-- Да се родиш, да умреш, да се преродиш отново, и непрекъснато да прогресираш, това е Законът --
Преводи на оригинални творби на френския професор педагог и основател на Спиритизма Алан Кардек, послания на медиума Шико Шавиер и други автори по теми като смъртта, живота в отвъдното, прераждането, изкуплението, самоубийството, обсебването, болестите, духовете и помощ за живите загубили свои близки.
ПРАТЕНИЦИТЕ психографирана чрез медиума Шико Шавиер духовен автор Андре Луис
--- Въведение ---
Четейки тази книга, която описва някои от преживяванията на Пратениците от света на духа, много читатели в духа на старите философски концепции със сигурност ще заключат, че всичко е само продукт на човешкия мозък, поради относителната материалност на пейзажите, наблюденията, службите и събитията, които са изобразени. Необходимо е все пак да признаем, че мозъкът е апарат на разума и че дезинкарнирания човек, в резултат на простия факт на физическата смърт не навлиза изведнъж в сферите на ангелите.
Пример от книгата на Андре Луис "Работници на вечния живот", глава 13, която разказва за дезинкарнацията на Димас:
Превод по Книга на Духовете на днешните въпроси от урок 21 ДУХОВЕН СМУТ 163. Душата осъзнава ли себе си веднага след напускане на тялото? „Терминът веднага не е съвсем правилен тук. Душата прекарва време в едно състояние на смут и обърканост. " 164. Този смут, който настъпва след разделянето на душата и тялото, с еднаква степен и продължителност ли е за всички духове? "Не; зависи от извисяването на всеки от тях. Този, който вече е пречистен, разпознава себе си почти веднага, тъй като се е освободил от материята, преди животът на тялото да спре, докато фокусирания в плътското човек, този, чиято съвест все още не е чиста, запазва впечатлението за материята много по-дълго. “ 165. Познанието на Спиритизма оказва ли влияние върху продължителността, повече или по-малко на този духовен смут? „Дори много голямо влияние, поради това, че Духът вече е разбрал ситуацията си предварително. Но прилагането на доброто и чистата съвест са нещата, които имат най-голямо влияние. “ Коментар на Кардек: При смъртта в началото всичко е объркващо. Душата се нуждае от известно време, за да осъзнае себе си. Тя е сякаш зашеметена, в състояние на човек, който се е събудил от един дълбок сън и се стреми да разбере в какво положение се намира. Яснотата на идеите и споменът за миналото се връщат към душата с изчезване влиянието на материята, която току-що е изоставила, и когато тази мъгла, така да се каже, която затъмнява мислите ѝ, се разсее. Този смут, който следва смъртта, е с много различна продължителност. Той може да отнеме няколко часа, както и много месеци и дори много години. Най-кратка е продължителността за тези, които още докато живеят на Земята, се идентифицират с бъдещото състояние, което ги очаква, защото те веднага разбират положението, в което са се озовали. Този духовен смут има някои специални аспекти в зависимост от характера на човека и главно според вида смърт. В случаи на насилствена смърт, чрез самоубийство, изтезания, злополука, инсулт, нараняване и др., Духът е изненадан, изумен и не вярва, че е мъртъв. Упорито поддържа идеята, че не е така. Той обаче вижда собственото си тяло, разпознава, че това тяло е негово, но не разбира, че той е отделен от него. Той се приближава към хора, към които е привързан, разговаря с тях и не разбира защо те не го чуват. Тази илюзия продължава до пълното отделяне на периспирита. Едва тогава Духът разпознава себе си като такъв и разбира, че той вече не принадлежи към категорията на живите хора. Това явление се обяснява лесно. Изненадан ненадейно от смъртта, Духът е зашеметен от внезапната промяна, настъпила в него; той все още смята смъртта за синоним на разруха, на унищожение. И, понеже той мисли, вижда, чува, той има чувството, че не е мъртъв. Илюзията допълнително се увеличава от факта, че той вижда себе си с тяло, сходно по форма с предходното, но чиято ефирна природа все още не е имала време да изучи. Той смята, че тялото му е