на много послания от духовния свят по важни въпроси.

Тази информация няма да усмири роднината, който така ви огорчава всеки път като се видите, но ще повлияе на вас, така че вече неговото поведение да не ви докосва, да не ви наранява. Защото онова, което разбираме и в което виждаме по-висш смисъл вече не е такава драма, нито му се връзваме така лесно, както преди.

Когато изслушате този запис и пак си спомните своята семейна ситуация и отношенията, в които има по-голямо напрежение - погледнете на онзи, човек, който ви огорчава по малко по-различен начин сега - не гледайте годините му, нито побелелите му коси, ако е ваш родител, а го вижте като детето, което е дошло да се учи, дух - в урок, който може би сега не се справя точно така, както си е бил планирал преди раждането, и за това го наричам дете - защото може да е постигнал много в някои области на развитие, дори да е доста по-успешен, но в други се справя слабо - и резултата е вашите напрегнати и болезнени отношения...
 Спрете да търсите мъдрост или отговорно поведение у него, а опитайте да погледнете с разбирането, че няма как такъв човек да надскочи нивото си, учебния си клас, в който се учи - защото не може ученик от 2ри клас да очаквате да решава задачите от 5ти... т.е. спрете да имате очаквания!
Снизхождение към грешките, милосърдие и състрадание са нужни, и много много разбиране и любов, за да може човек да прощава.

Ние всички сме Духове в уроци, когато си дадем сметка за това и видим отвъд обвивката, ще можем по-лесно да разбираме изпитанията и отношенията си с другите. Едно е да планира душата инкарнацията си - слагайки смело и това и онова, позабравила малко какво е било в материята, и съвсем друго е да попадне вече в тяло и да се сблъска с всички екстри съпровождащи този процес. Бъдете великодушни, опитайте се в сърцето си да освободите всички тежки чувства, ако е нужно и видите че контактите с роднините постоянно ви палят и не можете да не изпитвате агресия или силно страдание - дайте си време, сложете здравословна дистанция, и се молете за тях и за вас. И когато имате срещи - подхождайте към тях различно - все едно срещу ви седи душата, без егото и гордостта на личността, които винаги съсипват всичко, а само душата в един неутрален вид, и опитвайте да провокирате в тях хубавите спомени, да усетят и уважението ви за миналите споделени радости (колкото и малко да са). Дори и да не сте имали радости заедно - спомнете си колко ползи и сила сте извлекли от трудните години прекарани заедно, колко много сте научили, колко сила сте придобили... Това пак заслужава едно "Благодаря, че си мой баща, майка, син, дъщеря, брат, сестра..."
Дайте им любов в малките неща, поощрете ги, покажете им как да се изразяват, прегърнете ги, споделете им свои неща, гласувайте им доверие, нека усетят как се прави, всичко онова, което не са съумели и не са знаели как да ви дадат. Нека го почувстват...
И бъдете както Бог - Дълготърпеливи - наградата ви ще е голяма. Независимо дали вашият роднина ще ви покаже признаци на смекчаване на характера и промяна, или ще си умре с проклетия характер, който ви е тормозил цял живот. Вашите усилия се зачитат, вашето постоянство, разбиране, не-осъждане, любов и състрадание, великодушието ви към грешките на другите - всичко това ще ви се изплати в духовния свят - един актив за вашия Дух.


Какво е синовна преданост?
Кое е истинското ни семейство?
Колко са важни семейните връзки и кои са истинските връзки - телесните или духовните?
Защо понякога едно дете не се чувства част от собственото си семейство?
Защо нерядко някой родител се чувства отблъснат от собственото си дете?
Как се обясняват сложните семейни отношения на взаимно нараняване?

Съдържание:

Синовна преданост
Коя е майка ми и кои са братята ми? - от 6 мин.
За телесното родство и духовното родство - от 10 мин.
Указания от Духовете: Неблагодарността на децата - 13 мин.

Случаят на Антоан Бел - САМОУБИЙСТВО поради обсебване

"Ние само искаме да узнаем какво е положението ти
и какво се случва с теб сега?
И ако ние можем да сме ти полезни по някакъв начин?"

Така започва разговорът с духа на Антоан Бел, бивш банков служител,  проведен от Парижкото спиритическо общество на  17 Април 1865г., което по молба на негови близки приятели призовава духът му само 2 месеца след като той сам слага край на живота си.

Никоя история не е такава каквато изглежда на повърхността.
Всеки може да бъде на мястото на този Дух, за това не бързайте да го съдите по заглавието.
Божията милост е наистина безкрайна, а наш дълг е да говорим за нея и да окуражаваме събратята си, били те в материално тяло или в дух.

Един малък, но ярък пример за истинската дейност по милосърдие, благотворителност и утеха към страдащите духове, която извършва Спиритизма в своите практики.
Както живите се нуждаят от напътствия и утеха, когато се изгубят от своя път в земния живот, така и различните духове, които не успяват по различни причини да се присъединят към полагащото им се място в духовния свят, имат нужда от ориентация и окуражаване.

Случаят е откъс от книгата "Heaven and Hell" на Алан Кардек. (цялата книга онлайн за слушане http://www.kardecradio.com/index.php/spiritist-audio-books/heaven-and-hell)

превод: Павлина Николова

Група за изучаване на християнския Спиритизъм по Алан Кардек: https://www.facebook.com/groups/704234613047102/?ref=bookmarks


Преводи на оригинални творби на френския философ и медиум Алан Кардек, послания на Шико Шавиер и други спиритистки автори по теми като смъртта, живота в отвъдното, прераждането, изкуплението, самоубийството, обсебването, болестите и страданието, егото, злото и доброто, благотворителността и милосърдието, помощ за духовете и помощ за живите загубили свои близки: http://spiritismallankardecbg.blogspot.bg/

Духовете (духовните водачи) не идват за да лишат човека от Закона за работата

В работата си с регресия в минали животи често съм чувала хора да изразява съмнения не получаваме ли наготово всичко, ако се допитваме до подобни средства, не пречи ли това на нашите уроци и развитие. А някои от тях откровено смятаха, че това не бива да се прави и че не е редно да се "съкращава" и улеснява така пътя за развитието на духа.

Между моята работа като терапевт и човек, който среща най-различни съдби, истории за души, които започват далеч назад и ще продължат още много животи напред след настоящия, и Спиритизма, който обяснява интересните, но и често не разбирани връзки между физическия материален свят на хората и нематериалния свят на Духовете, и който на свой ред лекува душите - и на инкарнирани и на дезинкарнирани, всъщност има много общо.

Повечето от вас знаят за съществуването на духовните водачи и че всеки от нас има такъв (един или повече) - Духове, които са преминали сериозно развитие и в определен етап са заслужили отговорността да насочват и съветват други духове, докато те изживяват своите учебни изпитания в инкарнации във физическо тяло.

В една част от терапевтичния процес на регресията в минали животи, когато молим за помощ духовния водач на човека и задаваме към него важни за настоящия живот въпроси, забелязах една тенденция, която се повтаряше отново и отново.
Тази тенденция оборва страховете на първата група хора, за които писах в началото - страховете, че нещо ще ти се даде наготово и няма да си научиш уроците.


Следния откъс от "Евангелие според Спиритизма" написана още през средата на 19 век от френския философ Алан Кардек съвпада изцяло с наблюденията ми върху общуването с духовните водачи в регресия.

"Търсете и ще намерите

Ако Бог беше лишил  човека от работа за тялото, неговите крайници щяха да атрофират; ако беше го лишил от работа за интелекта, неговия дух щеше да остане в детството, в състояние на животински инстинкт. За това е направил работата необходимост за него и му е казал: Търси и ще намериш; работи и ще произведеш. По този начин ще бъдеш дете на своите деяния, ще получиш заслуженото за тях  и ще бъдеш възнаграден според това, което си направил.

