Взаимната помощ, от книгата "Исус у Дома" на Шико Шавиер

Взаимната помощ

Глава 16

книга: "Jesus no Lar" - "Исус у Дома"

Дух: Нейо Лусио
Медиум: Шико Шавиер

В компанията на своите връстници Андрей прочете един съдържателен пасаж от Исая и заговори емоционално за нуждата от спасение.

Матю коментира по-малко приятните аспекти на работата, а Филип говори за това колко е трудно да се грижим за нашите собствени дела, когато сме посветени да помагаме на другите.

Исус слушаше учениците си мълчаливо и когато дискусията започна да отмира, той чистосърдечно заговори:

- Двама стари приятели вървяха из пустинята в планински район. И двамата се чувстваха зле и се опитваха да се защитят колкото се може повече от поривите на ледения въздух, когато се натъкнаха на едно полумъртво дете, което лежеше по пътя на милостта на силните зимни ветрове.

Единия от тях се вгледа в необичайната гледка и раздразнено каза: - Е, аз няма да си губя времето; Трябва да се безпокоя за грижата за самия себе си. Нека продължим.

Другият обаче беше по-състрадателен и отговори:

- Приятелю, трябва да спасим детето. То е наш брат в човечеството.

- Не мога - каза безсърдечният приятел. Уморен съм и съм болен. Този непознат би бил един непоносим товар. Студ е и бушува буря. Трябва да стигнем до следващото село, без да губим още една минута.

И той тръгна с големи крачки.

Добродушният пътешественик обаче се наведе над просналото се момче и му отне няколко минути, за да го прихване бащински към гърдите си. Той го притисна до себе си и пое напред, макар и по-бавно.

Леденият дъжд падаше методично цяла нощ; въпреки това, след дълго време, пренасяйки скъпоценния пакет, той стигна до хана в селото. Беше много изненадан, когато не намери приятеля си, онзи, който го беше изпреварил. Едва на следващия ден, след едно мъчително претърсване, нещастният пътник бе намерен мъртъв, скрит до наводнения път.

Бързайки да напредне сам и егоистично опитвайки се да се спаси, той не бе успял да издържи на поривите на жестокия студен въздух и падна прогизнал от дъжд без да има нищо, което да му помогне срещу мразовитото време. Неговият спътник, от друга страна, беше получил меката топлина от тялото на детето, докато го държеше близо до сърцето си, и успя да издържи студената нощ. Така той бе спасен от подобна трагедия. Той беше открил величието на взаимната помощ. Помагайки на изоставеното дете, той беше помогнал на себе си. Чрез безкористно застъпване за да помогне на някой друг, той бе успял да победи трудностите на пътуването, и така да се наслади на благословиите на взаимно спасение.

Простата история остави учениците изненадани и развълнувани.

Един поглед на нежно възхищение бе виден в насълзените очи на скромните жени, присъстващи на събранието, докато мъжете се гледаха един друг в учудване.

След кратко мълчание Исус каза в заключение:

- Най-красноречивите и точни свидетелства на хората пред Всемогъщия Отец са собствените им дела. Самите тези, на които ние помагаме, са нашата подкрепа. Сърцето, което спасяваме, ще стане ресурс за нас един или друг ден. Нека никой не се съмнява в това. Онези, които живеят за себе си, са само едно живо украшение на самотата, но тези, които работят в името на другите, са кредитори на помощта за всички. Като помагаме, на свой ред ще ни се помогне. Като даваме, ние на свой ред ще получим: това е Божественият закон.