Леон Денис - един пионер на Спиритизма

Един скромен и самоук човек 


За да разберем личността на Леон Денис нека чуем неговия завет:

„Достигайки залеза на живота, в този здрач, където един нов етап приключва, където сенките се издигат с упоритост и покриват всичко със своя меланхоличен воал, премисляйки извървения път от моето детство, след това отправяйки поглед напред към този изход, който ще се отвори за мен, отвъд Отвъдното и неговите вечни ясноти. В този час, моята душа се повдига и се лишава предварително от земните препятствия; разбирайки целта на живота, наясно със своята роля в този живот, благодарен за благоволенията на Бог, знаейки защо съм дошъл и какво да върша“.

Този откъс от една от последните страници на Леон Денис,  разкрива добре: един великолепен стил, който вече е необикновен, в услуга на един голям глас, на една красива душа. Какво се е запазило в този живот толкова прост и толкова пълен, че да не угасне преди осемдесет и първата си година? Самия той ще ни каже в следващия текст:
„Посветих това съществуване в служба на една голяма кауза - Спиритизмът, който със сигурност ще бъде универсалната вяра, религията на бъдещето.“ Без никакво съмнение и без никаква скръб в този решаващ момент е гласът на един гигант, който ще млъкне след изпълнението на мисията.
По негово време той е бил величие за своята публика и е бил третиран от църквата като дявол в купел със светена вода.

Нека изследваме живота му и там ще открием един скромен и самоук човек, призован за изключителната мисия да бъде говорител на Спиритизма.


Роден е на 1 януари 1846г. Във Фюг, Североизточна Франция, в бедно семейство. Бащата бил наемен зидар, но работел сам и нямало кой да му помага, за това не можел да му осигури необходимото образование, което да задоволи неговата жива интелигентност и интерес към знанието. Майката се грижела за дома и децата. Учителите се намесили в негова полза, но родителите му имали нужда от неговата заплата и нямали възможност да плащат таксите за обучение. Наравно с ритъма на работна заетост на баща му, синът работил в Страсбург, след това в Бордо, след което като шеф на малка станция в Ландите, последвано от работа в Юра, и така Леон Денис умножава позициите си на работник, чирак или помощник на баща си. През нощта му се налага да работи на втора работа: той чете и продължава самостоятелно или с помощта на местния учител, нивата на обучение, които не може да следва. През 1852г. Семейството се установява в Тур и от там вече не се мести, икономическото му състояние остава несигурно завинаги.  Тогава Леон работи повече от всякога, първо в едно предприятие за фаянс, после в къща за кожи, където се занимава с тежък ръчен труд. Забелязан заради своята интелигентност, той бързо получава достъп до административни и счетоводни длъжности на служители, които са по-добре платени, където се отличава. Става пътуващ търговски пътник във Франция, а по-късно и в чужбина.

Записва се на нощни курсове, които му предлагат допълнително, и претоварва очите си с постоянно четене, за да придобие университетска култура. Той има страст към географията и историята, но също и към философията, изкуствата, романите и т.н. В някои моменти той си мисли да живее един нормален живот, да се ожени в рамките на споделена любов, но разбира, че през целия си живот трябва да подкрепя финансово родителите си, които живеят с него. Веднъж отказал се от брака, така и остава безбрачен. Леон Денис се успокоява в четенето и учението. Той е заинтригуван от по-големите въпроси на Философията. Бог го привлича, но отхвърля догмите и дребнавостта на Църквите.

Като чете всичко, което излиза на витрините на книжарниците, един ден намира в Тур едно заглавие, което грабва вниманието му „Книга на Духовете“ на Алан Кардек. Той е едва на 18 години, когато се сдобива с нея и я прочита на един дъх, тайно от майка си, защото се страхува, че тя ще се разтревожи от малко неортодоксалната литература. Убеден е и за него е факт: Спиритизмът е ключа, който той е търсил за разбирането на света. Ще стане Спиритист. За негова голяма радост, неговата майка, която му е много близка, също чете книгата тайно от него и чувства същото вълнение. Неговия баща се присъединява по-късно. Цялото семейство насърчава блудния си син да влезе в служба на Спиритизма, който бързо се разпространява във Франция. През 1862г в Тур се формират няколко Спиритистки групи заедно с него и чрез него, защото там също бързо се откроява със своята култура и много таланти. Намирайки своето призвание в това, от град Тур той се превръща в един от фаровете на Спиритизма за своето време. Кариерата му трупа отговорности и национални и международни успехи. Тур позволява на Леон Денис да познае училищата на мисълта, които го подготвят за една възхитителна кариера на оратор.
Образованието го ентусиазира, бързо става член на учителската лига, която излъчва в Тур, както и на други места, програма за безплатно светско и задължително републиканско училище. Убедения общественик става много известен агитатор. Комбинира своите командировки с поредица от конференции, понякога с Жан Маке -президент на учителската лига, в подкрепа на стартирането на републиканското училище. През 1869г той е приет в Масонството в ложата на „Демофилите“, чиито светски и републикански идеи допълват учението на Учителската Лига.
Бързо става оратор на своята ложа, т.е. този, който завършва дебатите и изнася речите. Това кореспондира добре с вкуса му към хуманитарната култура и го принуждава да чете още повече, за да се подготвя за своите мисии. Спиритизмът доста доминира в неговите предпочитания в личната му практика в духовните кръгове на Тур. Чете всички книги и статии, които могат да се намерят по темата и бързо се превръща в Спиритистка енциклопедия.

