Глава 48 Страха от смъртта

ПРАТЕНИЦИТЕ, автор медиума Шико Шавиер

Глава 48  Страха от смъртта

Многобройни обяснения от съветника отговориха на естествените ми въпроси; обаче оставаше да научим още нещо. Защо там се събираха толкова много дезинкарнирани? След като получат духовна помощ, не можеха ли да се събират на подобни духовни места? С уважение, аз разпитах Анисето подобаващо.

- Всъщност, Андре - отговори щедрият ментор, - повечето от дезинкарнираните получават безценни обяснения в нашата сфера на действие. Ти самият в началото на твоето ново духовно преживяване не беше воден в обкръжението на нашите инкарнирани приятели за необходимите напътствия. Един голям брой същества обаче, преминаващи тук, се чувстват обладани от „болезнен копнеж по групата“, както се случва в един друг еволюционен план при животните, когато почувстват смъртоносния „копнеж по стадото“.

С цел да се засилят възможностите за приспособяване на дезинкарнираните от този ранг към новото „местообитание“, службата по подпомагане е по-ефективна при контакт с магнитните сили на братята, които все още се намират в плътските кръгове. Тази зала, в моменти като този, функционира като един голям инкубатор на психични енергии за работата по аклиматизация на определени духовни тела към новия живот. 

И посочвайки към голямото струпване на нуждаещи се, той продължи:

- Братята, в положението, за което аз говоря, чуват гласовете ни, получават утеха с наша помощ, но за тях човешката топлина е пълна с магнетизъм с по-значимо съдържание. При такъв контакт те преживяват пробуждането на нови сили.

Поради тази причина работата на сътрудничество в храмове от този вид, предлага измерения, които засега вие не бихте могли да си представите. Не забеляза ли мързеливите, поспаливите и нехайни инкарнирани хора, които дойдоха да извлекат полза от тази къща? Защото те също дадоха нещо от себе си ... Те дадоха магнитна топлина, полезни витални еманации на благодетелите на това домашно светилище, които манипулират елементи от това естество, разпределяйки ги в ценни флуидни комбинации на изтощените и неприспособими същества. 

И, усмихвайки се, той завърши любезно:

- Всичко има някаква стойност, Андре. Нашият Отец не създава нищо напразно.

 След края на срещата с много общи ползи, които не е нужно да описвам подробно, Анисето помогна на лекаря, който желаеше да се възползва от неговата щедра помощ за пациентите.

 - Огромен брой пъти - възкликна лекарят (диктуващ рецепти) от групата на Дона Изабел, сякаш за да предостави информация на Висенте и мен - ние не само прилагаме лекарства на болните тела, но също така насочваме дезинкарнираните, които в хода на болестта се намират под нашите грижи.

- А те винаги ли са много? – попитах аз. 

- Броят им расте - каза той загрижено. - Има моменти, когато разчитаме на сътрудничеството на приятели или духовни роднини на болните; но в повечето случаи ние сме принудени да действаме сами. За щастие почти никога не оставаме без всеотдайни и активни помощници. Има другари, които се посвещават на грижите за туберкулозните, слепите, осакатени, прокажени, психически разстроените и умиращи хора в изолация. Те са наши отдадени сътрудници във всички ситуации. 

Ние продължихме по пътя си и след няколко минути се спряхме пред сграда с огромни размери. Любезният колега ни заведе в една просторна морга, където се изправихме пред интересна картина - трупът на млада жена, на по-малко от тридесет години, лежеше там студен и неподвижен, а край нея стоеше дух на мъж, който бдеше над нея.

С удивление аз забелязах, че дезинкарнираната е свързан с телесните останки. Тя изглеждаше уединена в себе си, под силно впечатление на ужаса. Тя бе затворила клепачите си умишлено, страхувайки се да се огледа. 

- Процесът на отделяне на физиологичните връзки приключи - възкликна загрижено лекарят, - но горката от шест часа е обхваната от ужасяващ страх.

