На следващия ден след като изслушах дългите размишления на Нарсиза, аз подадох заявление в Центъра на Пратениците в Министерството на Комуникациите. Тобиас услужливо дойде с мен, въпреки огромния обем работа, която го чакаше в личния му кръг от занимания.
Бях смаян, когато достигнахме до серия величествени сгради, които съставляваха управлението на институцията. Помислих си, че се намирам пред няколко университета, обединени в едно, толкова голяма пространство обхващаха. Големи дворове, залесени с горички и градини, приканваха към извисяващи размишления. Тобиас ме събуди от моето омайване като възкликна:
- Центърът е доста обширен. В този отдел на нашата духовна колония се извършват сложни дейности. Не приемайте, че институцията се свежда до сградите пред очите ни. В тази част се намира само централната администрация и няколко сгради - павилиони за общо обучение и подготовка.
- Но ограничена ли е тази огромна организация единствено до движение на предадените съобщения? – попитах аз любопитно.
Моят спътник се усмихна широко и обясни:
- Не мислете, че тук просто се намира една куриерска служба. Центърът тренира същности за целта да се превърнат в „живи писма“ за спасяване и помощ на онези, които страдат в Ниските Зони Умбрал*1 , на Земната Повърхност и в Регионите на Мрака*2 . Може би повярвахте, че толкова много работа е предназначена единствено за обикновеното предаване на новини? Разширете възгледите си! Тази служба тук копира множеството други, които се осъществяват в най-разнообразни духовни градове от висшите нива. Многобройни спътници се подготвят тук за разпространението на надежда и утеха, инструкции и предупреждения в различните области на планетарната еволюция. Аз нямам предвид само невидимите пратеници. Ние организираме компактни групи ученици за прераждане, като медиуми и доктринални инструктори тръгват от тук със стотици ежегодно. Натоварени със задачата да дават духовна утеха един значителен брой духове, квалифицирани от нашия Център на Пратениците, се отправят към телесните кръгове.
----------------
*1 - Умбрал е: „разположен между небето и земята, болезнен район на тъмнината, създаден и култивиран от принципно непокорния и ленив, безумен и болен човешки ум.“ (Шико Шавиер, от книгата Действие и Противодействие, глава 19). Книгата Наш Дом стартира с описание на ниските духовни зони Умбрал, където попада главния герой духът Андре Луис.
* 2 - Едни от най-тъмните зони на духовния свят, описани са в Глава 44 от книга Наш Дом – „Регионите на мрака“
---------------
- Какво ми казвате?! – попитах аз изненадано. - Според вашата информация, работата по духовно просветление трябва да е доста напреднала в света!...
Тобиас ме изгледа особено, усмихна се спокойно и обясни:
- Скъпи мой Андре, не сте отчели, че тази подготовка все още не представлява самото осъществяване. Хиляди пратеници тръгват от тук готови за служба, но онези, които триумфират са голяма рядкост. Някои успяват да постигнат частично изпълнение на задачата, но много други се провалят във всичко. Истинската служба не е само една фантазия; тя е едно усилие, без което работата не може нито да започне, нито да възтържествува.
Дълги редици медиуми и доктринални инструктори тръгват от тук за телесния свят с необходимите насоки, тъй като благодетелите от Висшите Сфери се нуждаят от себеотрицание и алтруизъм, за да засилят изкуплението на човечеството. Когато тези пратеници забравят своя мисионерски дух и своята отдаденост към себеподобните, те обикновено стават безполезни инструменти.
Съществуват медиуми и медиумизъм, доктринални инструктори и учение, така, както има и мотика и работници. Мотиката може да е отлична, но ако на култивиращия земята му липсва духа на служението, единственото, с което неизбежно ще се сдобие е ръжда. Същото важи и за психическите способности и големите знания. Медиумната способност може да е много богата, и все пак ако притежателят ѝ не успее да види отвъд собствените си интереси, той неизбежно ще се провали в задачата, която му е била поверена. Повярвайте ми, скъпи приятелю, всяка конструктивна работа носи със себе си съответните битки. Оскъдни на брой са онези служители, които понасят трудностите и спънките на предните фронтови линии. Един огромен процент остават далеч от силния огън. Безброй работници се оттеглят, точно когато задачата предложи най-ценните възможности.
