ПРАТЕНИЦИТЕ
духовен автор Андре Луис
чрез медиума Шико Шавиер
Не можех да изразя колко съм щастлив от новооткритото си приятелство. Висенте, с едно много спокойно лице, с интелигентен и просветлен вид и излъчваше обич и доброта, чувствителност и разбиране. Той ми изказа радостта си от това, че е намерил лекар за другар и ме настани в стая в близост до самия себе си, показвайки изключително братско великодушие.
Той беше първият ми колега от професията, който също току що беше пристигнал от сферите на Повърхността, който се обръщаше към мен по един директен начин. Нашироко си разменихме идеи относно изненадите, пред които се бяхме изправили. Говорихме за трудностите, произтичащи от земните заблуди, късогледството на ограничената наука на планетата, и дълбоките и завладяващи въпроси, свързани с духовната медицина. Въпреки, че Висенте все още не беше правил никакви посещения на нивото на инкарнираните в качество на служител, той изпитваше изключително възхищение към Анисето и ме запозна с безценните проучвания, в които той се беше задълбочил заедно с него. Той беше изпълнен с възторжени идеи.
След малко повече от час нашата близост наподобяваше на чувството между двама братя, които от дълго време бяха обединени от духовни връзки. Моят нов спътник беше спечелил моето безгранично доверие.
Показвайки голям такт към моята чувствителност, той ме попита за моята ситуация по отношение на земните роднини, на което аз отговорих с кратката история на моето необичайно приключение, когато научих за втория брак на моята вдовица. Разказах историята си с всички възможни акценти като в процеса станах доста емоционален. С всяка кулминация на събитията, аз умишлено спирах, наблягайки върху някогашните си страдания и свързаните привидно непреодолими неприятности. Висенте се усмихваше от време на време, докато слушаше мълчаливо. Когато приключих с емоционалното си изложение, той постави дясната си ръка на рамото ми и каза:
- Не трябва да се приемаш за нещастен и неразбран. Знай, скъпи Андре, че ти всъщност си имал голям късмет.
- Какво имаш предвид?
- Твоята Зелия те е уважавала като партньор до последните ти дни и втори брак изобщо не е изненадващ при такива обстоятелства. В моя случай обаче нещата бяха много по-зле.
Предвид разбираемата ми изненада, новият ми приятел продължи:
- Нека обясня.
Той помисли няколко секунди, сякаш подреждаше спомените си, и след това продължи:
- Не можеш да си представиш каква ослепителна любовна мечта беше моя брак. Скоро след като получих професионалната си диплома на двадесет и пет годишна възраст, се ожених за Розалинда, ликуващ от щастие. Съпругата ми получи не само една удобна и сигурна финансова ситуация, но също и съкровищата на моята любов и отдаденост. Щастието ми не знаеше граници. За кратко време две малки деца обогатиха щастливия ми дом. Чувството ми за благополучие беше неизразимо. Поради моите банкови резерви аз нямах нужда да специализирам в клинична работа, а вместо това се посветих страстно на лабораторията. Отдавайки се на моите наклонности, не ми беше трудно да спечеля доверието на много колеги и различни учебни центрове, умножавайки изследванията и блестящите резултати. Росалинда беше моята първа и най-добра сътрудничка. От време на време забелязвах, че се отегчаваше да борави с епруветки, но моята съпруга знаеше как да потисне такива малки раздразнения в името на нашето домашно щастие. Тя изглеждаше, че ме разбира напълно. В моите очи тя беше една всеотдайна майка и безупречна съпруга.
- Така изминаха десет години на съпружеско блаженство, когато брат ми Елеутерио, един адвокат, ерген, малко по-възрастен от мен, реши да се установи близо до нас. Росалинда беше ненадмината в грижите си, вземайки предвид, че става дума за човек от моето семейство. Елеутерио влезе в дома ни като брат. Въпреки, че се беше настанил на хотел, той участваше в нашите вечери у дома и винаги беше очарователен и готов да угоди.
