Духът Андре Луис

В своя живот в началото на 20ти век той бил лекар и изследовател. Днес Спиритистите познават Духа и автора Андре Луис като един прекрасен посланик, учител и приятел, на който силно се възхищават и почитат за неговия литературен принос към напредъка на човешкото разбирането по духовните въпроси. От момента, когато неговата първа книга „Nosso Lar” (по която е направен филма НАШ ДОМ) бе публикувана в Бразилия през 1944г., след като е била психографирана от бразилския спиритист и медиум Франсиско Кандидо Шавиер, също познат като Шико Шавиер, Андре Луис улавя сърцата и умовете на своите читатели.

„Nosso Lar”  (книга Наш Дом на български език) беше първият от поредица романи, които буквално катализираха Спиритисткото движение, пробуждайки читателите към „осезаемостта” на духовния живот и към взаимодействието между духовния и физическия свят. Ние може би бихме могли да кажем, че изучаването на Спиритизма, както го познаваме в по-скорошните години, не би било същото без литературните дарби представени от Андре Луис  и неговия верен медиум Шико.

Верен на задължителната и солидна основа намерена в кодифицирания от Алан Кардек Спиритизъм, колекцията от романи на Андре Луис, в действителност един удивителен, неизмислен, от първа ръка разказ на автора за образователните и трансформационни преживявания в духовния свят, буквално събуждат към живот ученията на Спиритистката философия, откривателските наблюдения на Спиритистката наука и недвусмисленото действие и справедливост на природните закони, които регулират живота.

За „Наш Дом” Андреа Десен пише,

„Андре Луис действа като репортер за условията в духовния свят, разкривайки детайли от живота му, хора, места и организации. Той прави това през призмата на спомените си за своето собствено преживяване след смъртта и борбата му да разбере своята нова реалност. Имено в този личен аспект Андре Луис разкрива своята самоличност като лекар, който е практикувал в югоизточна Бразилия в първите десетилетия на 20ти век, и който напуснал физическото си тяло преди началото на Втората Световна Война. Един истински скептик към момента на смъртта си, първоначално той е шокиран при откритието, че смъртта не е нио повече от портал към нов и по-богат живот. С течение на времето все пак той преминава през неизбежни преживявания и обучения в духовната сфера, които го водят до едно по-добро разбиране на смисъла на живота.”

Този прогрес, който започва за Андре в „Наш Дом” продължава нататък, както самия Андре разказва в следващите книги. Във всяка книга Андре взима читателите със себе си, когато той придружава своите ментори и други приятели, които междувременно среща, в изпълнението на различни задачи, които ги отвеждат до най-различни места. Читателите и по-специално онези, които са нови за Спиритистките идеи, ще се изненадат от реалностите на духовния водач, видени през очите на Андре Луис, и от това колко много ние си взаимодействаме с тези живи същества, които в настоящия момент не са инкарнирани. И все пак това е красотата в сведенията на Андре. Ние можем да знаем, например, че Бог ни помага в нашите неволи, или че ние е нужно да вярваме на Божията справедливост и мъдрост. И все пак Андре наблюдава буквалното „олицетворение” на тази истинска любов и състрадание в своите ментори и приятели, които смятат себе си за Божии работници. И отгоре на всичко, това, което Андре открива по време на това  пътуване и споделя със своите читатели, включва идеи и концепции, които разкриват духовните механизми зад физическите феномени, които науката едва сега открива! Дали Андре получава нова научна осъзнатост или е научен на важни морални уроци, като читатели ние чувстваме, че сме точно там и се учим заедно с него. Ние успяваме да прочетем за хората, местата и събитията, които ни помагат да видим живота по един напълно нов начин. С времето влиянието, което всички тези събития оказват на Андре и начина, по който го трансформират, е образователен и вдъхновяващ.
Въпреки новостта на идеите и, в някои случаи, сложността на обхванатите концепции, Андре Луис ги споделя с нас в един език, които е и разбираем и завладяващ. В допълнение към романите обсъждани тук, Андре Луис написва няколко книги, които вдъхновяват с възвишени мисли и чувства и насочват нашето поведение в правилната посока. Обичният ни Шико Шавиер вече не живее сред нас тук на Земята. Въпреки това, като Спиритисти и като хора по принцип ние всички ще имаме полза от приноса, който Андре вече е направил и от плодовете на неговото сътрудничество с Шико Шавиер.