В живота се среща за малко с Алан Кардек, общо три пъти, през 1867г, но бива приет от него преди смъртта му през март 1869г. Войната през 1870г слага край на това обучение в полза на патриотичната ангажираност. Първо е освободен (реабилитиран), а след поражението в Седан е приет в армията на Републиката, където бързо получава своите пагони на сержант, а след това и на офицер. Краят на войната го връща отново в Тур, към неговата съдба белязана от Спиритистките срещи; насърчаван е от Духовете да се отдаде на разпространението на Спиритизма. През 1873г започва да пише трудове за разпространение, което го кара да предприема конференции по градовете, до около 45 годишна възраст, като същевременно работи работата си като търговски представител. Пребивава близо до Тур, след това във Франция, в Корсика и след това в чужбина: Италия, Тунис, Северна Африка... За него тези пътувания са приказни възможности за откривателство на различни пейзажи, навици и обичаи на живота. Например да извърви пеш Големия Атлас, почти сам отива до места, където никой европеец не е преминавал. Развива много специална любов към Природата, животните и смирението. Той става страстен планинар, което също насърчава издигането на духа към реалностите на Отвъдното, което го интересува.
Качествата му на оратор го правят все по-ценен. Известен местен политик му предлага, когато е на 35г, да го наследи в Народното Събрание. Леон Денис учтиво му отказва, изтъквайки като причина проблемите си със здравето. Той претърпява операция, заради запушване на червата. Зрението му продължава да намалява. Въпреки всичко, той става национален и международен представител на Духовете.
През декември 1882г логично е определен за член на националния конгрес предназначен да създаде Фондация за Спиритистки Изследвания, отговаряща за разпространението на спиритистките идеи особено с вестник „Спиритизъм“. От тогава до смъртта си той посещава Амели Буде, вдовицата на Алан Кардек, и Пиер-Гаетон Лемари – известен продавач на книги и по-късно редактор в Париж, който се поставя в услуга на Спиритизма, също Габриел Дулан, друг духовен син на Алан Кардек и много други личности. Леон Денис е признат за говорител като редовен сътрудник на спиритистките списания, а по късно и като автор на трудове на Спиритистката Доктрина в най-строгата линия на учението на Алан Кардек. По време на международния конгрес на Спиритистите през 1889г, където многобройните противници на Спиритизма обявяват за невъзможен живота на Духовете, Леон Денис блестящо защитава тезите си. Подобно на Кардек, той се явява като блестящ привърженик на експерименталния и научен Спиритизъм.

Също така поддържа идеята за божествената съдба на човека, извън догмите на малките религии. Едновременно харесвайки много неговия вдъхновяващ стил и поетичност в служба на идеите близки до посланията на Исус, критиците го възхваляват или силно го принизяват, когато не са в служба на традиционните идеи, като тези на официалното Католическо духовенство. До Великата Война той продължава конференциите, Спиритистките конгреси със всевъзможна аудитория: белгийски миньори, работници от Севера, малки и средни буржоа, студенти, аристократи и скромни хора, по всички въпроси свързани със Спиритизма, Спиритизма и идеите за Бог, Спиритизма и социалните въпроси, Материализъм и Спиритизъм, Битие и Съдба и тн. Той привлича множество идеи към своите идеи, дори сред духовенството. Минава през всички градове, включително и Нанси, където всичко се оказва един успех, разкривайки своя произход от Лотарингия и възхищението си към Жана Дарк, към което щеше да се връща безкрайно.

Става президент на Международния Конгрес по Спиритизъм през 1900г и започва да се бори с идеите на Mетафизиката, която е предшественик на Парапсихологията, която разпознава паранормални явления, но отхвърля всяка представа за Отвъдното. Според тази теория не би имало нищо друго освен човешки явления, които все още се изясняват. Леон Денис блестящо защитава духовните явления и връзката им с Духовния свят. Също толкова брилянтен е и на конгреса в Лиеж през 1905г и след това на Брюкселския Конгрес през 1910г и накрая на Международния Конгрес  в Женева през 1913г, конгресите приключват 1925г с голяма известност и широко признание за целия Конгрес.

