Глава 6 Инструментите на съвършенството – изпитанията с роднините

Аудио книга „Исус у Дома“ – духовен автор Нейо Лусио, психографирана от медиума Шико Шавиер

Глава 6 Инструментите на съвършенството – изпитанията с роднините

https://youtu.be/xKjC5P0g02c

Всички нови глави на книгата може да следите на тази страница: http://spiritismallankardecbg.blogspot.com/p/blog-page_29.html

Същата нощ Симон Петър се присъедини към разговора с душа пронизвана от изключително недоволство.

Той беше обиден от непочтени и груби роднини. 

Един възрастен чичо го беше обвинил, че е пропилял семейни активи, а един братовчед заплашил да го нашляпа насред публичния път. Заради това той имаше обременен и суров израз на лицето.

Глава 2 Училище за душите – целта на страданията в семейството

Аудио книга „Исус у Дома“ – духовен автор Нейо Лусио, психографирана от медиума Шико Шавиер

Глава 2 Училище за душите – целта на страданията в семейството 

https://youtu.be/Rw-oSYhhG5I

Всички нови глави на книгата може да следите на тази страница: http://spiritismallankardecbg.blogspot.com/p/blog-page_29.html

Глава 1 Християнско поклонение у Дома – ролята на дома пред света

Аудио книга „Исус у дома“ – духовен автор Нейо Лусио, психографирана от медиума Шико Шавиер

Глава 1 - Християнско поклонение у Дома – ролята на дома пред света

https://youtu.be/lXtsOReiko4

Всички нови глави на книгата може да следите на тази страница: http://spiritismallankardecbg.blogspot.com/p/blog-page_29.html

Аудио книга „Исус у Дома“ – духовен автор Нейо Лусио, психографирана от медиума Шико Шавиер

Веднъж апостол Йоан казва в Евангелието: "И всичките книги на света няма да са достатъчни за да запишат всички неща, които Исус е казал."

С този прекрасен цитат искам да ви представя една книга с 50 различни урока, 50 различни стъпки описващи въпросите, препятствията, съмненията и емоциите у Христовите ученици по пътя им към прилагане на Христовото учение в живота си. Всяка една от тези притчи е пропита с ведрината, благата усмивка и озаряващото слово на учителя Исус. https://youtu.be/PTVSKEFMl3o

В тези настоящи времена, в тези тежки дни на мрак, които липсата на любов между човеците доведе, кой друг би могъл да донесе повече утеха от този мъдър учител, изрекъл някога с благост думите: Елате при мене, всички, които страдате и сте обременени и аз ще ви утеша.

Духовният автор Нейо Лусио психографира книгата през 1934 г чрез помощта на бразилския медиум Шико Шавиер.

Духът Нейо Лусио е известен като автор на детски книги и послания, и е стар познат на духовният водач на медиума Шико Шавиер - Еммануел от предишна инкарнация. Той се появява в книгата „Петдесет години по-късно“ (отново психографирана от Шико Шавиер) където името му е Кней Луций – това е времето след смъртта на Исус, при управлението на император Адриан. 

В едно от земните си съществувания духовният автор също прави връзка на живо с медиума Шико Шавиер, когато се реинкарнира като учителя Артур Жовиано, баща на Ромуло Жовиано, който по това време е управител на Шико Шавиер във Ферма Модело, в Педро Леополдо (Минас Жераис). В тази инкарнация като Артур Жовиано, духът Нейо Лусио активно допринася за формирането на нова насока за началното образование в началото на 20 век с Програмата за обучение от 1906г., метод, който се стреми да се бори с неграмотността и да научи колкото се може повече деца да четат и пишат.

След смъртта си и завръщането си в духовния свят през 1934 г. Духът Нейо Лусио диктува на медиума Шико Шавиер няколко творби: Алворада Криста, Исус у дома, Писмо от един тийнейджър в духовния свят, Животът Говори 1, 2, и 3 част  

Тази книга Исус у Дома, която ще ви представим сега като аудио записи в 50 поредни глави описва вечерните събирания у дома на апостол Петър където учителят Исус и неговите ученици и най-близък кръг последователи се събират за поучително размишление и поклонение над Евангелието. 

Цялата история на Земята е записана и се съхранява в Духовния Свят.

Духът Нейо Лусио получава достъп до файлове в духовния свят относно някои събития случили се на Исус в къщата на Петър, по време на престоя му в неговия град. 