Д-р Безера де Менезес

Адолфо Безера де Менезес Кавалканти (1831 – 1900) е бразилски лекар, военен, писател, журналист, политик, филантроп и една от най-великите личности на Спиритистката Доктрина. В спиритистките кръгове той е по-познат като д-р Безера де Менезес и често го наричат Бразилския Кардек и Лекаря на Бедните поради неговата отдаденост на спиритистката кауза и на здравето на онези членове от бразилското общество, които са от секторите с ниски доходи.

Адолфо Безера де Менезес Кавалканти беше роден в стария квартал на енорията Riacho de Sangue (в превод „Поток на кръвта”), днес с името Solonopole, в щата Сеара, Бразилия на 29 Август 1831 г.
Умира в Рио де Жанейро на 11 Април 1900г.


През 1838 година Адолфо Безера де Менезес Кавалканти започва учение в държавното училище на Вила Фриар, където само за 10 месеца се подготвя достатъчно, че достига степента на познания на своя учител, който отговарял за неговото обучение и го ръководел през първата учебна фаза. На една много ранна възраст той показал изключителен интелект. Когато бил на 11 годишна възраст той бил в състояние да стартира курса по Хуманитарни науки. На 13 г. знаел латински език толкова добре, че не само преподавал уроци на колегите си, но също бил викан да замества своя учител всеки път, когато на него му се налагало да отсъства.

Окуражаван от насоките на целеустремеността и честността на своя баща, Безера де Менезес, с една намалена сума пари, давани му от неговите роднини, бил обзет от твърдата цел да преодолее всички пречки и се запътил към Рио де Жанейро за да следва кариерата, която наклонностите му го вдъхновявали да преследва: Медицина.

През Ноември 1852 г. той влиза като стажант пребиваващ в Болница Мърси. През 1856 г. той завършва Колежа по Медицина в Рио де Жанейро, представяйки докторска теза върху „Диагностика на рака.” Тогава той започва да се подписва само като Адолфо Безера де Менезес. На 27 Април 1857г. той кандидатства за позицията титулуван член на Императорската Академия по Медицина, представяйки работата си: „Някои съображения за рака от гледна точка на лечението му.” Назначеният докладчик, академик Хосе Перейра Рего прочита резултата на 11 май 1857г., избора се случва същата година на 18 май, а той постъпва на тази позиция от 1 юни. През 1858. Той кандидатства за една позиция като заместник в Областта по хирургия в Колежа по Медицина. По препоръка дадена от неговия учител Мануел Фелисиано Перейра де Карвальо, по онова време главен хирург в армията, Безера де Менезес е назначен за негов асистент, заемайки позицията на хирург-лейтенант.

През 1861г. Безера де Менезес е избран за общински представител на Либералната Партия, макар че шефа на консервативните, Хедок Лобу, под твърдението, че той е един военен лекар, отхвърля неговата номинация. С цел да служи на своята Партия, която се нуждаел аот него за да получи мнозинство в Камарата, Безера де Менезес решава да се пенсионира от Армията. През 1867г. той е избран за депутат и все още присъствал в други три списъка за позиции в Сената.

По време на неговата политическа кариера публично срещу него са отправени зловредни слухове и обвинения. Както се случва с всички честни политици порой от нападки покриват името му с оскърбления. И все пак му е даден един тест за чистотата на неговата душа, когато изоставяйки светския живот той решава да живее за бедните, поделяйки с онези, които имат нужда и малкото, което притежавал.


