Урок 66 Дейност и мисии на Духовете 1 част

 https://youtu.be/cp39GlsMFxE

Глава IX Дейност и мисии на духовете

558. Духовете имат ли да правят нещо друго, освен да се занимават с личното си подобрение?

„Те сътрудничат за създаването на хармонията на Вселената, изпълнявайки желанията на Бог, като те са негови служители. Духовният живот е едно непрекъснато занимание, но не е нищо болезнено, както е животът на Земята, защото не съществува телесна умора, нито има тревоги за телесните нужди.“

559. Нисшите и несъвършени духове също ли изпълняват една полезна роля във Вселената?

„Всички имат задължения за изпълнение. Нима и най-обикновения зидар не участва в построяването на една сграда, както и архитекта? " (540)

560. Има ли всеки Дух едни специални задания?

„Всички трябва да живеем навсякъде и да придобием знания за всички неща, като последователно се заемем с това, което се случва във всички точки на Вселената. Но, както казва Еклесиаст, има време за всичко. По този начин, както един Дух изпълнява съдбата си в този свят днес, така друг ще изпълни или вече е изпълнил своята, по различно време, на земята, във водата, във въздуха и т.н. ”

561. Функциите, които духовете изпълняват в реда на нещата, постоянни ли са за всеки един дух, или те съставляват изключителните задания на определени класове?

„Всички трябва да преминат през различните степени на йерархията, за да се подобрят. Бог, който е справедлив, не би могъл да даде на едни хора знания без труд, предопределяйки други да ги придобият само с усилие.“

Коментар на Кардек: Същото нещо се случва и сред хората, където никой не достига върховна степен на съвършенство, в което и да е изкуство, без да е придобил необходимите знания, практикувайки това изкуство от основните умения.

562. Духовете от най-висок ранг, които вече няма какво да придобият, в абсолютна почивка ли се намират, или те също поемат занимания?

„Какво бихте искали те да правят във вечността? Вечното безделие би било едно вечно мъчение.“

а) От какъв характер са техните дейности?

 „Да получават директно Божиите заповеди, да ги предават на цялата Вселена и да следят те да бъдат изпълнени.“

563. Духовете непрестанно ли имат занимания?

„Непрестанно, да, като се има предвид, че вашите мисли са активни непрекъснато, защото вие живеете чрез мисълта. Важно е обаче да не се идентифицират дейностите на Духовете с материалните занимания на хората. Същата тази дейност представлява една радост за тях поради съзнанието, че трябва да бъдат полезни.“

а)  Това го разбираме по отношение на добрите Духове. Дали обаче ще бъде същото и с нисшите Духове?

„Те служат за дейности, съответстващи на техния характер. Вие бихте ли доверили на работника на ръчен труд и на невежия дейности, които само образованият човек може да изпълни?“

564. Ще има ли Духове, които остават бездейни, които не се заемат с нищо полезно?

„Има, но това състояние е временно и зависи от развитието на техния интелект. Със сигурност има, тъй както има и хора, които живеят само за себе си. Обаче това безделие им тежи и рано или късно желанието за напредък прави активността необходимост и те се чувстват щастливи, ако могат да бъдат полезни. Ние говорим по отношение на Духовете, които са достигнали до степен да осъзнаят себе си и свободната си воля; защото по начало всички те са като току-що родени деца, които работят повече по инстинкт, отколкото по изрична воля.“

565. Духовете обръщат ли внимание на нашите произведения на изкуството и интересуват ли се от тях?

„Те изследват това, което доказва извисяването на инкарнираните Духове и техния напредък.“

566. Един Дух, който е култивирал една специалност в изкуствата на Земята, който е бил например художник или архитект, интересува ли се по-специално от трудовете, които са представлявали обект на неговите пристрастия по време на живота му?

„Всичко се слива в една обща цел. Ако това е добър Дух, тези трудове ще го заинтересуват дотолкова, доколкото му осигуряват възможност да помогне на душите да се издигнат към Бог. Освен това забравяте, че един Дух, който е развивал определено изкуство, в съществуването, в което сте го познавали, може да е култивирал друго изкуство в предишно съществуване, тъй като той трябва да знае всичко, за да стане съвършен. По този начин, според степента на неговия напредък, може да се окаже, че той няма никаква специализация. Това имах предвид, като казах, че всичко се слива в една обща цел. Също така обърнете внимание на следното: това, което във вашия изостанал свят смятате за възвишено, не надминава детинското, сравнено с онова, което съществува в по-напредналите светове. Как допускате, че Духовете, които обитават тези светове, където има изкуства, които не познавате, биха се възхищавали на това, което в техните очи отговаря на работа на гимназисти? Затова аз ви казах: обръщат внимание на онова, което демонстрира напредък. 

а)  Ние смятаме, че е така в случаите на много напреднали Духове. Имаме предвид обаче по-обикновените Духове, които все още не са се издигнали над земните идеи.