 Поради този принцип Духовете (духовните водачи от моите наблюдения също) не спестяват на човека изследователската работа, предоставяйки му вече готови за употреба открития (готови отговори) и нововъведения, така че той да не прави друго освен да взима това, което поставят в ръцете му, без дори да изпита неудобството да се наведе за да вземе или пък да мисли. Ако беше така и най-мързеливия щеше да може да забогатее, и най-невежия щеше да стане мъдър, без да им струва нищо, и двамата щяха да си припишат заслуги, които нямат.
Не, Духовете (духовните водачи) не идват за да лишат човека от Закона за работата: те дават единствено за да му покажат целта, която си струва да постигне и пътят, който води към нея, казвайки му:
"Върви и ще пристигнеш.
Ще се сблъскаш с камъни;
гледай и сам ги премахвай.
Ние ще ти дадем необходимата сила, ако искаш да я използваш."

Помолете се за светлина, която да освети пътя ви и тя ще ви бъде дадена;
помолете се за сили, за да устоите на злото и ще ги имате;
помолете се за помощ на Добрите Духове и те ще ви придружат
и както ангелът на Тобиас, ще ви водят;
помолете за добри съвети и те никога няма да ви бъдат отказани;
почукайте на нашата врата и тя ще ви се отвори.
Но помолете искрено, с вяра, доверие и страст;
покажете се смирени, а не арогантни,
или ще бъдете оставени на своите собствени сили
и вашето падение ще бъде наказание за гордостта ви."

Откъсът е от Евангелие според Спиритизма,
Глава 25 - Търсете и ще намерите

Павлина Николова,
Блог Хипнотична регресия и минали животи
http://dolorescannonbg.blogspot.bg

Урок 6 - Дезинкарниране - отделяне на духа от физическото тяло

Лекции по Спиритизъм
(учение основано 1857г. от френския философ Алан Кардек)
-
УРОК 6 
- 
ДИСКАРНАЦИЯ
(дезинкарниране)

Carlos Roberto de Souza, M.D., 
Spiritist Medical Association – Brazil (AME-BRASIL)

Науката в момента приема мозъчната смърт, която обхваща пълното и необратимо спиране на функциите на целия енцефалон (мозък), включително не само мозъчната кора, а също и диенцефалона (междиния мозък), церебелума (малкия мозък) и особено мозъчния ствол. Установени са стандартни тестове и клинични критерии от световната научна общност за диагностициране на енцефалична смърт.

Ние, като спиритисти, също трябва да разграничаваме смъртта от дезинкарнирането (дискарнацията). Смъртта е едно биологично явление, при което многото органи и системи, които поддържат живота, спират, прогресивно и необратимо. Дезинкарнирането или дискарнацията, от своя страна, е процесът на разединяване между духа и физическото тяло, където духът постепенно се освобождава от магнитните връзки, които го свързват с материята, освобождавайки флуидните връзки, които ги обединяват. Следователно, обикновено процесът на дискарнация започва след биологичния феномен на смъртта. От своя страна, смъртта е само окончателна, след като мозъчния ствол стане неактивен. Мозъкът съдържа ромбоидната кухина (пода на 4та вентрикула), която е мястото на съюз между духа и физическото тяло, според Андре Луиз в книгата "Evolução em Dois Mundos" ("Еволюция в два свята") * * В книгата "Entrevistas" ("Интервюта") * от Франсиско Шавиер, д-р Безера де Менезес заявява, че дискарнацията води до пълна мозъчна тишина, както се установява от електроенцефалограмата. Докато се открива мозъчна активност, дори и минимална, духът остава свързан с тялото.

САМ ЛИ СИ? Глава V - ДУХОВНОТО ЛЕЧЕНИЕ - за кармата и връзките от миналото

Една малка част от философията на Спиритизма под формата на филм описващ най-честата ситуация на взаимоотношения на разплата, когато има дисбаланс и единия от участниците е в тяло сега, а другия е все още дух и не е прероден.

Първа част на филма показва връзките от миналото и отношенията между духовете Отавио (който не е във физическо тяло) и Пауло (който е инкарниран сега), които в последствие се налага да бъдат лекувани. Закона за Причината и Следствие много често не бива разбран и хората смятат неговите проявления за несправедливости, наказание и т.н.

Обсебването, дори най-сложните му случаи, имат лечение.

САМ ЛИ СИ? Глава  V представя едно духовно лечение, чрез което персонажа Отавио е спасен, подкрепен и просветен.

За това явление се знае твърде малко, по-скоро се свързва с неправилни концепции за зли духове и тъмни сили,
А реално онзи, който обсебва сме самите ние - така както го правим приживе един към друг, така често хванати в ниските страсти и емоции продължаваме да го правим и когато сме преминали през смъртта и вече сме само в духовно тяло.
Причината най-често е желание за отмъщение, ревност, вкопчване в материални обекти - къщи, места където сме живели, и не на последно място - хора, които сме обичали или които сме мразили. Всичко, което е крайна форма на пристрастяване към нещо друго е вид обсебване и може да държи един дух в плен на тези ниски енергии, които той самия подхранва.

Във филмите няма коментар, който да обяснява всичко като сцени и какво е показано - но ако се вгледате внимателно няма как да ви убегнат няколко неща.

Присъствието на един главен тъмен дух, този който изисква от другите да вършат лошо - да повлияят на хората да пият, да шофират след употреба на алкохол с опасност дори да загинат... с цел да си набави още "работници" - духове, които да му служат.
Колко позната история... дали пък известната фраза "Каквото Горе, такова и Долу" не означава именно колко приличат някои нива на духовния свят (вероятно най-ниските), на това, което имаме тук на Земята.

Друг много силен момент, който няма подобаващ коментар е във втора част на филмчето, когато показват Пауло, който се е променил и търси помощ за своя проблем с алкохола. Той първо приема дошлите на вратата му спиритисти, които го запознават с Исус. След това отива и в един от спиритистките центрове за помощ. Всяка вечер в дома им с Фернанда те казват молитви.

Цялото това нещо действа като огромна непробиваема защита, като щит срещу набезите на тъмните енергии и ниско вибриращи духове, какъвто по онова време е духът на Отавио.

Заслужава си човек да запомни това- каквото и да се е случило в миналото -  и на когото и да сте длъжник, (нормално е като се има предвид колко много съществувания има духа за да се развива) то молитвата и живота в по-високите вибрации сам по себе си е най-добрата форма на защита.

И третия много важен момент - помощта, от която духа обсесор има нужда.
Както казах и множество изследвания на спиритистите, след много медиумни контакти и разговори плюс работата на Шико Шавиер и др., потвърждават, че не някакви зли сили атакуват човека, към когото е започнало обсебване - а дух, какъвто имаме и ние, дух на някой най-вероятно, който също е имал свои съществувания на Земята и по някаква причина има отношения за балансиране с обсебения човек.
Този дух обсесор трябва да бъде излекуван за да се прекрати обсебването, за да си тръгне той доброволно. Именно това представлява една огромна част от работата и молитвите, които се правят в Спиритистките центрове по света - нарича се Духовно лечение.

Накрая ще спомена нещо, което научих от една практика на Спиритизма, която се нарича "Евангелието у Дом". Основната идея на тази практика е в уречен ден и час, винаги по едно и също време, в дома да се събира семейството и да чете части от Евангелието или от основните книги на Алан Кардек, или трудове на Шико Шавиер и всичко, което действа просветляващо за духа. В началото и в края на тези духовни срещи се казва по една молитва на глас. 

До този момент не знаех защо е нужно да бъде на глас. Обяснението, което ми се струва доста логично и е подкрепено с много практически случаи от работата още на Алан Кардек през 19 век, е че на нашата духовна семейна среща всъщност присъстват и слушат не малко духове, като голяма част от тях имат нужда от помощ и просветление, за да се издигнат над ниските страсти, които ги придържат закотвени в ниските нива след смъртта.

Казвайки на глас нашите молитви, четейки  на глас избран материал за нашата духовна среща, ние всъщност го правим не само за себе си и нашето собствено просветление и изучаване на тези духовни концепции, но и за подпомагане на духовете в нужда.
Те чуват всичко. 
Много такива случаи има споделени в книгата на Алан Кардек "Heaven and Hell".

УРОК 3 - Спиритизъм и АЛАН КАРДЕК

Син на родители католици Алан Кардек бил отгледан в Протестантство,  но не последвал никоя от тези две религии, 
а предпочел да остане свободно мислещ и аналитичен човек.
Това изиграва основна роля, когато опитвайки да демистифицира феномените на Спиритизма, той сам се убеждава в реалността им.

