Името стана добре познато сред бразилските спиритисти в резултат на психографираните трудове на медиума Франсиско (Шико) Кандидо Шавиер. Според Шико духът Еммануел за първи път идва при него, през 1931 г. на една редовна среща в Спиритисткия център.
Ето как Франсиско Шавиер описва Еммануел: „Аз видях изражението на един по-възрастен мъж и душата му почувства благостта на неговото присъствие; и все пак най-много ме впечатли това, че щедрия дух се направи видим за мен в бляскави отражения във формата на кръст.”
Ние го поканихме да се представи. Той ни даде информация за някои характерни черти на негови предишни животи, описвайки ни, че е бил един Римски сенатор, потомък на гордия род "Gens Cornelia”, а също така и един свещеник, който е живял в Бразилия.
От 24 Октомври 1938 г. до 9 Февруари 1939 г. Еммануел предава своите впечатления на медиума Франсиско Кандидо Шавиер, позволявайки ни да узнаем, че е бил Публио Лентулус Сура, а в последващото прераждане – гордият римлянин, Публио Лентулус Коренлиус, чиито живот достига своята кулминация в необикновения роман „Преди 2000 години”.
Публио бил един горд мъж, но също така и благородник. Рим бил неговият свят и той водел неговите битки. Той не признава да е въвлечен в неговия упадък, демонстрирайки още от онези времена един праведен характер. Бидейки много стриктен, той страдал много години наред, подозирайки че е бил предаден от съпругата на която бил посветил своята любов. За нея, в годините на своята младост, той композира най-красивите стихове: „Душа близнак на моята душа”, „Цвете на светлината на моя живот”, „Върховна падаща звезда”, „От красотите на безмерността...” и, по-късно: Ти си моето безкрайно съкровище”, Заклевам се във вечна вярност към те”, „Защото аз съм твоята надежда”, „Защото ти си цялата ми любов!”
Той имал възможността да срещне Исус лично, но между възможностите да бъде един слуга на Исус или да бъде слуга на света, той избрал второто.
За това той пише в началото на споменатия медиумистичен труд: „За мен тези спомени бяха много нежни, както и много горчиви. Нежни, заради приятелските спомени, но дълбоко болезнени, имайки предвид, че закоравялото ми сърце не разбра как да се възползва от този сияен момент, който отекна в часовника на моя Спиритистки живот преди 2000 години.”
Той се дезинкарнира в Помпей през 79та година, жертва на лавата, която залива от вулкана Везувий. По онова време той е ослепявал, но вече се е бил посветил на принципите на Исус.
50 години по-късно, през 131 година, той се връща на сцената на света. Този път той е роден в Ефес, има еврейски произход и е поробен от един знатен римлянин, който го довежда до старата родина на неговите предци. На 45 годишна възраст вероятно Нестор парадира с вид на израелец, с тиха и несъобразена гордост. Разделен е от своя син, който също е бил поробен; той отново го среща по време на една проповед, докато самият той Нестор проповядва в катакомбите. Християнин от детство, той бил арестуван и хвърлен в затвора, и поради непреклонната си вяра в Исус, той бил осъден на смърт.
Заедно със своя син, Чиро и около 20 други Християни към края на един следобед той бил закаран в центъра на арената на известния римски цирк, разположен между хълмовете Целий и Авентин в столицата на империята. Вързан към един стълб с дебели въжета прикрепени към месингови халки, изключително слаб и облечен единствено с парче плат покриващо кръста до бъбреците му, тялото му било прободено от отровни стрели. С другите в лицето на мъченичеството той пее отправяйки поглед към Небето и в последствие в духовния свят той е посрещнат от някогашната си любов Ливия.
Около 217 година той се преражда отново на Земята. Сега го намираме в ролята на млад мъж Кинто Варо, един страстен римлянин посветен на идеите за свободата.
Верен на Исус той чувства душата си подтисната от невежеството и бедността, в които богатите класи на Рим поддържат тълпите.
Той чувства, че Христовите идеи кръжат над Земята, но римската аристокрация опитва да ги пребори. Кинто Варо не игнорира факта че един нов свят е създаден в руините на стария.
Превръщайки се в жертва на една конспирация, която цели да го убие, по време на едно пътуване в открито море, той приема самоличността на един стар проповедник от Лион на име брат Корвино и започва да работи като градинар. След като е осъден на обезглавяване, екзекуцията му е отменена след третия удар и вместо това е обречен на бавна смърт в затвора.
Единайсет години по-късно той се преражда като Кинто Селсо. От детството си той е бил запознат с изкуството на тълкуването и разкрива изумителна памет и голяма проницателност.
Като истински Християнин той преминава през мъченичеството на цирковата арена, вързан за стълб. Намазан е със смолиста субстанция и е подпален. Тогава е на 14 години.
Неговото последно прераждане се случва в Санфинс, Ентре-Доро-и-Миньо, Португалия на 18 Октомври 1517 г., под името Мануел да Нубрега по време на царуването на Дон Мануел I Щастливи.
Притежател на привилегията да има изумителен интелект, той е приет в Университета на Саламанка в Испания на 17 години. На 21 той е приет в колеж в “Canones da Universidade”, където посещава класове по каноническо право и философия, и получава докторска степен на 14 Юни 1541г.
Докато е в Бразилия, той е човекът, който проучва и избира мястото за основаване на град Сао Паоло на 25 Януари 1554г. Избраната дата е същата, на която Апостол Павел е обърнат към вярата, с намерение така да се отдаде почит на Павел от Тарсус.
Историкът от Сао Паоло, Тито Ливио Ферейра, завършва своя труд: „Нубрега и Анкиета в Сао Пауло на Пиратининга” описвайки: „Отец Мануел да Нубрега е основал училището на Рио де Жанейро. На 16 Октомври 1570 г. той го ръководи със същия ентусиазъм, след което посещава своите приятели и местните жители и се сбогува със всички, тъй като е бил информиран, че ще се връща обратно към родния си Дом. Неговите приятели намират поведението му за странно и за това го питат къде отива и той отговаря сочейки към Небето.
На следващия ден той повече не се събужда. Той получава Последно Причастие. Сутринта на 18 Октомври 1570 г. в самия ден на неговото рождение, когато е навършил 53 години, 21 от които прекарва в постоянна служба на Бразилия, чиито основи той е построил, основателят на град Сао Пауло умира.
Последните думи на Мануел да Нубрега бяха: „Аз ти благодаря, мой Боже, моя Крепост, мой Подслон, който беляза този ден за смъртта ми преди време и призна постоянството на моята религия до последния ми час.”
Той умира без да знае, че благодарение на неговия труд градът е бил награден за втори път с титлата „Провинция на приятелите на Исус в Бразилия” – земята на неговия живот, неговите страсти и смърт.”
Като любопитен факт намерихме в регистъра, че депутатът Фрейтас Нобре, който вече е починал, декларира в една ТВ програма (на телевизия Тупи на Сао Пауло), че в нощта на 27ми срещу 28 Юли 1971г., когато пише една книга за Анкиета (Жузе де Анкиета, втория португалски мисионер, който заедно с Нубрега основава града), той имал възможността да намери и фотографира един подпис на Мануел да Нубрега, като Е. Мануел.
Така инициалът Е на ментора на Франсиско Кандидо Шавиер бил взет от съкращението на Ermano – брат, което според него би потвърдило името му да се пише Емануел, само с едно „м” и произнесено с акцент на последните срички.
Biography of spirit Emmanuel
www.oconsolador.com.br
O Consolador
Weekly Magazine of Spiritism
Няма коментари:
Публикуване на коментар