Самоубийство от любовно огорчение

Една история от практиката на Франсиско Кандидо Шавиер

Умствено увреденото дете

„Поемата „Романс в Живота” беше получена по време на наша публична среща. За своите изследвания и учение ние получихме (при отваряне на книгите на случаен принцип) точка 8 от глава 14 от „Евангелие според Спиритизма” и въпрос 372 от „Книга на Духовете.””

След коментари от другарите, които вземаха участие, духът на поета Алфонсо Гимараеш*1 проведе едно общуване с нас, предлагайки ни поетичния откъс, който аз тук поставям в ръцете ви. Сметнахме, че е подходящ и трогателен.

Изненадващо обаче, когато напускахме къщата на следващата сутрин след срещата, към нас се приближи една жена, носеща своя умствено увреден син, когото тя бе довела за да ни го представи с цел да помоли за помощта на д-р Безера де Менезес*2 от негово име.

Тази жена, в почти пълна нищета, ни каза, че е присъствала на публичната среща от предишната вечер; тогава не била довела малкия, защото е пристигнала много късно от Ору Прету*3, а го оставила да почива в странноприемницата.
Въпреки окаяното си положение, тя беше обърнала внимание на посланието и бе дошла да помоли за едно копие от него.
Това ме трогна дълбоко и останах замислен върху темата.”

Бележки:
Точка 8 от глава 14 от „Евангелие според Спиритизма” се занимава с телесното и духовното родство, и показва, че духовете не се свързват помежду си посредством кръвни връзки, а по-скоро поради духовни сходства и афинитет.


Въпрос 364 от „Книга на Духовете” съдържа следния въпрос на Алан Кардек: „Каква е целта на Провидението при създаването на такива нещастни същества като умствено увредените?” Отговорът от Духовете е следният: „Духове, които обитават такива тела са в изкупление. Те страдат от ограничението, което преживяват и от неспособността да изразяват себе си чрез неразвити или повредени органи.”

Романс в Живота
Алфонсус ди Гимараинс

В поляните, където лунната светлина изплита своя воал,
Една двойка шепти в любов, а в сън и блясък  нощта отплава.
Той, поетът на природата, смирен пастир по рождение;
Тя, една благородничка, в разцвета на младостта и веселието.
Колко много безгрижни целувки далече далече от замъка!
И под светлината на небесната синева толкова много изпълнени с обич намерения!
Но скоро една нощ възлюбената на стария земевладелец изпраща
На тревожния младеж неочаквано съобщение, от което той изригва.
„Прости ми”, пише тя, „ако към теб не бях аз честна.
Защото сега ще се омъжа за човека, който очаква ме сериозно.”
„Имената на моите родители дори няма да намразя.
Нашата любов беше един сън... един сън... Нищо повече.”
Без никаква утеха нещастното момче така ридае,
Сляп за разума, да изчезне в смъртта, желание силно пулсира.
Бяга той към своята колиба, въоръжавайки се без да знае как
И бързо пръсна главата си в отчаяние.
Времето отминава бързо... В живота Отвъд самоубиеца поет,
Сега един луд човек, умолява живот за ново тяло, за да започне от начало.
Благородничката, в своя златен подслон си почива тя,
Озлобена от минали уроци, един ден умира в съжаление.
До издигната за нея гробница, драпирана в ухаещи бели жасмини
на сбогуване децата и тънат в спирали от тамян.
От сребърните нишки тя най-после се освобождава,
Сега презряна и неблагодарна, в следствие на мястото, където се намира.
Тя си спомня селянина и поляните от миналото,
Умолявайки да го види, за да поиска прошката му още веднъж.
Скоро в едно голямо болнично отделение го намира на носилка,
Побъркан, сляп, ням, изцяло в сянката на мъката.
Съда на своята съвест през сълзи тя търпи,
Желаейки на Земята, един нов живот тя за него да осигури.
И вечния закон за любовта в любов и се разкрива,
И я връща във физическото и в неговото скромно село.
Изкупувайки днес, малко по малко, тя е една майка в скръб,
Носеща едно нямо и побъркано дете в скута си...
И докато той бързо върти немощните си тъжни и замъглени  очи,
Тя живее, умолявайки: „ Не ме напускай, мой сине!”
Романсът продължава, и животът върви в своя ход...
Благословена е болката, която съвършенство носи в нас.”
Роман в Живота*4 - при превода от един на друг език е запазен смисъла, в оригиналния текст може да се забележи метричната структура и поетичния стил на автора.