Лекции по Спиритизъм
(учение основано 1857г. от френския философ Алан Кардек)
-
УРОК 3
-
Спиритизъм и АЛАН КАРДЕК

Духът Андре Луис

В своя живот в началото на 20ти век той бил лекар и изследовател. Днес Спиритистите познават Духа и автора Андре Луис като един прекрасен посланик, учител и приятел, на който силно се възхищават и почитат за неговия литературен принос към напредъка на човешкото разбирането по духовните въпроси. От момента, когато неговата първа книга „Nosso Lar” (по която е направен филма НАШ ДОМ) бе публикувана в Бразилия през 1944г., след като е била психографирана от бразилския спиритист и медиум Франсиско Кандидо Шавиер, също познат като Шико Шавиер, Андре Луис улавя сърцата и умовете на своите читатели.

„Nosso Lar”  (книга Наш Дом на български език) беше първият от поредица романи, които буквално катализираха Спиритисткото движение, пробуждайки читателите към „осезаемостта” на духовния живот и към взаимодействието между духовния и физическия свят. Ние може би бихме могли да кажем, че изучаването на Спиритизма, както го познаваме в по-скорошните години, не би било същото без литературните дарби представени от Андре Луис  и неговия верен медиум Шико.

Верен на задължителната и солидна основа намерена в кодифицирания от Алан Кардек Спиритизъм, колекцията от романи на Андре Луис, в действителност един удивителен, неизмислен, от първа ръка разказ на автора за образователните и трансформационни преживявания в духовния свят, буквално събуждат към живот ученията на Спиритистката философия, откривателските наблюдения на Спиритистката наука и недвусмисленото действие и справедливост на природните закони, които регулират живота.

За „Наш Дом” Андреа Десен пише,

„Андре Луис действа като репортер за условията в духовния свят, разкривайки детайли от живота му, хора, места и организации. Той прави това през призмата на спомените си за своето собствено преживяване след смъртта и борбата му да разбере своята нова реалност. Имено в този личен аспект Андре Луис разкрива своята самоличност като лекар, който е практикувал в югоизточна Бразилия в първите десетилетия на 20ти век, и който напуснал физическото си тяло преди началото на Втората Световна Война. Един истински скептик към момента на смъртта си, първоначално той е шокиран при откритието, че смъртта не е нио повече от портал към нов и по-богат живот. С течение на времето все пак той преминава през неизбежни преживявания и обучения в духовната сфера, които го водят до едно по-добро разбиране на смисъла на живота.”

Този прогрес, който започва за Андре в „Наш Дом” продължава нататък, както самия Андре разказва в следващите книги. Във всяка книга Андре взима читателите със себе си, когато той придружава своите ментори и други приятели, които междувременно среща, в изпълнението на различни задачи, които ги отвеждат до най-различни места. Читателите и по-специално онези, които са нови за Спиритистките идеи, ще се изненадат от реалностите на духовния водач, видени през очите на Андре Луис, и от това колко много ние си взаимодействаме с тези живи същества, които в настоящия момент не са инкарнирани. И все пак това е красотата в сведенията на Андре. Ние можем да знаем, например, че Бог ни помага в нашите неволи, или че ние е нужно да вярваме на Божията справедливост и мъдрост. И все пак Андре наблюдава буквалното „олицетворение” на тази истинска любов и състрадание в своите ментори и приятели, които смятат себе си за Божии работници. И отгоре на всичко, това, което Андре открива по време на това  пътуване и споделя със своите читатели, включва идеи и концепции, които разкриват духовните механизми зад физическите феномени, които науката едва сега открива! Дали Андре получава нова научна осъзнатост или е научен на важни морални уроци, като читатели ние чувстваме, че сме точно там и се учим заедно с него. Ние успяваме да прочетем за хората, местата и събитията, които ни помагат да видим живота по един напълно нов начин. С времето влиянието, което всички тези събития оказват на Андре и начина, по който го трансформират, е образователен и вдъхновяващ.
Въпреки новостта на идеите и, в някои случаи, сложността на обхванатите концепции, Андре Луис ги споделя с нас в един език, които е и разбираем и завладяващ. В допълнение към романите обсъждани тук, Андре Луис написва няколко книги, които вдъхновяват с възвишени мисли и чувства и насочват нашето поведение в правилната посока. Обичният ни Шико Шавиер вече не живее сред нас тук на Земята. Въпреки това, като Спиритисти и като хора по принцип ние всички ще имаме полза от приноса, който Андре вече е направил и от плодовете на неговото сътрудничество с Шико Шавиер.

Спиритизъм Видео Урок 4 - Дух, Периспирит и Тяло

Лекции по Спиритизъм

-
УРОК 4 
- 
Дух, Периспирит и Тяло

Биографии на медиумите и Духовете,  
които са цитирани в този урок - Еммануел, Жоана де Анжелис, Андре Луис, може да намерите на:

http://spiritismallankardecbg.blogspot.bg


Очаквайте и останалите лекции по Спиритизъм
-
превод:
Павлина Николова

Самоубийство от любовно огорчение

Една история от практиката на Франсиско Кандидо Шавиер

Умствено увреденото дете

„Поемата „Романс в Живота” беше получена по време на наша публична среща. За своите изследвания и учение ние получихме (при отваряне на книгите на случаен принцип) точка 8 от глава 14 от „Евангелие според Спиритизма” и въпрос 372 от „Книга на Духовете.””

След коментари от другарите, които вземаха участие, духът на поета Алфонсо Гимараеш*1 проведе едно общуване с нас, предлагайки ни поетичния откъс, който аз тук поставям в ръцете ви. Сметнахме, че е подходящ и трогателен.

Изненадващо обаче, когато напускахме къщата на следващата сутрин след срещата, към нас се приближи една жена, носеща своя умствено увреден син, когото тя бе довела за да ни го представи с цел да помоли за помощта на д-р Безера де Менезес*2 от негово име.

Тази жена, в почти пълна нищета, ни каза, че е присъствала на публичната среща от предишната вечер; тогава не била довела малкия, защото е пристигнала много късно от Ору Прету*3, а го оставила да почива в странноприемницата.
Въпреки окаяното си положение, тя беше обърнала внимание на посланието и бе дошла да помоли за едно копие от него.
Това ме трогна дълбоко и останах замислен върху темата.”

Бележки:
Точка 8 от глава 14 от „Евангелие според Спиритизма” се занимава с телесното и духовното родство, и показва, че духовете не се свързват помежду си посредством кръвни връзки, а по-скоро поради духовни сходства и афинитет.


Въпрос 364 от „Книга на Духовете” съдържа следния въпрос на Алан Кардек: „Каква е целта на Провидението при създаването на такива нещастни същества като умствено увредените?” Отговорът от Духовете е следният: „Духове, които обитават такива тела са в изкупление. Те страдат от ограничението, което преживяват и от неспособността да изразяват себе си чрез неразвити или повредени органи.”