Той винаги имал готовност да помогне на нуждаещите се; където имало болест за преборване, той отнасял на страдащия своите утешителни думи, лекарските си умения и помощта на своята оскъдна, но щедра кесия.
Временно оттеглил се от политическата си дейност, той се посветил на предприемачество и създал компанията Railroad Macae Campos, в Рио де Жанейро. По-късно той се посветил на изграждането на ж.п. линията на Сан Антонио от Падуа, един необходим етап за неговото непостигнато желание да достигне до Рио Досе. Той бил един от директорите на Архитектурната Компания, която през 1872г. открила „Булевард 28ми Септември”, в тогавашния квартал на Вила Исабел, чието име било дадено за почит към принцеса Исабел. През 1875г. той бил президент на Компанията Carril S. Cristovão

Връщайки се към политиката, той бил избран за общински представител през 1876г. упражнявайки мандата си до 1880г. Той бил също председател на камерата и главен наместник на щата Рио де Жанейро през 1880г.

Д-р Карлош Травасош поема задачата да преведе трудовете на Алан Кардек и постигнал добър резултат с португалската версия на „Книга на Духовете”. Веднага щом превода бил публикуван той дал едно копие на наместник Безера де Менезес – с едно специално посвещение. Този факт е описан от бъдещия „Доктор на Бедните” както следва: „Той ми даде книгата в града, а аз живеех в Тижука, на около час път с трамвай. Аз носех книгата у себе си и след като нямах  друго за четене по време на пътуването си казах, добре, защо пък не! Със сигурност няма да отида в ада, защото съм прочел това... И след всичко, би  било срамно да трябва да заявявам, че съм невеж относно тази философия, след като съм посветил себе си на изучавнето на всички философски школи.

С тази мисъл аз отворих книгата и веднага бях очарован от нея – по същия начин се получи, когато прочетох Библията. Продължих да чета, но не можех да намеря нещо, което да е ново за моя Дух. И все пак, всичко това беше ново за мен!... Вече бях чел или чувал за всичко, което присъстваше в „Книга на Духовете.”

Бях доста изумен от този прекрасен  факт и си казах: изглежда аз съм бил спиритист без да го знам, или както хората обикновено казват, аз съм бил роден Спиритист.”
На 16ти Август 1866г. една публика около 2000 от най-отбрани хора от града изпълват стаята на почестите в Стария Караул, на улицата на Стария Караул, понастоящем „Авеню 13ти Май”, в Рио де Жанейро, за да чуят в тишина, развълнувани и удивени, мъдрите думи на бележития политик, видния лекар,  гражданин и Католик д-р Безера де Менезес, заявяващ своето решение да стане Спиритист.

Безера бил религиозен човек в най-висш смисъл. Поради тази причина Комисията на Съюза по Разпространяване на Спиритизма  в Бразилия му поверила да пише всяка Неделя във вестник  „O Paiz,” поредицата „Философски изследвания”, под названието „Спиритизъм.” Сенатор Кинтино Бокаюва, директор на този най-четен вестник в Бразилия, започнал да симпатизира на Спиритизма.

Статиите на Макс, псевдонимана Безера де Менезес, белязали едно златно време на разпространението на Спиритизма в Бразилия от ноември 1886г. до Декември 1893г.

БИОГРАФИЯТА на Безера де Менезес, преди и след промяната му в Спиритизма, е описана в следните трудове:

- „Робството в Бразилия и мерките, които смятам че трябва да се вземат за неговото изчезване – без вреда за Нацията.”

- „Кратко обсъждане на сушата на Север.”

- „Обитаваната от духове къща”

- „Лудостта под една Нова Призма”

- „Спиритизма като Теософска Философия”

- „Брак и Покров”

- „Черната Перла”

- „Лазар – прокажения”

- „История на една Мечта”

- „Евангелие на Бъдещето”.

Той също написал няколко биографии на известни хора, какъвто е Виконтът на Уругвай, Виконтът на Карвалаш, и т.н. Той бил един от редакторите на „Реформата”, един либерален орган на Съда, и редактор на вестник „Век на Свободата”.