За онези, които имат правото да се съмняват че подобни събития са се развили наистина ние ще препоръчаме думите на Исус:  „Ще познаете дървото по плодовете му“ 

Ако тези уроци и поучения са полезни във вашия живот просто ги приемете и ги прилагайте. Няма значение кой ги е предал. Колко много полезни учения от различни автори има по света, чиито имена отдавна са изгубени в нощта на вековете… 

Всички нови глави на книгата може да следите на тази страница: http://spiritismallankardecbg.blogspot.com/p/blog-page_29.html

Взаимната помощ, от книгата "Исус у Дома" на Шико Шавиер

Взаимната помощ

Глава 16

книга: "Jesus no Lar" - "Исус у Дома"

Дух: Нейо Лусио
Медиум: Шико Шавиер

В компанията на своите връстници Андрей прочете един съдържателен пасаж от Исая и заговори емоционално за нуждата от спасение.

Матю коментира по-малко приятните аспекти на работата, а Филип говори за това колко е трудно да се грижим за нашите собствени дела, когато сме посветени да помагаме на другите.

Исус слушаше учениците си мълчаливо и когато дискусията започна да отмира, той чистосърдечно заговори:

- Двама стари приятели вървяха из пустинята в планински район. И двамата се чувстваха зле и се опитваха да се защитят колкото се може повече от поривите на ледения въздух, когато се натъкнаха на едно полумъртво дете, което лежеше по пътя на милостта на силните зимни ветрове.

Единия от тях се вгледа в необичайната гледка и раздразнено каза: - Е, аз няма да си губя времето; Трябва да се безпокоя за грижата за самия себе си. Нека продължим.

Другият обаче беше по-състрадателен и отговори:

- Приятелю, трябва да спасим детето. То е наш брат в човечеството.

- Не мога - каза безсърдечният приятел. Уморен съм и съм болен. Този непознат би бил един непоносим товар. Студ е и бушува буря. Трябва да стигнем до следващото село, без да губим още една минута.

И той тръгна с големи крачки.

Добродушният пътешественик обаче се наведе над просналото се момче и му отне няколко минути, за да го прихване бащински към гърдите си. Той го притисна до себе си и пое напред, макар и по-бавно.

Леденият дъжд падаше методично цяла нощ; въпреки това, след дълго време, пренасяйки скъпоценния пакет, той стигна до хана в селото. Беше много изненадан, когато не намери приятеля си, онзи, който го беше изпреварил. Едва на следващия ден, след едно мъчително претърсване, нещастният пътник бе намерен мъртъв, скрит до наводнения път.

Бързайки да напредне сам и егоистично опитвайки се да се спаси, той не бе успял да издържи на поривите на жестокия студен въздух и падна прогизнал от дъжд без да има нищо, което да му помогне срещу мразовитото време. Неговият спътник, от друга страна, беше получил меката топлина от тялото на детето, докато го държеше близо до сърцето си, и успя да издържи студената нощ. Така той бе спасен от подобна трагедия. Той беше открил величието на взаимната помощ. Помагайки на изоставеното дете, той беше помогнал на себе си. Чрез безкористно застъпване за да помогне на някой друг, той бе успял да победи трудностите на пътуването, и така да се наслади на благословиите на взаимно спасение.

Простата история остави учениците изненадани и развълнувани.

Един поглед на нежно възхищение бе виден в насълзените очи на скромните жени, присъстващи на събранието, докато мъжете се гледаха един друг в учудване.

След кратко мълчание Исус каза в заключение:

- Най-красноречивите и точни свидетелства на хората пред Всемогъщия Отец са собствените им дела. Самите тези, на които ние помагаме, са нашата подкрепа. Сърцето, което спасяваме, ще стане ресурс за нас един или друг ден. Нека никой не се съмнява в това. Онези, които живеят за себе си, са само едно живо украшение на самотата, но тези, които работят в името на другите, са кредитори на помощта за всички. Като помагаме, на свой ред ще ни се помогне. Като даваме, ние на свой ред ще получим: това е Божественият закон.

