Дезинкарнацията на Шико
Шавиер погледната от Духовния Свят
Това описание беше направено от Духа Игнасио Ферейра и е представено в книгата “Na Próxima Dimensão”, психографирана от медиума Carlos Alberto Baccelli.
В Духовния свят нашият брат
Лилито Чавес дойде да се срещне с нас и обяви това, което от известно време
очаквахме с нетърпение: дезинкарнацията на медиума Франсиско Кандидо Шавиер,
нашият уважаван Шико. Събитието изискваше бързи промени в плановете,
импровизирахме екскурзия до Земната повърхност, за да поздравим онзи, които, след
като успешно изпълни мисията си, се завръща в Дома, от който тръгна.
И така, без повече отлагане,
Одилон, Паулино и аз, присъединявайки се към множество дезинкарнирани другари
от Убераба, се отправихме към Убераба, рано вечерта в неделя, на 30 юни. По пътя бяхме впечатлени от броя на духовните
групи, идващи от различни места, от Бразилия и чужбина, които се движеха със
същата цел.
Всички бяхме силно
развълнувани и повече се развълнувахме, когато, спряхме в близост до центъра на
Спиритистката група „Grupo Espírita da Prece“, където се провеждаше бдението, с
тяло, изложено за публично поклонение, забелязахме ивица ярка светлина, която,
се бе надвесила над скромния работен дом
на медиума, свързвайки го с Висшите сфери, до които нямахме достъп.
Разговаряйки с нас, Одилон
отбеляза:
— Макар, да е очевидно, че
вече не е свързан с тялото, нашия Шико по дух все още не е напуснал земната
атмосфера; Духовните благодетели, които в продължение на 75 години заедно с
него служиха на Евангелието, със сигурност ще чакат по-висши заповеди, за да го
отведат във Висшия регион ...
От наша страна, нека останем
в молитва, като се стремим да запазим уроците на този рядък момент.
Приближихме, колкото е
възможно и забелязахме формирането на две огромни редици, съставени от
въплътени и дезинкарнирани братя, които отдаваха почит на новоосвободения
спътник от потискащото иго на материята; те бяха духове, в тяло и извън тяло,
изключително благодарни за всичко, което бяха получили от неговите ръце, живот,
изцяло посветен на милосърдието, в най- истинското проявление на „обичайте се
един друг“. Майки и бащи, които чрез него бяха намерели утеха в своята болка;
синове и дъщери, които бяха успели да възобновят диалога с копнеещи родители,
докосващи изписани страници от другата страна на живота; бедстващи семейства, с
които е споделял хляба; пациенти, които утешавал на смъртния им одър; вярващи
от всякакви религии, уважително му благодариха за свръхчовешкото усилие в полза
на вярата в безсмъртието на душата ...
Ние се разположихме в
непосредствена близост, и трябва да отбележа, че имаше само един- единствен
дух, който се осмели да се приближи със злощастни намерения. Мислите за
благодарност и отправените към него молитви образуваха ореол от защитна
светлина, която осветяваше всичко в радиус от пет километра; но тази ярка жълта
светлина контрастираше с ивицата синкава светлина, която се изгубваше сред звездите
на небето.
Сцената беше твърде велика,
за да се опише и можеше да предизвика вдъхновението на най-бележития гений в
живописта, който би се опитал да я изобрази.
Нежна песен, чиито акорди не
познавах, отекна сред нас, без да можем да различим откъде идва, сякаш
невидимият хор от детски гласове, плаващ в пространството, беше подготвен за
този час.
По-обикновени духове,
минаващи покрай нас коментираха:
— "Това е един от
последните ... ";
„Не знаем кога Земята отново
ще се възползва от дух с такава величина";
„Той всъщност се опита да изживее това, което проповядваше“;
„Кой ще ни е полезен сега?“;
"Дълги години той
прогонваше глада в моето семейство ... ";
"Спомням си, че веднъж
отчаян, с идеята за самоубийство в главата си, го потърсих и животът ми се
промени “;
" Неговите книги ме
вдъхновиха да бъда това, което съм, освобождавайки ме от посредствено
съществуване“;
"Когато баба ми умря,
именно той беше, който плати за погребението ѝ, защото по това време ние бяхме
напълно лишени от ресурси ”;
„Основах моя спиритистки дом
под ръководството на Шико Шавиер, чрез който получих послание за насърчение и
подкрепа“;
„При мен беше различно: бях
болен, разочарован от медицината, той ми предписа лекарство от хомеопатия и аз
се подобрих“ ...