Неговият приятел Гастон Люс го описва по този начин: „Леон Денис беше със среден ръст, с малко солиден гръб. Вървеше балансирайки рамене като стар морски вълк. Всичко в неговата личност създаваше усещане за здравина и солидност... Усърдната и интензивната мозъчна работа в голяма част изтощаваше неговите сили. Здравето му все още беше деликатно, но това не му попречи да бъде един безстрашен пътуващ. Усещаше се, че волята царуваше суверенно в него. Под наклоненото му чело под формата на кула имаше лице, прорязано от галски мустаци, което излъчва интелигентност.“

След смъртта на родителите си, като по-рано живееше дълго време с майка си, от 1903г остава сам и все по-сляп. Приятелите и съмишлениците компенсират малко наложената му самота. Известно време живее с г-жа  Форгет, предпочитан от него медиум, която умира през 1917г.
Вече старец, той напълно променя своя вид и все повече започва да прилича на един друид със своята гъста брада, а неговите съвременници го оприличават на Толстой. Леон Денис обгръща самотата си с мрежа от приятелства и връзки. Репутацията му става огромна, обаче се сблъсква с низостта на хората и особено с тяхната завист. През 1906г допълнително си печели врагове, с енергичната си намеса  при случая на медиума Милър, с отлична репутация до тогава, но хванат в момент на симулация на един дух, по време на Спиритистка сесия в Париж. Леон Денис категорично осъжда всяка измама, но също така припомня, че той самия допуска възможност при разглеждането на всяка една получена проява да е евентуална клопка, но чиято сериозност и истинност се демонстрира с голяма честота.

Традиционният католически свят го атакува редовно, класифицирайки духовните прояви за сатанински. Но той винаги премисля първоначално обстановката и обезоръжава напълно опонента си. Цитирам го:

„Църквата би било добре да помисли два пъти, преди да започне с анатемите си срещу честните хора, добрите и лоялни работници на истината.... Бихме могли да цитираме повече от един случай на религиозна лудост, на мистична истерия, която е предизвикала скандали с голям отзвук... Но хрумна ли ни на нас Спиритистите идеята да ползваме срещу Църквата едно такова престъпление...? Знаем, че в този свят човек злоупотребява с всичко, дори с най-свещените неща. Спиритизмът си има своите симуланти и величия, както и науката има своите  шарлатани и както религията има своите самозванци.“

Леон Денис очарова множество личности, които идват да го видят и които си кореспондират с него. Това е и случаят с Артър Конан Дойл (британски писател известен най-вече като създател на образа на детектива Шерлок Холмс), който ще го превежда и разпространява в англосаксонския свят. Жан Жорес го приема лично в Тулуза и засвидетелства приятелството си.
В един момент стария боец се уморява. Напуска изтощителните серии лекции, но пише много за списанията на Спиритизма. През 1910г подава оставка от Френското Дружество за Изследване на Психични Явления, след коварни вътрешни атаки, които го измъчват. И колкото и да се измъчва за Габриел Дулан, който ръководи заедно с него тази дейност, той заявява своята оставка, запазвайки приятелството си с Дулан.

Следва голямата война, която напълно спира развитието на Спиритизма. Леон Денис, който през 1914г е на 68г, страда дълбоко от това връщане към бруталността, като никога на губи надежда за благоприятния изход от конфликта. В края на своя живот е почти сляп и физически много изтощен, но неговият дух и решителността му са непокътнати. Научава Брайловата азбука и се налага да наеме една секретарка до края на живота си, за да ѝ диктува кореспонденция и книги. Остава да работи в полза на Спиритизма.

Жан Майер, един проспериращ бизнесмен, който възприема Спиритизма, ще вложи цялото си богатство и цялата си душа в това дело на прераждането. Той моли Леон Денис за помощ, като му обещава едно редовно сътрудничество в новото периодично издание Presse Spirite. Но Леон Денис отхвърля позицията на президент на новият Спиритистки Съюз, въпреки настояването на Майер. Състоянието на здравето му, почти пълната му слепотата, както и напредналата му възраст и желанието му повече да не напуска Тур, надделяват над желанието му да бъде все още полезен.

Леон Денис приема единствено уважителната титла „почетен президент“. По време на Международния Конгрес в Париж през 1925г, който е и негов последен мандат, той открива тържествено една Спиритистка Къща, както и Международния Институт по Метафизика. Наблюдава с удовлетворение този възход и се оттегля окончателно в къщата си в Тур, за да се посвети не толкова на писане, колкото на списания и на своите последни книги. Умира на 12 април 1927г само месец след завършването на „Келтския Гений“ изключително вдъхновен от духа на Алан Кардек.

Нека го потърсим по време на редакцията на неговото философско завещание. Той се гордее се с живота, който е водил: „Заради каузата на Спиритизма аз се отказах от всички материални блага, но накрая съм щастлив да се приближа до онези, които ме чакат там, в божествената светлина... Искам ресурсите, които оставям да бъдат посветени в служба на същата тази кауза.

Нито едно съжаление и вяра толкова силно разпалена, колкото в началото на неговия апостолски път. Напуска света в пълна слава, убеден, че след него Спиритизмът няма как да не се разраства и подобрява по-специално във Франция.
Но напротив, нарастват спънките с Метапсихиката, а след това и с Парапсихологията, която прерязва мостовете за Отвъдното. Накрая тоталитарните идеологии пораждат последната голяма война и отварят един широк път за доминация на материализма.

Напразно ли се е борил Леон Денис? 
За щастие можем да кажем - нищо подобно. 
От Отвъдното, възраждането на Спиритизма продължава с ентусиазъм, особено чрез Спиритистките групи, които следват теорията и практиката на Алан Кардек.
……….

Източник  INQUIETUDES  ESPÍRITAS