Взаимната помощ, от книгата "Исус у Дома" на Шико Шавиер

Взаимната помощ

Глава 16

книга: "Jesus no Lar" - "Исус у Дома"

Дух: Нейо Лусио
Медиум: Шико Шавиер

В компанията на своите връстници Андрей прочете един съдържателен пасаж от Исая и заговори емоционално за нуждата от спасение.

Матю коментира по-малко приятните аспекти на работата, а Филип говори за това колко е трудно да се грижим за нашите собствени дела, когато сме посветени да помагаме на другите.

Исус слушаше учениците си мълчаливо и когато дискусията започна да отмира, той чистосърдечно заговори:

- Двама стари приятели вървяха из пустинята в планински район. И двамата се чувстваха зле и се опитваха да се защитят колкото се може повече от поривите на ледения въздух, когато се натъкнаха на едно полумъртво дете, което лежеше по пътя на милостта на силните зимни ветрове.

Единия от тях се вгледа в необичайната гледка и раздразнено каза: - Е, аз няма да си губя времето; Трябва да се безпокоя за грижата за самия себе си. Нека продължим.

Другият обаче беше по-състрадателен и отговори:

- Приятелю, трябва да спасим детето. То е наш брат в човечеството.

- Не мога - каза безсърдечният приятел. Уморен съм и съм болен. Този непознат би бил един непоносим товар. Студ е и бушува буря. Трябва да стигнем до следващото село, без да губим още една минута.

И той тръгна с големи крачки.

Добродушният пътешественик обаче се наведе над просналото се момче и му отне няколко минути, за да го прихване бащински към гърдите си. Той го притисна до себе си и пое напред, макар и по-бавно.

Леденият дъжд падаше методично цяла нощ; въпреки това, след дълго време, пренасяйки скъпоценния пакет, той стигна до хана в селото. Беше много изненадан, когато не намери приятеля си, онзи, който го беше изпреварил. Едва на следващия ден, след едно мъчително претърсване, нещастният пътник бе намерен мъртъв, скрит до наводнения път.

Бързайки да напредне сам и егоистично опитвайки се да се спаси, той не бе успял да издържи на поривите на жестокия студен въздух и падна прогизнал от дъжд без да има нищо, което да му помогне срещу мразовитото време. Неговият спътник, от друга страна, беше получил меката топлина от тялото на детето, докато го държеше близо до сърцето си, и успя да издържи студената нощ. Така той бе спасен от подобна трагедия. Той беше открил величието на взаимната помощ. Помагайки на изоставеното дете, той беше помогнал на себе си. Чрез безкористно застъпване за да помогне на някой друг, той бе успял да победи трудностите на пътуването, и така да се наслади на благословиите на взаимно спасение.

Простата история остави учениците изненадани и развълнувани.

Един поглед на нежно възхищение бе виден в насълзените очи на скромните жени, присъстващи на събранието, докато мъжете се гледаха един друг в учудване.

След кратко мълчание Исус каза в заключение:

- Най-красноречивите и точни свидетелства на хората пред Всемогъщия Отец са собствените им дела. Самите тези, на които ние помагаме, са нашата подкрепа. Сърцето, което спасяваме, ще стане ресурс за нас един или друг ден. Нека никой не се съмнява в това. Онези, които живеят за себе си, са само едно живо украшение на самотата, но тези, които работят в името на другите, са кредитори на помощта за всички. Като помагаме, на свой ред ще ни се помогне. Като даваме, ние на свой ред ще получим: това е Божественият закон.