Романс в Живота
Алфонсус ди Гимараинс

В поляните, където лунната светлина изплита своя воал,
Една двойка шепти в любов, а в сън и блясък  нощта отплава.
Той, поетът на природата, смирен пастир по рождение;
Тя, една благородничка, в разцвета на младостта и веселието.
Колко много безгрижни целувки далече далече от замъка!
И под светлината на небесната синева толкова много изпълнени с обич намерения!
Но скоро една нощ възлюбената на стария земевладелец изпраща
На тревожния младеж неочаквано съобщение, от което той изригва.
„Прости ми”, пише тя, „ако към теб не бях аз честна.
Защото сега ще се омъжа за човека, който очаква ме сериозно.”
„Имената на моите родители дори няма да намразя.
Нашата любов беше един сън... един сън... Нищо повече.”
Без никаква утеха нещастното момче така ридае,
Сляп за разума, да изчезне в смъртта, желание силно пулсира.
Бяга той към своята колиба, въоръжавайки се без да знае как
И бързо пръсна главата си в отчаяние.
Времето отминава бързо... В живота Отвъд самоубиеца поет,
Сега един луд човек, умолява живот за ново тяло, за да започне от начало.
Благородничката, в своя златен подслон си почива тя,
Озлобена от минали уроци, един ден умира в съжаление.
До издигната за нея гробница, драпирана в ухаещи бели жасмини
на сбогуване децата и тънат в спирали от тамян.
От сребърните нишки тя най-после се освобождава,
Сега презряна и неблагодарна, в следствие на мястото, където се намира.
Тя си спомня селянина и поляните от миналото,
Умолявайки да го види, за да поиска прошката му още веднъж.
Скоро в едно голямо болнично отделение го намира на носилка,
Побъркан, сляп, ням, изцяло в сянката на мъката.
Съда на своята съвест през сълзи тя търпи,
Желаейки на Земята, един нов живот тя за него да осигури.
И вечния закон за любовта в любов и се разкрива,
И я връща във физическото и в неговото скромно село.
Изкупувайки днес, малко по малко, тя е една майка в скръб,
Носеща едно нямо и побъркано дете в скута си...
И докато той бързо върти немощните си тъжни и замъглени  очи,
Тя живее, умолявайки: „ Не ме напускай, мой сине!”
Романсът продължава, и животът върви в своя ход...
Благословена е болката, която съвършенство носи в нас.”
Роман в Живота*4 - при превода от един на друг език е запазен смисъла, в оригиналния текст може да се забележи метричната структура и поетичния стил на автора.

1* - Алфонсо Енрике да Коста Гимараеш (1870 – 1921), известен като Алфонсус ди Гимараинс, е бразилски поет, чиято поезия е значително преплетена с мистични и Католически концепции.

2* - Адолфо Безера де Менезес Кавалканти (1831 – 1900) е бразилски лекар, военен, писател, журналист, политик, филантроп и една от най-великите личности на Спиритистката Доктрина. В спиритистките кръгове той е по-познат като д-р Безера де Менезес и често го наричат Бразилския Кардек и Лекаря на Бедните поради неговата отдаденост на спиритистката кауза и на здравето на онези членове от бразилското общество, които са от секторите с ниски доходи.

3* -  Ору Прету е един град в щата Минас Жерайс в Бразилия. Разположен е на 563 км от Убераба, където по онова време живее Франсиско Шавиер.

4* - Минас Жерайс е един от 26те щата на Федерална Република Бразилия.

5* - Ору Прету – в буквален превод Черно Злато, е град в щата Минас Жерайс, отличен в сайта на Юнеско за Световно Наследство поради уникалната си Барокова архитектура.

В планините на Минас Жерайс*5

Хосе Херкулано Пирес (Брат Саулу)

Заслужава си тук да повторим думите на Фернандо Гоеш относно поета, който дава това духовно общуване: „Алфонсус ди Гимараинс е бил винаги един стеснителен човек, който никога не е искал друго освен да композира своите стихове на посвещение и печална любов в самотата на планините на Минас.”

Самотата на планините Минас е повече изпълнена с чудеса, отколкото може да претендира есеиста и историка на Бразилския Символизъм в своят 4 том на Panorama de Poesia Brasileira. Алфонсус ди Гимараинс продължава да се разхожда там, където сега намира още по-тъжни любовни истории, които да пее чрез медиумната арфа на Шико Шавиер. Стила и тематиката на поета го идентифицират в тази поема, която той неочаквано ни изпраща от Отвъдното.

Медиума казва, че „размишлявал върху темата”, когато към него се обръща бедната майка, която поискала едно копие от поемата. В своята скромност и смирение, Франсиско Шавиер не желаел да си вади заключенията, които ние сега ще извадим от този медиумистичен епизод. Очевидните съвпадения, които маркират този инцидент, проявяват скритата му истина. В парапсихологични термини, съществува това, което в наши дни наричаме смислени съвпадения, макар и в по-широк смисъл.

Двете книги на Алан Кардек, споменати от Шико Шавиер винаги биват отваряни на случаен принцип и, в този случай, и двете предложиха съвпадащи извадки за изследване и учение на събирането за вечерта. След няколко коментара, които последваха, като всеки от изказващите се осветляваше темата по своя начин, поемата от Алфонсус ди Гимараинс възстанови поредицата от съвпадения разказвайки старата история за една горчива тъжна любов, много силно в стила на поета, когато е бил инкарниран в тяло.

Франсиско Шавиер е нямал никакво знание за присъствието на нещастната майка по време на изучаването на темата. И все пак жената, въпреки своето положение на крайна немотия и видимо невежество, разпознала в поемата своята собствена история, живяна в една предишна инкарнация в епохата на Средновековието. Ето така една скрита истина бива разкривана на онези, които имат очи да видят и уши да слушат, както ни е учил Исус.

В самотата на планините на Минас, една европейска трагедия получи своя завършек в наши дни. И поета на печалната любов, който беше роден, живя и умря в Ору Прету*5, пое върху себе си отговорността да я разкрие в своите ясни и съвършени стихове, изпълнени със същата меланхолия, която е разстлана в цялото му изкуство, но сега чрез психографирането на Франсиско Шавиер.

Превод от "The Spiritist Magazine" - 34то издание на International Spiritist Council.

Множественост на съществуванията - Книга на Духовете

Книга на Духовете

Алан Кардек


Глава четвърта

Множественост на съществуванията


ЗА ПРЕВЪПЛЪЩЕНИЕТО

162. По какъв начин душата, която не е постигнала съвършенство за времето на телесния живот, може да завърши своето пречистване?
- Като се подложи на изпитание чрез ново съществуване.

По какъв начин душата постига това ново съществуване. Чрез своето преобразуване като дух ли?
- Душата, пречиствайки се, без съмнение се преобразува, но за това е нужно изпитанието на телесния живот.

Значи душата прекарва в тялото не един живот, а няколко?
- Да всички ние имаме няколко живота. Който казва противното иска да ви държи в неведение, в каквото е самият той; това е само негово желание.

163. Каква е целта на превъплъщението?
- Изкупление, постепенно подобряване на човечеството; без това, за каква справедливост може да става дума?

164. Има ли краен брой животи, които духът прекарва в тяло, или неговото превъплъщение е вечно?
- Във всеки нов свой живот духът прави още една крачка по пътя на прогреса; когато се освободи от всички свои нечистотии, той вече няма нужда от изпитанията на телесния живот.

165. За всички духове еднакъв ли е броят на въплъщенията?
- Не, този който напредва по-бързо, се освобождава от много изпитания. Но във всички случаи веригата на тези въплъщения винаги е много дълга, защото прогресът е почти безкраен

166. Какъв става духът след своето последно въплъщение?
- Блажен дух: той е чист, истински дух.


СПРАВЕДЛИВОСТ НА ПРЕВЪПЛЪЩЕНИЕТО

167. Върху какво почива правилото на превъплъщението?
- Върху Божествената справедливост и откровение, защото ние постоянно ви повтаряме: добрия баща винаги оставя на децата си вратата към разкаянието отворена. Разумът не ти ли казва, че би било несправедливо да се лишат от вечно блаженство онези, които не са могли да станат по-добри? Нима всички хора не са деца Божии? Единствено сред егоистите-хора може да се види несправедливост, люта омраза и жестоки наказания.

ВЪПЛЪЩЕНИЕ В РАЗЛИЧНИ СВЕТОВЕ

168. Всички ли наши телесни съществувания преминават на Земята?
- Не всички; някои вие прекарвате в други светове. Този живот, който прекарвате тук, не е нито първият, нито последният; той е най-материален и най-отдалечен от съвършенството.

169. Преминава ли душата при всяко ново съществуване от един свят в друг, или може да прекара няколко съществувания на една и съща планета?
- Тя може няколко пъти да се ражда на една и съща планета, ако не е достатъчно напреднала, за да премине в йерархически по-висок свят.

Значи ние можем по няколко пъти да се появяваме на Земята?
- Напълно.

Можем ли да се върнем тук, след като сме живели в други светове?
- Разбира се, могли сте да живеете някъде другаде и сега да се върнете на Земята.

170. Това необходимост ли е – да се родим отново на Земята?
- Не, но ако не напредвате, може да попаднете в някой друг свят, който не е по-добър и даже може да се окаже по-лош от този.