Обиденият слуга, от книгата "Исус у Дома" на Шико Шавиер

Обиденият слуга

Глава 34

книга: "Jesus no Lar" - "Исус у Дома"
Дух: Нейо Лусио
Медиум: Шико Шавиер

След като Делила, съпругата на тъкача Азор, направи коментари относно злините на някои непочтени бирници, които показали неуважение към нея на площада, когато се опитвала да упражнява доброто, Исус простичко разказа:
- Някога имало една милосърдна жена, която искала да бъде един пратеник на Божественото Царство на земята, така че тя дошла да почука на Небесните врати молейки за работа.
Тя била посрещната внимателно от един ангел, който и предложил тя да посети една кръчма, за да спаси двама нехайни добри мъже, които са се напили, победени от инсинуациите, внушавани им от духове на мрака.
Още на следващия ден пратеничката се появил отново в сълзи, обяснявайки на Министъра на Вечния, че не е била в състояние да направи това, което той е поискал, защото мястото било пълно с комарджии, които разменяли нецензурни и жестоки думи.
За това ангелът я е изпратил на едно скрито място в близката гора, за да спаси едно бездомно дете.
Но на следващия ден пратеничката се върнала, като заявила, че не е в състояние да изпълни задачата, защото пещерата била скривалище за няколко полуголи мъже и жени, които биха могли да навредят на целомъдрието й като жена.
Без да се отказва от нея, Небесният Агент я назначил да помогне на една умираща жена, но няколко часа по-късно работничката се върнала цялата изчервена и казала на ангела, че дори не е могла да влезе в стаята на болната жена, защото съпругът на пациентката бил в чакалнята и говорил с една съмнителна жена за план за убийство на някого на следващата вечер.
Макар и донякъде разочарован, услужливия Министър на Всевишния предложил тя да помогне на двама душевно болни мъже, които живеели на едно място в мръсотия и мизерия.
Ужасената работничка се върнала бързо на следващия ден, заявявайки, че не е могла да изпълни целта, защото полуделите хора живеят дълбоко засегнати в обстановка на един нечист живот и че тя била много потресена от това.
Агентът на Всевишния, след като я изслушал с явно учудване, я помолил да помогне на младо момиче, което било в сериозна опасност. Но прекалено чувствителната работничка скоро се върнала и възкликнала, че момичето е на едно диво парти и е в едно отблъскващо морално състояние.
И така безполезно, кандидатката за божествена работа преминала през седмицата, култивирайки неефективност под различни предлози.
Въпреки това, тя отново потърсила ангела за да поиска работа, но получила този подходящ отговор:
- Сестро моя, просто се върни към нормалните си земни начинания за момента.
- О, но защо ?! - попита тя, объркана. - Не заслужавам ли да се приближа до едно по-висше ниво на живот?
- Очите ти са пълни с враждебност, - търпеливо посочи министърът, - а за да служи на Господа, слугата на доброто коригира нарушенията с любов и в мълчание, без да се обижда лично.

Учителят замълча за няколко мига, след което заключи реалистично:
- Тези, които прекарват твърде много време тревожейки се за злото, не са в състояние да вършат доброто.
Неговите слушатели се спогледаха в учудване и беше казана финалната молитва на домашното богослужение, докато навън снежната бяла луна блестеше в тъмнината на нощта, символизирайки една бляскава покана от Небето за върховната битка за победата на светлината.

Посещение от Истината - от книгата "ИСУС у Дома" на Шико Шавиер

Посещение от Истината

книга: "Jesus no Lar"
Дух: Нейо Лусио
Медиум: Шико Шавиер

В един определен случай Учителят каза, че само Истината ще освободи хората; и може би защото не беше могъл отначало да схване огромния обхват на това изявление, Петър го попита по време на службата за домашно богослужение:
- Господи, какво е Истината?
В лицето на Исус се появи загадъчен поглед и той отговори:
Пълната Истина е пълна Божествена Светлина; все пак човечеството все още е далеч от това да може да понесе нейната възвишена яркост.
Но забелязвайки, че рибарят е готов за по-нататъшно просветление, Небесният Приятел си помисли за няколко минути и каза:

- „В една тъмна пещера, където светлината не влизаше, живееше един благочестив човек, който се молеше за божествена помощ. Той твърдеше, че е най-нещастният от хората; но в слепотата си чувстваше, че е по-добре от всички останали. Той се оплакваше от миризмата на мястото, където живееше.
- Замърсеният ми въздух ме задушава – плачеше жално той. Той помолил за врата, която щеше да го освободи и да го отведе до светлината на деня. Той твърдеше, че е силен, способен и полезен. Защо се беше забил тук в това болезнено уединение? Той плачеше и крещеше, излагайки на показ неволите и исканията си. Какви бяха причините, поради които той беше принуден да живее в тази непоносима среда?
Когато Нашият Отец видял този син да прави непрестанни призиви сред бунтарство и горчивина, той беше дълбоко докоснат и му изпрати Вярата.
Тази възвишена добродетел го подтикваше да се доверява на бъдещето и да упорства в молитвата.
Окаяният мъж се почувства донякъде утешен, но съвсем скоро се върна към оплакванията си.
Той искаше да се спаси от купчина тор, и тъй като сълзите му се увеличиха още повече, Всемогъщият му изпрати Надеждата.
Този емисар избърса потта от веждите му и му говореше за вечността на живота, опитвайки се да изсуши отчаяните му сълзи. За това той помоли за неговото спокойствие, примирение и сила.
Бедният човек изглеждаше, че се подобрява, но след няколко часа се върна отново към оплакванията.
- Не мога да дишам, - твърдеше той в отчаяние.
Съчувствайки му, Господ реши, че Милосърдието трябва да го посети.
Този нов посланик го погали и нахрани, и му говореше любезни думи, сякаш това беше една неегоистична майка.
Въпреки това, тъй като нещастният човек продължаваше да крещи в бунт, Състрадателният Отец му изпрати Истината.
Когато този носител на знание се прояви под формата на една голяма светлина, нещастният човек видя себе си като това, което в действителност е, и беше поразен от страх. Тялото му беше чудовищна маса от гнойни рани от главата до петите и той осъзна, за свой ужас, че той всъщност е истинската причина за непоносимата среда, в която живееше. Бедният човек трепереше и се олюляваше, като забеляза, че спокойната Истина е отворила вратата към неговата свобода, той се ужаси от себе си. Без никакъв кураж да се замисли да излекува себе си, вместо да погледне посетителя си право в очите, за да научи как да очисти и пречисти себе си, той избяга ужасен в търсене на друга пещера, където можеше да скрие нещастието, което сам беше причинил."

