Преводи на оригинални творби на френския професор педагог и основател на Спиритизма Алан Кардек, послания на медиума Шико Шавиер и други автори по теми като смъртта, живота в отвъдното, прераждането, изкуплението, самоубийството, обсебването, болестите, духовете и помощ за живите загубили свои близки.

неделя, 5 януари 2020 г.

Клара – разказ за смъртта и посрещането ѝ в духовния свят

Клара Нунес - психографирано писмо
от медиума Шико Шавиер
Във времена, когато известните хора дават повече лош, отколкото добър пример, нека ви представя бразилската певица Клара Нунес, която използва таланта си, за да създаде симпатия, приятелство и радост сред публиката ...


Клара Нунес (1942-1983) е бразилска певица, постигнала международен успех, чието име се нарежда сред най-известните певци на Бразилия. Сираче от 6-годишна възраст, Клара посвещава дълбоката си любов на въпроса за децата, основавайки заедно със сестра си Мария една детска градина за бедни деца в родния си град.

Благодарение на своята афро-бразилска музика, Клара беше чувствителна към мистиката и тя изпълваше душата ѝ. В един момент от нейния живот тя достига до книгите на Алан Кардек, както и тези психографирани от медиума Шико Шавиер. Поредицата книги на духа Андре Луис (които в България са известни с първата книга от поредицата Наш Дом/Животът в Духовния свят) вълнуват душата ѝ до сълзи.

В едно интервю тя разказва: "Накрая се отдалечих от Католицизма и заедно с приятелката ми от детството Лалита започнах да посещавам Спиритистки центрове и си промених вярата на Спиритизъм, където получих  някои психографирани писма от моите родители."

Клара отива в болницата за една операция, смятана за проста, за лечение на разширени вени. Но според медиците тя е получила анафилаксия поради упойката. Тогава Клара е на 40 години.

Почти две години след смъртта на певицата, Мария, страдаща от липсата на любимата си сестра, отива при Шико и получава от благословената му медиумна служба следното писмо:

„Скъпа Мария (1), чувствах, че срещата, в търсене на новини, ще бъде първо чрез теб. Само ти би имала достатъчно желание да пътуваш от град Каетанополис до тук, за да започнеш една комуникация.
Да ти опиша какво се случи с мен сега е невъзможно. Тази нежна анестезия, която ме накара да се усмихвам, се превърна в друг вид почивка, която ме накара да спя. Сънувах всички вас и се видях назад в детството. Пеех. Това беше една радост, която ме отведе във един фантастичен свят.
Мелодии и цветове, спомени и гласове се смесиха и аз бях потопена в един непознат екстаз. Не мислех за себе си. Спомних си тези, които бях оставила, но все още не знаех дали промяната ще бъде окончателна. Разкажи на моя скъп Пауло (2) за моя опит. Толкова много дни бях в покой, пренебрегвайки какви бяха всички онези неща, които дойдоха във въображението ми, като фантазия, която не знаех как да опиша.
Моля те да кажеш на Пауло да ми прости, аз предавам настоящите новини толкова вярно, колкото е възможно.
Събудих се в една лодка, украсена с цветя, последвана от други лодки, в които много братя пееха химни, непознати за мен, химни, в които любовта към Лемания (3) беше най-повтаряната дума. Приятелите, които ме следваха, говориха за освобождение и победа. Много бавно аз се осъзнах и премина от еуфория към копнеж, защото паметта ми за живота, който бях оставила след себе си, се беше възвърнала, а Пауло беше центърът на моите спомени. Исках го там в това прекрасно приближаване, защото лодките се умножаваха на един плаж, който беше красиво нагизден със зеленината на дивите растения, които го украсяваха. Когато лодката, която ме водеше, се спря на пристана леко, един Висш Дух се приближи с бащинската милост и ме покани да стъпя на земята.
Там видях баща ми Маноел и нашата майка Амелия. Прегръдките, които си дадохме и сълзите от радост изглеждаха безкрайни. Това беше един голям копнеж, натрупан в сърцето. Там отидох при родителите си и Пазителите ми се върнаха в открито море.
Върнах се към нашия естествен живот и в компанията на баща ми Маноел успях да видя вас и всичките ми братя, и се почувствах емоционално, когато прегърнах Валдемира (4), която сякаш беше ангел, прикрепен към тялото.
Скъпа сестро, няма точни думи, които отговарят на емоциите ми. Моля те да утешиш Пауло и да му кажеш, че не съм престанала да мечтая за моя малък син, който трябва да се роди на Земята от нашия съюз и от нашата любов.
Бъдещето е Божията светлина. Кой знае дали един нов и различен живот ще ни бъде даден, в който ние наистина можем да принадлежим към най-красивите постижения?
Кажете на моя поет и автор на песни (2), че се радвам да го виждам укрепен и издръжлив, с изключение на чашките, които виждам донякъде увеличени в бройката (5). Искам той да знае, че любовта ми към моя съпруг и младоженец продължава да бъде в  мен, грее в сърцето ми, в сърцето ми, което продължава да пее извън другото сърце, което ме държеше.
Цикадата понякога пее с такава упоритост във възхвала на Бог и Природата, че тя се изгубва в струните, които координират песента й, падайки на земята разочарована.
Сърцето ми във физическия живот не издържа на обхвата на мелодиите, които ме караха да живея, и проста хирургична операция за едно необходимо лечение направи така, че да почивам в различните чудеса, към които бях поведена. Надявам се Пауло да ме чуе в тези стихове. Благодаря му за достойното поведение, с които той ме придружаваше до края на тялото, както и благодаря на теб и нашите сестри и братя за уважението, с което те почетоха паметта ми, като се въздържаха от законови оплаквания срещу хуманитарните лекари, които бяха на разположение, за да ми помогнат (6). Скъпа сестро, поддържай нашата група в Каетанополис, брат Хосе Виана и д-р Борджес (7) натрупват ценни преживявания. Много ми липсвате и си спомням за всички наши приятели, а за теб сестринска целувка с много копнеж, Клара.“

Послание психографирано от Шико Шавиер в Спиритистка група "Grupo Espírita da Prece", през 1984г.

(1) Мария е по-голямата сестра на Клара, която се грижи за нея от 4 годишна възраст.


(2) Паоло е съпругът на Клара, също така е поет и автор на песни.

(3)Лемания е една Африканска същност, често наричана Закрилник на Моретата. Когато африканските роби били насилени да сменят вярата си с Християнство те смесили образа на Лемания с Майка Мария. Клара се обявява за Спиритист и има дълбока връзка с африканските религии.

(4) Валдемира е сестра на Клара.

(5) Клара има предвид факта, че Паоло, макар да изглежда добре със здравето, е започнал да пие по0големи количества алкохол в опит да компенсира нейната липса.

(6) Много хора са сметнали смъртта на Клара една лекарска грешка, но Клара благодари на роднините си и приятелите си че не са отнесли този въпрос в съда.

(7) Клара има предвид групата, която се грижи за детската градина, която тя основава в родния си град.

Няма коментари:

Публикуване на коментар