171. Има ли някакво предимство в това да се родиш отново на Земята?
- В това няма никакво особено предимство, ОСВЕН АКО това завръщане няма за цел някаква особена задача; тогава има напредък, както впрочем и на всяко друго място.

Не би ли имало повече щастие в това да си останеш просто дух?
- Не, не! Това би означавало ЗАСТОЙ, а е необходимо желание за приближаване към Бога.

172. След като духовете са се въплътявали в други светове, могат ли да се въплътят в този, без никога преди да са се появявали в него?
- Да, както и вие – в другите. ВСИЧКИ СВЕТОВЕ СА СЪПРИЧАСТНИ: това, което не се изпълнява в един, ще се изпълни в друг.

Значи има хора, които са за първи път на Земята?
- И те са много, и тяхното ниво е различно.

Може ли по някакъв признак да се определи, че един дух за първи път преживява своето първо появяване на Земята?
- В това не би имало никакъв смисъл.

173. За да постигне съвършенство и висше щастие, което е крайна цел на всички хора, трябва ли духът да премине през цялата верига от светове, които съществуват във Вселената?
- Не, защото има много светове, които се намират на същото стъпало на развитие и в тези светове духът не би се научил на нищо ново.

Но как тогава да обясним множествеността на неговите съществувания на една и съща планета?
- Той всеки път може да се намира в твърде различни положения, а това също открива пред него възможности да натрупа опит.

174. МОГАТ ЛИ ДУХОВЕТЕ ДА СЕ РОДЯТ ТЕЛЕСНО В СВЯТ, ОТНОСИТЕЛНО ПО-МАЛКО РАЗВИТ ОТ ОНЗИ, В КОЙТО ТЕ СА ЖИВЕЛИ ПРЕДИ?
- Да, когато там имат за задача да помогнат на прогреса, и тогава те с радост приемат несгодите на това съществуване, защото те са за тях средство за напредване.

Не може ли същото да стане и при изкуплението, та нали Бог може да изпрати метежните духове в нисшите светове?
- Духовете могат да спрат в своето развитие, но те не вървят назад, и наказанието за тях се състои в това, че не напредват, а възобновяват лошо употребените животи в онази среда, която отговаря на тяхната природа.

Какви са тези, които трябва да възобновят своето съществуване?
- Това са тези, които не са се справили със своето предназначение или не са издържали на изпитанията.

175. Всички ли същества, обитаващи даден свят, постигат еднаква степен на съвършенство?
- Не; то е като на Земята: сред тях има повече или по-малко напреднали.

176. Запазва ли духът, преминавайки от този свят в друг, ума, който е имал тук?
- Разбира се, той не губи ума си, но може да няма същите средства, за да го прояви; това зависи от степента на превъзходството му и от състоянието на тялото, което ще си вземе.

177. Приличат ли телата на съществата, живеещи в други светове, на нашите?
- Те, разбира се, имат тела, защото е необходимо духът да бъде облечен в материя, иначе той няма да може да въздейства върху материята; но тази обвивка е материална в по-голяма или по-малка степен, в зависимост от степента на чистота, която духовете постигат; и това е нещото, което различава световете, в които ни предстои да живеем, защото много жилища има нашият Баща и различно е тяхното ниво. Само че някои знаят това и го осъзнават още на Земята, докато други никак не приличат на тях.

178. Можем ли да знаем точно какво е физическото и нравственото състояние на различните светове?
- Ние, духовете, можем да ви отговорим само в съответствие с онова ниво, на което се намирате вие; с други думи, ние не трябва да разкриваме тези неща на всички, защото не всички могат да ги разберат и такова знание би ги смутило, би ги объркало.

179. Духът, преминавайки от един свят в друг, навсякъде ли изживява отново времето на детството?
- Детството е необходим период навсякъде, но не навсякъде то е така глупаво, както при вас.

180. Има ли духът възможност да избира в кой свят да живее?
- Невинаги; но винаги може да помоли за това и може да го постигне, ако го е заслужил; защото световете са достъпни за духовете само в съответствие със степента на тяхното собствено развитие.

Ако духът не моли за нищо кое определя в кой свят да бъде въплътен?
- Степента на неговото развитие.

181. Остава ли нивото на физическо и нравствено състояние на живите същества постоянно за всяка планета?
- Не, световете също са подчинени на закона за прогреса, всички които са били в нисше състояние, са започнали от същото ниво, от което и вие. И Земята ще претърпи подобни преобразования и ще стане земен рай, когато хората станат добри.

182. Има ли такива светове, в които духът, престанал да живее в материално тяло, има за обвивка само периспирит?

(Периспирит – флуидна, ефирна, лека обвивка, която е свързващо звено и посредник между тялото и духа.)

- Да; и тази обвивка става толкова ефирна, че за вас все едно, че я няма; това именно е състоянието на чистите духове.

От това, изглежда следва, че няма рязка граница между състоянието на последните въплъщения и състоянието на чистия дух?
- Такава разлика няма. Избледнявайки малко по малко, разликата става незабележима, както нощта се разтваря постепенно в зората на деня.

183. Субстанцията периспирит във всички светове ли е еднаква?
- Не, тя може да бъде ефирна в по-голяма или по-малка степен. Преминавайки от един свят в друг, духът се облича в материя, присъща на всеки от тях; това е толкова кратко, колкото блясъкът на мълнията.

184. Чистите духове някакви светове ли обитават или живеят в космическото пространство, без да са свързани с един свят повече, отколкото с друг?
- Чистите духове живеят в светове, но те не са така заточени на своите планети, както хората на Земята. Те повече от всички други могат да бъдат навсякъде.

Според духовете, сред планетите от нашата Слънчева система Земята е от онези, чиито обитатели най-малко са напреднали физически и морално. Марс й отстъпва значително, а Юпитер я превъзхожда многократно във всяко едно отношение. Слънцето пак е свят, който изобщо не е населен с телесни същества, но е място за срещи на висшите духове, които от там изпращат мисълта си в други светове, управлявани от тях чрез по-малко издигнати духове, които получават тази мисъл благодарение на вселенския флуид.
Размерите и разстоянието от Слънцето нямат никаква връзка със степента на развитие на планетите, защото Венера е по-развита от Земята, а Сатурн – по-малко от Юпитер.

Продължителността на живота също се различава от земните представи и възрастта не може да бъде съпоставена със земната. Един умрял преди няколко години човек, когато бе извикан, каза че вече 6 месеца е въплътен в свят, чието название на нас не ни е известно. Когато го попитаха каква възраст е достигнал там, той отговори: „Не мога да съпоставя, защото ние броим съвсем различно от вас; начинът на живот тук е различен от вашия; тук се развиват много по-бързо. Макар че са изминали само шест месеца, откакто съм тук, мога да ви кажа, че умственото ми развитие отговаря на това, което на Земята бих имал на тридесет години.“

За мен "Книга на духовете" от Алан Кардек е едно от най-великите откровения на времето.

- Елена Блаватска

Несъзнателно самоубийство - филма НАШ ДОМ

Филмът е базиран на книгата на Шико Шавиер (1910-2002) НАШ ДОМ/ЖИВОТЪТ В ДУХОВНИЯ СВЯТ, медиум и филантроп на бразилското спиритическо движение.
Той е втория най-продаван автор на португалски език и до днес - над 50 милиона копия,
печалбите от които са вложени за благотворителна дейност.
Известен с общуването си и приемането на послания от духовния свят чрез процес наречен Психография.

Един от най-популярните му романи е "Наш Дом" (от общо 468 издадени книги)
създаден чрез общуването на автора с духа на Андре Луис... 

 Лекар, който започва своя разтърсващ разказ от момента на смъртта си и пристигането му на "онзи свят"...

Единствена опция за онлайн гледане (след като Youtube и VBOX7 блокираха филма) е чрез фейбсук страничката ми (не е нужно да имате личен профил): 

https://www.facebook.com/hipnotichna.regresiq.minal.jivot.prerajdane/videos

Ако желаете може да свалите филма от тук:

http://www.p2pbg.com/index.php?page=torrent-details&id=9b6fe94a36bae0a74d306bf69008dfbe7855c198

Сюжет

Когато Андре Луис, високоуважаван лекар и баща на три деца, умира, вместо да се въздигне към онова, в което ние вярваме, че би трябвало да е раят, той се събужда в една Долина на опустошението.

