Една визита на Господ на Живота, бързането по духовния път и дистанцията от истинското духовно служение

Една визита на Господ на Живота

Извадка от книгата "Cartas e Crônicas", 
Умберто де Кампос (Irmão X), 
Психографирана от Шико Шавиер

Умберто де Кампос (1886-1934) си спомня в своята психографирана книга един забележителен притча разказана от Рабиндранат Тагор (1861-1941), прекрасният Бенгалски поет, награден с Нобелова награда за литература.

"Аз също имах обсебването да изкача планината бързо. Светлината горе ме очароваше и аз разкъсах всички връзки, които ме държаха. В началото получавах рани от тръните по пътя и преживявах брутални разочарования...


Въпреки това аз успях да преодолея непосредствените препятствия и за щастие успях да премина едно малко възвишение. И все пак, когато обърнах погледа си към ужасяващата долина аз бях поразен: страданието и невежеството доминираха в мрака. Дезинкарнираните и инкарнираните воюваха едни срещу други в една гигантска битка спорейки за удовлетворението от вулгарните цени. Ненавистта създаваше отвратителни болести, егоизма задушаваше благородните импулси, суетата създаваше една ужасяваща слепота...

Аз бях щастлив във положението, което ме дистанцираше от подобно мъчение. И все пак, когато се почувствах горд от себе си и в очакване да премина по-високи върхове, една нощ аз забелязах, че долината е изпълнена с бяла светлина. Какво милосърдно слънце посещаваше тъмното леговище на болката? Ангелски същества се спускаха бързо от сияйните върхове, придвижвайки се към по-ниските зони, подчинявайки се на привличането на тази благословена светлина.
- Какво се е случило? - попитах аз един от небесните дякони.
- Господ Исус днес посещава онези, които грешат в тъмнината на света, освобождава поробените съвести.
Нито дума повече. Посланика от Божествения План не можеше да ми даде повече време. Беше спешно да се спусна и да сътруднича на Учителя на Любовта, намалявайки опустошенията на моралното падение, намалявайки страданието, като се грижа за раните и пресушавам сълзите, смекчавайки злото, и над всичко останало, отваряйки нови хоризонти за Наука и Религия, с цел да се поправи многохилядната нощ на невежество.

Отново сам като един поклонник към Висините, аз преосмислих поведението си, което ме беше направило нетърпелив.
Наистина къде беше отишъл моят дух, необезпокоен от огромното човешко семейство, с което аз бях пожънал своите най-богати притежания за безсмъртния живот? Защо трябваше аз да се ядосвам на долината, ако самият Исус, който насочи моите стремежи към мен, работеше усърдно за Светлината на Всевишния да проникне в недрата на Земята? Не практикувах ли аз отвратителното престъпление на лихварството, забравяйки онези, сред които аз съм получил сценария за моето собствено въздигане? Как стоя аз сам, организирайки един ексклузивен рай за моята душа, за съжаление разсеян от ценностите на сътрудничеството, които светът ми е дал с щедрост и в изобилие?
Аз преосмислих своето поведение. "

Извадка от книгата "Cartas e Crônicas", 
Умберто де Кампос (Irmão X), 
Психографирана от Шико Шавиер