Глава 44 Помощ – даване на магнетизиращи пасове
Пейзажът на страданието, който се разгърна пред очите ни, ми напомни за атмосферата на Залите на Поправителното.
Анисето се разбра с Изидоро и заговори решително:
- Залавяйте се ръце за работа! Нека дадем няколко магнетизиращи паса за успокоение!
- Но – възразих аз - подготвен ли съм за работа от такъв характер?
- Защо не? - попита инструкторът с уверен глас – цялата компетентност и специализация в света, в сектора на услугите, представлява развитието на нашата добра воля. Достатъчно е да имаме искрено желание за сътрудничество и понятие за отговорност, за да бъдем успешно инициирани във всяка нова работа.
Подобни утвърждения окуражиха сърцето ми.
Спомних си Нарсиза, всеотдайната сестра на нещастните, която остана в „Наш Дом“, почти винаги без да почива, както затворничка на саможертвата. Тогава ми се стори, че чух сестринския ѝ, любящ глас - „Андре, приятелю, никога не отказвай да помагаш на страдащите колкото можеш. Стоейки пред болните, не забравяй, че най-добрия лек е подновяването на надеждата; ако срещнеш провалените и съкрушени от съдбата, говори им за божествената
възможност на бъдещето; ако някой ден те потърсят отклонени и престъпни духове, не произнасяй думи на проклятие. Окуражавай, повдигай, възпитавай, събуждай, без да нараняваш тези, които все още спят. Бог върши чудеса посредством работата на добра воля!“
Без повече колебания се залових за работа.
Анисето ми назначи една група от шестима духовни пациента, акцентирайки:
- Приложи своите ресурси, Андре. С нашето сътрудничество, приятелите, които вършат задачата в тази къща ще могат да се заемат с различни и също така наложителни отговорности.
Най-незабележимите и начинаещи работници на доброто се радват да дават пример в общите битки и поучението в Господ Исус, защото нито едно от техните проявления не се губи в пространството и времето.
В този момент, в който бяха призован да предоставя реална помощ, аз не прибягнах
към своите научни умения, не се възползвах просто от техниката на официалната медицина, с която бях запознат в света, но си спомних тази скромна и проста Нарсиза от Залите на Поправителното, отдадена и любяща медицинска сестра, която постигна много повече с любов, отколкото с медикаменти.
Приближих се до една дълбоко съкрушена дама, спомняйки си примера на великодушната приятелка от „Наш Дом“ и знаейки, че трябва да помагаме не само като използваме твърдост и енергия, но също нежност и разбиране.
- Сестрице, - казах аз, опитвайки се да спечеля нейното доверие, - да направим успокоителен пас.
- Там! там! – отговори жената - нищо не виждам, нищо не виждам! Ах! Трахома ! Колко съм нещастна! И те ми говорят за смъртта, за един различен живот... Как да си възстановя зрението?! Искам да виждам, искам да виждам! ...
- Спокойно - отговорих аз, окуражен - не вярвате ли в Силата на Исус? Той продължава да лекува слепите, да осветява пътя за нас, да насочва стъпките ни!
Едва по-късно си спомних, че в този момент бях забравил нездравото любопитство, не помислих за впечатлението, оставено от трахомата в този духовен организъм, нито се притеснявах за точното научно наименование на феномена, виждайки пред мен само една страдаща и нуждаеща се сестра. И с мерките, които подготвих в съблюдаване на братска любов, една различна светлина започна да осветява и затопля челото ми.
Спомняйки си божественото влияние на Исус, започнах облекчителния пас над очите на клетата жена, забелязвайки, че огромен слой тъмнина тежеше над челото ѝ. Произнасяйки окуражителни думи, към които обвързвах най-добрите си намерения, концентрирах своите възможности за магнетизация в помощ в тази разстроена област. Само за няколко мига, дезинкарнираната жена нададе един вик на учудване.
- Виждам! Виждам! – възкликна тя със смесица от изумление и радост - Бог е велик! Бог е велик!
И коленичейки, в едно инстинктивно движение, за да благодари, отправи към мен трогателни думи:
- Кой сте вие, пратеник на доброто?
