Урок 39 ВРЪЗКИ НА СИМПАТИЯ И АНТИПАТИЯ СРЕД ДУХОВЕ ВЕЧНИ ПОЛОВИНКИ
ВРЪЗКИ НА СИМПАТИЯ И АНТИПАТИЯ СРЕД ДУХОВЕ. ВЕЧНИ ПОЛОВИНИ
291. В допълнение към общата симпатия, произтичаща от сходството, което съществува сред тях, Духовете изпитват ли взаимни специални привързаности?
„По същия начин, както хората, обаче връзката, която държи Духовете заедно е по-силна, когато им липсва материално тяло, защото тогава тази връзка не е изложена на превратностите на страстите. "
292. Духовете изпитват ли омраза помежду си?
„Само сред нечистите духове съществува омраза и те са тези, които посяват у хората вражди и раздори. "
293. Двама човека, които са били врагове на Земята, ще запазят ли негодувание един към друг в света на Духовете?
"Не; те ще разберат, че омразата, която са изпитвали взаимно е глупава, а мотивът - детински.
Само несъвършените Духове запазват един вид враждебност, докато не се пречистят. Ако те са станали враговете само поради един материален интерес, те повече няма да мислят за това, без значение колкото дематериализирани са. След като между тях няма антипатия и е престанала да съществува причината за техните несъгласия, то те се приближават един към друг с удоволствие."
Коментар на Кардек: Точно така се случва и между двама съученика, които, достигайки възрастта на разума, разпознават детинщината в разногласията си и спират всяка ненавист.
294. Споменът за злите действия, които двама човека са извършили един срещу друг, представлява ли пречка за възцаряване на симпатия между тях?
„Този спомен ги подтиква да се дистанцират един от друг.“
295. Какво чувство изпитват след смъртта си онези, на които сме сторили зло в този свят?
„Ако те са добри, ще ви простят в съответствие с покаянието ви. Ако са лоши, възможно е те да изпитват негодувание от злото, което сте им причинили и да ви преследват, често дори в
друго съществуване. Бог може да позволи това, за наказание. "
296. Индивидуалните привързаности на Духовете могат ли да се променят?
„Не, защото те не могат да се излъжат един в друг. Липсва им маската, зад която се крият лицемерите. Следователно, когато те са чисти, техните привързаности са неизменни. Тяхното върховно щастие идва от любовта, която ги обединява. "
297. Взаимната привързаност, която две същества са чувствали на Земята завинаги ли продължава да съществува в света на Духовете?
„Без съмнение, тъй като произхожда от истинска симпатия. Ако обаче тя е породена главно от причини от физическо естество, то тя изчезва заедно с причината. Чувствата сред Духовете са по-солидни и трайни, отколкото на Земята, защото те не са подчинени на капризите на материалните интереси и себелюбието. "
298. Истина ли е, че душите, които трябва да се обединят, още при своя произход са предопределени за този съюз, и всеки един от нас има, в някаква част на Вселената, своята половинка, с която неизбежно един ден ще се събере?
"Не; не съществува особен и предопределен съюз на две души. Съюзът, който съществува, е съюз на всички Духове, но в различна степен, според категорията, която заемат, тоест според
съвършенство, което са придобили. Колкото са по-усъвършенствани, толкова по-обединени са. От раздора се раждат всички злини у хората; хармонията води до пълно щастие. "
299. В какъв смисъл трябва да се разбира думите „другата ми половинка“, които някои духове използват за обозначаване на симпатизиращи си Духове?
„Изразът е неточен. Ако един Дух е половината на друг, и двамата бъдат разделени, и двамата щяха да бъдат непълни. "
300. Ако два Духа изпитват абсолютна симпатия помежду си и се обединят, ще бъдат ли обединени завинаги, или ще могат да се разделят и обединят с други Духове?