Обиденият слуга, от книгата "Исус у Дома" на Шико Шавиер

Обиденият слуга

Глава 34

книга: "Jesus no Lar" - "Исус у Дома"
Дух: Нейо Лусио
Медиум: Шико Шавиер

След като Делила, съпругата на тъкача Азор, направи коментари относно злините на някои непочтени бирници, които показали неуважение към нея на площада, когато се опитвала да упражнява доброто, Исус простичко разказа:
- Някога имало една милосърдна жена, която искала да бъде един пратеник на Божественото Царство на земята, така че тя дошла да почука на Небесните врати молейки за работа.
Тя била посрещната внимателно от един ангел, който и предложил тя да посети една кръчма, за да спаси двама нехайни добри мъже, които са се напили, победени от инсинуациите, внушавани им от духове на мрака.
Още на следващия ден пратеничката се появил отново в сълзи, обяснявайки на Министъра на Вечния, че не е била в състояние да направи това, което той е поискал, защото мястото било пълно с комарджии, които разменяли нецензурни и жестоки думи.
За това ангелът я е изпратил на едно скрито място в близката гора, за да спаси едно бездомно дете.
Но на следващия ден пратеничката се върнала, като заявила, че не е в състояние да изпълни задачата, защото пещерата била скривалище за няколко полуголи мъже и жени, които биха могли да навредят на целомъдрието й като жена.
Без да се отказва от нея, Небесният Агент я назначил да помогне на една умираща жена, но няколко часа по-късно работничката се върнала цялата изчервена и казала на ангела, че дори не е могла да влезе в стаята на болната жена, защото съпругът на пациентката бил в чакалнята и говорил с една съмнителна жена за план за убийство на някого на следващата вечер.
Макар и донякъде разочарован, услужливия Министър на Всевишния предложил тя да помогне на двама душевно болни мъже, които живеели на едно място в мръсотия и мизерия.
Ужасената работничка се върнала бързо на следващия ден, заявявайки, че не е могла да изпълни целта, защото полуделите хора живеят дълбоко засегнати в обстановка на един нечист живот и че тя била много потресена от това.
Агентът на Всевишния, след като я изслушал с явно учудване, я помолил да помогне на младо момиче, което било в сериозна опасност. Но прекалено чувствителната работничка скоро се върнала и възкликнала, че момичето е на едно диво парти и е в едно отблъскващо морално състояние.
И така безполезно, кандидатката за божествена работа преминала през седмицата, култивирайки неефективност под различни предлози.
Въпреки това, тя отново потърсила ангела за да поиска работа, но получила този подходящ отговор:
- Сестро моя, просто се върни към нормалните си земни начинания за момента.
- О, но защо ?! - попита тя, объркана. - Не заслужавам ли да се приближа до едно по-висше ниво на живот?
- Очите ти са пълни с враждебност, - търпеливо посочи министърът, - а за да служи на Господа, слугата на доброто коригира нарушенията с любов и в мълчание, без да се обижда лично.

Учителят замълча за няколко мига, след което заключи реалистично:
- Тези, които прекарват твърде много време тревожейки се за злото, не са в състояние да вършат доброто.
Неговите слушатели се спогледаха в учудване и беше казана финалната молитва на домашното богослужение, докато навън снежната бяла луна блестеше в тъмнината на нощта, символизирайки една бляскава покана от Небето за върховната битка за победата на светлината.

Посещение от Истината - от книгата "ИСУС у Дома" на Шико Шавиер

Посещение от Истината

книга: "Jesus no Lar"
Дух: Нейо Лусио
Медиум: Шико Шавиер

В един определен случай Учителят каза, че само Истината ще освободи хората; и може би защото не беше могъл отначало да схване огромния обхват на това изявление, Петър го попита по време на службата за домашно богослужение:
- Господи, какво е Истината?
В лицето на Исус се появи загадъчен поглед и той отговори:
Пълната Истина е пълна Божествена Светлина; все пак човечеството все още е далеч от това да може да понесе нейната възвишена яркост.
Но забелязвайки, че рибарят е готов за по-нататъшно просветление, Небесният Приятел си помисли за няколко минути и каза:

- „В една тъмна пещера, където светлината не влизаше, живееше един благочестив човек, който се молеше за божествена помощ. Той твърдеше, че е най-нещастният от хората; но в слепотата си чувстваше, че е по-добре от всички останали. Той се оплакваше от миризмата на мястото, където живееше.
- Замърсеният ми въздух ме задушава – плачеше жално той. Той помолил за врата, която щеше да го освободи и да го отведе до светлината на деня. Той твърдеше, че е силен, способен и полезен. Защо се беше забил тук в това болезнено уединение? Той плачеше и крещеше, излагайки на показ неволите и исканията си. Какви бяха причините, поради които той беше принуден да живее в тази непоносима среда?
Когато Нашият Отец видял този син да прави непрестанни призиви сред бунтарство и горчивина, той беше дълбоко докоснат и му изпрати Вярата.
Тази възвишена добродетел го подтикваше да се доверява на бъдещето и да упорства в молитвата.
Окаяният мъж се почувства донякъде утешен, но съвсем скоро се върна към оплакванията си.
Той искаше да се спаси от купчина тор, и тъй като сълзите му се увеличиха още повече, Всемогъщият му изпрати Надеждата.
Този емисар избърса потта от веждите му и му говореше за вечността на живота, опитвайки се да изсуши отчаяните му сълзи. За това той помоли за неговото спокойствие, примирение и сила.
Бедният човек изглеждаше, че се подобрява, но след няколко часа се върна отново към оплакванията.
- Не мога да дишам, - твърдеше той в отчаяние.
Съчувствайки му, Господ реши, че Милосърдието трябва да го посети.
Този нов посланик го погали и нахрани, и му говореше любезни думи, сякаш това беше една неегоистична майка.
Въпреки това, тъй като нещастният човек продължаваше да крещи в бунт, Състрадателният Отец му изпрати Истината.
Когато този носител на знание се прояви под формата на една голяма светлина, нещастният човек видя себе си като това, което в действителност е, и беше поразен от страх. Тялото му беше чудовищна маса от гнойни рани от главата до петите и той осъзна, за свой ужас, че той всъщност е истинската причина за непоносимата среда, в която живееше. Бедният човек трепереше и се олюляваше, като забеляза, че спокойната Истина е отворила вратата към неговата свобода, той се ужаси от себе си. Без никакъв кураж да се замисли да излекува себе си, вместо да погледне посетителя си право в очите, за да научи как да очисти и пречисти себе си, той избяга ужасен в търсене на друга пещера, където можеше да скрие нещастието, което сам беше причинил."