Обзе ме дълбока емоция, която не можех да потисна. Бях объркан от добротата на Вечния. Кой бях аз, за да изцелявам някой? Но радостта на това същество, освободено от мрака,
потвърждаваше случилото се, на което не исках да повярвам. Светлината на този дар сякаш като че ли показваше по-силно контраста с моите индивидуални несъвършенства и сълзи обляха бузите ми, без да мога да го задържа в дълбоките кладенци на сърцето си.
Докато духовната пациентка плачеше със сълзи на благодарност, аз също бях погълнат от една вълна от нови мисли. Случващото се ме изненада. Исках да помогна на болния, който беше наблизо, и въпреки това бях вплетен в едно уникално вътрешно очарование.
Тогава обаче Анисето се приближи нежно и проговори с нисък глас:
- Андре, прекомерното съзерцание и възхищение на резултатите може да навреди на работника. В такива случаи суетата е склонна да се пробужда вътре в нас, карайки ни да забравим Господа. Не забравяйте, че всичко добро идва от Него, Който е светлината на нашите сърца. Ние сме негови инструменти в задачи на любовта. Верният слуга не е този, който се притеснява за резултатите, нито онзи, който се радва да ги съзерцава, а именно този, който изпълнява божествена воля на Господ и преминава нататък.
Тези думи не биха могли да бъдат по-смислени. Великодушният ментор се върна към службата, на която се беше отдал, заедно с другите братя и, използвайки любящото предупреждение, аз се обърнах към признателната дама, подчертавайки:
- Приятелко моя, благодарете на Исус, а не на мен, който съм само един неизвестен слуга. По отношение на останалото не се впечатлявайте прекалено много от външния аспект на нещата; обърнете силата на виждането навътре в себе си, за да може да посветите възвишения дар на зрението на Господ на Живота.
Забелязах, че слушателката е изненадан от думите ми, които може би ѝ изглеждаха неподходящи и трансцендентни, но, отново твърд в разбирането си за дълга си, аз се приближих до следващия болен.
Той беше един нещастен брат, който беше починал в Гамбоа, жертва на рак. Цялата област на лицето имаше ужасен външен вид. Приложих облекчаващи пасове, подавайки окуражителни мисли и думи и забелязах, че клетникът се почувства обзет от значително подобрение. Обещах му приятелски да се поинтересувам да може той да бъде приет в някоя духовна къща за лечение, като му препоръчах да се подготви психическия за да пожъне такава полза, когато му дойде времето.
Тогава се погрижих за двама бивши туберкулозни от Енкантадо, една дама, която се беше дезинкарнирала в Пиедад, в резултат на един злокачествен тумор, и на едно момче от Олария, което беше починало от оперативен шок. Нито един от последните четири обаче не показа каквото и да е облекчение. Запазиха се същите органични заболявания, същите психологични феномени на страдание.
След задачата, която ми беше поверена, се присъединих към нашия инструктор и към Висенте, които ме чакаха в един ъгъл на залата.
- Помощни дейности - възкликна Анисето, внимателно – протичат така както ги наблюдаваш тук. Някои се чувстват излекувани, други чувстват подобрения, а повечето изглежда остават недостъпни за подпомагащата служба. Това, което обаче трябва да ни интересува, е сеитбата на доброто. Покълването, развитието, цъфтежа и даването на плод принадлежат на Господ.
Висенте, който беше силно впечатлен, отбеляза:
- Броят на същностите в смут и объркване е поразителен. През целия път от „Наш Дом“ до Земната Повърхност ние ги виждаме в различни степен на дисбаланс.
Анисето се усмихна и заговори сериозно:
- Дължим преобладаващия процент от тези заболявания на липсата на религиозно образование. Нямам предвид обаче това, което идва от духовенството или това, което напуска устата на едно създание за да достигне до ушите на друго. Имам предвид религиозно образование, което трансформира човека вътрешно и задълбочено, но което той системно отказва да си даде сам.***1
***1 - Повечето религии учат на добро, но хората вместо да следват в действителност онова, което добрите религии твърдят, те все още не полагат усилия да се самоусъвършенстват и да се променят. Повечето последователи на религии смятат, че е достатъчно да присъстват на ритуалите ... но колко наистина полагат усилия да променят мисленето си и да извършат такава вътрешна реформа? Религиозното образование има трансформираща сила, когато сте верни на принципите, прилагате ги и постъпвате правилно. След няколко години в една религия трябва да се запитаме: Отнасям ли се по-братски с околните? По-толерантен ли съм към грешките на ближния? По-скромен ли съм? и т.н