„Всички духове са взаимно обединени. Аз говоря за тези, които са достигнали съвършенството. В по-нисшите сфери, когато един Дух се издига нагоре, вече не чувства симпатия, както преди,
с тези оставащи под него. "
301. Когато два Духа чувстват пълна симпатия, те взаимно допълващи се ли са или симпатията между тях е резултат от перфектна идентичност на характера?
„Симпатията, която привлича един Дух към друг, произхожда от перфектното съглашение на техните наклонности и инстинкти. Ако единият трябваше да допълни другия, той щеше да загуби своята индивидуалност. "
302. Еднаквостта, необходима за съществуването на съвършена симпатия, се състои само от аналогията на мислите и чувства, или също в еднородност на придобитите знания?
„Еднаквост в степените на извисяване.“
303. Могат ли Духове, които в момента не чувстват симпатия, в бъдеще да си симпатизират?
„Всички ще станат такива. Един Дух, който днес е в една нисша сфера, чрез усъвършенстване ще се издигне до онова положение, в което се намира друг такъв Дух. И дори срещата на двамата ще се състои по-бързо, ако по-висшия остане стационарен поради това, че преминава зле през изпитанията, на които е подложен,. "
а) Два Духа, които вече изпитват симпатия един към друг, могат ли да спрат да си симпатизират?
„Разбира се, ако единият от тях е мързелив.“
Коментар на Кардек: Теорията за вечните половинки съдържа един прост образ, представляващ обединението на два симпатизиращи си Духа. Това е един израз, използван дори в простонародния език, който не би трябвало да приемате буквално. Със сигурност Духовете, които са го използвали, не принадлежат към един висок ранг. Бидейки задължително ограничено полето на техните идеи, те изразяват своите мисли с термините, които биха използвали в телесния живот. Следователно човек не трябва да приема идеята, че два Духа са създадени един за друг и трябва неизбежно да се срещнат един ден във вечността
след като са били разделени за едно по-кратко или по-дълго време.
ВИЖТЕ ДОПЪЛНИТЕЛНИТЕ 3 ВИДЕА И МАТЕРИАЛИ КЪМ УРОКА
ПРИНЦЪТ НА БЯЛ КОН
Тя каза, че търси своя принц на бял кон.
Но тя всъщност го правеше погрешно, поощрявайки безразборни любовни преживявания.
Членовете на семейството ѝ се тревожеха. Майката даваше съвети. Бащата беше разстроен. Братята я заплашваха ...
Всичко беше безполезно.
- Аз съм независима, пораснала, аз съм собственик на съдбата си - отговори Марта, считайки се за самодостатъчна, само защото на 22 години вече беше завършила университет, имаше добра работа, изглеждаше добре, имаше много почитатели.
В своята раздразнителност тя твърдеше:
- Считам се за една свободна жена, с право да се обвързвам емоционално с когото си пожелая. Ще се оженя един ден, ще имам деца, но само когато намеря своя принц. Начинът, по който го търся, си е мой проблем! Не ме безпокойте! ...
Един ден тя забременя.
Първата реакция беше: аборт.
Тя дори потърси един познат лекар. Oбаче не успя да извърши престъпното деяние. Странно, но мъничкото същество, което тя носеше в утробата си, я беше разчувствало.
Тя не знаеше как да обясни какво точно ставаше, но с цялата сила на душата си чувстваше, че иска този син.
С напредването на бременността тя беше принудена да информира семейството си.
Родителите ѝ бяха ужасени. Беше необходимо тя да премахне детето от себе си. Семейството ѝ беше с добро положение в обществото, това би било един скандал ...
Марта се съпротивляваше с обичайната си находчивост.
Синът ѝ принадлежеше. Тя щеше да си го задържи. От самото начало тя му посвети безусловна любов. Тя копнееше да го вземе в ръцете си. Щеше да си тръгне, ако те настояваха!
Тя никога не би се отказала от детето! ...
Членовете на семейството, които я познаваха достатъчно добре, стигнаха до заключението, че е безполезно да се опитват да я откажат и решиха да приемат ситуацията.
С течение на времето те забелязаха, приятно изненадани, че следвайки развитието на бременността младата жена претърпява една радикална трансформация.
