(учение основано 1857г. от френския философ Алан Кардек)
-
УРОК 6
-
ДИСКАРНАЦИЯ
(дезинкарниране)
Carlos Roberto de Souza, M.D.,
Spiritist Medical Association – Brazil (AME-BRASIL)
Науката в момента приема мозъчната смърт, която обхваща пълното и необратимо спиране на функциите на целия енцефалон (мозък), включително не само мозъчната кора, а също и диенцефалона (междиния мозък), церебелума (малкия мозък) и особено мозъчния ствол. Установени са стандартни тестове и клинични критерии от световната научна общност за диагностициране на енцефалична смърт.
Ние, като спиритисти, също трябва да разграничаваме смъртта от дезинкарнирането (дискарнацията). Смъртта е едно биологично явление, при което многото органи и системи, които поддържат живота, спират, прогресивно и необратимо. Дезинкарнирането или дискарнацията, от своя страна, е процесът на разединяване между духа и физическото тяло, където духът постепенно се освобождава от магнитните връзки, които го свързват с материята, освобождавайки флуидните връзки, които ги обединяват. Следователно, обикновено процесът на дискарнация започва след биологичния феномен на смъртта. От своя страна, смъртта е само окончателна, след като мозъчния ствол стане неактивен. Мозъкът съдържа ромбоидната кухина (пода на 4та вентрикула), която е мястото на съюз между духа и физическото тяло, според Андре Луиз в книгата "Evolução em Dois Mundos" ("Еволюция в два свята") * * В книгата "Entrevistas" ("Интервюта") * от Франсиско Шавиер, д-р Безера де Менезес заявява, че дискарнацията води до пълна мозъчна тишина, както се установява от електроенцефалограмата. Докато се открива мозъчна активност, дори и минимална, духът остава свързан с тялото.
Няма коментари:
Публикуване на коментар