1* - Алфонсо Енрике да Коста Гимараеш (1870 – 1921), известен като Алфонсус ди Гимараинс, е бразилски поет, чиято поезия е значително преплетена с мистични и Католически концепции.

2* - Адолфо Безера де Менезес Кавалканти (1831 – 1900) е бразилски лекар, военен, писател, журналист, политик, филантроп и една от най-великите личности на Спиритистката Доктрина. В спиритистките кръгове той е по-познат като д-р Безера де Менезес и често го наричат Бразилския Кардек и Лекаря на Бедните поради неговата отдаденост на спиритистката кауза и на здравето на онези членове от бразилското общество, които са от секторите с ниски доходи.

3* -  Ору Прету е един град в щата Минас Жерайс в Бразилия. Разположен е на 563 км от Убераба, където по онова време живее Франсиско Шавиер.

4* - Минас Жерайс е един от 26те щата на Федерална Република Бразилия.

5* - Ору Прету – в буквален превод Черно Злато, е град в щата Минас Жерайс, отличен в сайта на Юнеско за Световно Наследство поради уникалната си Барокова архитектура.

В планините на Минас Жерайс*5

Хосе Херкулано Пирес (Брат Саулу)

Заслужава си тук да повторим думите на Фернандо Гоеш относно поета, който дава това духовно общуване: „Алфонсус ди Гимараинс е бил винаги един стеснителен човек, който никога не е искал друго освен да композира своите стихове на посвещение и печална любов в самотата на планините на Минас.”

Самотата на планините Минас е повече изпълнена с чудеса, отколкото може да претендира есеиста и историка на Бразилския Символизъм в своят 4 том на Panorama de Poesia Brasileira. Алфонсус ди Гимараинс продължава да се разхожда там, където сега намира още по-тъжни любовни истории, които да пее чрез медиумната арфа на Шико Шавиер. Стила и тематиката на поета го идентифицират в тази поема, която той неочаквано ни изпраща от Отвъдното.

Медиума казва, че „размишлявал върху темата”, когато към него се обръща бедната майка, която поискала едно копие от поемата. В своята скромност и смирение, Франсиско Шавиер не желаел да си вади заключенията, които ние сега ще извадим от този медиумистичен епизод. Очевидните съвпадения, които маркират този инцидент, проявяват скритата му истина. В парапсихологични термини, съществува това, което в наши дни наричаме смислени съвпадения, макар и в по-широк смисъл.

Двете книги на Алан Кардек, споменати от Шико Шавиер винаги биват отваряни на случаен принцип и, в този случай, и двете предложиха съвпадащи извадки за изследване и учение на събирането за вечерта. След няколко коментара, които последваха, като всеки от изказващите се осветляваше темата по своя начин, поемата от Алфонсус ди Гимараинс възстанови поредицата от съвпадения разказвайки старата история за една горчива тъжна любов, много силно в стила на поета, когато е бил инкарниран в тяло.

Франсиско Шавиер е нямал никакво знание за присъствието на нещастната майка по време на изучаването на темата. И все пак жената, въпреки своето положение на крайна немотия и видимо невежество, разпознала в поемата своята собствена история, живяна в една предишна инкарнация в епохата на Средновековието. Ето така една скрита истина бива разкривана на онези, които имат очи да видят и уши да слушат, както ни е учил Исус.

В самотата на планините на Минас, една европейска трагедия получи своя завършек в наши дни. И поета на печалната любов, който беше роден, живя и умря в Ору Прету*5, пое върху себе си отговорността да я разкрие в своите ясни и съвършени стихове, изпълнени със същата меланхолия, която е разстлана в цялото му изкуство, но сега чрез психографирането на Франсиско Шавиер.

Превод от "The Spiritist Magazine" - 34то издание на International Spiritist Council.