Тя стана по-въздържана, не излизаше толкова много навън, остави питиетата и цигарите, отдалечи се от нежелателни приятелства, загуби връзка с момчетата ...
Въпреки спънките, детето, което трябваше да дойде, действаше Провиденчески за нейно добро.
Най-накрая дойде големият ден. Изпитвайки първите контракции, Марта бе откарана в болницата. Там получи незабавна помощ и скоро се роди едно красиво момче, усмихнато и спокойно.
Без време цялото семейство се влюби в него, особено младата жена, която, без да знае, държеше в ръцете си своя „принц на бял кон“, една благородна духовна същност, свързана с нея от много отдавна. Той беше дошъл да я спаси, да я предпази от един живот на опасни грешки.
*
Има Духове, които се връщат към плътта в едни саможертвени опитности.
Въпреки благословените възможности за учене, тяхното съществуване е белязано преди всичко от по-важния ангажимент да помагат на спътници, които са изостанали в духовния си прогрес. Присъствието им събужда в тях едни необуздани копнежи на сърцето, помагайки им да се отдалечат от опасните илюзии.
Ричард Симонети
Книга, Atravessando a Rua
Глава 35 НЕОЧАКВАНА СРЕЩА, аудио книга НАШ ДОМ
Пример от книга „ПРАТЕНИЦИТЕ“ от споделената в Петък ГЛАВА 17 РОМАНТИЧНАТА ИСТОРИЯ НА АЛФРЕДО http://spiritismallankardecbg.blogspot.com/2020/09/17.html
В допълнение към коментара на Алан Кардек ви предлагаме аудио разказа - ИЗПИТАНИЯТА В ЕДНА ВРЪЗКА С ДУША БЛИЗНАК
- историята на Ивон и Чарлз, по истинската история на медиума Ивон Перейра и духа Чарлз, който е нейн спътник в редица прераждания. https://youtu.be/jAEy9VN4oic
ВЪПРОСИТЕ, КОИТО ИЗУЧАВАМЕ ДНЕС:
291. В допълнение към общата симпатия, произтичаща от сходството, което съществува сред тях, Духовете изпитват ли взаимни специални привързаности?
„По същия начин, както хората, обаче връзката, която държи Духовете заедно е по-силна, когато им липсва материално тяло, защото тогава тази връзка не е изложена на превратностите на страстите. "
292. Духовете изпитват ли омраза помежду си?
„Само сред нечистите духове съществува омраза и те са тези, които посяват у хората вражди и раздори. "
293. Двама човека, които са били врагове на Земята, ще запазят ли негодувание един към друг в света на Духовете?
"Не; те ще разберат, че омразата, която са изпитвали взаимно е глупава, а мотивът - детински.
Само несъвършените Духове запазват един вид враждебност, докато не се пречистят. Ако те са станали враговете само поради един материален интерес, те повече няма да мислят за това, без значение колкото дематериализирани са. След като между тях няма антипатия и е престанала да съществува причината за техните несъгласия, то те се приближават един към друг с удоволствие."
Коментар на Кардек: Точно така се случва и между двама съученика, които, достигайки възрастта на разума, разпознават детинщината в разногласията си и спират всяка ненавист.
294. Споменът за злите действия, които двама човека са извършили един срещу друг, представлява ли пречка за възцаряване на симпатия между тях?
„Този спомен ги подтиква да се дистанцират един от друг.“
295. Какво чувство изпитват след смъртта си онези, на които сме сторили зло в този свят?
„Ако те са добри, ще ви простят в съответствие с покаянието ви. Ако са лоши, възможно е те да изпитват негодувание от злото, което сте им причинили и да ви преследват, често дори в
друго съществуване. Бог може да позволи това, за наказание. "
296. Индивидуалните привързаности на Духовете могат ли да се променят?