Учителят замълча продължително и след това каза:
- Това се случва на повечето хора, когато се изправят пред реалността. Те чувстват, че имат правото да получат всички благословии на Вечния Отец и плачат силно, молейки Небесата да им помогнат. Когато те са подпомогнати от Вярата, Надеждата или Милосърдието, първоначално те се утешават и след това стават неутешими; те вярват и след това не вярват, чувстват се плахи, ядосани и колебливи. Обаче, когато Истината засияе върху тях, разкривайки реалното състояние, в което се намират, те обикновено бързат да избягат в търсене на тъмни скривалища, където могат да култивират заблудата си.

От Атома до Ангела - Пробуждане на Съзнанието

За Сътворението и пътя на Интелигентния Принцип от Космическа Монада до човешки дух инканиран на Земята, за липсващото звено в Дарвиновата теория, очаквайте книгата "Еволюция в два свята" на духа Андре Луис чрез медиума Шико Шавиер.

"В растението интелекта спи, 

в животното сънува; само в човека, той се събужда, 

опознава се, притежател е на себе си 

и става съзнателен ..." 

Леон Денис

НАШ ДОМ - ЛЕКЦИЯТА НА ВЕНЕРАНДА Глава 37

ЛЕКЦИЯТА НА ВЕНЕРАНДА
от книгата Наш Дом,
чрез медиума Шико Шавиер

NOSSO LAR

Книгата в пдф формат:
https://drive.google.com/file/d/1wydjJRq-3LJxMa1bttgrF73OBBOKk8Uz/view?usp=sharing

През цялата си работа на следващия ден очаквах с нетърпение лекцията на Венеранда, която трябваше да се проведе след вечерните молитви. Знаейки, че имам нужда от разрешение да присъствам, потърсих Тобиас.

- Тези разговори, каза той, се посещават само от истински добросъвестните духове. Инструкторите тук не могат да си позволят да губят време. Можете да се присъединиш към стотиците работници и пациенти от Министерствата за Възстановяването и Помощта.
Вярвам, че ще спечелиш от това. - добави той, окуражаващо.

Новият ми ден беше прекаран в интензивна дейност. Посещението на майка ми и нейните просветителни думи за практиката на доброто изпълниха духа ми с възвишено задоволство. Първоначално обяснението й за часовия бонус предизвика в моя ум някакви съмнения как може компенсацията да бъде предоставена от Бога? Не беше ли смятането на времето задача на духа или един човешки администратор?
Тобиас обясни, че задачата за записване на период на служба принципно е възложена на администраторите, както и определянето на стандартите за заплати и привилегии според заслугите на работника, но само Божествените сили могат точно да изчислят съществената стойност на времето. Има работници, които след като отдадат четирийсет години на някаква дейност, се оказват също толкова неефективни, колкото са започнали, сигурен знак, че са изпълнили задачата си без ни най-малък духовен интерес. Също така има хора, които след сто години земен живот ще напуснат също толкова невежи, колкото са пристигнали.

- За да разберем колко ценна е концепцията на майка ти - каза Тобиас, - е достатъчно да сравним часовете, прекарани от добрите хора с онези, изгубени от лошите. Първите се превръщат във фонтани на божествени благословения, докато последните са инструмент на мъчения и разкаяние. Всяко живо същество трябва да си оправи сметките с Отца за получените възможности и извършената работа.