Безера де Менезес се отнасял към медицинската дейност с най-голямо уважение, „Един доктор няма право да довърши храненето си, нито да пита близо ли е или далеч, когато един страдащ човек почука на вратата му. Онези, които не помагат, понеже забавляват гостите си или защото са работили дълги часове и са уморени, или защото е твърде късно през нощта, пътя е лош или времето е лошо, защото е отдалечено или е на върха на хълма, или над всичко останало онези, които молят за превоз нямат дори ресурси да платят рецептата, или да кажат на онези, които плачат на вратата им да си потърсят друг доктор – това не са лекари, а по-скоро медицински търговци, които работят за дохода и да си плащат колежанските дългове.

Това са нещастници, които отпращат при другите ангела на милосърдието, който е дошъл да ги посети и им е донесъл единствения източник, който би могъл да утоли жаждата им за Духовно богатство, единственото което няма да се изгуби в люлката на живота.”

www.oconsolador.com.br

Франсиско Кандидо Шавиер

Роден – 2ри Април, 1910 – Педро Леополдо – Минас Жерайс - Бразилия.

Починал – 30 Юни, 2002 (на възраст 92г.)

Признат за – Най-популярния медиум на 20 век на Бразилското Спиритическо движение.

Франсиско де Паула Кандидо Шавиер, също известен като Шико Шавиер, живял своя живот като един истински мисионер и изпълнил мисията на медиумството според най-чистите и възвишени учения на Християнските правила: 

„Обичай ближните си и враговете си и давай безплатно това, което си получил безплатно.”

Когато четем статията на Алекс Белос в „Гардиън – Водещ бразилски медиум, чиито множество книги са продиктувани от мъртвите" ( https://www.theguardian.com/news/2002/jul/11/guardianobituaries.booksobituaries1) човек си дава сметка точно колко голям е трудът на Шико Шавиер в областта на медиумизма. Този факт ще го превърне в най-великия медиум на всички времена в историята на човечеството, защото доколкото ние знаем никой друг не е канализирал над 400 книги, които докосват почти всяка тема на човешкото познание.


Въпреки, че нашето намерение е не само да подчертаем колко огромен е трудът му, но бихме искали да споделим и още информация с нашите читатели по отношение на капацитета на Франсиско Кандидо Шавиер като медиум. Гай Лион Плейфеър в своята интересна книга със заглавие „Неопределената граница” докато споменава поредицата книги известни като „Наш Дом („Nosso Lar”), канализирани от бразилския медиум чрез духа на Андре Луис прави следното твърдение:

„... и най-важното от всичко е, че поредицата съдържа огромно количество информация, която не можем да очакваме, че Шико е получил от някой нормален източник. Формалното му образование приключва през 1923 година на ниво начално образование, когато той е на 13 години, и въпреки това, поредицата „Наш Дом” показва ясни белези, че е писана от някой с професионални познания по медицина, по-специално анатомия и много повече над средните познания на обикновения лаик по физика, химия, биология, ембриология, психология и история на еволюцията. Нещо повече, книгите разкриват цялостно владеене на Португалския език, превъзхождащо това, което повечето бразилци имат дори след университетско образование.”


Във всеки случай, това е бил един пример за живот на смирение, простота и пълно посвещение на ближните човешки същества, което го характеризира като един истински мисионер. Целият му живот беше посветен на другите и той ни даде един бегъл поглед върху това какво е истинското значение на думата ЛЮБОВ.

В споменатата по-горе книга Гай Лион Плейфеър става свидетел на този аспект от живота на медиума, заявявайки: „Животът на Шико е един модел за Християнско смирение. Той дава всичко, което има, и не иска нищо в замяна. 

Шико Шавиер преминава през много изпитания в своя живот на абсолютно посвещение на практикуването на мисията си на медиум. Първото и най-опустошително е осиротяването му. Неговата майка умира, когато той е на 5 годинки и го оставя да преживее едно емоционално и изпълнено със страдание детство. На 11 годишна възраст той вече работи в една текстилна фабрика, поради факта, че неговия доход ще изиграе една важна роля в поддръжката на семейство от 9 деца.