„По отношение на тях случаят е различен. Гледната точка, от която те наблюдават нещата е по-ограничена. За това те могат да се възхищават на това, на което и вие се възхищавате.“

567. Духовете склонни ли са да се намесват в нашите удоволствия и занимания?

„Обикновените Духове, както ги наричате, обикновено го правят. Те са около вас постоянно и често вземат много активно участие в това, което правите, в съответствие с тяхната природа. Това трябва да се случи, защото за да бъдат подтикнати хората към различните пътища на живота, е необходимо страстите им да бъдат разпалени или отслабени.“

Коментар на Кардек: Духовете са занимават с нещата от този свят според степента на издигане или малоценност, в която се намират. Висшите Духове несъмнено имат способността да ги изследват в най-малките им подробности, но те го правят само дотолкова, доколкото това е полезно за прогреса. Само нисшите Духове придават на тези неща  една относителна важност по отношение на спомените, които все още пазят, и на материалните идеи, които все още не са изчезнали у тях.

568. Духовете, които имат мисии за изпълнение, в блуждаещо състояние ли ги реализират или когато са инкарнирани в тяло?

„Могат да ги имат и в едното и в другото състояние. За някои блуждаещи Духове това е едно важно занимание.“

ДОПЪЛНИТЕЛНИ МАТЕРИАЛИ

Духовния автор Андре Луис в книга „Еволюция в два свята“ психографирана от Шико Шавиер казва:

„Космическия флуид е божествената плазма, диханието на Създателя. В този първичен елемент съзвездия и слънца, светове и същества вибрират и живеят като риби в океана.

Божествените Интелекти, събрани при Бог, действат върху това изходно вещество, под стимула на Самия Върховен Господ, в един неописуем процес на общение. Те са великите Деви на 

Хиндуистката теология или Архангелите в интерпретациите на различните религиозни храмове.

Тези Славни Интелекти вземат божествената плазма и я превръщат в космически обиталища с различен вид, сияещи или неясни, газообразни или твърди, подчинявайки се на предопределени закони, които обиталища се запазват хилядолетия след хилядолетия, но които се износват и трансформират най-накрая, защото Създаденият Дух може да формира или да съ-твори, но само Бог е Създател за Вечността.“

В книгата „Красиви случаи на Шико Шавиер“ на Рамиро Гама срещаме един красив урок, който духовния водач Еммануел даде на Шико:

„Един спътник ентусиаст в Спиритизма похвали Шико неочаквано, след една натоварена публична сесия, и разочарован Шико възкликна:

- Не ме хвалете по този начин. Това ме смущава. Аз не съм нищо друго освен един червей на този свят.

Еммануел, който беше край него, като чу изявлението, каза на Шико бащински:

- Червеят е един отличен служител на Закона, подготвящ успеха на сеитбата чрез постоянна работа в почвата и който активно действа в трансмутацията на отпадъците на земята, с изключителна вярност към ролята си на смирен и ценен слуга на природата ... Следователно не обиждай червея, сравнявайки се с него, тъй като имаме още много да се учим да бъдем верни на Бог, в еволюционната позиция, която вече сме постигнали ...

Шико предаде на околните урокът, който получи, урок, който ме накара да размишлявам колко далеч съм от пълната вярност към Бог ... "

Пример

ДА УМРЕШ ЗА ДА СИ ПОЧИНЕШ, автор Ирмао Х, книга Pontos e contos

 

Сержио Мафра, развивайки познанията си за Спиритизма, беше се превърнал в ценен спътник и сътрудничеше винаги, когато беше повикан на служба, но имаше един сериозен дефект: беше твърде тъжен и песимистичен и живееше в противоречие с всички процеси на човешкия опит. Той ценеше задачата, която му беше поверена, не отричаше братската помощ; все пак обаче желаеше да умре, да изостави завинаги света и да се отдаде на почивка в съжителство с любящи същности от невидимия свят.

Рикардо, един дългогодишен приятел, му помагаше от духовния свят.

Когато Сержио видя Рикардо през медиумното виждане, той си спомни веднага идеята за смъртта.

 - Ах! Приятелю, - възкликна той сълзливо, обръщайки се към благодетеля, - колко много искам да си тръгна, да сътруднича с теб в най-висшия живот! Земята задушава сърцето ... във всичко виждам болка, обезсърчение, неразбиране! ...

Рикардо се усмихна и, като го хвана за ръка, написа внимателно чрез психография:

 - Сержио, скъпи мой, премахни мислите за смъртта, защото само животът продължава във  вечността. Не пренебрегвай възможността да служиш на света. Всички ние имаме огромни дългове към Планетата, които трябва да изкупим, утешени и щастливи. Никой не се преражда освободен от сериозни ангажименти. Твоите цели са ценни, ти си искрен в чувствата си и имаш доверие в нас; и все пак фиксирането в идеята, отнасяща се до смъртта на тялото, е опасно обсебване, което може да те завлече до жестоки разочарования. Погрижи се за живота, синко! Не губи време в съжаления! Възстанови над всичко зоната на служба, която ти е предложена и се отдай на работата с любов.