В часа, определен за лекцията, след вечерната молитва, Нарсиза, Салустиус и аз се отправихме към една голяма природна зала. Залата беше едно чудо на зелените нюанси, а ние седнахме на удобни пейки, оформени от растителността. Различни цветя блестяха под светлината на полилеите и изпълваха въздуха с неизразимо ухание.

Огледах се любопитно. Забелязах двадесет от тях, които седяха подчертано извън тълпата, между нас и цветната могила, която подкрепяше стола на лектора.

Аз попитах и Нарсиза обясни:

- Ние сме седнали с редовната публика. Братята в специалните места са най-напредналите ученици по темата, която ще бъде покрита тази вечер. Те са единствените, които имат право да задават въпроси на инструктора или да представят аргументи. Те са придобили тази привилегия, като са посветили себе си на тази конкретна линия на обучение. Ние също можем да получим такава привилегия с времето.

- На теб не ти ли е позволено да седиш с тях? - попитах аз.
- Не тази вечер. За сега аз мога да седя там, само когато лекцията се занимава с лечението на разстроени същности. Въпреки това, някои могат да стоят за лекции по повече от една тема, в зависимост от степента на знанията, които вече са придобили.
- Любопитна процедура. - отбелязах аз.
- Губернаторът, - продължи тя, - установи процедурата във всички класове и лекции в различните министерства, за да ги предпази от превръщането им в безсмислени дискусии за неоснователни лични убеждения. Всякакви достойни съмнения или различни гледни точки могат да бъдат надлежно разгледани и изяснени, но само в подходящия момент.

Тя едва бе довършила, когато Венеранда влезе в залата, придружена от две изтъкнати жени, които, Нарсиза ме информира, бяха Министри на Комуникацията. Всяко лице светна от радост при гледката на Венеранда, която не изглеждаше по никой начин като старата дама, за която името и предполагаше. Струваше ми се, че е благородна, скромна и непресторена.

След кратка размяна на думи с братята в специалните места за сядане тя започна с думите:

- Както обикновено, кратката ни среща не позволява дълги изблици на красноречие. Тук съм, за да ви говоря за някои мисловни процеси. Сред нас тази вечер са няколко стотин слушатели, които все още са изненадани от сходството на формите на физическия план и в нашата духовна сфера. Те са научили, че мисълта е универсален език и им е казано, че умственото творение е най-важният фактор в духовния живот. Многобройни братя си задават въпроси, като например защо намират земни жилища, прибори и дори същите форми на говорене тук. И все пак този факт не трябва да бъде мотив за изненада за който и да е. Ние не трябва да забравяме, че досега, докато бяхме във физическото тяло, ние сме живели в кръгове на антагонистични вибрации. Мисълта е в основата на всички духовни отношения, но ние трябва да помним, че ние сме милиони души във Вселената, все още далеч от съвършено подчинение на вселенските закони. Още не можем да бъдем сравнени с по-възрастните и по-мъдри братя по-близо до Божествените Сфери. Ние сме милиони субекти, живеещи в недисциплинираните нисши светове на нашето Его. Великите инструктори на физическото човечество ни учат на божествените принципи и излагат вечните истини, но в нашия земен живот ние обикновено научаваме тези закони, без да ги спазваме; ние признаваме тези истини, без да посвещаваме живота си на тях.
 Сега, представяте ли си, че просто като признае силата на мисълта, човек може да бъде очистен от своето по-ниско състояние? Разбира се, че не би било невъзможно. Сто години на планетата представляват твърде кратък период на обучение, за да станем божествени сътрудници. По време на нашето земно чиракуване ние научаваме принципите на умствената сила, но забравяме, че в продължение на хиляди години използвахме нашите мисловни енергии, за да формираме деструктивни  умствени творения, или в най-добрия случай, вредни за нас самите.

Ние следваме духовни курсове в различните религиозни училища по света, но при повечето от нас често става въпрос за просто вербално придържане, за устно служение и нищо друго. Никой обаче не може да изпълни задълженията си само чрез думи. Библията ни учи, че Самият Господ на Живота не се е спрял със Словото, а е вложил Своята творческа работа на дело.