Би отнело твърде дълго да опишем какви изпитания е преминал той, но винаги остава устойчив във своята мисия. Неговото семейство имало проблем да го разбере, защото той отказал да използва медиумството за да натрупа земни богатства. Често е бил преследван от амвона и атакуван от онези, които са се почувствали обезпокоени от неговата отдаденост да помага на нуждаещите се.

Вместо да се разстрой, той винаги помахваше на онези, които се опитваха да му навредят с топло послание на прошка и утеха, и ги канеше да се присъединят към него в неговата борба срещу предразсъдъците и невежеството. Мъдро и търпеливо изслушваше това, което му се представяше, с един невъобразим мир характеризиращ онези, чиято съвест е спокойна.


„Онзи, който няма никаква причина да ме критикува, не заслужава никакъв отговор; а който има причина, е честен и ние сме безсилни да вървим срещу истината. Това е, на което ме учи Еммануел. По тази причина, през целия си живот аз се опитвах да слушам в тишина истините и лъжите, които бяха казани за мен.”

Гай Лион Плейфеър е категоричен в отразяването на абсолютна липсата на какъвто и да е финансов интерес у медиума да печели от дарбата си, което единодушно всички признават.”

„Въпреки огромната му популярност и рекордни продажби, Франсиско Кандидо Шавиер е беден човек. Той никога не е търсил, нито е получавал дори едно заплащане за нещо, което е написал.”

„Въпреки публичността, която привлича по време на своята кариера, макар че никога не я е търсил, Шико е един човек с почти патологична скромност и смирение. Дори първоначално той се заема с писане поради настояването на другите, като от начало не е имал никаква мисъл за публикуване, и когато първата му книга става известна кауза, той не само отказва да промени ежедневието си, но категорично отказва каквото и да е заплащане, както и прави от тогава насетне.
„Книгите, които минават през ръцете ми,” винаги е настоявал той, „принадлежат на Духовните Инструктори и Благодетели, а не на мен.”

„Шико не се радва на репутация и привързаност спечелена благодарение на книгите, за чието написване е помогнал, а по-скоро поради това какъв човек е самия той. Впечатляващи, каквито са писмените му трудове, те все пак са нищо в сравнение с това, което той постига като човешко същество.

Цялата му житейска история е една история на отхвърляне на материалните желания и личната амбиция и заслужава да се отбележи, че той е имал възможност да добие внушително богатство и влияние, но доброволно се е отказал от правото си върху него в самото начало на своята кариера. Трябва да е много по-трудно да обърнеш гръб на властта и богатството, когато в действителност имаш добър шанс да спечелиш и двете, както той е имал.”


В резултат на мащабите на работата на медиума Франсиксо Кандидо Шавиер и неговата мисия, би било трудно да отбележим повечето му постижения в такова кратко писание. Медиумът, неговите псотижения и неговата мисия без съмнение ще бъдат обект на много запитвания и спекулации за години напред.

В заключение, бихме искали да привлечем вниманието на читателя към една много важна точка, която представлява основната цел на тази статия.

От началото на неговата мисия, главния духовен ментор на Шико Шавиер, Еммануел, го учи да бъде лоялен на Исус Христос и доктрината на Спиритизма, основана от Алан Кардек. Този духовен ментор, който ще следва медиума и ще му дава напътствия през целия му живот бил толкова стриктен в предупрежденията си, че веднъж му казал:

„Ако един ден аз ти дам съвет, който не е в съответствие с Исус и Кардек, остани с тях и забрави за мен.”

 Животът и постиженията на Франсиско де Паула Кандидо Шавиер по време на неговата мисия като медиум трябва да бъдат един по-безопасен модел за  морално поведение за всеки, и по-специално за тези, които са посветени на свещения дълг на медиумизма.


www.oconsolador.com.br
en.wikipedia.org

Биография на Духът Еммануел, духовен автор и водач на медиума Шико Шавиер

Духът Еммануел, изписан точно така, с двойно „м”, е името на духът, който в оригинала L'Evangile Selon le Spiritisme,” (Евангелие според Спиритизма) дава едно послание в Париж от 1861 г. включено в книгата в глава 9, точка 11 под наименованието „Егоизъм”.

