Преводи на оригинални творби на френския философ и медиум Алан Кардек, послания на Шико Шавиер и други спиритистки автори по теми като смъртта, живота в отвъдното, прераждането, изкуплението, самоубийството, обсебването, болестите и страданието, егото, злото и доброто, благотворителността и милосърдието, помощ за духовете и помощ за живите загубили свои близки.

Tuesday, February 14, 2017

Д-р Безера де Менезес

Адолфо Безера де Менезес Кавалканти (1831 – 1900) е бразилски лекар, военен, писател, журналист, политик, филантроп и една от най-великите личности на Спиритистката Доктрина. В спиритистките кръгове той е по-познат като д-р Безера де Менезес и често го наричат Бразилския Кардек и Лекаря на Бедните поради неговата отдаденост на спиритистката кауза и на здравето на онези членове от бразилското общество, които са от секторите с ниски доходи.



Адолфо Безера де Менезес Кавалканти беше роден в стария квартал на енорията Riacho de Sangue (в превод „Поток на кръвта”), днес с името Solonopole, в щата Сеара, Бразилия на 29 Август 1831 г.
Умира в Рио де Жанейро на 11 Април 1900г.


През 1838 година Адолфо Безера де Менезес Кавалканти започва учение в държавното училище на Вила Фриар, където само за 10 месеца се подготвя достатъчно, че достига степента на познания на своя учител, който отговарял за неговото обучение и го ръководел през първата учебна фаза. На една много ранна възраст той показал изключителен интелект. Когато бил на 11 годишна възраст той бил в състояние да стартира курса по Хуманитарни науки. На 13 г. знаел латински език толкова добре, че не само преподавал уроци на колегите си, но също бил викан да замества своя учител всеки път, когато на него му се налагало да отсъства.

Окуражаван от насоките на целеустремеността и честността на своя баща, Безера де Менезес, с една намалена сума пари, давани му от неговите роднини, бил обзет от твърдата цел да преодолее всички пречки и се запътил към Рио де Жанейро за да следва кариерата, която наклонностите му го вдъхновявали да преследва: Медицина.

През Ноември 1852 г. той влиза като стажант пребиваващ в Болница Мърси. През 1856 г. той завършва Колежа по Медицина в Рио де Жанейро, представяйки докторска теза върху „Диагностика на рака.” Тогава той започва да се подписва само като Адолфо Безера де Менезес. На 27 Април 1857г. той кандидатства за позицията титулуван член на Императорската Академия по Медицина, представяйки работата си: „Някои съображения за рака от гледна точка на лечението му.” Назначеният докладчик, академик Хосе Перейра Рего прочита резултата на 11 май 1857г., избора се случва същата година на 18 май, а той постъпва на тази позиция от 1 юни. През 1858. Той кандидатства за една позиция като заместник в Областта по хирургия в Колежа по Медицина. По препоръка дадена от неговия учител Мануел Фелисиано Перейра де Карвальо, по онова време главен хирург в армията, Безера де Менезес е назначен за негов асистент, заемайки позицията на хирург-лейтенант.

През 1861г. Безера де Менезес е избран за общински представител на Либералната Партия, макар че шефа на консервативните, Хедок Лобу, под твърдението, че той е един военен лекар, отхвърля неговата номинация. С цел да служи на своята Партия, която се нуждаел аот него за да получи мнозинство в Камарата, Безера де Менезес решава да се пенсионира от Армията. През 1867г. той е избран за депутат и все още присъствал в други три списъка за позиции в Сената.

По време на неговата политическа кариера публично срещу него са отправени зловредни слухове и обвинения. Както се случва с всички честни политици порой от нападки покриват името му с оскърбления. И все пак му е даден един тест за чистотата на неговата душа, когато изоставяйки светския живот той решава да живее за бедните, поделяйки с онези, които имат нужда и малкото, което притежавал.


Той винаги имал готовност да помогне на нуждаещите се; където имало болест за преборване, той отнасял на страдащия своите утешителни думи, лекарските си умения и помощта на своята оскъдна, но щедра кесия.
Временно оттеглил се от политическата си дейност, той се посветил на предприемачество и създал компанията Railroad Macae Campos, в Рио де Жанейро. По-късно той се посветил на изграждането на ж.п. линията на Сан Антонио от Падуа, един необходим етап за неговото непостигнато желание да достигне до Рио Досе. Той бил един от директорите на Архитектурната Компания, която през 1872г. открила „Булевард 28ми Септември”, в тогавашния квартал на Вила Исабел, чието име било дадено за почит към принцеса Исабел. През 1875г. той бил президент на Компанията Carril S. Cristovão

Връщайки се към политиката, той бил избран за общински представител през 1876г. упражнявайки мандата си до 1880г. Той бил също председател на камерата и главен наместник на щата Рио де Жанейро през 1880г.