Редиците не спираха да се
пълнят, всички носеха сияние и разказваха ярки истории; искрено вярвам, че в
нашия План никога не е имало подобен прием на дух, който е напуснал тялото,
след като е приключил своята задача в света; с изключение на Христос и на едно
или друго светило в Духовността, никой не е постигал такъв духовен инструмент,
какъвто е бил създаден в резултат на Шико Шавиер.
С трудност, успяваме да
влезем в помещенията на Спиритистката Група „Grupo Espírita da Prece“,
забелязахме, че делегация от благородни духове, подредени в полукръг, всички
облечени в сияйни дрехи, стояха, както и ние самите, в очакване. Одилон
прошепна в ухото ми:
— Игнасио, това са лицата,
които са работили с него в така наречената „Колекция Андре Луиз“ (11те книги
стартиращи с Наш Дом-Животът в Духовния Свят, която вече е преведена на
български); това са Менторите на творбите, за които нашият Андре докладва пред
света, в разгръщането и доразвиване на петте основни книги на Кардек:
Кларенсио, Анисето, Калдераро, Аулус и много други ...
— А тези, които са
непосредствено зад тях? - попитах.
— Те са някои представители
от семейството на медиума и дългогодишни верни приятели.
— А къде са Еммануел
(духовния водач на Шико), нашия д-р Безерра де Менезес и Еврипедес Берсанулфо
(духове, които помагат изключително много в работата по утеха на живите и
дезинкарнираните духове през годините)?
Още не са пристигнали?…
— Трябва да се погрижат за
организацията ... - отговори
До инертното му тяло, нашия
Шико, според видението, което имах, го виждах като спящо дете, спокойно, в
скута на ангел, преобразен в жена, напомняйки ми веднага, за образа на „Пиета“,
известната скулптура от Микеланджело.
— Коя е тя? – попитах аз.
— Това е Дона Сидалия,
втората му майка ...
— А Дона Мария Жоао де Деус?…
(първата майка на Шико, която умира когато той е малко дете)
— Доколкото съм информиран -
обясни Одилон - тя се прероди в собственото си семейство.
— А баща му, г-н Жоао
Кандидо?
— Той е в процес на
прераждане, следвайки стъпките на първата си съпруга.
Изпреварвайки ме, нашия
Лилито попита.
— Одилон, според теб, защо
Шико изглежда като дете?
— Той трябва да се
възстанови, защото износването му, което не пренебрегваме, беше много голямо,
особено през последните години от физическия му живот; нашия Шико трябва да се изключи
напълно...
— Но, ще изгубили
самосъзнанието си?
— Не разбира се. Неговото
истинско пробуждане ще се случи постепенно, докато се възстанови от
безмилостната борба, която водеше ...Между другото, Висшия Духовен Свят, през
последните три години работи, за да направи неговия преход безболезнен, както
за огромното спиритистко семейство, което му се прекланя, така и за самия него.
Безброй редици и
представителства продължиха да пристигат, оформяйки дълги линии, които стояха
успоредно на линиите, организирани от нашите въплътени братя, за да присъстват
на погребението, за да отдадат заслужена почит на Шико Шавиер.
Десетки и десетки млади хора
сформираха специални групи, които дойдоха да го посрещнат на прага на Новия
живот, благодарни, че той беше техния инструмент за успокоение на членовете на
семействата им на Земята, когато те бяха принудени да се дезинкарнират ...
— Дейността на Шико Шавиер -
обясни Одилон, развълнуван - нямаше граници;
рядко духовността е постигала такъв успех в областта на медиумистичния
обмен ...Силата обаче, която го поддържаше в неговите трудности, идва от Горе,
защото в противен случай той би се поддал на натиска на онези, които, въплътени
и дезинкарнирани, се противопоставят на Евангелието. Шико, така да се каже, се
скри духовно в едно крехко тяло и започна работата си, като на практика никой
не му вярваше; когато сенките го осъзнаха, той вече беше преминал
двайсетгодишна възраст и с искрен труд, подготвяше „Парнас от отвъдното“, най-първата
му творба от неговата плодотворна и отлична психографска дейност…
Всички бяхме силно
развълнувани. Тълпата от двете страни на живота продължаваше да нараства и,
както във Физическия план, полицаите се погрижиха за организацията, в Духовното
измерение, в което се намирахме, няколко лица бяха помолени да дисциплинират
интензивното движение, а никой от нас не се почувства достатъчно куражлия да
иска някакви привилегии с цел да се доближи. Почти всички останахме в позиция
на дълбоко мълчание и благоговение.
