Сънят на Еврипид Барсанулфо за Исус

Според психографирано послание на Шико Шавиер, духът Хиларио Силва ни разказва как веднъж 

Еврипид Барсанулфо, един медиум, отговорен за изцелението на хиляди хора в Сакраменто, една нощ се видял с изумление са се носи извън тялото. Като дух, той прелетял през пространството докато пред него се разкривало чудно великолепие, винаги издигайки се нагоре, докато се озовал на една зелена поляна. В този момент той видял човек, който медитирал, заобиколен от сладка светлина. 



И с много радост, той осъзнал, че се намира в присъствието на Христос. Еврипид навел глава, обзет от неописуемо чувство на чест и респект, и останал в тишина, чувствайки се като натрапник, неспособен да се върне или да продължи.
Той си припомнил уроците на Християнството, храмовете на света, почитта, отдавана на Господа в литературата и изкуствата, и посланието Му, което отекваше сред хората в продължение на почти двадесет века. Тогава, почувствал себе си толкова малък, поразен от величието на момента, Еврипид започнал да плаче. Изобилни сълзи обливаха лицето му, докато той придобиваше смелост и смирено гледаше. Тогава Еврипид видял, че Исус също плачел и искал да направи нещо, което би могло да Го утеши. Той обаче си спомнил за мъките на Христос, който въпреки любовта си и саможертвата за човечеството, получил неразбиране и сарказъм. В този ред на мисли той не можеше да помогне. Тогава отвори уста и попита: "Господи, защо плачеш?"
Исус не отговорил на въпроса на Еврипид. Но желаейки да се увери, че е бил чут, Еврипид повторил: "За невярващите по света ли плачеш?" Еврипид забелязал, че сега Христос го гледал. И след миг на внимание той отговорил със сладък глас: "Не, синко мой, не страдам за невярващите, на които дължим любов. Аз плача за всички, които познават Евангелието, но не го практикуват."
Когато се събудил от това преживяване същия ден, без да съобщи на никого за божественото откровение, което вибрираше в съвестта му, Еврипид се отдал на нуждаещите се и болните, служейки им до смъртта си.