„Не, защото те не могат да се излъжат един в друг. Липсва им маската, зад която се крият лицемерите. Следователно, когато те са чисти, техните привързаности са неизменни. Тяхното върховно щастие идва от любовта, която ги обединява. "
297. Взаимната привързаност, която две същества са чувствали на Земята завинаги ли продължава да съществува в света на Духовете?
„Без съмнение, тъй като произхожда от истинска симпатия. Ако обаче тя е породена главно от причини от физическо естество, то тя изчезва заедно с причината. Чувствата сред Духовете са по-солидни и трайни, отколкото на Земята, защото те не са подчинени на капризите на материалните интереси и себелюбието. "
298. Истина ли е, че душите, които трябва да се обединят, още при своя произход са предопределени за този съюз, и всеки един от нас има, в някаква част на Вселената, своята половинка, с която неизбежно един ден ще се събере?
"Не; не съществува особен и предопределен съюз на две души. Съюзът, който съществува, е съюз на всички Духове, но в различна степен, според категорията, която заемат, тоест според
съвършенство, което са придобили. Колкото са по-усъвършенствани, толкова по-обединени са. От раздора се раждат всички злини у хората; хармонията води до пълно щастие. "
299. В какъв смисъл трябва да се разбира думите „другата ми половинка“, които някои духове използват за обозначаване на симпатизиращи си Духове?
„Изразът е неточен. Ако един Дух е половината на друг, и двамата бъдат разделени, и двамата щяха да бъдат непълни. "
300. Ако два Духа изпитват абсолютна симпатия помежду си и се обединят, ще бъдат ли обединени завинаги, или ще могат да се разделят и обединят с други Духове?
„Всички духове са взаимно обединени. Аз говоря за тези, които са достигнали съвършенството. В по-нисшите сфери, когато един Дух се издига нагоре, вече не чувства симпатия, както преди,
с тези оставащи под него. "
301. Когато два Духа чувстват пълна симпатия, те взаимно допълващи се ли са или симпатията между тях е резултат от перфектна идентичност на характера?
„Симпатията, която привлича един Дух към друг, произхожда от перфектното съглашение на техните наклонности и инстинкти. Ако единият трябваше да допълни другия, той щеше да загуби своята индивидуалност. "
302. Еднаквостта, необходима за съществуването на съвършена симпатия, се състои само от аналогията на мислите и чувства, или също в еднородност на придобитите знания?
„Еднаквост в степените на извисяване.“
303. Могат ли Духове, които в момента не чувстват симпатия, в бъдеще да си симпатизират?
„Всички ще станат такива. Един Дух, който днес е в една нисша сфера, чрез усъвършенстване ще се издигне до онова положение, в което се намира друг такъв Дух. И дори срещата на двамата ще се състои по-бързо, ако по-висшия остане стационарен поради това, че преминава зле през изпитанията, на които е подложен,. "
а) Два Духа, които вече изпитват симпатия един към друг, могат ли да спрат да си симпатизират?
„Разбира се, ако единият от тях е мързелив.“
Коментар на Кардек: Теорията за вечните половинки съдържа един прост образ, представляващ обединението на два симпатизиращи си Духа. Това е един израз, използван дори в простонародния език, който не би трябвало да приемате буквално. Със сигурност Духовете, които са го използвали, не принадлежат към един висок ранг. Бидейки задължително ограничено полето на техните идеи, те изразяват своите мисли с термините, които биха използвали в телесния живот. Следователно човек не трябва да приема идеята, че два Духа са създадени един за друг и трябва неизбежно да се срещнат един ден във вечността
след като са били разделени за едно по-кратко или по-дълго време.
„Книга на Духовете“ онлайн от този списък с книги: http://spiritismallankardecbg.blogspot.com/p/blog-page_60.html
Очакваме вашите коментари, въпроси или просто мнение под статията в сайта или във фейсбук група Спиритизъм/ Spiritism - https://www.facebook.com/groups/704234613047102/
Всички досегашни уроци от онлайн курса може да намерите тук: http://spiritismallankardecbg.blogspot.com/p/blog-page_12.html