Д-р Карлош Травасош поема задачата да преведе трудовете на Алан Кардек и постигнал добър резултат с португалската версия на „Книга на Духовете”. Веднага щом превода бил публикуван той дал едно копие на наместник Безера де Менезес – с едно специално посвещение. Този факт е описан от бъдещия „Доктор на Бедните” както следва: „Той ми даде книгата в града, а аз живеех в Тижука, на около час път с трамвай. Аз носех книгата у себе си и след като нямах  друго за четене по време на пътуването си казах, добре, защо пък не! Със сигурност няма да отида в ада, защото съм прочел това... И след всичко, би  било срамно да трябва да заявявам, че съм невеж относно тази философия, след като съм посветил себе си на изучавнето на всички философски школи.

С тази мисъл аз отворих книгата и веднага бях очарован от нея – по същия начин се получи, когато прочетох Библията. Продължих да чета, но не можех да намеря нещо, което да е ново за моя Дух. И все пак, всичко това беше ново за мен!... Вече бях чел или чувал за всичко, което присъстваше в „Книга на Духовете.”

Бях доста изумен от този прекрасен  факт и си казах: изглежда аз съм бил спиритист без да го знам, или както хората обикновено казват, аз съм бил роден Спиритист.”
На 16ти Август 1866г. една публика около 2000 от най-отбрани хора от града изпълват стаята на почестите в Стария Караул, на улицата на Стария Караул, понастоящем „Авеню 13ти Май”, в Рио де Жанейро, за да чуят в тишина, развълнувани и удивени, мъдрите думи на бележития политик, видния лекар,  гражданин и Католик д-р Безера де Менезес, заявяващ своето решение да стане Спиритист.

Безера бил религиозен човек в най-висш смисъл. Поради тази причина Комисията на Съюза по Разпространяване на Спиритизма  в Бразилия му поверила да пише всяка Неделя във вестник  „O Paiz,” поредицата „Философски изследвания”, под названието „Спиритизъм.” Сенатор Кинтино Бокаюва, директор на този най-четен вестник в Бразилия, започнал да симпатизира на Спиритизма.

Статиите на Макс, псевдонимана Безера де Менезес, белязали едно златно време на разпространението на Спиритизма в Бразилия от ноември 1886г. до Декември 1893г.

БИОГРАФИЯТА на Безера де Менезес, преди и след промяната му в Спиритизма, е описана в следните трудове:
- „Робството в Бразилия и мерките, които смятам че трябва да се вземат за неговото изчезване – без вреда за Нацията.”
- „Кратко обсъждане на сушата на Север.”
- „Обитаваната от духове къща”
- „Лудостта под една Нова Призма”
- „Спиритизма като Теософска Философия”
- „Брак и Покров”
- „Черната Перла”
- „Лазар – прокажения”
- „История на една Мечта”
- „Евангелие на Бъдещето”.

Той също написал няколко биографии на известни хора, какъвто е Виконтът на Уругвай, Виконтът на Карвалаш, и т.н. Той бил един от редакторите на „Реформата”, един либерален орган на Съда, и редактор на вестник „Век на Свободата”.

Безера де Менезес се отнасял към медицинската дейност с най-голямо уважение, „Един доктор няма право да довърши храненето си, нито да пита близо ли е или далеч, когато един страдащ човек почука на вратата му. Онези, които не помагат, понеже забавляват гостите си или защото са работили дълги часове и са уморени, или защото е твърде късно през нощта, пътя е лош или времето е лошо, защото е отдалечено или е на върха на хълма, или над всичко останало онези, които молят за превоз нямат дори ресурси да платят рецептата, или да кажат на онези, които плачат на вратата им да си потърсят друг доктор – това не са лекари, а по-скоро медицински търговци, които работят за дохода и да си плащат колежанските дългове.

Това са нещастници, които отпращат при другите ангела на милосърдието, който е дошъл да ги посети и им е донесъл единствения източник, който би могъл да утоли жаждата им за Духовно богатство, единственото което няма да се изгуби в люлката на живота.”

www.oconsolador.com.br

No comments:

Post a Comment