Впечатлен, аз казах:.
- Това силно ме изненадва. Не съм очаквал, че тук се подготвят определени пратеници за телесния живот.
- Ах, приятелю! - Възкликна Тобиас усмихвайки се. - Наистина ли допускахте, че добрите дела се ограничават до едни прости автоматични операции? На земята нашето виждане има склонност да се пристрастява към външното поклонение, към религиозната дейност. Там ние вярваме, че можем да разрешим всички проблеми, като възприемем молитвена поза. Обаче колениченето не разрешава фундаменталните въпроси на духа, както и простото преклонение пред Божественото не представлява най-висшето назидание. В действителност, всеки акт на смирение и любов е достоен за уважение и свят, и Господ несъмнено ще ни даде своите благословии; въпреки това ние трябва да вземем предвид, че поддържането и почистването на съда за да съберем тези благословии, е задължение, което ни помага. Така че в този Център ние не подготвяме просто пощальони, а духове, които се превръщат в живи писма на Исус за инкарнираното Човечество. Поне такава е програмата на нашата духовна администрация…
Аз замълчах развълнуван, размишлявайки над величието на тези уроци. След една дълга пауза моят другар продължи с наблюденията си:
- Малцина успяват да триумфират, защото почти всички ние все още сме свързани с едно дълго минало на криминални грешки, които са деформирали нашите личности. Във всеки един нов цикъл, който предприемаме в плътската сфера, ние вярваме много повече в низшите тенденции на миналото, отколкото в божествения потенциал на настоящето, което усложнява бъдещето. И по този начин ние продължаваме там, вкопчени в злото и забравили доброто, понякога достигаме до абсурда да интерпретираме проблемите си като форми на наказание, когато всяко препятствие дава една безценна възможност за растеж за онези, които вече имат „очи да видят“.
В този момент ние достигнахме до едно огромно заграждение. Стотици духове влизаха в голямата сграда и изкачваха стълбите ѝ в оживен разговор. Характеристиките на чудния атриум ме впечатлиха с внушителната си красота. Сортове цветя, непознати за мен до този момент, украсяваха колонадите, разпръсквайки живи цветове и приятни аромати.
Прекъсвайки моето удивление, Тобиас обясни:
- Различните групи стажанти се насочват към заниманията си. Нека потърсим Анисето в отдела на инструкторите.
Ние преминахме през огромни галерии, винаги срещайки срещу себе си истински тълпи от същности, които търсеха класните си стаи докато разговаряха оживено. Ние открихме нашия великодушен приятел от предния ден като част от една малка група, която изглежда провеждаше много поверителен разговор. Той ни прегърна спокойно усмихвайки се.
- Много добре! - каза той с благост и доволство. - Очаквах новия ни ученик от сутринта.
И тъй като Тобиас заяви, че много бърза, благородния инструктор отговори:
- Отсега нататък Андре остава под моите грижи. Връщайте се спокоен.
Развълнуван аз се сбогувах с моя другар.
Забелязвайки естествената ми плахост, Анисето нареди на един помощник асистент:
- Бихте ли повикали Висенте от мое име?
И като се обърна към мен, той обясни:
- До момента Висенте е единствения ми стажант медик. Вие ще бъдете заедно заради професионалния ви афинитет.
Изминаха по-малко от три минути и пред нас застана Висенте.
- Висенте - каза Анисето простичко, - Андре Луис е нашият нов сътрудник. Той също е бил лекар в телесните сфери. За това вярвам, че двамата ще се чувствате спокойни, споделяйки еднакъв опит.
Висенте ме прегърна, показвайки голямо великодушие, и след като ме окуражи с едни красиви насърчителни думи, той попита нашия наставник:
- Кога трябва да ви потърсим за днешните учения?
Анисето се замисли за момент и отговори:
- Обяснете правилата на нашия нов кандидат и елате заедно за инструкции след обяд.
Няма коментари:
Публикуване на коментар