твърдо и плътно, както първото и когато привлече вниманието си към този аспект, той се изумява, че не може да го пипне. Това явление е аналогично на онова, което се случва с някои неопитни сомнамбули, които не вярват, че спят. Те приемат, че сънят е синоним на спиране на способностите. И тъй като мислят свободно и виждат, те естествено решават, че не спят. Определени духове разкриват тази особеност, въпреки че смъртта им не е настъпила неочаквано. Въпреки това, този феномен винаги е по-широко разпространен сред онези, които, макар че са болни, не са мислили за умиране. След това се наблюдава уникалния спектакъл на един Дух, който присъства на собственото си погребение, сякаш то е на един непознат, и говори за него като за нещо, което не го засяга, до момента, в който той разбере истината. Духовния смут, което следва смъртта, не е нищо болезнено за добрия човек, който остава спокоен, като по всичко прилича на онзи, които съпътства фазите на едно мирно събуждане. За човека, чиято съвест все още не е чиста, объркването е изпълнено с безпокойство и мъка, които се увеличават, колкото повече проумява своето положение. В случаи на колективна смърт се наблюдава, че не винаги всички, които загиват по едно и също време, се виждат отново там. Преследвани от объркването, което следва смъртта, всеки един тръгва по своя път или го е грижа само за тези, които го интересуват.
Към допълнителните материали за нашия ОНЛАЙН КУРС ПРИНЦИПИ НА СПИРИТИСТКАТА ДОКТРИНА
УРОК 21 --- ДУХОВЕН СМУТ, СЪСТОЯНИЕ НА ДУШАТА СЛЕД СМЪРТТА
Пратениците Глава 48 Страха от смъртта
Действието се случва в една много бедна и малка
спиритистка къща в едно село в околностите на Рио де Жанейро. Разговора протича между духа на д-р Андре Луис и неговия инструктор и учител, които наблюдават един беден дом на земята, който служи за място на утеха на духове на току що починали или пренасочени от духовните си водачи,
Колко е важно да се уповаваме на правилните духовни ценности за да можем да се справим с всяко изпитание. „Свидетелството на вярата“, към което е призован духът на д-р Андре Луис в тази предпоследна глава на книгата Наш Дом е същото, на което ние често сме подлагани в живота си - без да осъзнаваме колко важен процес ни се случва и без да оценяваме шанса, който Бог ни дава за прогрес на духа след правилно преминаване през даденото изпитание.
25 деца от различни страни казват молитвата Отче Наш на родния си език, на фона на прекрасни кадри от всяка страна. Един ден всички религии ще изчезнат, и ще остане само вярата.
Една от най-силните молитви дошла директно от Исус (Матей 6:9-13) Тя може да замести всички други, в зависимост от мисълта, която човек прикрепи към нея. В своята силно сбита форма тя обобщава всички задължения на човека пред Бога, пред самия себе си и пред ближния си.
Доказателство, че ние не оставаме сами, нито много далеч от своите Любими Създания, преминали към Духовния Свят. Историята на младия Сесар разкрива не само помощта, която той се опитва да оказва на семейството си на Земята но и системната подкрепа, която бабата преминала в Отвъдното по-рано, подава към всички членове на фамилията, за да подхранва баланса и хармонята между тях.
ЛЮБИМИ СЪЗДАНИЯ Психографирана чрез Франсиско Кандидо Шавиер Случай № 3 Сесар де Араужо Мафра
Общуването между нашите души не спира поради преминаването на един дух в различните нива на живота, било от духовната към телесната сфера, или от телесния живот към духовния свят след смъртта на физическото тяло. В тази глава на книгата Наш Дом се показва духа на Рикардо, който има тяло на Земята, той е още бебе там, но нощем изпитва голяма свобода на духа и посещава своето семейство в Наш Дом, които предстои да се инкарнират последователно през следващите години. Не винаги всички наши близки от духовното ни семейство се прераждат с нас - за това нека помним - Там горе някой много ни обича, нека намираме сили и се уповаваме на Бог, че след като си изпълним задачите тук, ние отново ще бъдем заедно. Нищо не може да прекъсне свещените връзки на любовта.