Живеейки живот на изгнаник заедно с други души, Андре Луис е смятан за самоубиец, но самият той няма представа защо има такава съдба.

Един ден лъч светлина слиза от небето, носейки спасение на душите от дълбоките части на Долината. Андре е спасен и отнесен до духовен град наречен Наш Дом.

Там той създава нови приятелства и съюзи, но също среща и своя враг – самия себе си. Той е предал собствения си живот със само-разрушителните си действия, докато е живял на Земята.

За да докаже, че все още истински цени живота, Андре трябва да натрупа заслуги в очите на градските Министри чрез смирен усилен труд.

Един ден той най-накрая получава най-голямото си желание от както е пристигнал в града – позволението да слезе до Земята и да „види“ съпругата и децата си. Десет години са изминали, съпругата му се е омъжила повторно, а децата му са пораснали.

В този момент на пробуждане Андре трябва да приложи на практика онова, което е научил в Наш Дом. Той трябва да приеме собствената си смърт и да пристъпи към друго ниво на съществуване, да се научи завинаги да обича, да бъде обичан и че животът никога не свършва.

Преди да стигне до торента филмът получи сериозна подкрепа в youtube – около 36 000 гледания и 150 харесвания за 4 месеца. (поради авторски права трябваше да бъде премахнат).

Независимо дали се вълнувате от духовната тематика, филмът навежда на много размисли. Горещо препоръчваме разпространението и споделянето с приятели. Един от малкото филми, които могат да променят човека към по-добро...

КНИГАТА КОЯТО СЪДЪРЖА МНОГО ПО-ДЕТАЙЛНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ЖИВОТА В ДУХОВНА КОЛОНИЯ НАШ ДОМ, РАЗПОЛОЖЕНА НАД ГРАД РИО ДЕ ЖАНЕЙРО МОЖЕ ДА ПРОЧЕТЕТЕ ТУК: https://drive.google.com/file/d/1QdqHWC92vv_9N31WidkNzwqgi-zVeCuB/view?usp=sharing

Самоубийството на почтения човек

Коментара и съветите, които получава духът на г-н Фелисиен в края на това общуване са много добри и с тях всеки от нас може да си направи равносметка и извод за себе си съществува ли фаталност, съдба, лош късмет, които често обвиняваме за провалите в своя живот.

Алан Кардек, "Heaven and Hell" - 1865 г., глава V
Сеанси на Парижкото Спиритическо общество


Г-н Фелисиен

Той беше богат, добре образован, поет с отличаващ се стил, с добър нрав, любезен, учтив и съвършено почтен. Съсипан от злополучни спекулации на една твърде напреднала възраст, която не позволяваше да възстанови изгубеното състояние, той даде път на обезсърчението и извърши самоубийство през Декември 1864 г. обесвайки се в своята спалня. Той не беше нито материалист, нито атеист, но му липсваше сериозност и не мислеше за един бъдещ живот. Познавайки го от близо и поради личните ни симпатии ние го призовахме четири месеца след неговата смърт.

Призоваване.


Г-н Ф: Аз скърбя за Земята; Аз имах много разочарования там, но все пак бяха по-малко от колкото имам тук. В света на духовете имам една доста смесена компания и има нужда от едно добро пресяване, за да го направя поносим. Аз съм в едно постоянно състояние на удивление. Какви кратки разкази за духовните дела могат да се направят тук! Балзак би трябвало да се заеме с тази работа; и дори за него би било трудно. Но аз не съм го виждал. Къде ли може да са те, даровитите умове, които толкова силно бичуваха пороци на човешката раса? Те би трябвало да поостанат тук, както стоя аз, преди да отидат по-високо. Това е едно любопитно свърталище, което ме забавлява да наблюдавам; и за това аз стоя тук.

Въпреки, че духът признава, че се намира в една доста смесена компания, следователно сред нисши духове, неговия изказ ни изненада донякъде, защото той не направи никакъв намек за естеството на своята смърт; и въпреки, че това беше едно достоверно отражение на неговия характер, този пропуск породи в нас някакво съмнение в неговата идентичност.

Въпрос: Можеш ли да ни кажеш ти от какво умря?

Г-н Ф: От какво умрях? От онази смърт , която аз избрах; достатъчно време обмислях по какъв начин да се отърва от живота. Признавам си, че правейки това не спечелих много. Освободих се от земните грижи, но само се оказах измъчван от други много по-сериозни и болезнени в този живот, чийто край не виждам.

Въпрос: (към Духовния водач на медиума) Наистина ли отговорите идват от духа на г-н Фелисиен? Този безгрижен начин на говорене изглежда много странен от някой, който е извършил самоубийство.

Отговор от Духовния водач на медиума: Да, но от едно обяснимо за неговото положение чувство, той не искаше да разкрива начина на своята смърт на медиума. По тази причина той бърбореше така, както видяхме. Притиснат от твоите въпроси, накрая направи признанието; но той е много разстроен, че трябваше да го стори. Той страда ужасно заради своето жалко безумие; и той отбягва толкова, колкото може всичко, което би му припомнило за това.

Въпрос: (към духа) Ние бяхме още по-опечалени от смъртта ти, защото предвиждахме до какви последици може да доведе меланхолията и поради нашето уважение и привързаност към теб. Аз лично не съм забравил колко мил и услужлив ти винаги си бил към мен; и аз много ще се радвам, ако мога да съм ти полезен по някакъв начин.

Г-н Ф: И все пак аз нямах никакъв друг изход за спасение от затрудненията в моето финансово положение! Сега аз се нуждая от твоите молитви. Моли се специално да бъда освободен от ужасната компания, която ме заобикаля, която ме преследва със смеха си, с виковете си и с жестоките си подигравки. Те ме наричат страхливец и са прави; малодушие е да се откажеш от земния живот. С това стават общо четири пъти, в които се провалям в едно и също изпитание. И въпреки това аз бях обещал пред себе си толкова уверено, че няма да се проваля отново... каква фаталност... Ах! Молете се за мен, какви мъки преживявам! Колко съм окаян! По този начин вие ще сторите повече за мен, отколкото успях аз да направя за вас, когато бях на Земята. Изпитанието, което толкова често не успявах да понеса, издига пред мен една необходимост, от която не мога да избягам; след определено време аз трябва да премина отново през него; дали ще имам силата да го понеса до края? Ах! Колко е тъжно да се налага да стартираш земния живот толкова често! Да се бориш толкова дълго и все пак да бъдеш повлечен от курса на събитията към нови провали, въпреки решимостта ти за обратното, това те докарва до отчаяние! За това аз имам нужда от сила! Казват, че молитвата дава сила; молете се за мен! Аз също ще се моля.

Този случай на самоубийство, въпреки че е извършен при най-обичайни обстоятелства, въпреки това ни представя един специален етап – показва ни един дух, който неколкократно се е провалял пред едно и също изкушение, което се подновява във всяко следващо съществуване и ще бъде подновявано докато той събере достатъчно сила да му устои. Този случай е едно потвърждение на принципа, че когато ние се провалим в изпълнението на специалната задача, заради която сме се инкарнирали (въплъщение на духа в тяло), ние сме страдали напразно, защото ще трябва от начало да започнем същото изпитание докато не излезем победители от тази борба.