Групите на духовете, които
през целия му 75-годишен труд, работеха с медиума, с изключение, разбира се, на
онези, които вече са преродени, бяха представени от най-големите си
представители в областта на поезията и литературата.
Близо до Сидалия, в чиито
ръце отпочиваше Шико Шавиер, докато чакаше погребалното шествие да отнесе
останките му, забелязах присъствието на някои женски фигури, които не можах да
идентифицирам.
— Кои са те? - Попитах
Одилон, който беше един от малкото сред нас с пълна свобода за движение.
— Първите четири са нашите
сестри Меймей, Мария Долорес, Шейла и Аута де Суза; другите са благодарни
майчински сърца, които в един или друг момент се изразили чрез психографския медиумизъм
на нашия Шико.
----
*Меймей – дух-автор работил
с Шико
*Аута де Суза – бразилска
поетеса, която след смъртта си написва редица сонети чрез медиума Шико Шавиер и
неговата психография
*Шейла - дух на медицинска
сестра от 2ра Световна Война, за която медиума Дивалдо Франко разказва в
лекцията си за Силата на Вярата , помага му да се излекува от рак на гърлото)
---
— Кой ще бъде координиращия
на събитието? - Настоявах, нетърпеливо за допълнително изясняване.
— Д-р Безерра де Менезес и Еммануел,
подпомагани директно от Хосе Хавиер - отговори той.
— Хосе Хавиер?...
— Да, братът на медиума,
който ръководи група от приятелски настроени духове от Педро Леополдо и
региона;
— А тази най-близка двойка,
която от време на време разговаря със Сидалия?
— Хосе Ерминьо и Д. Кармем
Перацио; те бяха тези, които въведоха Шико Шавиер в учението на Спиритистката
доктрина, дарявайки му копия от „Книгата на Духовете“ и „Евангелието според Спиритизма“
...
Можех да видя ясно, че
периспиритните нишки, които обвързваха наскоро дезинкарнирания дух към тялото
се опънаха и постепенно отслабваха; без съмнение е, че медиума, щом е затворил
физическите си очи, се е отделил от материалната форма на тялото, обаче, поради
необходимостта да остане за 48 часа, изложен на публично поклонение, според
неговото желание, той настоя тялото му по някакъв начин да продължава да
получава суплементи на жизнения принцип, предотвратявайки мъртвешката бледност .
Въпреки че се беше сгушил в обятията на втората си майка и негов голям
благодетел на Земята, духът на Шико запазваше относително съзнание за всичко
...
Очакванията на почти всички
обаче бяха съсредоточени върху онази ивица синя светлина, която с наближаването
на часа на погребението се усили; останахме с впечатлението, че тази осветена
пътека е вратата към едно Неизвестно Измерение, към което със сигурност ще бъде
отведен Шико Шавиер.
След няколко минути
мълчанието стана естествено по-голямо и един много уважаем господин, заобиколен
от Брат Хосе и Херкулано Пирес, тази фигура, една от най-важните на Доктрината
в последно време, зае дискретна позиция и започна да говори.
— Кой е? - попитах с тих глас...
— Леон Денис - отвърна ми в шепот Одилон.
— "Братя мои - каза
незабравимия ученик на Алън Кардек - събрали сме се тук, отново за да
приветстваме заедно, онзи който за пореден път образцово изпълни мисията,
поверена му от Господа на нашия живот. Нека повдигнем мислите си за
благодарност и признателност към Безкрайното, защото ние знаем за трудностите,
пред които духът, който умира в плътта, се изправя за да отвори пътеките към
Истината; нашият приятел и учител който след дълга и изтощителна битка сега се
завръща в Духовния свят, беше истински пример не само за нашите въплътени
братя, но също така и за онези, които трябва да се преродят на планетата и
понякога се чувстват обезкуражени. … Един цикъл приключва, но друг трябва да
започне (...) ”
След няколко минути от речта,
изнесена от Леон Денис, ароматен бриз започна да духа, балсамирайки околната
среда. Откъде се появи този мек парфюм, който постепенно се усилваше,
прониквайки в духовното ни тяло? Останахме с впечатлението, че от блестящите
сфери валеше, тази небесна роса, състояща се от малки светещи люспи, тя
предвещаваше момента, в който духът на Шико Шавиер ще бъде отведен в непознатия
регион на Vida Sem Fim (име на
Духовната колония).
