Глава 46 Винаги учейки се – интензивната работа на една спиритистка среща
Според информация от Анисето оставаше повече от час до началото на евангелската лекция, която в сферата на инкарнираните посетители беше под отговорността на г-н Бентес, но на духовно ниво службата беше станала много интензивна.
За пред човешките очи там се бяха събрали тридесет и пет земни индивида, макар че в нашия кръг броят на нуждаещите надвишаваше двеста, тъй като сега събранието беше увеличено от много образувания, оформящи дисбалансирания антураж на повечето от стажантите, събрани там.
За тях беше организирано специално подразделение, което ми се стори, че е изградено от елементи с повишена бдителност, предвид че пристигаха почти по задължение, придружавайки онези, които търсеха духовна помощ, без предписание от дежурните съветници по публичните пътища.
Придвижванията бяха огромни и времето беше оскъдно за каквото и да е наблюдение, без активно движение. Всички служители на къщата останаха по местата си, запазвайки най-голямо внимание.
Забелязах, че в един ъгъл на голямата маса имаше многобройни бележки за рецепти и помощ. Там се изреждаха най-разнообразни имена. Много хора искаха медицински съвети, ориентация, помощ и магнетизиращи пасове. Четири духовни лекаря се движеха усърдно, а в подкрепа на техните хуманитарни усилия, четиридесет преки сътрудници идваха и си отиваха, събирайки информация и обогатявайки с допълнителни детайли.
Приближихме се към големия брой именувани листове хартия и, докато аз любопитно се опитвах да ги разгледам, Анисето обясни:
- Тук имаме молби на хора, които заявяват нужда от подкрепа и незабавна помощ.
- Но те получават ли всичко, което поискат? - попита Висенте, любопитен.
Нашият наставник се усмихна и отговори:
- Получават това, от което се нуждаят. Мнозина искат изцеление на тялото, но ние сме принудени да анализираме тяхната ситуация (в рамките на законите за дълга, заслугите и милостта) до каква степен можем да им бъдем полезни, в спецификата на техните желания; други изискват различни насоки, принуждавайки ни да балансираме нашето сътрудничество за да не пречим на индивидуалната им свобода. Земното съществуване е активен курс на духовна подготовка и почти никога в училище не липсват мързеливи ученици, които си губят времето, вместо да се възползват от него, нетърпеливи за измамните постижения на най-малкото усилие. Поради това по линията на насоките по-голямата част от молбите не са подпомогнати. Искането за терапия за поддържане на физическо здраве, от тези, които наистина се интересуват от духовно подпомагане, винаги е оправдано; обаче по отношение на съветите за обикновения живот, задължително е много внимание от наша страна, изправяйки се пред молбите на онези, които доброволно отказват свидетелствата на християнското поведение. Евангелието е пълно със свещени духовни норми и ученикът, поне пред собствената си съвест, трябва да се счита длъжен да ги опознае.
Доброжелателният инструктор направи кратка пауза, промени тона на глас, сякаш за да подчертае думите силно, и каза:
- Възможно е да възразите, че всеки въпрос изисква отговор и всяка молба заслужава решение; в този случай обаче за да изясним определени молби на нашите инкарнирани спътници, често пъти трябва да прибегнем до мълчание. Как да препоръчаме смирение на онези, които го проповядват на другите; как да преподаваме търпение към тези, които го съветват към ближните си, и как да посочим балсамът на работата на онези, които вече знаят да осъждат чуждото безделие? Това не би ли било безсмислица? Да прочетем правилата на живота за слепите и невежите е една достойна работа, но да ги повтаряме на онези, които вече са напълно информирани, няма ли да е омаловажаване ценността на времето? Нито една душа сред различните религиозни деноминации на Християнството не получава новини от Исус без причина за това.
И така, ако всяко условие за назидателна работа води до ангажимент на създанието, цялото познание на Христос вменява отговорност. Следователно всеки ученик на Учителя е длъжен да следи съвестта си, давайки ѝ дълбоки съвети от евангелските предписания.
Висенте, който слушаше с голям интерес, каза:
- Въпреки това бих дръзнал да напомня на онези, които формулират лекомислено подобни искания...
- Да - обясни Анисето, усмихвайки се, - но ние не можем да копираме техния импулс. Дезинкарнираните и инкарнираните, които все още злоупотребяват с възможностите за обмен между видимите и невидимите сфери за обикновения човек, ще платят висока цена за липсата си на бдителност.
- В този случай - попитах респектирано - как да отговарям на исканията за ориентация и насоки?
- Някои редки случаи - поясни нашият съветник - заслужават подкрепата на нашето вербално разяснение, с хипотезата, че те се отнасят към вечните интереси на духа, когато това ни е възможно; почти винаги обаче е от съществено значение да не отговаряме нищо директно, като помагаме в мълчание на тези, които се интересуват от темите на нашата помощ, дори и защото нямаме много време да напомняме на инкарнираните братя за определени задължения, които не трябва да им убягат от паметта, заради тяхното собствено щастие.
Любезният инструктор замълча за момент, а след това заинтересован да премахне всякакви съмнения от нас, каза:
- Много дезинкарнирани същности ценят предоставянето на предчувствия за различни ситуации и трудности на земята, но тези клети приятели се спират катастрофално на второстепенни въпроси, неспособни на едно по-висше видение, в лицето на безкрайните хоризонти на вечния живот, превръщайки се в обикновени роби на по-нисши умове, инкарнирани на Земята. Те забравят, че сега нашият непосредствен интерес трябва да бъде преди всичко това, което се отнася до висшата духовност. Нашите неспокойни братя, които предоставят предчувствия на мързеливите инкарнирани умове, по въпроси, свързани със справедливата и необходима отговорност на човека, трябва да го правят за своя сметка.
- Какво се случва с тях тогава? - попита Висенте, любопитен.
Нашият ментор обаче отговори с друг въпрос:
- Какво се случва с отговорния човек, който реши да си губи времето безцелно?
В този момент един от духовните медици се приближи и беше поздравен любезно от Анисето, който му каза, след като ни представи:
- Възползвайте се от нашето скромно сътрудничество. Тук сме в качество си на пътуващи лекари, готови за активно подпомагане.
- От „Наш Дом“ ли идвате? - попита с уважение новия спътник.
- Да - отговори Анисето услужливо.
- Е, тогава - каза той, - ако е възможно приятелю, ще се радвам да получа вашата помощ след срещата за два спешни случая. Става дума за една млада жена дезинкарнирана днес и за един агонизиращ човек.
- Без съмнение - подчерта услужливо нашият съветник - ще очакваме вашите инструкции.
Няма коментари:
Публикуване на коментар