Медиума към духа на г-н Фелисиен: Умолявам те добре да претеглиш онова, което ще ти кажа. Това, което ти наричаш „фаталност” не е нищо друго, освен твоята собствена слабост; няма такова нещо като „фаталност”, защото ако съществуваше човека нямаше да е отговорен за своите действия. Човек винаги е свободен и тази свобода е най-прекрасната му привилегия; Бог не го е направил една машина, да изпълнява и да се подчинява сляпо на външния импулс. Вярно е, че тази свобода го прави склонен да греши; но също го кара да се усъвършенства, а само чрез постигане на съвършенство човек може да постигне върховното щастие. Неговата гордост го кара да приписва земните си неуспехи на Съдбата, защото обичайно той може да благодари за тях единствено на своята собствена небрежност. Ти беше в своето последно прераждане едно поразително доказателство на този факт. Тогава ти притежаваше всичко, което в света се нарича добър късмет; имаше интелект, талант, богатство и всеобщо уважение; ти не притежаваше никакви разрушителни пороци, точно обратното, ти имаше много отлични качества; как тогава твоето земно състояние беше толкова сериозно компрометирано? Просто поради липса на далновидност. Ако ти беше действал по-разумно, ако беше се задоволил с внушителния дял от светско богатство, което притежаваше, вместо да се опитваш да трупаш ненужно към него, ти нямаше да бъдеш разорен. За това в твоя случай няма никаква „фаталност”, след като ти можеше да избегнеш нещастията, които сам си навлече. Твоето изпитание се състоеше в серия от обстоятелства, които имаха за цел да те снабдят с изкушението, а не с принудата да се самоубиеш; за твое нещастие, въпреки твоя интелект и умствени знания, ти не успя да се издигнеш над тези обстоятелства и сега ти трябва да платиш наказанието за своята слабост. Това изпитание, както ти предвиждаш правилно, ще бъде подновено отново; в твоето следващо съществуване ти ще бъдеш изложен на въздействието на събития, които отново ще възбудят в ума ти мисълта за самоубийство, и така ти ще продължаваш, докато не победиш изкушението. До сега вместо да обвиняваш Съдбата за това, което сам си сътворил, ти би трябвало да се възхищаваш на добрината на Бог, Който вместо да те осъди завинаги за първия ти неуспех, ти предлага отново и отново начини да започнеш нова страница. Ти ще продължиш да страдаш, не вечно, но до тогава, докато продължаваш да се поддаваш на изкушението, на което трябва да устоиш. Изцяло от теб зависи да култивираш, докато си в състояние на дух, толкова енергични решения, толкова искрено покаяние за миналите прегрешения и едно толкова интензивно желание за помощ от по-висшите духове, че да се върнеш на земята напълно екипиран срещу изкушението. Веднъж като спечелиш победата над своята специфична слабост, ти ще напреднеш към щастието много по-бързо, защото в други области напредъка ти вече е много внушителен. Следователно това е една единствена стъпка, която ти трябва да направиш; ние ще ти помогнем да я направиш с нашите молитви, но те ще са безсилни освен, ако ти на първо място не положиш лични усилия.

Г-н Ф: Благодаря ви, благодаря за мъдрите наставления! Аз имам голяма нужда от тях, защото аз съм много по-нещастен, отколкото исках да покажа. Обещавам ви че ще се поуча от тях; Толкова старателно ще се подготвя за следващото си прераждане, че няма да се проваля отново; защото аз жадувам да се спася от тази долна среда, която сега ме измъчва.


ФЕЛИСИЕН

превод: Павлина Николова

Самоубийството на АТЕИСТЪТ

Алан Кардек, "Heaven and Hell"
 - 1865 г.
Сеанси на Парижкото Спиритическо общество

АТЕИСТЪТ

Господин Дж. Б. Д. беше човек доста образован, но пропит от материалистични идеи и не вярвал нито в съществуването на Бог, нито в душата. Той беше призован няколко години след неговата смърт от Парижкото Спиритическо общество по молба на една от неговите роднини.
(Психография се нарича метода за водене на тези разговори с душите.
С цифри са означени думите и действията на медиумите на сеанса.
С главна буква "А" са показани отговорите на духовете.)

1. Призоваване.
А: Аз страдам! Аз съм обречен.
2. Твои близки ни помолиха да ви призовем. Те искат да знаят какво е твоето положение. Моля те, кажи ни, призоваването приятно ли ти е или болезнено?
А: Болезнено.
3. Смъртта ти беше доброволна, нали?
А: Да.

Духът пишеше с голяма трудност; писмото му беше едро, несъразмерно, конвулсивно, и почти нечетливо. В началото той излъчваше гняв, счупи молива и скъса листа хартия.

4. Бъди по-спокоен. Ние ще се помолим на Бог за теб.
А: Аз съм принуден да вярвам, че Бог съществува.
5. Какъв мотив те накара да се самоунищожиш?
А: Крайната умора от живот без надежда.

Ние можем да разберем, че някой, който няма надежда, може да се изкуши да извърши самоубийство, което сякаш предлага на нещастния човек едно спасение от бедите, които той няма мотивация да продължи да понася; но Спиритизма, който ни разкрива едно бъдеще и ни дава твърда основа за надежда, не само унищожава всяко изкушение за самоунищожение, но и ни показва, че със самоубийство ние само бягаме от едно по-малко зло, за да попаднем в беда сто пъти по-жестока. По тази причина Спиритизма е спрял редица хора по пътя на самоунищожението. Огромна вина имат онези, които се стремят чрез научно изкривяване и плитка обосновка да придадът достоверност на дълбоко обезкуражаващата идея, източник на толкова много зло и на толкова много престъпления, че всичко приключва с настоящия ни живот! Те ще бъдат държани отговорни, не само за техните собствени грешки, но и за всички злини, за които те са били причината.

6. Искал си да бъдеш освободен от трудностите на живота? Спечели ли нещо от това? Сега по-щастлив ли си?
А: Защо е така, че състояние на небитие не съществува?
7. Би ли бил така любезен да ни опишеш колкото ти е възможно положението, в което се намираш сега?
А: Аз страдам, защото се чувствам принуден да повярвам във всичко, което отричах преди. Душата ме боли, ужасно измъчвана.
8. Ти как достигна до материалистичните идеи, в които вярваше през живота си?
А: В едно друго съществуване аз бях зъл и духът ми беше обречен да изстрада мъките на съмнението в този живот. Под влиянието на тези импулси аз извърших самоубийство. Тук ти имаш редица идеи. Много пъти ние се питаме как е възможно да има материалисти, след като са живели в духовния свят, те би трябвало да имат интуитивното усещане за това. Ами ето точно тази интуиция е отказана на някои духове, които все още държат у себе си гордост и не са се разкаяли за грешките си. Изпитанията на тези духове се състоят в намиране по време на своя телесен живот и в резултат на личната им обосновка, доказателство за съществуването на Бог и на един бъдещ живот, което непрестанно да имат пред очите си; по-често наглостта да не признават нищо, което противоречи на личните им идеи и знание все още преобладава и те страдат в тази мъка, докато гордостта им е преодоляна и накрая се предадат пред доказателствата.
9. Когато ти се удави, какво предполагаше, че ще се случи с теб? Какви мисли преминаха през ума ти в този момент?
А: Абсолютно никакви; Аз изглежда бях в средата на нищото. По-късно разбрах, че не съм преминал изцяло своето наказание; би трябвало тепърва да сурово страдам.
10. Сега ти убеден ли си в съществуването на Бог, на душата и на бъдещия живот?
А: Уви! Мъченията, които преживявам ме убедиха във всичко това, твърде много даже!
11. Видя ли твоя брат?
А: Не.
12. Защо не?
А: Защо е нужно да събираме мъките си заедно? Щастието обединява, но нещастието разделя, уви!
13. Би ли се радвал да видиш твоя брат, когото ние можем да повикаме редом до теб?
А: Не, не! Аз съм твърде ниско за такова нещо.
14. Защо ни отказваш да го повикаме?
А: Защото той не е по-щастлив отколкото съм аз.
15. Ти се ужасяваш от възможността да го видиш; И все пак това може само да ти е от полза.
А: Не, в някои бъдещ момент, но не сега.
16. Има ли нещо, което ти се иска да кажеш на твоите роднини?
А: Кажи им да се молят за мен.
17. Изглежда в кръговете, в които ти си се движел в твоя живот, има мнозина, които споделят твоето мнение и начин на мислене, които ти имаше по онова време; Имаш ли да им кажеш нещо по тези въпроси.
А: Ах! Горките нещастници! Нека се научат да вярват, че има и друг живот! Това е най-доброто, което въобще аз мога да им пожелая! Ако те можеха да видят моето окаяно положение, това щеше да ги накара да се замислят!