Името стана добре познато сред бразилските спиритисти в резултат на психографираните трудове на медиума Франсиско (Шико) Кандидо Шавиер.  Според Шико духът Еммануел за първи път идва при него, през 1931 г. на една редовна среща в Спиритисткия център.

Ето как Франсиско Шавиер описва Еммануел: „Аз видях изражението на един по-възрастен мъж и душата му почувства благостта на неговото присъствие; и все пак най-много ме впечатли това, че щедрия дух се направи видим за мен в бляскави отражения във формата на кръст.”
Ние го поканихме да се представи. Той ни даде информация за някои характерни черти на негови предишни животи, описвайки ни, че е бил един Римски сенатор, потомък на гордия род "Gens Cornelia”, а също така и един свещеник, който е живял в Бразилия.
От 24 Октомври 1938 г. до 9 Февруари 1939 г. Еммануел предава своите впечатления на медиума Франсиско Кандидо Шавиер, позволявайки ни да узнаем, че е бил Публио Лентулус Сура, а в последващото прераждане – гордият римлянин, Публио Лентулус Коренлиус, чиито живот достига своята кулминация в необикновения роман „Преди 2000 години”.
Публио бил един горд мъж, но също така и благородник. Рим бил неговият свят и той водел неговите битки. Той не признава да е въвлечен в неговия упадък, демонстрирайки още от онези времена един праведен характер. Бидейки много стриктен, той страдал много години наред, подозирайки че е бил предаден от съпругата на която бил посветил своята любов. За нея, в годините на своята младост, той композира най-красивите стихове: „Душа близнак на моята душа”, „Цвете на светлината на моя живот”, „Върховна падаща звезда”,  „От красотите на безмерността...” и, по-късно: Ти си моето безкрайно съкровище”, Заклевам се във вечна вярност към те”, „Защото аз съм твоята надежда”, „Защото ти си цялата ми любов!”
Той имал възможността да срещне Исус лично, но между възможностите да бъде един слуга на Исус или да бъде слуга на света, той избрал второто.


За това той пише в началото на споменатия медиумистичен труд: „За мен тези спомени бяха много нежни, както и много горчиви. Нежни, заради приятелските спомени, но дълбоко болезнени, имайки предвид, че закоравялото ми сърце не разбра как да се възползва от този сияен момент, който отекна в часовника на моя Спиритистки живот преди 2000 години.”
Той се дезинкарнира в Помпей през  79та година, жертва на лавата, която залива от вулкана Везувий. По онова време той е ослепявал, но вече се е бил посветил на принципите на Исус.



50 години по-късно, през 131 година, той се връща на сцената на света. Този път той е роден в Ефес, има еврейски произход и е поробен от един знатен римлянин, който го довежда до старата родина на неговите предци. На 45 годишна възраст вероятно Нестор парадира с вид на израелец, с тиха и несъобразена гордост. Разделен е от своя син, който също е бил поробен; той отново го среща по време на една проповед, докато самият той Нестор проповядва в катакомбите. Християнин от детство, той бил арестуван и хвърлен в затвора, и поради непреклонната си вяра в Исус, той бил осъден на смърт.
Заедно със своя син, Чиро и около 20 други Християни към края на един следобед той бил закаран в центъра на арената на известния римски цирк, разположен между хълмовете Целий и Авентин в столицата на империята. Вързан към един стълб с дебели въжета прикрепени към месингови халки, изключително слаб и облечен единствено с парче плат покриващо кръста до бъбреците му, тялото му било прободено от отровни стрели. С другите в лицето на мъченичеството той пее отправяйки поглед към Небето и в последствие в духовния свят той е посрещнат от някогашната си любов Ливия.