Всички знаем, въпреки че това е съществено важна сила, то ние сме пренебрегвали факта, че сме злоупотребявали с тази сила в продължение на векове. Всички знаем, че дългът на човека е да осигури на собствените си деца; по същия начин всеки дух е принуден да поддържа и подхранва собствените си творения. Една престъпна идея ще произведе мисловни творения от същата природа; един възвишен принцип ще спазва същите закони. Позволете ми да илюстрирам този факт с по-обективен пример. След като се издига до голяма височина, водата се пречиства и пренася ободряващи жизнени флуиди, връщайки се като живителна роса и щедри дъждове. Дръжте водата на Земята, смесена с нечистотиите върху почвата, и тя ще се превърне в мръсно блато, местообитание за разрушителни микроорганизми.

Мисълта е жива сила навсякъде. Това е творческата атмосфера, в която участват Отеца и Неговите деца, Причината и Резултатите във Вселенския дом. Чрез него хората стават или ангели по пътя си към небето, или дяволски злодеи по пътя към ада. Схванахте ли важността на това? Разбира се, еволюиралите умове, както дезинкарнирани, така и инкарнирани, могат да общуват ментално, без да имат нужда от форма. Мисълта сама по себе си е в основата на всички тихи послания на ума в чудните нива на интуицията, споделяни от същества от всякакъв вид. 
В рамките на този принцип дух, който е живял само във Франция, може да комуникира ум-с-ум с такъв във Бразилия, независимо от езиковите бариери. Езикът винаги ще бъде този на получателя. Това, разбира се, зависи от перфектната съ-настройка. Но ние все още не сме в сферите на менталната чистота, където всички същества са перфектно съ-настроени един към друг. Тук ние се настройваме един към друг в изолирани групи и сме принудени да изпълняваме преходните задачи на планетата, така че да можем да се върнем към нея с по-висока степен на ефективност.

 Следователно, Наш Дом като една преходна духовна колония е велика благословия, която ни е дадена като допълнителна милост, за да могат някои да се подготвят да се издигнат до по-висшите сфери и мнозинството да може да се върне на Земята на изкупителни мисии. Моля ви, приятели, нека всички осъзнаем важността на процесите на ума и отсега нататък да ги изпълняваме.

- Кой е готов да пита? Тя се усмихна на публиката след дълга пауза.
Меката музика изпълни въздуха с мелодични звуци.

Инструкторът продължи да говори, излъчвайки любов, разбиране, симпатия и мъдрост. След това, без никакви подготвителни фрази или жестове, тя затвори разговора си с въпрос.

- Какво? Свърши ли вече лекцията? - попитах аз, изненадан да видя, че публиката се надига.

- Това е начинът на Венеранда. -  отговори сестрата с усмивка. - Тя винаги завършва разговорите си, когато слушателите са най-ентусиазирани. Тя обича да казва, че уроците на Евангелието са започнали с Исус, но никой не знае кога и как ще свършат.

https://drive.google.com/file/d/1wydjJRq-3LJxMa1bttgrF73OBBOKk8Uz/view?usp=sharing

Наш Дом книга Шико Шавиер

Цялата книга може да изтеглите от тук: https://drive.google.com/file/d/1QdqHWC92vv_9N31WidkNzwqgi-zVeCuB/view?usp=sharing
НАШ ДОМ
Духовен Автор: Андре Луис
Чрез медиума Шико Шавиер

