Ричард Симонети
Книга: "Atravessando a Rua"
Густаво беше един много ценен другар сред приятелите си, особено в спиритистката общност, в която участваше. Неуморен слуга, той оставаше внимателен към страданията на другите, като се стремеше да ги намали с мобилизирането на материални и духовни ресурси. Като оратор, той очароваше всички със своето свободно и просветляващо слово. Той написа красиви страници ...
Един от бенефициентите на инициативите на Густаво му каза:
- Дълбоко се възхищавам на трудовете ви! Вашата дейност е много похвална ...
- Не е похвална. Това е мораториум.
- ?!
- Аз бях много болен преди петнайсет години. Това беше една лоша болест, която ме заплашваше с инвалидна количка. Както много хора, аз потърсих утеха и изцеление в Спиритизма.
Духовният ментор, който ми отговори, ми каза съвсем откровено:
„Приятелю, ти си бил много дързък в миналото, следвайки заплетени пътеки, и неподвижността ще ти бъде от полза, но виждам, че имаш значителни възможности, човек на интелект и инициатива. Аз предлагам един мораториум* (смисъл на „забавяне изплащането на кармичните дългове“), но държа на вашата отдаденост на задачите на Доброто. По-късно ще претърпите преоценка на дълговете си, въпрос между вас и Създателя.
- Странно! Аз не знаех, че ние можем да променим Съдбата толкова радикално. Имаше ли промяна в програмирането на моето съществуване ...
- Всъщност ние ежедневно моделираме собствената си съдба с нашите действия. И дори във връзка с великите събития на съществуването, може да има значителни промени, обусловени от нашето поведение или от инициатива на Духовните Сфери в наша полза. Не съществува абсолютна фаталност, освен по отношение на крайната дестинация. Ние бяхме създадени за Добро и там един ден ние ще дойдем, независимо дали ни харесва или не, защото е Божията воля, която никога не се проваля в целите си.
- А лекарството? Беше ли ни предоставено незабавно, веднага щом се съгласихте с предложението?
- Отне ми известно време за духовното лечение, което възстанови здравето ми, докато духовните наставници оценяваха моите вътрешни нагласи, проверявайки дали съм просто развълнуван от перспективите за физическо възстановяване или съм готов да служа наистина.
- И ти никога ли не си мислел да се откажеш след възстановяването? Изглежда, че това е често срещано явление ...
- Аз не съм изключение. Освен това си мислех да се погрижа за живота няколко пъти.
- Култивирана устойчивост ...
- Не! Това беше страх от връщане към предишната ситуация. Накрая се наслаждавах ... Дейността в спиритистката област ни предлага несравними радости. Тя ни оставя в покой със съществуването, въпреки проблемите.
- Атаките към Спиритизма? …
- Не, атаки от самите спиритисти. Ние не се различаваме от обикновените хора. Във всяка човешка група има трудности в отношенията. Християнското мълчаливо одобрение, благоприятстващо съвършеното съжителство, все още е един далечен идеал.
И усмихвайки се, Густаво казва сбогом:
- Въпреки злополуките, всичко ще бъде добре, ако ние останем готови да посрещаме приливите на раздразнение и недоразумения, като избягваме да връщаме обратно процеса нашето обновление.
Ричард Симонети
Книга: "Atravessando a Rua"