(Призоваваме братът, който през живота си изповядваше същите атеистични принципи, но не беше извършил самоубийство. Въпреки, че беше нещастен, той беше спокоен; написаното беше ясно и четливо.)

18. Призоваване.
А: Нека картината на нашите страдания бъде един полезен урок за вас, да ви убеди, че има и друг живот, в който ние изплащаме нашите прегрешения и скептичност.
19. Ти и твоя брат виждате ли се един друг?
А: Не, той се крие от мен.

Може някой да попита как е възможно духовете да се крият един от друг, след като във физическия свят няма никакви физически препятствия, никакви скришни места, в които те да могат да се изключат от полезрението на другия. Трябва да се помни, че всичко в духовния свят е в съответствие с флуидната природа на съществата, които го обитават. Само по-висшите духове разполагат със неограничени възприятия; духовете от по-нисшите нива са ограничени и флуидни по същност препятствия предизвикват върху тях същия ефект, какъвто има физическите препятствия при хората. Духовете се скриват един от друг чрез волево въздействие върху своята периспиритна обвивка и флуидите около тях (Perispirit - обвивка на духа, фино тяло, което служи за свързващо звено между физическото тяло и духа). Но Провидението, което бди над индивидите, оставя у тях или им отнема тази способност, в зависимост от моралните качества на всеки. За тях това може да е едно наказание или една награда.

20. Ти си по-спокоен от твоя брат; може ли да ни дадеш по-точна представа за твоите страдания?
А: На Земята не страдате ли в себелюбието си, в гордостта си, когато сте принудени да признаете своите грешки? Не се ли бунтува умът ви срещу идеята да се унижите пред онзи, който ви доказва, че сте в грешка? Какво тогава трябва да е страданието на духа, който през цялото си съществуване е вярвал, че за нас няма нищо след смъртта, се изправи лице в лице с реалността на отвъдния живот? Той е завладян от срам, безпокойство и разкаяние за това, че за толкова дълго е забравил за съществуването на Същество толкова добро, толкова снизходително! Неговото състояние на ума е непоносимо; той не намира нито спокойствие, нито почивка; И едва когато любовта на Бога започне да го докосва, той си възвръща мъничко спокойствието. Защото гордостта има такова влияние върху нещастния ни дух, че ни покрива като с предпазно стъкло; и чак след доста време и с помощта на молитвите на нашите братя, ние можем да отхвърлим това фатално покривало.
21. Молитвите на твоите братя на Земята или на онези от духовния свят имаш предвид?
А: И двете.
22. Докато ние разговаряхме с твоя брат, един от присъстващите се молеше за него; беше ли му от полза тази молитва?
А: Тя няма да се загуби. Ако той отхвърли нейната помощ в настоящия момент, той ще се обръща към нея отново и отново, когато е готов да се възползва от милостта на Всевишния, тази божествена панацея.

Тук ние виждаме още един вид наказание, но то не е еднакво при всички случаи на скептици; т.е. освен страданието, което изтърпява го има и унижението да признае истините, които е отричал, докато е бил жив. Сегашните идеи на духа показват определен напредък, в сравнение с други духове, които упорстват в отрицанието на съществуването на Бог. Това е нещо и е начало на смирението да си признаеш, че си сбъркал; Много е вероятно в своето следващо прераждане скептичността на този дух да отстъпи място на една вродена вяра в Бог и в безсмъртието.

В резултат на тези две призовавания, когато ги предоставихме на човека, който ни помоли да ги извършим, ние получихме следния отговор:

"Не можете да си представите колко добро беше сторено чрез призоваването на моят свекър и моят чичо. Ние напълно разпознаваме тяхната самоличност; почерка на първия има поразителна прилика с този, докато беше жив, особено през последните няколко месеца, които той изкара с нас, когато беше насечен и нечетлив; дългите черти, много от буквите и подписа са напълно като неговите. Приликата в думите, изразите и стила са дори още повече поразителни за нас. За нас автентичността на общуването е напълно сигурна. Единствената промяна е вярата му в Бог, в душата и вечността, които преди това той отричаше. По същия начин самоличността на брат му също е очевидна; има я огромната разлика между атеиста и вярващия, но ние разпознаваме неговия характер, неговия стил и поврата в неговото мнение. Най-силно ни порази по-специално една дума - "панацея", той постоянно я употребяваше с всички и за всичко. За това ние сме напълно убедени в автентичността на тези разговори; така нашата вяра в спиритистките истини ще бъде подсилена и много наши приятели ще имат полза от тях , тъй като аз ги показах на няколко човека, всички те бяха дълбоко поразени от тяхната очевидна истинност. Но някои от нашите приятели скептици, които споделят предишните възгледи на моите роднини, биха искали да получат малко по-категорични отговори; те биха искали г-н Д. - например, да каже къде се е удавил, къде е погребан и т.н. За да ги задоволим и убедим, бихте ли могли да го призовете отново, и ако може, бихте ли имали добрината да го попитате следните въпроси? - Къде и как ти извърши самоубийството? Колко време тялото му е останало във водата? На кое място е било намерено? Къде е било погребано? Какви са били обстоятелствата при погребението му и т.н.?
Аз ви умолявам да го накарате да отговори категорично на тези въпроси, което е съществено за тези, които още се колебаят да повярват; такива отговори ще доведат до едно голямо добро. Аз пиша бързешком, така че писмото ми да може да ви достигне в Петък, за да можете да извършите това призоваване на сеанса на Обществото, който ще се случи същия ден."

Ние ви представихме това писмо заради потвърждението на самоличността, която то съдържа. Добавяме своя отговор за информация на онези, които не са запознати с темата общуване с духове:

"Въпросите, които поискахте да зададем на духа на вашия свекър са продиктувани от едно похвално желание да убедите невярващите; тъй като ние не виждаме у вас никакво проявление на съмнение или любопитство, но едно по-пълно познаване на темата за призоваването щеше да ви покаже, че не е възможно от един дух да се получат категоричните отговори, които желаете, освен ако самият дух няма желание да ги предостави. Ние нямаме никаква сила над духовете; те ни отговарят, както желаят и толкова често, колкото могат. Имайки свобода на действията по-голяма, отколкото са имали приживе, те са в състояние да се изплъзнат от моралния натиск, който ние може да се опитаме да им окажем. Най-добрите доказателства за самоличността на един дух, са онези, които той дава спонтанно, по свое усмотрение, или които се подкрепят от обстоятелствата; и като цяло е безполезно да се опитваме да ги получим другояче. Вашият роднина е доказал самоличността си пред вас и вие сте удовлетворени; за това е много вероятно той да откаже да отговаря на въпроси, които той може да сметне за излишни и насочени да задоволят любопитството на хора, за които малко го е грижа. Точно както и други духове при такива обстоятелства, той може да отговори: "Защо ме питате за неща, които вече знаете?" Състоянието на страдание и объркване, в което все още духът се намира, съвсем естествено ще го направи несклонен да извърши подобно усилие; ще бъде като да накараш болен човек да мисли и говори, и да разкаже подробности от живота си, което със сигурност би показало липса на уважение към неговото положение.

Относно резултатите, за които вие се надявате, най-вероятно те няма да бъдат постигнати. Доказателствата за самоличност, които вече са дадени, са с много по-голяма ценност, защото бяха дадени спонтанно и защото няма нищо, което е могло да ги подскаже на ума на медиума; ако скептиците, които споменавате, не са убедени от дадените доказателства, още по-малко това може да стане от отговори на предварително формулирани въпроси, които те могат да сметнат за резултат от съучастие. Има хора, които нищо не може да убеди; ако те бяха видели вашият роднина лично, със собствените си очи, те щяха да сметнат това за някакъв вид халюцинация.

Относно желанието ви това призоваване да се извърши в деня, когато писмото ви ни бъде предадено, аз трябва да ви напомня, че духовете не винаги отговарят на нашия призив. Те идват, само когато искат и когато могат, когато медиума им пасва, когато мястото, околната среда и присъстващите хора са приемливи за тях; и ние никога не можем да бъдем сигурни предварително за всички тези условия, които въпреки това са крайно необходими за успеха на едно призоваване."

Алан Кардек, "Heaven and Hell" - 1865 г. Глава  V 
превод:
Павлина Николова