Остани в активно обучение. Не бягай от урока. Тъгата на престъпниците е оправдана с това, че е родена от горчиви разкаяния, които им предоставят възможност за поправка; и все пак обаче у служителите на вярата тъгата представлява една плачевна грешка. Подобна тревожност е един сбор от разрушителни вибрации, в същото време, когато здравословната радост идва от Бог и трябва да се предаде на децата на Отца.

Цялото творение пулсира от радост. За това не се поддавай на дисбаланс. Спомни си, че оставаш на мястото на службата, която Господ ти е определил. Размишлявай върху тази дълбока реалност и продължавай да служиш на каузата на доброто.

Сержио прочете и препрочете съображенията и отговори в сълзи:

 - Човешкото съществуване обаче ме плаши. Мисълта за смъртта ми е една утеха. Нищо не ме интересува на Земята, където времето минава ужасно бавно. Бих искал да служа редом до теб, любими приятелю, за да почине сърцето ми и да постигна мир.

 Рикардо направи изразителен жест и отговори твърдо:

- Вярваш ли, че тук можем да живеем без трудоемки дейности? Нашите занимания са огромни и отговорностите ни поглъщат. Нашите задължения са много тежки и болезнени. Принудени сме на свидетелства, които биха те ужасили и твоето завръщане в невидимата сфера не е препоръчително, без една подходяща подготовка. Бъди бдителен над твоите вечни интереси, не бързай, използвай времето, съграждай с истината и доброто. Плътското съществуване ти предлага красиви периоди на почивка и наблюдение. Използвай съкровищата на настоящето и не пренебрегвай себе си.

Но той остана глух за съветите на своя духовен приятел.

Мина време и Сержио Мафра се дезинкарнира от един незначителен грип.

Горещото желание да умре за да си почине, попречи на ефикасния контрол на органичната машина; и, когато всички приятели очакваха с надежда неговото физическо възстановяване, стана така, че Мафра постави всички пред една неразбираема изненада.

Рикардо търпеливо го чакаше, прегърна го на прага на новия живот и говореше като на някой, за който не намира друг лек освен потвърждението:

 - Успех, приятелю! Планира смърт и изостави тялото! ...

 - Да, да - отговори Сержио с блестящи очи, - винаги съм искал да сътруднича редом до теб.

 - Тогава да се залавяме с работата, нямаме време за губене.

 И прилагайки магнетизиращи сили, така че Мафра да не бъде обзет от усещането за сън, той умишлено го поведе със себе си да го придружи в сферата на комплексните служби, които вършеше.

 Отначало Сержио беше възхитен, но малко по малко осъзна, че Рикардо разполагаше с много редки часове за почивка през деня. Те дори не можеха да получат шанс да поговорят по-дълго.

Благородният приятел беше зает в самопожертвувателни дейности и наскоро дезинкарнирания беше принуден да го придружи на обиколка из болници, детски центрове за сираци, морги, офиси, храмове и благотворителни организации, в активна служба на помощ на болни и страдащи, инкарнирани и дезинкарнирани.

 Принуден да следва ритъма на службата, Сержио беше изтощен в края на втората седмица.

 Съкрушен, той се обърна към благодетеля със сълзи, като се разкайваше:

 - Ах! Благородни ми Рикардо, колко много изисквания в духовната работа! За мен преживяването е много болезнено! Имай търпение, вече не издържам! ...

Рикардо обаче не се усмихна, а отбеляза със сериозен тон:

 - Ти не искаше ли преждевременно задачите, запазени за човека след физическата смърт? Не се ли възползва от един обикновен грип, за да подпомогнеш органичния дисбаланс? На Земята ставаш сутрин, пиеш освежително кафе, работиш няколко часа в течение на деня, отдаваш се на вкуса на добре приготвените ястия, разсейваш сърцето си в приятелски разговори с обичани близки, получаваш съдействието на открити инкарнирани и дезинкарнирани благодетели и спиш в спокойно в омаята на сънищата ... Въпреки искреността на твоята вяра, ти смяташе твоето съществуване за отвратително мъченичество. Ти изтълкува благословията на Вечния като неприятност за сърцето. 

В момента обаче виждаш, че твоите земни служби бяха много леки и представляват истински рай в сравнение с днешните задължения.

Мафра го погледна с тревожни очи, очаквайки да се освободи от задълженията, които изглеждаха толкова трудни.

Но съвсем далеч от насрочването на почивка, Рикардо насочи към него ясен поглед и заключи:

 - Сега, Сержио, не мога да те освободя от ангажиментите, защото моите предупреждения към твоята душа бяха пламенно повтаряни; и тъй като не мога да забравя своите задължения, аз не мога да те изоставя сам на собствената ти съдба по пътя на сенките. И за това в твой интерес е да дойдеш с мен на тежка работа, за да не ти се случи нещо по-лошо.