И посочвайки дезинкарнирания господин, който стоеше близо до нея, поясни: 

- Това е нейният жених, който я чака вече от дълго време. 

Ние се приближихме малко и го чухме да възкликва нежно:

- Кремилда! Кремилда! Ела! Остави дрипавите дрехи назад. Направих всичко, за да не страдаш повече ... Нашата малка къща те очаква, пълна с любов и светлина! ... 

Младата жена обаче затваряше очи, показвайки, че не иска да го вижда. Съвършено ясно се забелязваше, че духовното ѝ тяло беше напълно отделено от физическия съд, но горката продължаваше да стои изпъната и копираше позицията на трупа, обзета от безкраен ужас.

Анисето, който сякаш разбираше всичко за един миг, даде лек сигнал на дезинкарнирания младеж, който се приближи, развълнуван.

 - Трябва да се погрижим за това по друг начин - каза решително нашият съветник, - виждам, че горкото момиче не е спало в момента на отделянето и е уплашено поради липсата на духовна подготовка. Сега приятелю, не е препоръчително да ѝ се показвате ... Независимо от любовта, която ѝ отдавате, тя не би могла да ви види без ужасна емоция, в този момент, когато умът ѝ се лута безцелно ...

- Да, - каза той тъжно, - вече шест часа я викам, без да спирам, разпознавайки нейния ужас.

 Анисето му отговори съветвайки го:

- Отсъствие на религиозна подготовка, братко мой. Тя обаче ще спи, и веднага щом успее да си почине, ние ще я предадем на вашите грижи. За сега спазвайте известно разстояние. 

И придружавайки лекаря, който през последните дни оказваше духовна помощ на младата жена, той се приближи до току-що дезинкарнираната и ѝ заговори с бащински тон: 

- Хайде, Кремилда, да ти направим едно ново лечение. 

Чувайки го, момичето отвори изумено очи и възкликна: 

- Ах, докторе, слава Богу! Какъв ужасен кошмар! Чувствах се като в царството на мъртвите, чувах годеника си, починал преди години, да ме призовава във Вечността!...

- Не съществува смърт, дъще! - възрази Анисето мило, - Вярвайте в живота, във вечния, дълбок, победоносен живот! 

- Вие новият лекар ли сте? - попита тя утешена. 

- Да, аз бях повикан да приложа към вас една магнетизираща терапия. От съществено значение е да спите и да почивате. 

- Вярно е ... - каза тя трогателно, - много съм уморена, имам нужда от почивка ... 

Инструкторът ни помоли с тих глас и ние да помогнем чрез една вътрешна молитвата и след като запази мълчание за момент, той ѝ направи успокоителни магнетизиращи пасове. 

Младата жена заспа почти веднага. Анисето я премести далеч от останките ѝ с любящата загриженост на един баща, и като повика благодарния ѝ жених, нежно му я предаде.

- Сега, можете да я съпроводите, братко мой.

Момчето му благодари със сълзи от радост и го видях да се оттегля със светнало лице, използвайки волитация, носейки със себе си нежното бреме на любовта си. 

Нашият ментор направи един показателен жест и каза:

 - Поради естествената доброта на сърцето и спонтанното култивиране на добродетелта, тя няма да има нужда от изпитания на чистилището. Жалко е, обаче, че нейните мисли не бяха подготвени чрез религиозно обучение. И все пак скоро тя ще се адаптира към новия живот. Добрите не срещат непреодолими препятствия. 

И, може би желаейки да консолидира обобщението на урока, той заключи:

- Както виждате, идеята за смъртта не служи за облекчаване, изцеление или истинско изграждане. Необходимо е да се разпространи идеята за победоносния живот. Всъщност Евангелието ни е учило в продължение на много векове, че Бог не е Бог на мъртвите, а Отец на създанията, които живеят завинаги.