Когато феноменът, който се
опитвах да видя, стана по-ясен, започнаха да се случват някои експлозии в
дългата ивица от синя светлина, която сега променяше своя оттенък, сякаш като
дъга се материализира пред очите ни.
Постепенно пет същества
придобиха форма и станаха видими за нас в малкото пространство, което ми се
струва, че пресъздаде благословената плевня във Витлеем ...
Петте духа, които не мога да кажа,
че приеха съвсем човешки облик, бяха идентифицирани от нас: те бяха Безерра де
Менезес, Еммануел, Еврипидес Берсанулфо, Венеранда (тя е един от извисените духове описани в НАШ ДОМ)и Селина, великият пратеник
на Мария от Назарет.
Пред изумителната гледка,
всички почувствахме порив да коленичим; мнозина наистина коленичиха, с очи
пълни със сълзи.
Безерра де Менезес, Еммануел
и Еврипидес Берсанулфо бяха, така да се каже, с по-човешки вид, обаче Венеранда
и особено Селина ни се сториха като два крилати ангела, божествени пеперуди,
които се бяха трансформирали, само за да ги видим ... Останах с впечатлението,
че участвам в сън, който надхвърля най-богатото ми въображение.
Преди останалите спътници,
Венеранда, която през цялото време се носеше във въздуха, започна да се моли с
такова чувството, че думите не можеха да се преведат:
— "Владетелю на живота -
молеше тя, дълбоко издигайки нашите чувства - тук сме за да приемем, отново
сред нас, един от най-верните Ви слуги, който след почти век ожесточени борби
за делото на Вашето Евангелие на Земята се завръща в Големия Дом, със съзнанието за изпълнен дълг.
Нека твоите благословии
обгърнат духа, който е естествено изтощен, възвръщайки му енергиите, които бяха
напълно изразходени поради любов към Вашето Име, служейки сред хората, нашите
братя!
Нека от неговото изключително
усилие, Учителю, не бъде изпусната дори една капка пот от онези, смесени с
безименните сълзи, пролети от него в свидетелството на Вярата.
Нека работата на неговото
ползотворно съществуване във физическото тяло да продължи да бъде богато семе
за следващите поколения, като посочва пътя за онези, които копнеят да следват неговите
стъпки ...
Господи, тези, които едва
сега, след векове и векове на сенки, се убедиха в Твоето великодушие, ти
благодарим, че не позволи на нашия брат да се поддаде на изпитанията и по
никакъв начин не се отклони от маршрута, който ти му постави на земята - ние
знаем, че в най-трудните моменти, без ние да можем да го осъзнаваме, Твоята
ръка го подкрепяше, за да не падне под тежестта на кръста, който постави на
раменете му ...Ние Те възхваляваме, че извърши с него святото дело на Твоята
любов, което един ден ще изкупи цялото човечество. И сега, когато все още е
съединен с духа, спътника, който знаеше как да се превърне в пример за лишение
и саможертва, себеотрицание и безкористност, можем да продължим задачата, която
си започнал преди две хиляди години, да изградиш Царството Божие на лицето на
Земята!…
Нека възвишената яснота на
Висшите Сфери да не ни накара да пренебрегнем долините на сенките, от които ние
идваме и в които сте запалили Вашата Светлина завинаги ... Нека не си
позволяваме да почиваме, докато планетата, където толкова често изкупуваме
грешките си, се превърне в звезда на истинско величие, блестяща в славата на
изкупените светове.
Благослови, Господи, нашите
цели, които са Твои, да можем днес и завинаги да възхваляваме Твоето Име чрез
живота си!… ”
Завършвайки молитвата,
Веранда и Селина се приближиха до Сидалия, която продължаваше да прегръща до
своето майчино сърце, духът на нашия Шико, който от време на време разкриваше
откровена усмивка, сякаш беше дете, което участва в един добър сън, от който
никога не би посмял да се събуди.
Възцарилата се тишина беше
такава, че за нашите уши неясния глас на природата изглеждаше като една
симфония; От своя страна, признавам ви, че никога не бях чувал музиката на
звездите и не можех да си представя, че самата тишина има един глас.
