Едно дете - за различните духовни разбирания в училище

Глава 33.  ПЪЗЕЛЪТ 

автор: Мария Ида Бачега Болчоне 

„ЖИВОТЪТ НИ УЧИ“


Когато бях малък, идвайки от семейство на спиритисти, посещавах класовете по Евангелие. Там научих за важността на реинкарнацията
и че целта на това да се раждаш при различни обстоятелства в различни тела е за да постигнеш духовен напредък. По този начин, преминавайки през ново съществуване в ново тяло, минаваме през нови опитности. Ние разширяваме нашето знание и усещания, докато не достигнем нивото на чист Дух.

Когато тръгнах на училище, с течение на времето забелязах, че децата от другите религии имат различно разбиране по тази тема. Някои приятели дори отричаха възможността за реинкарнация. Бях объркан от това различие в мненията.

Една вечер, както обикновено, нашето семейство се беше събрало в дневната. Баща ми четеше вестник, мама хранеше най-малката ми сестра Луси, докато Габриел и аз редяхме пъзел. Спомням си, че попитах родителите си защо ние вярваме в реинкарнацията, докато другите религии я отричат или погрешно я разбират. Каква беше истината?

Баща ми размишлява над въпросите ми няколко минути, после вдигна парче от пъзела и попита:
- Гледайки само това парче, възможно ли е да видиш цялата картина на пъзела?
- Не – отговорихме всички заедно.
- Много добре! Гледайки само едно парче, можеш да си представиш картината по различни начини, но само когато започнеш да добавяш парченца към пъзела, картината започва да се появява. Ще имаш цялата картина, когато всички парчета са заедно.

Татко спря за няколко секунди и после заключи:

- Има само един Бог. Истината е също само една. Защото всички ние сме същества в процес на усъвършенстване и все още имаме много да учим, Бог ни позволява да видим истината малко по малко. Все още не сме достатъчно осъзнати, за да я разберем изцяло. Поради тази причина някои от нас могат да видят част от Истината, сякаш те са части от пъзел. Има разни причини за различните разбирания. Съществуват различни степени на духовно развитие при хората. Но ще дойде ден в бъдещето, когато всеки ще е способен да разбере цялата истина и всеки ще има същото убеждение. В този ден ще има само едно стадо и само един пастир, както е казал Исус.

Продължихме да разговаряме и играхме още малко. Обаче, учението на татко ми стана ясно и ми помогна да разбера много ситуации, с които по-късно се сблъсках в живота.

 Научих, че Бог уважава свободата, която ни дава, за да действаме и мислим. Поради тази причина е особено важно да уважаваме гледната точка на другите. Не бива да мислим, че само ние знаем истината. Трябва да разберем, че все още имаме много да учим в живота.
По такъв начин в мен се разви дълбоко уважение към моите приятели и към другите религии. Важното е не да се притесняваме за различните интерпретации във философските или религиозни области, а по-скоро да практикуваме ученията на Исус: „да обичаме Бог над всичко, да обичаме другите като себе си, да създаваме повече братски и хармонични взаимоотношения с другите“.

можете да прочетете цялата книга тук: Животът ни Учи