Учителят замълча продължително и след това каза:
- Това се случва на повечето хора, когато се изправят пред реалността. Те чувстват, че имат правото да получат всички благословии на Вечния Отец и плачат силно, молейки Небесата да им помогнат. Когато те са подпомогнати от Вярата, Надеждата или Милосърдието, първоначално те се утешават и след това стават неутешими; те вярват и след това не вярват, чувстват се плахи, ядосани и колебливи. Обаче, когато Истината засияе върху тях, разкривайки реалното състояние, в което се намират, те обикновено бързат да избягат в търсене на тъмни скривалища, където могат да култивират заблудата си.

Християнско поклонение у Дома

Някои от уроците на Учителя, такива каквито са казани в най-близкия кръг на първите му апостоли и последователи.


ИСУС У ДОМА
от Шико Шавиер чрез Духа Нейо Лусио


Християнско поклонение у Дома



Небесната шир бе изпълнена със звезди в една нощ на сребриста лунна светлина, когато Господ отседнал за момента в дома на Петър, взе Светите Писания и сякаш искайки да промени курса на разговора, след като той беше станал по-скоро непродуктивен и непоучителен, попита мило:

"Симон, какво прави рибарят преди да отиде на пазара с дневния улов?"
Ученикът помисли за няколко мига и отговори някак колебливо:
"Ами, разбира се, Учителю, той избира най-добрата риба. Никой няма да купи останалите."
Исус се усмихна и попита още един въпрос:
"А грънчарят? Какво прави той когато иска да изработи нещо?"
"Очевидно, Господи," отговори рибарят, заинтригуван, "той моделира глината и и придава формата, която желае."
С един добросърдечен и пронизителен поглед Небесния приятел наблегна на въпроса:
"А какво прави дърводелеца за да осъществи проекта, който възнамерява?"
Симон отговори много просто без колебание:
"Той изравнява дървото и след това използва теслата, триона, чука и длетото; иначе той не би могъл да придаде форма на неоформеното парче дърво."

Исус не каза нищо за няколко мига, а след това обясни:
"Това също може да бъде казано за дома. Домът е първото училище и храм за душата. Домът е истинския износител на индивиди за обществения живот. Ако търговеца избира своята стока, ако строителя на лодки не може да построи една лодка без да оформи дървото според плана, как може някой да се надява, че ще има една безопасна и мирно общност, освен ако домът не стане едно по-добро място? Световния мир започва под покрива, който ни подслонява. Ако ние не можем да се научим да живеем в мир между четири стени, как може нациите да очакват да съжителстват в хармония? Ако ние не можем да обичаме брат си или сестра си редом до нас, и които са заедно с нас в ежедневните ни борби, как можем ние да почитаме Вечния Отец, който изглежда толкова далеч?"

Исус погледна скромната стая, замълча за кратко и продължи:
"Петре, ние има нужда да осветим с нова светлина за всички, които може да търсят нашата братска помощ. В твоята къща, масата е мястото за твоя хляб. На нея ти получаваш от Господ храната, от която се нуждаеш всеки ден. Защо около нея да не посееш семената на щастието и мира в разговори и мисли? Отеца, който чрез почвата осигурява жито за хамбарите ни, ни изпраща светлина чрез Небесата. Точно както слънчевата светлина е разпръскване на лъчите, които я съставляват, изобилието започва със зрънцето на семената. Ето защо Евангелието не постави началото си сред тълпите, а по-скоро в простичкия дом на овчари и животни."

Симон Петър се втренчи в Учителя със скромни, блестящи очи, и тъй като не можа да намери правилните думи за да обясни какво чувства, промърмори смирено:

"Учителю, нека бъде както желаеш."
След това, поканвайки семейството на ученика си да се присъедини към него за поучителен разговор и извисяващо размишление, Исус разгърна писанията на мъдростта и стартира първото в света Християнско поклонение у дома.