Ивицата от синкава светлина,
която се бе превърнала в дъга, беше още по-жива и всички ние останахме в
очакване, защото не знаехме какво може да се случи.
Насочвайки сетивата си, исках
да видя в този момент как се развива подготовката по ковчега във Физическия
план, и точно когато песента “Nossa Senhora” започна да звучи и нашите братя
започнаха да се движат, инициирайки шествието, една неописуема Светлина,
спускаща се през осветения ветрилообразен свод, който свързваше Земята с Безкрайността
– ивицата от светлина, която беше се установила там след бдението създадено в “Grupo Espírita da Prece”— Светлина, която за
мен превъзхождаше много повече светлината на самото Слънце и която предизвика в
паметта ми спомена за видението на Павел за Христос, при портите на Дамаск, повторих
с неописуема нежност:
—"Ела те при Мене
всички, които страда те и сте обременени и Аз ще ви утеша. Вземете моето иго
върху себе си и се научете от мене, че аз съм кротък и смирен по сърце; и вие
ще намерите покой за душите си, защото моето иго е лесно и моето бреме е леко”.
(Матей, 11: 28 – 30)
Тази Изумително Видение,
която населяваше и най-далечните ми мечти на един дух-длъжник, протегна две сияйни
човешки ръце и тогава забелязах, че духът на Шико е пренесен от ръцете на
Сидалия в онези ръце, които го привлякоха; казвам ви, откакто съм надарен с
разум, нямам спомен някога да съм плакал толкова много ...
Тази Светлина, която беше
частично хуманизирана, за да можем да я видим, държеше Шико Шавиер близо до
гърдите си и положи една свята целувка на челото му, а след това си тръгна, като го взе със себе си, сбогувайки се с незабравима усмивка към онези, които останаха затворени в бездната, осъдени
от съда на гузната съвест.
Именно Одилон след една дълга
пауза успя да проговори, коментирайки с нас:
— Винаги, когато четях
страниците на Стария Завет, бях заинтригуван и поставях под въпрос разказа, че
пророк Илия е бил отведен на небето от „огнена колесница“… Сега знам, че не става
въпрос за пресилен израз или нещо подобно.
(...)
След това се получи голяма
празнота и постепенно ивицата светлина се събра отдолу нагоре, докато небесното
шествие се оттегляше.
Площадът, на който се бяхме
събрали, вече беше почти празен; няколкото
групи, дошли от различни региони на духовността, бяха напуснали и сега
любопитните и безделниците на отвъдното се приближаваха, сякаш за да огледат за
плячка сред претъпканото погребение...
В контраст на светлината на
духовното тяло на възвишените същества, тези други наши братя бяха непрозрачни
в новата си изразна форма, което ми създаде впечатление, че макар и
дезинкарнирани, те все още не са постигнали пълно освобождение; мнозина вървяха
без каквато и да е подвижност, сякаш болни и с трудност при всяка крачка...
Идентифицирайки се като
последователи на Спиритизма и приятели на Шико Шавиер, започнахме да се
приближаваме към онези злощастни същества, които в моите очи наподобяваха
оцелели от някое място, където е водена интензивна битка. По-голямата част имаха
дрипави дрехи и в допълнение към духовния мрак, за който вече споменах, те излъчваха
почти непоносима миризма от себе си ...
— Моля, помогнете ни! - каза един от тях, начело на останалите – Убедени
сме, че всъщност злото не компенсира ... Това, което видяхме да се случва днес,
тук ...
Поглеждайки ме многозначително,
Одилон коментира:
— Колко много благословии
може животът и предполагаемата смърт на един истински добър човек да посее! Колко много хора са мотивирани за вътрешно
обновление, след епизода на дезинкарнацията на нашия Шико!…
Той, който докато беше в
тялото си, намери пътека за толкова много хора, оставяйки физическо облекло,
продължава да води със своите примери онези, които са объркани след смъртта.
Това ми напомня на казаното от Исус в глава 12, стих 24, в записките на Йоан:
„Ако зърното пшеница, попадайки в земята, не умре, то остава само; но ако умре, то дава много плодове ”…
Това описание беше направено
от Духа Игнасио Ферейра и е представено в книгата “Na Próxima Dimensão”,
психографирана от медиума Carlos Alberto Baccelli.
Няма коментари:
Публикуване на коментар