превод Павлина Николова


Глава 1
В Ниските Зони

Аз бях под впечатлението, че съм изгубил всякаква идея за време и пространство. Бях убеден, че вече не принадлежа на света на живите и все пак аз продължавах да вдишвам дълбоко въздух.
От кога бях станал марионетка на непреодолими сили? Не можех да кажа. Чувствах се като затворник, хванат в тъмната килия на ужаса. С настръхнала коса, неконтролируемо биещо сърце, една жертва на ужасен страх, много пъти аз виках като един бълнуващ лунатик. Аз умолявах за милост и протестирах шумно срещу горчивото униние, което беше превзело духът ми. Но моите викове отекваха единствено в тишина или им се отговаряше от ридаещи гласове, още по-трогателни от моя. В други моменти зловещ гръмогласен смях раздираше тишината, все едно някакъв непознат спътник трябваше да е наблизо, затворник на безумието.
Диаболични форми, призрачни лица, животински изражения пресичаха пътя ми от време на време, увеличавайки паниката ми. Гледката , когато не беше пълен мрак, беше обляна от една зловеща светлина, като да беше забулена от една зловеща гъста мъгла огряна от слънчевите лъчи.
Така аз продължавах в това странно пътуване. Към какъв край? Кой можеше да каже? Аз знаех само, че продължавах да бягам. Ужасът ме караше на сляпо. Къде бяха моят дом, моята съпруга и деца? Аз бях загубил всякакво чувство за ориентация. Страхът от непознатото и моят ужас от тъмнината бяха нулирали всичките ми сили на разума от самия момент, в който аз бях се освободил от моето физическо тяло в гроба.
Моята съвест ме измъчваше. Бих предпочел липсата на разум или не-съществуването. Изобилни сълзи се стичаха постоянно по бузите ми и съвсем рядко аз бивах благословен с по няколко минути сън. Каквато и почивка да имах, тя често беше прекъсвана от чудовищни същества, които ме събуждаха и ме принуждаваха да продължавам да бягам.
Сега аз видях, че се намирам на различно ниво на живота, което се издигаше от излъчванията на Земята. Но беше твърде късно.
Мъката тежеше мъчително на моя ум и когато започвах да правя планове за действие безбройни инциденти ме отвеждаха към объркващите пътища на мисълта. Никога религиозния въпрос не беше надвисвал над мен толкова огромен. Принципи чисто политически, философски и научни, сега ми се струваха от второстепенна важност за човешкия живот. Въпреки, че те бяха ценни придобивки на Земята, аз трябваше да призная, че човечеството не е съставено от преходни поколения, а от безсмъртни Духове в техния възход към една славна дестинация.
Аз бях започнал да осъзнавам съществуването на едно нещо, което стои над всичко, което е материално или интелектуално: Вярата – едно Божествено проявление за човека. 
Такъв анализ все пак дойде твърде късно. Вярно е, че аз бях запознат със Стария Завет и често бях чел Евангелието. Но бях принуден да призная, че никога не съм търсил светите писания със светлината на моето сърце. Аз бях приел тълкуването на автори, които не бяха предразположени към чувства и съвест, и които понякога бяха в открито противоречие с фундаментални истини. При други случаи аз бях възприел една църковна гледна точка, влизайки доброволно в един кръг на противоречия.
В действителност аз не вярвах, че съм бил престъпник в моя живот, въпреки че моята философия да живея само за непосредственото настояще ме беше погълнала напълно. Моят земен живот, сега трансформиран от смъртта, не беше по-различен от живота на толкова други хора.
Роден при може би крайно щедри родители, аз бях завършил Университет без много усилия и споделях прахосничеството и пороците на младежта от моето време. По-късно, когато се ожених и създадох семейство, аз бях благословен с деца, спечелих една доходна позиция и бях предпазен от всякакви финансови проблеми. И все пак, когато изследвах себе си аз чувствах, че бях изгубил време и сега чувах тихите спазми на своята съвест. Аз бях живял на Земята, бях се радвал на нейните блага, пожънал бях добрите неща от живота, и все пак никога не допринесох за изплащането на моя голям дълг. Аз напълно бях игнорирал щедростта на своите родители и техните саможертви, точно както тези на моята съпруга и деца. Аз бях задържал моето семейство егоистично само за себе си.
На мен ми беше даден един щастлив дом, а аз бях затворил вратите си за тези, които търсеха помощ. Наслаждавах се на радостите в моя семеен кръг, и все пак никога не споделих този ценен дар с моето по-голямо човешко семейство. Аз бях пренебрегнал поемането дори на най-елементарните задължения на братска солидарност. 
Сега, когато животът ми беше приключил, аз бях като едно парниково цвете неспособно да понесе времето на вечните реалности. Аз не бях култивирал божествените семена, които Отеца на Живота беше посял в душата ми. Те бяха удавени от плевелите на моите ненаситни желания за удобство и забавления. Аз не бях тренирал моите способности за този нов живот. Тогава беше съвсем правилно да вляза в него като инвалид, изхвърлен в безкрайната река на вечността, неспособен да плува или като окаян просяк, на края на своите сили, който се скита из пустинята в буря.
Ах, скъпи приятели на Земята! Колко много от вас все още могат да избегнат горчивия път на скръбта като култивират вътрешните полета на своето сърце.  Запалете лампата си преди да пресечете прага на сенките. Търсете Истината, да не би Истината да ви хване неподготвени. Потете се и се мъчете сега, да не плачете после.

https://drive.google.com/file/d/1QdqHWC92vv_9N31WidkNzwqgi-zVeCuB/view?usp=sharing

Аудио-книга НАШ ДОМ може да чуете в колекцията ни в ЮТУБ: 

Аудио Книга Наш Дом Животът в Духовния Свят на медиума Шико Шавиер чрез духовния автор Андре Луис https://www.youtube.com/playlist?list=PLnTgcZReG7_oPLvzQTYpKTfIaXepo-QEg