Около 217 година той се преражда отново на Земята. Сега го намираме в ролята на млад мъж Кинто Варо, един страстен римлянин посветен на идеите за свободата.
Верен на Исус той чувства душата си подтисната от невежеството и бедността, в които богатите класи на Рим поддържат тълпите.
Той чувства, че Христовите идеи кръжат над Земята, но римската аристокрация опитва да ги пребори. Кинто Варо не игнорира факта че един нов свят е създаден в руините на стария.

Превръщайки се в жертва на една конспирация, която цели да го убие, по време на едно пътуване в открито море, той приема самоличността на един стар проповедник от Лион на име брат Корвино и започва да работи като градинар. След като е осъден на обезглавяване, екзекуцията му е отменена след третия удар и вместо това е обречен на бавна смърт в затвора.
Единайсет години по-късно той се преражда като Кинто Селсо. От детството си той е бил запознат с изкуството на тълкуването и разкрива изумителна памет и голяма проницателност.
Като истински Християнин той преминава през мъченичеството на цирковата арена, вързан за стълб. Намазан е със смолиста субстанция и е подпален. Тогава е на 14 години.
Неговото последно прераждане се случва в Санфинс, Ентре-Доро-и-Миньо, Португалия на 18 Октомври 1517 г., под името Мануел да Нубрега по време на царуването на Дон Мануел I Щастливи.
Притежател на привилегията да има изумителен интелект, той е приет в Университета на Саламанка в Испания на 17 години. На 21 той е приет в колеж в “Canones da Universidade”, където посещава класове по каноническо право и философия, и получава докторска степен на 14 Юни 1541г.

Докато е в Бразилия, той е човекът, който проучва и избира мястото за основаване на град Сао Паоло на 25 Януари 1554г. Избраната дата е същата, на която Апостол Павел е обърнат към вярата, с намерение така да се отдаде почит на Павел от Тарсус.
Историкът от Сао Паоло, Тито Ливио Ферейра, завършва своя труд: „Нубрега и Анкиета в Сао Пауло на Пиратининга” описвайки: „Отец Мануел да Нубрега е основал училището на Рио де Жанейро. На 16 Октомври 1570 г. той го ръководи със същия ентусиазъм, след което посещава своите приятели и местните жители и се сбогува със всички, тъй като е бил информиран, че ще се връща обратно към родния си Дом. Неговите приятели намират поведението му за странно и за това го питат къде отива и той отговаря сочейки към Небето.

На следващия ден той повече не се събужда. Той получава Последно Причастие. Сутринта на 18 Октомври 1570 г. в самия ден на неговото рождение, когато е навършил 53 години, 21 от които прекарва в постоянна служба на Бразилия, чиито основи той е построил, основателят на град Сао Пауло умира.

Последните думи на Мануел да Нубрега бяха: „Аз ти благодаря, мой Боже, моя Крепост, мой Подслон, който беляза този ден за смъртта ми преди време и призна постоянството на моята религия до последния ми час.”

Той умира без да знае, че благодарение на неговия труд градът е бил награден за втори път с титлата „Провинция на приятелите на Исус в Бразилия” – земята на неговия живот, неговите страсти и смърт.”
Като любопитен факт намерихме в регистъра, че депутатът Фрейтас Нобре, който вече е починал, декларира в една ТВ програма (на телевизия Тупи на Сао Пауло), че в нощта на 27ми срещу 28 Юли 1971г., когато пише една книга за Анкиета (Жузе де Анкиета, втория португалски мисионер, който заедно с Нубрега основава града), той имал възможността да намери и фотографира един подпис на Мануел да Нубрега, като Е. Мануел.
Така инициалът Е на ментора на Франсиско Кандидо Шавиер бил взет от съкращението на Ermano – брат, което според него би потвърдило името му да се пише Емануел, само с едно „м” и произнесено с акцент на последните срички.

Biography of spirit Emmanuel
www.oconsolador.com.br
O Consolador
Weekly Magazine of Spiritism