Оттогава наблюдавам, че жена ми започна да се променя малко по малко. Тя поиска да наема един помощник, който да я замести в моите дейности, твърдейки, че децата ни се нуждаят от повече отдадено, майчинско внимание. Аз се съгласих с радост. В крайна сметка ставаше дума за обезпечаване в интерес на благосъстоянието на нашите деца. Трансформацията на Розалинда обаче започна да става все по-забележима. Тя започна да не идва в лабораторията, където толкова много пъти се бяхме прегръщали щастливо, когато виждахме най-важните ни експерименти, увенчани с успех. Тя предпочиташе да ходи на кино или на курорт с Елеутерио. Бях много натъжен от това, но не можех да се съмнявам в поведението на брат си. Той винаги е показвал добра преценка в семейството, въпреки че в професионалните дейности беше дързък и егоистичен.
Семейният ми живот, който по-рано беше толкова щастлив, сега се превърна в една доста горчива самота, която се опитах да излъжа с упорита и честна работа.
Нещата продължиха така, когато една особена трансформация промени живота ми. Една малка брадавица в едната ми ноздра, която никога не ми беше създавала проблеми, но след като я нараних леко, тя придоби характер на едно изключително тежко състояние. Само за няколко часа тя прерасна в сепсис. Колегите ми се събраха около болното ми легло като на едно истинско събрание. Всичките им грижи обаче бяха безполезни. Най-добрите опити да ми помогнат бяха напразни. Аз разбрах, че краят ми бързо наближава. Росалинда и Елеутерио изглеждаха поразени от скръб и дори сега виждам техния смаян вид в момента, в който мъглата на смъртта забули телесните ми очи.
В този момент Висенте дълго остана мълчалив, сякаш се съсредоточаваше върху най-болезнените си спомени и продължи, по-малко ентусиазирано:
- След период на жалки проблеми в Ниските Зони и след като вече се озовах възстановен в Наш Дом, аз си потвърдих цялата истина. Когато се завърнах у дома ме очакваше голяма изненада: Росалинда беше омъжена за Елеутерио във втори брак.
- Нашите истории са почти идентични! - възкликнах.
- Не съвсем, - запротестира той с усмивка. И продължи: - Друга изненада разкъса сърцето ми. Едва когато се върнах в дома си, научих, че съм станал жертва на едно омразно престъпление. Собственият ми брат беше измислил нечестен и зъл заговор. Съпругата ми и той се бяха влюбили безнадеждно един в друг и се поддали на нисшите плътски изкушения. Без да може да подаде жалба за развод, а и дори ако законът го беше позволил, щеше да стане скандал Розалинда да ме остави публично за да живее с девер си. Елеутерио, обаче, си спомнил, че ние правим лабораторни експерименти и предложил на Росалинда да ме зарази с определена микробна култура, която той сам се ангажирал да набави при първа възможност. Бедната ми спътничка не се поколебала и, използвайки безгрижния ми сън, тя вложила в малката, леко отворена брадавица смъртоносния вирус.
- И ето това е моята история накратко резюмирана.
Аз бях онемял.
- А престъпниците? - попитах аз.
Висенте се усмихна леко и каза:
- Росалинда и Елеутерио живеят привидно доста щастливи заедно. Те са крайни материалисти и за момента се наслаждават на голямо богатство и високо социално положение в преходния свят.
- Ами справедливостта? - попитах ужасен.
- О, Андре - обясни той спокойно, - всичко идва в своето си време, както доброто, така и злото. Първо е семето, после са плодовете.
И все пак забелязвайки в мен тъжните впечатления, Висенте заключи:
- Да не говорим повече за това. Времето за инструктаж наближава. Нека да се погрижим за нашите основни нужди, като помагаме на нашите любими, които все още са на разстояние, в земни кръгове. Не се впечатлявай. Дървото, за да роди, не се оплаква от мъртвите листа. За нас днес, приятелю, злото е просто резултат от невежество и нищо повече.
Няма коментари:
Публикуване на коментар